Откраднат живот - ТЕМА 42 Критична точка... Анестезиологът говори винаги ясно и високо

  • 38 668
  • 747
# 75
The Good Doctor, много добър сериал Simple Smile

Именно, дори 20 години да бяха добре, но често казано не останах удовлетворена от историята, която ни поднесоха сценаристите, очаквах нещо повече сякаш.
Ама, Дона, аз не искам да ми казват, че имат химия, искам да я усещам Grinning, а при другите двойки я има, дори между Пенев и Владов има повече броманс химия отколкото при тези двамата.

Хахаха, аз защото в оня сериал така решиха нещата ахаххаха
В тази връзка винаги съм се чудила как се получава на екран химията между двама актьори, при положение, че нямат нищо в реалния живот. Дали е въпрос на актьорски умения или понякога става, друг път не?

Мерси за името, аз по принцип медицински сериали не гледам много много (без майтап Joy ), но ще му хвърля едно око.

Доктор Ковачев нещо закъснява за дежурстово днес...Thinking
Виж целия пост
# 76
Успявам да се запиша чак на шеста страница! Машини сте Grinning
На мен историята на Ина не ми е противоречива. Тя е като Вапцаровия герой - в затвора попадна на хора и стана човек Grinning Ина е била малко и глупаво дете, нямала е 18. Подвела се е - по един свят, който ѝ се е струвал много як и един проекто дядо, който също ѝ се е струвал много як Grinning. През тези години е живяла в неговия свят, съвсем различен от този, в който попадна, идвайки в болницата. Видяла е друг живот - на лукс, на празноглавие, ако щете. Общувала е с жените на приятелите му, а те са всичките под един калъп. Дори и приятелката ѝ от детинство си беше стандартно кифле. Тя не е познавала друго и си е мислела, че всичко е страхотно. Идвайки в болницата, попада в съвсем различно обкръжение. И вижда друго, различно от лукса и властта - хора, които се борят за живота на пациентите си ежедневно, които са отдадени, обичащи работата си, обичащи живота, ако щете. Хора, които се грижат един за друг и качества като достойнство, добрина, честност, борбеност, грижа са ценност. Хареса ѝ този свят, видя смисъл в него и изведнъж нейният собствен ѝ се стори някак кух, празен. Видя в Тасев човек, с когото може да общува, да има близост, да има равнопоставеност, уважение, да може да си сподели това, което я вълнува без той да я отреже, защото не го интересува. Нормално е да се чувства разклатена и изведнъж Малдивите да не ѝ се струват чак толкова яката работа. Единствено съм учудена, че стана доста бързо това, няма и два месеца и тя вече е друг човек. Но иначе изобщо не ме изненадва, че ѝ се прииска да направи нещо друго с живота си.
Виж целия пост
# 77
Тия еднакви брадички на Захариев и новата докторка.... дали е съвпадение?
майка й умира от рак. Според мен Албена ще е завещанието на майка й към Захариев. Ще му признае, когато вече умира, най-вероятно.  Може би тогава ще се разбере какъв й е точно проблемът на новата анестезиолога. Просто притеснение, прекалена чувствителност, или наистина има Аспергер, или нещо от рода.
Виж целия пост
# 78
Да, Инчето някак не е пораснала, останала е на акъла на 18 годишна. Една чиста и неопетнена е, все едно е дете. Живяла е под похлупак тези години и сега излезе навън и започна да иска да живее. Поведението и е даже много нормално и последователно. Тя не случайно и в началото се държа лошо, това е поведение което е виждала в мъжа си и го копираше. Сега все повече иска да е себе си, да намери своето щастие. Дано и се получи, много сладка беше миналия епизод с нейната Венера! Разбирам я добре. Аз също вярвам в астрология и съдбата, въпреки че тя е доста засилен образ, мисленето й ми е много разбираемо. Добро момиче е, но нямало време да порасне. Сега ще и се наложи.
Виж целия пост
# 79
Заформя се  сложна  фигура :Стаменова-Фотев-Ина-Боби-Албена/евентуално/-Врабчев и т.н.
А  при ТО-МА-ЗО е просто и ясно : Кака и Батко се харесват , но крият от Бамби , който  още е влюбев  в Кака .Само трябва някой да го светне за ситуацията  и  триъгълникът изчезва .
Ще чакам стоически още  3-4 епизода без хората , които ме интересуват и после пускам  груби коментари по адрес на сценаристите .
сега загрях какво е ТОМАЗО. 😁ТОНИ МАРИО ЗОРИТО аххахахах

