Омръзна ми да съм сама

  • 49 619
  • 540
# 225
Авторката, ти си на 24 и палиш от четвърт? Чудесно! Да те запозная с Говендър Мой. Той е на 25. Така хем ти ще му набиваш канчето редовно, хем ще имаш свекърва, която пали от осминка.  Mr. Green
Виж целия пост
# 226
Не казвам, че нямам вина и че съм идеална. Просто не разбирам защо хората предпочитат да си лицемерен и те да са лицемерни. И като граничи с грубост-как може да се премахне?
Виж целия пост
# 227
Ами, хората не обичат нищо, което им създава дискомфорт, а лицемерието избягва голяма част от дискомфорта, докато директността не е особено комфортна. Затова, дозиране му е майката.
Виж целия пост
# 228
Истината трябва да се използва пестеливо. Обикновено не е една, а има гледни точки.

Така общо написано нищо не може да се каже. Дай някакъв пример - с какво си била откровена, с какво са ти лицемерили.
Виж целия пост
# 229
Можеш да не си груб и без да си лицемерен. Аз също не понасям лицемерието, но с близките си приятели не съм груба и пак мога да им казвам истини.
Виж целия пост
# 230
То и живота създава дискомфорт....
Съгластна съм, че можеш да си груб и без да си лицемерен и да казваш истини без да си груб. Но в повечето случаи когато си позволиш да си директен те изкарват груб дори и да не си, защото искреноста е качество което малко си позволяват
Имах уж една мн. добра приятелка, работихме заедно в един магазин на смени. Винаги съм и помагала но я помолих няколко пъти да ми вземе смени и тя на втория път ми каза да се оправям сама, ок ако не можеш - кажи въпросът е за отношението
Виж целия пост
# 231
За да общуваш пълноценно с хората е важно да познаваш човека и да знаеш за какво можеш да разчиташ на него и за какво - не. Няма такъв човек, на когото да можеш да разчиташ на 100%, дори и на родителите си, за които се предполага, че са на 100% зад теб. Прецени от кого какво можеш да поискаш без да си разваляш отношенията, не искай неща от хората, които знаеш, че няма да са склонни да ти дадат. Пример - имам много добър приятел, който е правил какво ли не за мен - бих казала, че в професията ми ме е водил за ръка и е разчиствал пътя ми е правил ми е подаръци и какво ли не. Но тоя човек многократно е казвал, че не дава пари назаем. Е, какво - ако аз почна да му искам заеми час през час, познай какво ще стане - само ще си развалим отношенията, затова трябва ли ми заем търся друг вариант. Или - близка приятелка се захваща с абсолютно неподходящ за нея мъж - вижда се от километри какво представлява хубостникът, но тя е просто потънала в тази история. Ако започна да и говоря това, което се вижда отстрани какво ще стане - само ще си развалим отношенията и ще ме намрази, а ще продължи да си бъде с него. Ми много ясно, че няма да се разправям с нея - впоследствие съм я утешавала, когато най-накрая и на нея и се изясниха нещата. Давам ти тези два примера - не смятам, че съм лицемерна, но и не мисля, че е нужно непрекъснато да дърпам котката за опашката
Виж целия пост
# 232
Чета ви и се сетих пак за приказката за червената и бялата роза през пустинята. Жадни били, а трябвало да я прекосят. По пътя срещали кладенци, които винаги им искали по листо ако им дадат вода и червената все давала, за да пие. Бялата обаче пиела не от всяко и следователно давала по-малко листа. И накрая на пътя от червената роза нищо не останало, а бялата все пак си останала роза. Долу-горе това ти писаха и преди мен - дозата му е майката - едно и също нещо в една доза е лекарство, в друга - отрова.
Та е в живота така - избираме си битките и доколко да сме отдадени на нещо, зависи от приоритетите ни.

Но то се иска приспособимост, за да се оцелява, ти май я бъркаш с лицемерие. Самият факт на толкова еднакви твои теми тук не говори много добре.
Виж целия пост
# 233
Чета ви и се сетих пак за приказката за червената и бялата роза през пустинята. Жадни били, а трябвало да я прекосят. По пътя срещали кладенци, които винаги им искали по листо ако им дадат вода и червената все давала, за да пие. Бялата обаче пиела не от всяко и следователно давала по-малко листа. И накрая на пътя от червената роза нищо не останало, а бялата все пак си останала роза. Долу-горе това ти писаха и преди мен - дозата му е майката - едно и също нещо в една доза е лекарство, в друга - отрова.
Та е в живота така - избираме си битките и доколко да сме отдадени на нещо, зависи от приоритетите ни.

Но то се иска приспособимост, за да се оцелява, ти май я бъркаш с лицемерие. Самият факт на толкова еднакви твои теми тук не говори много добре.

Не говори добре, за кое?
Виж целия пост
# 234
Аз по пронцип съм доста внимателна с хората и не искам да ги засягам, надявала съм се да се сетиш сама.

Не говори добре за теб, означава, че не не искаш да се промениш, не си приспособима, но и не искаш дори да опиташ някаква промяна. Щом пускаш все еднакви теми и промяна няма. Smile

Ето един случай да видиш как дори откровеност отчасти може да е обидна. Хората сме различни и ако няма толерантност не виждам как ще обитаваме заедно тоя свят. Та така за самотата - дозираме си емоциите и думите и градим отношения.
Виж целия пост
# 235
Каква промяна? И как да стана по приспособима? Какво да направя?
Виж целия пост
# 236
Не мога да отговоря на тези въпроси, не вярвам някой във форума да се наеме с това, понеже ние не те познаваме. Съдим за теб само по това, което ти пишеш тук, а то е много недостатъчно. Би могла да потърсиш нещо да почетеш по темата, да поговориш с приятелка и да СЛУШАШ какво тя ти казва без да се противопоставяш на момента, а да помислиш дали не е права всъщност поне за някои неща. Няма абсолютна истина, всеки си има своя и толерантността е да можем да приемем И чуждата истина, така създаваме отношения с другите хора, после развиваме о ибгрижваме тези отношения, които ни се струват най-ценни.
Може да идеш и при специалист - психотерапевт или подобно, ако имаш доверие на такъв или ти го препоръчват, че измежду тях има много бездарници и могат да те объркат повече.
Успех ти желая, просто приеми различното у другите. Revolving Hearts
Виж целия пост
# 237
Каква промяна? И как да стана по приспособима? Какво да направя?

Има нещо в начина, по който реагираш дори тук във форума, което не е съвсем както трябва. Имам усещането за някакво състояние от аутистичния спектър (Аспергер и пр.).
Виж целия пост
# 238
Каква промяна? И как да стана по приспособима? Какво да направя?

Като начало погледни историята на публикациите си и помисли дали това е нормален начин за комуникация. Дали тук-там не си можела да реагираш малко по-различно, по-меко, по-възпитано, с доза хумор.
Виж целия пост
# 239
Каква промяна? И как да стана по приспособима? Какво да направя?

Има нещо в начина, по който реагираш дори тук във форума, което не е съвсем както трябва. Имам усещането за някакво състояние от аутистичния спектър (Аспергер и пр.).
Защо? Трябва да се аргументираш и то с конкретни примери особено когато твърдиш нещо такова?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия