1. Сядаме на кафе с въпросния, първото, което не ми хареса е, че ме излъга, че е 180 см, а аз още като застанах до него бях по-висока с 2, 3 см, уточнявам, че аз съм 175 см. Както и да е, поръчаме си и се започва едно лудо звънене по телефона да си поръчва ракия, пък от къде да я вземе, пък кога ще я плати, пък колко литра и т.н. това беше през 50% от въпросната среща, изтраях около час и казах, че ще ставам рано за работа и си тръгнах.
2. Този път бях подранила с около 40 мин, бяхме се разбрали, че ще пием бира, та сядам аз поръчвам си, чакам, поръчах си втора, но не я бях отворила, идва въпросния сяда и не си поръчва нищо. Аз му казах, че съм си платила сметката, при което ми взе втората бира и каза, че ако искам още той щял да плати
. Стана ми ясна на мен работата, поразпитах го, на 33 г живее с техните, уточни, че взима заплата след 3 дена и можело тогава да ме почерпи. Искам да уточня, че не съм меркантилна кифла, но ми направи лошо впечатление, първо според мен като нямаш пари в момента не кани на среща, можеше и след въпросните 3 дена, а не да ми изпиваш бирата и да не си поръчаш нищо... Имала съм връзка с подобен индивид вечно нямащ пари, та пари и за кафе му давах и не се хващам повече на това хоро. Леко подразнена или отчаяна не съм много сигурна как точно се почувствах, но ми се прииска да го разкарам. На майтап му викам искаш ли да правим секс, при което взе да ми обяснява, че у тях сега не може, имал 25 лв, ако аз доплатя може да идем на хотел, при което му казах, че няма да се възползвам от офертата и си тръгнах. Май ще ги спирам вече срещите...