Много са ми странни Ина и Борис. Като Пинокио и Джелсомина, досущ 😁
ЛЮБИМЦИТЕ МИ Фотев и Стаменова. Чудя се, дали пък сценаристите на са решили да разкарат Врабо толкова скоростно, като са прочели във фб, че двойката има луда фенка.😎

Виж целия пост
# 80
ТОМАЗО си е работата Simple Smile

Митето се включи. Ама той много хубаво свирел на китара бе!!!!
Аз съм Ин Лов Форева!
Виж целия пост
# 81
Виждам и намирам за логична промяната у Ина. В болницата попадна на съвсем различна среда от тази на съпруга и и обкръжението му. Самата тя каза, че той е свикнал тя винаги да е на разположение. В болницата обаче постепенно преоткри личността в себе си, приятното чувство дните ти да имат смисъл, а не да си една притурка.
Това, което обаче беше изключително неубедително е обяснението, което дада на Борис защо е с Фотев. Някак не звучеше достоверно, не ме трогна, да не говорим, че е напълно противоречиво с нещата, колкото и малко да са, които знаехме за Ина от предишните епизоди.

Стаменова и Фотев са страхотна двойка докато се хапят, борят се за надмощие. Не съм сигурна обаче, че ще ми харесат като любовна двойка. Ще видим, дано ни изненадат приятно. След забатачването на Ковачеви и Огнянова, това се очертава историята, която ще ми е интересна.

Дона, зариби ме, да знаеш. От вчера водя преговори с една колежка и ще следим Митака през нейния профил. Даже успях да я убедя да изгледа старите серии без предразсъдъка - "Ковачеви не ми харесват". Щото и аз предпочитам Джейк Джилънхол, ама ей на не са го извикали в сериала.

Виж целия пост
# 82
Ето част от монолозите, тези на Марио и Калин са сред любимите ми, този на бащата на Калин също, така ти бръкват в сърцето и човъркат Heart :
Скрит текст:
"“Хирургът чука на вратата на боговете”- цитат на професора ми. Първи курс в академията бях най-щастлив. После всичко се счупи. Майка ми и баща ми умряха в самолетна катастрофа и аз трябваше да стана баща за 1 ден, на 20. Брат ми не можа да го преживее и стана наркоман. Три години се борих докато го откача, беше ад.
После се разболя и…гледаше ме с ей такива очи. Каквото ям, той същото, каквото пия, каквото слушам, каквото обличам… иди и сбъркай. От очите на брат ми ме е било най-страх... да не го разочаровам. Заради мене стана лекар. Казваше постоянно – ти си звездата, аз съм сянката. Сега си мисля, кой е по-зависим от другия – сянката или нейната звезда.“
Любовта на Зорница и Марио изглежда все по-невъзможна.

