Ужасни, смешни срещи

Ами, глупава съм била. Със сигурност не исках да влиза, но трябваше за целта да се развикам и да направя сцена на вратата, а ми беше много неудобно да го направя. Все едно аз съм в грешка.

Сега се сетих за една моя страшна среща.
Била съм на 16 или 17. Запознахме се във Facebook с момчето. Уговаряме се да се видим на Севастопол и да пием кафе.
Останах леко шокирана, когато пред мен се появи момче с фон дьо тен. Никога досега около себе си не бях виждала момчета да ползват. Първо помислих, че е гей. После си казах, че вероятно просто има проблемна кожа и така си е решил... Така и не разбрах тайната на фон дьо тена, но ми предложи кафето да бъде в тях и аз наивнo и глупаво приех. Квартирата му беше една таванска стая точно зад Макдоналдс.
Вместо кафе, извади бутилка уиски и почна да пие. Сипа и на мен, но отказах. Бях седнала на леглото, седна до мен, приближи се и опита да ме целуне. Изблъсках го и казах, че искам да си тръгна веднага. Той врътна ключа и ме попита какво толкова е направил. Блъснах го и казах, че искам да отключи на секундата. Хукнах надолу по стълбите и слава Богу, отървах се. Звъннах на приятел и се наревах хубаво. Беше ужасно страшно. Беше 4-5 години по-голям и с много сбъркан мозък. После съм го виждала по улиците, не знам дали той ме е разпознавал.

Това си е страшно.
Аз се сетих за една ранна среща, не беше първа. Бях на гости в квартирата на младежа и се бях подготвила за екшън. А той....започна да ми чете поезия, че и посветена на мен. Твърде романтично  и неадекватно ми дойде, плюх си на петите.

на мен един ми обясняваше по телефона след първа среща, че не трябвало да са ми толкова тънки веждите и че нямало да ми дава да пия противозачатъчни /говорим за 90-те години/, което не знам откъде му хрумна. отделно ми пишеше стихове, което беше доста досадно. беше музикант, много красив и бая глупав. нямаше втора среща, де.

Нямало да ти дава да пиеш противозачатъчни?! Боже, Боже... И каза ли защо?

Сигурно го е било страх да не се окосми и надебелее.....

Разказвала съм ви за един, който след първа среща, на която аз прецених, че няма да го бъде, се уби да ми звъни и да ми обяснява как щял да ме иска от нашите за жена......хахахаххахах

Мама имаше колега от мюсюлманска държава (не казвам коя, за да избегнем коментари), който години наред навива мама да ме омъжат за сина му.
Предлага и́ какво ли не, официялно беше пратил списък със зестрата и стойността на всичко, явно там се прави така.
Имаше интересни неща, като голяма къща, на пример 😃

Мама много тактично каза, че при нас това не се прави така и че за моите  17г тогава, хич не може да става и въпрос.
Господинът беше настоятелен и каза, че ако възрастта е проблем, ще чакат.

Накрая се разбраха и не ме омъжиха😄

Крави даваха ли?

Само една прекалено неприятна среща съм имала. "Лошите" са били просто скучни - нямали сме с момчетата общи теми на разговор.
Въпросната среща се случи има-няма месец след раздялата ми от дългогодишна връзка. По принцип не ми се излизаше много, ама момчето ме убеди и си казах "все трябва пак да почна да излизам". Преди това си пишехме през ФБ и разговорът вървеше.
Самата среща беше ОК, докато не стана въпрос за скорошната ми раздяла. Той от преди това беше наясно, че се е случила, но явно искаше да знае повече. Много повече. Първият въпрос "Какво стана?" го приемам за нормален, но хич не ми се говореше, затова му казах, че просто вече не са се получавали нещата, но не ми се говори за това сега. Да, ама на него му се говореше. В следващите 20 мин. все извърташе към това да ме пита "Ама какво толкова стана, хайде кажи". Изпих си много бързо бирата и предложих да си ходим.
По-нетактично отношение не бях срещала през живота си.

