Хранене на детската площадка

Моето дете не е бъбриво, но има много развит и зрял речник. И понеже е висока, мислят я често за по-голяма. Всъщност е малко срамежлива. Мога да кажа, че нито едно от тези неща  не се дължи на мен

Те са лидерите, около които света се върти. Или иначе казано - белият лист, написан и моделиран от супер мами с таймери и строги режими на лягане в 5 следобед. Добре, че тези с буйните деца с характер сме една шепа хора, за да има кой да дава съвети по книги.

Аз пък не съм чула и  видяла ни една майка на нахалничко детенце (от тези, дето ти се ще да ги ритнеш), да казва - моето е нагло и нахално, иска да се налага и не е приятно. Те все са неагресивни слънчеви лъчи. Околните си знаят, обаче много рядко майките са наясно.

Надявам се референцията със ' слънчевия лъч' да е била случайна?!
Мога да те уверя, че съм много критична и все се чудя като все я хвалят, но аз работя с деца от 18 години и стандартите са ми високи.

Нахалните нахакани агресорчета са ми познати типажи. Но са предимно деца в институции от ясли, бунтарите, с които ядене/ спане/ обща игра са им проблем,  неглижирани и претрупани с електроника. Просто мои си наблюдения.

Книгите за възпитаване на деца са често със съмнително качество, писани от кого ли не. Мен всякакви таймери и подобни ме ужасяват.

Аз пък всъщност съм чула, но не с тези думи. По-скоро колко детето е оправно, как "командва", има "характер", "не се дава на никой нищо да му каже" и всичко това с елемент на гордост. Определено това съм го чула главно и единствено в България.

Аз съм в много различен контекст, съвсем различно мини-общество и като площадки, и като институции. Не мисля, че може да се сравнява лесно, затова и не си позволявам често. В интерес на истината, не съм срещала никога дете на 3-4, което да ми иде да ритна. В училището където ходи, е приета след наблюдения на поведението в група (е, едно, от 45 минути) и събеседвания, отделни с родителите и детето. Имаше над 100 молби за 7 места, така че определено смятам, че този филтър също играе ролята да не попадам често на невъзпитани, груби и агресивни деца или пък да знам какво мислят майките им за тях. Групата се води от две педагожки с магистратури, има общ психолог 1 за групите на възраст от 3 до 6 и имаме индивидуални родителски срещи всяко тримесечие, на които се обсъждат наблюденията им върху децата, дават насоки за развитието. Това за лидерството, което много подразни няколко потребители (не знайно защо за мен), беше казано точно от училищния психолог и главно в контекста на обсъждане на поведението, във връзка с това, че няма никакви притеснения за нея или за отношението и с децата и учителките. Както и имаме колективни срещи с останалите семейства, събития най-различни. На мен, като родител на засега едно дете, това много ми помага - както за външна перспектива, така и за стратегии.

Таймерът много ми помага, много. Не всеки ден, но поне веднъж седмично се използва за нещо. Понеже изкарах 5 години в колектив с детски и всякакви други психолози, оттам ми насипват периодично идеи в разговори с приятели: някои добри, някои не толкова. Не съм чела книги по въпроса. Педиатърката, на профилактичните прегледи, винаги включва литература и материали за дисциплина и там също ни е давала неща за него, но не съм ги следвала/чела подробно.

По въпроса с храненето и яденето на пързалката: тук се приема като просташко поведение и никой, който иска да изглежда културен и нормален, не го прави. Колективно се черпи и яде на пикници, на кулинарни фестивали и на какви ли не други събития изцяло въртящи се около яденето: националния спорт на САЩ

Всеки родител и в частност всяка майка по естествен път опознава детето си и си изгражда с него някакви схеми на комуникация. Неща, които работят с моите деца може никак да не проработят с твоите, защото сме различни конфигурации от различни хора. Нито ти си аз, нито твоите деца са моите, както и обратно. Психолозите доста наедро карат и се впускат в схеми на изследвани лица и пропускат, че всяко дете е двойка с майка си и те си имат вътрешни отношения и каквото и да каже някой психолог или друга майка, то може да се окаже тотално неработещо за точно тази двойка майка-дете. Да не говорим за културни особености и как едно от най-грешните неща според мен е, че разни Хамерикански и прочие похвати и възгледи се пренасят в нашенско. Няма как сеща, които са плод на един вид култура да паснат на друг вид култура.

Аз съм съгласна с тези твърдения. Ако трябва да сме откровени и по темата, за мен българската култура, поне тази с която аз израстнах, също възприемаше храненето където и както ти дойде за невъзпитано, осмивано от хора като Алеко например. Като бяхме деца, нашите баби, майки и лели ни намилаха, че е некултурно и грозно да идеш да ядеш някъде нещо, освен ако нямаш за всички. Други деца или възрастни са ме черпили по повод, заедно с всички останали. Не помня по площадките и на двора някой да е ядял: от балкона ни викаха хорово за вечеря, а после сме играли до 22 часа пак. Българите си падаме по почерпките и гости, празници с богати трапези, но поне така както аз съм расла, не са ме учили да чопля семки, да пия бира и да муам зрънчо и скара на пейката зад блока. Очевидно нещо се е променило за годините между моето възпитание и сега, но не съм в капацитет да посоча или квалифицирам какво.

По този повод си спомням, че дори се подигравахме на деца, които слизат пред блока с филия в ръка, все едно са бебета. Бяхме научени да се храним вкъщи, никой не излизаше да яде навън. Но... за сметка на това обикаляхме чуждите дворове и си късехме от някоя джанка или череша, която има неблагоразумието да е провесила клони през оградата.

Не само през оградите, откровено съм обикаляла с цел търсене на ненаглеждани овошки за опоскване. И да, подигравахме се на тези, дето си носеха филиите или бабите им идваха да им носят да ядат. Камо ли майките и бащите след работа да бързат да се набухат на топлата витрина, да купят Арианата и да заседнат зад блока, главно на ФБ на телефона си. Подобни семейни и приятелски сбирки бяха за уикенда, за вилата и т.н.

Има няколко вида "деца лидери". От едните можеш да се учиш, да те дръпнат и подпомогнат, да те научат да побеждаваш и да постигаш целите си, другите са точно тези, които ти се иска да ритнеш. Те манипулират, подстрекават, дават не толкова добри идеи и винаги се измъкват от ситуацията "ни лук яли, ни лук мирисали", дори имат един ангелски невинен вид, с който дълго време могат да те заблуждават.
Не съм съгласна, че добри родители не отглеждат лоши деца, за съжаление имам доста примери около себе си.

Аха. Всичко хубаво, само дето по нашенско училищните психолози на второто не му казват "лидер", а "маладаптивно поведение." А обикновените хора също не му казват лидер, а обикновено нетърпимо разглезено дете.

Липсата на общоприети правила и норми на поведение не носи полза нито на децата, нито като цяло на обществото.
Тази анархия дава възможност да избуяват лоши навици, агресивно поведение във всичките му форми и дори да търсите дистанция Ви налага да се потопите в нея.

Аз си имам теория за това. Загубили сме концепция за "пространство по средата". Тоест има мое и твое лично пространство и нямаме право да си казваме нищо, всеки си е в балончето си, а там всичко е позволено.

Ама има и трета категория - обществено пространство. В момента живеем в среда без такова пространство, то си личи и по градоустройството. У дома лукс, навън- разруха и градско задъхване и на никой не му пука. Важното е в балончето всичко да е наред. Колата, мола, кутийката с лукс подобрения, ракийка и салатка и всички са хепи. Градски вариант на това да си цар зад дувара на село.