Здравей, мамо. Здравей, мъничка моя. Ако знаеш колко ли пъти съм си представяла как ли ще изглеждаш - личицето, гласчето, мъничките краченца. Представях си, че ще броя колко пъти те целувам, всеки ден. Не мога да те оставя просто така. Да идеш там ничия, без дори да знаеш името си. Мислех да те кръстя Ива, моята мъничка Ива. Ива, майка ти ще дойде при теб, мъничка моя. Затова сега няма да ти казвам сбогом, а само довиждане, защото може би при Господ нищо не се губи и когато отнема от щастието ни в този свят, после ни го връща в другия. Нали, мамо?"
"Какво oще може да се обърка? За двама,
които са един за друг...
Има дни, които променят живота ти.
Завинаги...
Дни, които те превръщат в тъжния клоун в собствения ти живот...
Арлекин с шест букви...“
“Има такива дни... Утрото идва и знаеш
с цялото си същество, че този ден ще
промени живота ти...Измамно видение с шест букви…
И-лю-зи-я...
Има такива дни... когато всичко се
обръща... излиза от кутийките... и те
променя завинаги...Вече не си цар на собствения си живот.
Не го разпознаваш, не виждаш посока...
...Не си разбрал кога и как ролите са
се сменили. И от господаря в твоята
пиеса, нещо те превръща в шут...
Арлекин с шест букви...“
"Когато си изгубил вяра в себе си,
единственият начин да продължиш е като
се довериш на някой друг.
Някой, който може да те излекува от
слабостта, че отказваш да се бориш.
Има какво да научим от децата. Толкова
крехки и безсилни, но готови да се
оставят в ръцете ти, за да ги понесеш
през живота. Доверие, което не изисква
нищо друго, освен любов...
Доверие, което не допуска никакво
съмнение в теб.
Доверие, което не се крие зад хиляди
маски от страх, че ще бъде наранено.
Доверие, което сме изгубили. Да си го
върнем... е въпрос на оцеляване."

"Болка. Колко от нея ще вземеш, докато
от гост тя се превърне в домакин на
живота ти? Има ли нещо след болката?
Може ли нещо да заеме място й?
Може да бягаш, да я отричаш, да се
опитваш да я прогониш. Докато не
разбереш, че ще остане. За да отвори
нова, мъничка дупка.
Която ще се изпълни отново с болка.
Само това, което боли, е винаги с теб.
То не те предава, то не се отказва...
И разбираш, че има една проста и
жестока формула на живота: Опитомяване
на болката."
"Болка. Колко от нея ще вземеш, докато
от гост тя се превърне в домакин на
живота ти? Има ли нещо след болката?
Може ли нещо да заеме място й?
Може да бягаш, да я отричаш, да се
опитваш да я прогониш. Докато не
разбереш, че ще остане. За да отвори
нова, мъничка дупка.
Която ще се изпълни отново с болка.
Само това, което боли, е винаги с теб.
То не те предава, то не се отказва...
И разбираш, че има една проста и
жестока формула на живота: Опитомяване
на болката."
" Когато се отвори празнина, която не
можеш да запълниш... една малка дупка,
пропукване... Започва тихо да пъпли и
да разплита нишките на вярата ти...
Малкото пропукване расте и се превръща
в празнина. Празнината се настанява в
тялото ти като неканен гост. И остава
там за дълго. Като сянка...
Минават дни, месеци, но празнината
отказва да се затвори....
Дори да мислиш, че си успял да я
запълниш, тя се появява от нищото, без
предупреждение, внезапна като дъжд...
Празнотата е стихия. Тя те завлича,
изяжда те, ограбва ти правото на
надежда..."

" Когато се отвори празнина, която не
можеш да запълниш... една малка дупка,
пропукване... Започва тихо да пъпли и
да разплита нишките на вярата ти...
Малкото пропукване расте и се превръща
в празнина. Празнината се настанява в
тялото ти като неканен гост. И остава
там за дълго. Като сянка...
Минават дни, месеци, но празнината
отказва да се затвори....
Дори да мислиш, че си успял да я
запълниш, тя се появява от нищото, без
предупреждение, внезапна като дъжд...
Празнотата е стихия. Тя те завлича,
изяжда те, ограбва ти правото на
надежда..."