Много готина тема!
Четох за изискващите и ценящи се субекти, та се сетих за един, с когото не сме имали баш среща, но дълго време онлайн се "ухажвахме". Общите ни интереси се изчерпваха с любовта към рока и решихме да ходим в Белград на концерт на Black Sabbath (впоследствие Ози и приятели). Преди това се бяхме видели веднъж, защото искаше някакъв учебник да му намеря (аз - студентка, той - безработен софийски 30-тина годишен не-зная-с-какво-ми-се-занимава-навсякъде-съм-недооценен) и още тогава се разбра, че няма да я бъде работата, затова и ходенето в Сърбия не беше "среща". По мой избор пътувахме с автобус, а не с колата му, че откъде да го знам какво може да стане. Побърза да седне до прозореца, а по пътя сме си разменили три изречения и пътувахме в тишина. Лепна ни се и един приказлив чичак. Пристигнахме по обяд и трябваше да отбием бая време до концерта. Ходихме по центъра, в музея на Никола Тесла и не помня вече къде, защото 8 часа препускахме като коне, просто така, без цел и посока. По това време вече ми беше дотежала много тая компания. Въпреки че се бях разтръшкала вечерта вече да ходим, тия се мотаха и стигнахме доста след началото. Тоя реши, че ще седим най-най-отзад и ще пием бира, отново в блажена тишина. Тогава вече изоставих всякакви стремежи да бъда любезна, оставих го там, пък аз се набутах напред и си изкарах идеално сама. Някъде към 1:00 трябваше да сме пак в автобуса, седнахме на различни седалки, за да си спестим "приятното" пътуване на идване, вече в София все пак ме закара до Студентски и повече не съм го виждала и чувала.
Иначе първото нещо, което каза като ме видя, беше "ти не си ли къдрава", което не знам как беше решил, че е истина и ме гледаше все едно е измамен.

Edit: Сетих се за най-ужасната среща с мен, демек за момчето. Пишехме си с един от близък град. Дойде той един ден с негов приятел, който имал работа. Видяхме се, не го харесах, за него не знам, ама не е имало драма. Заминах си аз на някъде и както си седим с една приятелка, пристига един мой бивш, дето трудно прие раздялата. Голям гамен се праскаше, все се биеха в дискотеката и всички го знаеха какъв голям бияч е. Та дойде при нас с кръв по тениската. Видял ни, незнайно как и къде, отишъл после, ударил го, ама впоследствие се изяснили, че нямаме нищо общо и ходил да му купува кърпички да си попие кръвта. Не ме потърси вече онзи.

Този същия, "биячът", беше пребил един, с когото имах после дълго време (7 години) токсични отношения и много страдах. Отнесе си боя още в началото, успокоявам се, че поне в аванс е имало някаква справедливост за мен. Бяхме малки тогава, ама все пак.

Когато бях на 14 години си уредих среща с един пич, студент първи курс. Батковци си харесвах, кво да кажа 😬😃 След като го чаках половин час да се появи на уреченото място (да ме пита човек защо) пичът най-накрая се появи с видимо много сконфузена физиономия. Каза ми да изчакам за малко и се шмугна в близкия мол, откъдето се появи след още 10 минути (да, все още не знам защо съм продължавала да го чакам) заедно с някакво момиче, което всъщност преди това бях видяла да идва от противоположната страна и също чакаше пред мола🤔 Започнаха да се карат пред мен, а аз само стоях и ги гледах, тя го попита дали сме се сваляли, на което отгаворът беше да, но той отрече, каза че просто така сме си излизали на кафе. Тя започна да настоява да дойде на кафе с нас, при което аз казах "О, супер, къде ще ходим 😃". Ама аз наистина щях да отида на кафе с тях 🤣 След някакво нечленоразделно сумтене от негова страна той просто се обърна към мен и ми каза "Защо по-добре не се прибираш вкъщи, можеш да се прибереш сама, нали?!". Пропуснах да спомена, че освен че бях на 14 беше близо 9 вечерта (бях проблемен тийн), беше зима и беше тъмно 😐 Мацката го задърпа нанякъде още преди да успея да отговоря. Признавам, че по пътя към вкъщи си поплаках. На другия ден ме беше махнал от приятели във фейсбук и дори го срещнах случайно, когато излизах, но той ме подмина. Години по-късно от случаен общ познат разбрах, че заради мен били скъсали, като преди това били ходели от 3 години 🤣 Мацката ми била раздухала името наляво и надясно, благодарение на което явно бях станала някаква местна знаменитост 😃

Страшна среща
Не една студентска сбирка  мой колега ме запозна с един третокурсник, който учеше специалност “Психология”, каза ми, че са  били съученици и той искал да ми се представи, защото сме се засичали и ме харесал, но не знаел дали не съм обвързана и т.н.
Пихме кафе веднъж, започнахме да си пишем, но прекъснахме контакт, защото  лятната сесия  наближи  и от изпити,четене и курсови работи в последния момент просто не оставаше време за срещи. Към края на сесията той ми писа и ме покани да излезем в Южния парк на разходка. Всичко вървеше нормално, докато не седнахме на една пейка и той започна да анализира всеки мой жест, как държа ръцете си, факта, че съм сложила дамската си чанта между двама ни и всякакви други неща. Засипваше ме със забележки и когато му казах, че е станало късно и ще си тръгвам той ми се разкрещя, че очаквал да му направя поне една свирк@ в храстите, за да освободял напрежението, а аз съм го преластила и сега го зарязвам .Направо изпаднах в шок- дори не се бяхме целували още! Станах от пейката и тръгнах по една алея, за да се махна, но той ме проследи до спирката и стоя срещу мен, докато не се качих в автобуса .Беше напълно луд!

Сега разбирам колко нормални срещи съм имала. За някои връзки не мога да кажа същото.

Сетих се за още един случай не точно среща. Бях още ученичка и излизах с едно момче, не знам гаджета ли бяхме, какво бяхме, но излизахме и се натискахме по пейките. След поредното наше излизане с натискане, което се беше пренесло у тях, та съответно беше и по-ожесточено, аз усетих на къде клонят нещата и внезапно скочих и казах, че е станало късно и мисля да си ходя. Събрах си нещата и се изнесох, а той даже ме изпрати до вкъщи. Винаги е бил много мил и галантен, никога не ми беше оставял някакво лошо впечатление до този път. След няколко дни разбрах от наши общи познати, че след като ме е изпратил до вкъщи дадената вечер после е отишъл да се види с тях. Бил супер превъзбуден и щом пристигнал казал "Момчета, успях да я изчу*ам" като за доказателство бръкнал в джоба на якето си и извадил презерватив, пълен със семенна течност, завързан отгоре, и го размахал победоносно под носовете на приятелите си... След като разбрах за това преустанових всякакъв контакт с него. От същите общи познати разбрах, че после си бил писал името ми с бръснарско ножче по ръцете и ревал като магаре 😐

Сетих се за една среща, която не бих нарекла ужасна, но пък доста кратка.
На едно от първите ни излизания с един младеж бяхме решили да се поразходим из града и да си побъбрим, хапвайки сладолед. Тъкмо седнахме на една пейка и той като скочи изведнъж, метна сладоледа и ми казва, че трябва да си тръгне спешно. Аз, доста изненадана, успях само да кажа едно "добре" и да му видя гърба как се отдалечава на прибежки. Доизядох си сладоледа замислена на пейката и се прибрах без да го търся. След това стана ясно, че човека го хванало рядкото щастие... На всеки се случва, но малко ме досмешава като си спомня.