Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 47

Аз нещо съм прекалено уморена май, пак ме сгази валяка...

Мина и моята операция
Вече съм с един орган по-малко
Чувствам се добре и почвам раздвижване на ръката

Лейди , ще се оправиш
Мери , раздвижвай постоянно.
И да не направиш като мен. Като я раздвижих добре спрях да правя упражнения за 1 седмица и после наново се раздвижвах
Поне 1 месец всеки ден раздвижвай .
След 2 месеца ще свикнеш с липсата на орган и няма да ти прави впечетление

Като си говорим за ръцете.....моята като я притискам и надолу под лакътя ми боцка, освен това явно са ми скъсени сухожилията, защото при раздвижване се опъва чак надолу, а на подмишницата изпъкват. Аз бях доста сериозна с раздвижването в началото, сега спрях, но явно не трябва.
Сега не мога да си обезкосмя тази мишница и съм с една гладка и една.....да не ви обяснявам.

Момичета, (прегръдка) Всичко е точно!
Всичко е сериозно при нас, това е повече от ясно... , но няма как да оцелеем без шегички, закачки и глупотевинки, които си дрънкаме (за мъжове, котки , кърлежи и т.н.)... Съществените неща ни ги казват докторите!
Всеки случай е индивидуален.
Мен преди 17+ години са ме лекували по един начин (отстраняване на цялата гърда, лъчетерапия с максимална доза, тежка химиотерапия, не съм провеждала хормонотерапия- мойте хормонални рецептори са отрицателни-... какво е HER и ki 67 не знам )... сега подобни случаи се лекуват по различен начин...
Това, което е било полезно за мен, не значи, че е полезно за друг.
Споделяме, сравняваме, информираме се, но лекарите ни имат последната дума... Доверете им се!
Това, че нещо работи при някоя от нас, не значи, че лекарите грешат, затова те опитват друго...
Важното е, да оцеляваме и да водим пълноценен живот!  


Момичета, отнасяйте се сериозно към упражненията след операцията- много са важни. Колкото по- старателно и по- дълго ги правите, толкова по- добре. Това е най- важното нещо- 3, 6 месеца, назависимо от лъче- и химиотерапията! Правете ги по 3- 4 пъти дневно... има смисъл! 
В ъзстановявайте се! Бързо!

Химията не е нищо лошо, но когато е необходима!

Много подъл е този Милев! Аз съм му давала за проверка материал от биопсията във Враца! Той е написал същото както във Враца /не иска да е в разрез с колегите си/ и вреди на пациенти! Грешил е в биопсията ми!

Браво, виж самичка си се сетила, че не е трябвало да спираш. С много инат и стискане на зъби при неприятните опъванията и ще станат нещата. Ако много са ти доскучали упражненията, които са ти казали да правиш, напасни ги там към някаква полезна дейност, от която да има видим резултат не само самото раздвижване. Миене на прозорци, сресване на косата назад по скалпа, правене на кокчета, сплитане на плитки (дори и да няма дължина косата, важното е ръчичките там по тиквата да шарят и да щъкат), мазане с лосион на по-трудно достъпните части от тялото, където за успех се искат протягания и осуквания, завъртане, отвъртане на крушка, подреждане или пренареждане на по-високите рафтове и шкафове (почти във всяка кухня има такива, в които вечно цари хаос, тоя с подправките примерно при мен е точно такъв и ми е баш на нивото на главата, с кеф по едни 10 минути висях пред него с ръце протегнати нагоре, хем раздвижвах лежерно, хем с кеф му се любовах после къв подреден и спретнат е станал, по някое време милият решава я кафенце да си направи и да бръкне за захарта, я нещо там да сготви и аз с радост потривах ръчички "Ухааа! Утре значи пак ще подреждам и раздвижвам!" ). Много типично женски и домакински дейности наподобяват тези сухи тренировки, които ни карат да правим, нагоди си ги там и си ги върши. Харесай си някое ръбче на някоя стена и всеки ден измервай по него колко най-високо можеш с длан да пропълзиш нагоре, ще видиш нагледно резултата, днес половин сант, утре още половин, ще те радват успехите и стимулират още повече редовно да раздвижваш. Не се плаши от болката и опъването, абсолютно същото беше и при мен в началото, а сега двете ръце са обсолютно равностойни, при това оперираната не ми е силната и въпреки това по нищо вече не отстъпва като гъвкавост на титуляра.

Миенето на прозорци при премахнати лимфни възли е доста рисково, не че и аз не го правя понякога, но има риск от лимфедем. Въобще от всякакви такива монотонни по-тежки дейности има.

О да, така е! Аз пропускам, че това миене може да е различно като стил при всяка една домакиня. Някои прилагат и сила, и натиск, и енергично, насечено търкане. Идеята ми беше да се имитират под форма на някакви домашни занимания точно тези упражнения, които често стават скучни и ти писва от тях и почваш да се отпускаш и да не ги правиш.

Шиенето на гоблени води ли се упражнения? 
Аз се чувствам гадно и изглеждам като идиот, всичко ми трепери - ръцете и коленете, а гърлото ми котки са го драли. След всяка химия е така. Косата почти си замина, което ме кара да се сдухвам още повече...

Шиенето на гоблени всъщност е много полезно, защото е почти медитативна практика. Йогата между другото е изключително ползотворна при нашето заболяване - заради физическата и психическа релаксация.
Lady, ще отмине това, но явно ще го изкараш по трудния начин. Стискам палци!

Ще мине, ще се справиш, малко остана. Ти си силна. Прегръщам те за косата да не ти пука, ще порасне нова, гъста и къдрава

Научи се да плетеш. Гимнастика е, пък е и много релаксиращо.

Мога да плета, но не съм го правила отдавна, а трябва, че и за артрита помага. Нали правя кукли и арт играчки, правя дрешки и за тях. То от хоби е на път да се превърне в професия май
Явно при мен ще е наистина по трудният
 начин. Благодаря за подкрепата момичета!