" Когато се отвори празнина, която не
можеш да запълниш... една малка дупка,
пропукване... Започва тихо да пъпли и
да разплита нишките на вярата ти...
Малкото пропукване расте и се превръща
в празнина. Празнината се настанява в
тялото ти като неканен гост. И остава
там за дълго. Като сянка...
Минават дни, месеци, но празнината
отказва да се затвори....
Дори да мислиш, че си успял да я
запълниш, тя се появява от нищото, без
предупреждение, внезапна като дъжд...
Празнотата е стихия. Тя те завлича,
изяжда те, ограбва ти правото на
надежда..."

„Земя, Калине, не се продава. Не се дава. Човек без земята си е празен… сам. Може да си на хиляди километри, но те държи прав. Искам Анка да си има нещо, да си знае рода и от къде идва. Пък ако някой път се загуби, то нали знаеш - живот е, губи се човек, да си дойде на нейното парче земя. Една ябълка да си откъсне и ще и дойде силата. Земята е живот и сила, Калине.„

 
"Когато минаваш през водите, с тебе ще
бъда. И през реките, те не ще те
потопят...
Когато ходиш през огъня, ти няма да се
изгориш. И пламъкът не ще те опали...
Аз, Аз съм, Който изтривам твоите
престъпления заради Себе Си. И няма да
си спомня за греховете ти.
Подсети Ме, за да се съдим заедно.
Представи делото си, за да се
оправдаеш..."
Виж целия пост
# 83
Успях да сваля всичко от официалната страница, заедно с цитати. На някои не ми е много ясно на кой са, така че когато ги сложа ще ги прегледате и при забележки - казвате. Само да кажа, че няма да се наемам да гледам всички серии, за да запиша липсващите монолози Simple Smile Нямам време за това.
Виж целия пост
# 84
Дона, зариби ме, да знаеш. От вчера водя преговори с една колежка и ще следим Митака през нейния профил. Даже успях да я убедя да изгледа старите серии без предразсъдъка - "Ковачеви не ми харесват". Щото и аз предпочитам Джейк Джилънхол, ама ей на не са го извикали в сериала.

Еххххх, ама много се радвам!!!  Действай, тъкмо ще го коментираме Simple Smile Аз като чух изпълнението му и забравих да работя аххахаха
съгласна съм, че когато човек започне да ги харесва, гледа на старите епизоди по друг начин - аз бях така с Марио.

Като ви чета анализите, се убеждавам,ч е сценаристите нещо са сгафили с образа на Ина. Чудя се дали, след като е започнала връзката й с Иво, твърде бързо не се е осъзнала на какво се подлага, но чак сега си го признава на глас? Или може би наиситна има нещо, което не пожела да каже на Тасев.
Виж целия пост
# 85

Еххххх, ама много се радвам!!!  Действай, тъкмо ще го коментираме Simple Smile Аз като чух изпълнението му и забравих да работя аххахаха


Ееее, страшен е, много добре започва с тази китара. Колежката каза "Я, той бил много готин бе" Stuck Out Tongue Winking Eye Joy Joy

Виж целия пост
# 86
Дона, май ще трябва да браним Тони или по-скоро в случая Димитър след това с китара Joy голям сладур Heart
Виж целия пост
# 87

Ееее, страшен е, много добре започва с тази китара. Колежката каза "Я, той бил много готин бе" Stuck Out Tongue Winking Eye Joy Joy


Дона, май ще трябва да браним Тони или по-скоро в случая Димитър след това с китара Joy голям сладур Heart

Ще им дойде акъла в главата........ ние като разправяме колко е як.....

Сега се боря за двата билета за импро театъра Wink
Виж целия пост
# 88
Редактирах първата страница и сложих това, което успях да намеря Simple Smile

Хайде, хайде. В началото никой не искаше братята! Simple Smile
Виж целия пост
# 89
Редактирах първата страница и сложих това, което успях да намеря Simple Smile

Хайде, хайде. В началото никой не искаше братята! Simple Smile

Е, мисля, че някои бързо се ориентирахме откъде изгрява слънцето Wink

А анкетката нещо? или не искаш?

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия