Хранене на детската площадка

  • 48 869
  • 1 076
# 480
Иначе има дори възрастни хора, без деца, които сядат на пейка вътре, в площадката, за да се нахранят. Особено ако в близост има няколко фурни - редовно. И от тях някои си тръгват преждевременно, усетили неловката ситуация, която се оформя, но други са слепи и глухи и си ядат, а децата ги гледат. Най- любим ми е случай, с близката до нас площадка и съвсем до нея църква. Една тумба от 5-6 лелки на около 50-60годишна въраст. Явно някакъв празник е било, излизат от църквата и влизат в площадката, където има малка беседка. Вадят платнена покривка, застилат масата. Вадят пита, мезета, салати в пластмасови кутийки , вероятно от близката бакалия. Пластмасови чаши и бутилка вино. Наредиха софрата, наляха вино - ядоха, пиха. Децата ги заобградиха - не се притесниха от това. Ние си тръгнахме, те останаха.
Виж целия пост
# 481
Откога хлябът е проблем? Залитате в крайности вече. Естествено че ако по цял ден ядеш филии, кифли и т.н. зърнени храни това е проблем, но хлябът също е част от здравословното хранене.

Имам вкъщи одобрения от министерството рецептурник за здравословно хранене на деца от 1 до 3 години и в него се дава по малко хляб на обяд и на вечеря, има рецепти с макарони, кус-кус и т.н. Зърнените храни също са част от балансираното и разнообразно хранене.

Няма да забравя как когато един път говорихме за захранване, една майка ме убеждаваше колко вреден бил жълтъкът, защото в него, о ужас, имало много мазнини и холестерол... после същата тази майка отиде и запали цигара до количката на детето,а аз гледах със зяпнала уста.

Пържени храни с много сол, захар, оцветели са вредни, но хляб, яйца, краставици, ориз... хайде стига вече, както казах залита се в крайности.
Виж целия пост
# 482
Хляба си е проблем, но ние сме избрали да го ядем. Все пак и за нас се оказа голям проблем, след като ни подхванаха безкрайните запеци. Много е яко, когато детето не е акало от 6 дни, изпражненията са станали толкова твърди, че разкървяват ануса, нужни са нечовешки усилия и болка, за да излезе нещо от там и от месеци наред се борим със специални диети и увещания, че ето този път вече няма да боли, а детето реве с глас и сълзи, че повече никога няма да ака, а на площадката някоя усмихната майка подава солети. "Ама то от две солети нищо няма да му стане!"
Виж целия пост
# 483
По принцип белия хляб е проблем и то за някои хора.
Виж целия пост
# 484
Гаранцията, до голяма степен, е именно в това - трениране на контрол над импулсите. Да не се хвърляш като невидял, да може да чакаш и да отлагаш удоволствието. Основен белег на хората, които НЕ са склонни към пристрастявания. Освен това между нормално консумиране на алкохол и пиянство има огромна разлика.
Сирен, склонността към контрол на импулсите е заложен в характера, генът за пристрастяване - в организма. И да тренираш, и да се пънеш, ако не си го носиш - умряла работа. И въобще, тук говорим на някакво първобитно ниво - да извадим ли пакета солети или да не го извадим. Голям световен проблем.
Само мен ли никога не са ме преследвали усмихнати майки с две солети в ръце?
А такива скучаещи деца, които да зяпат хранещите се възрастни на пейката, ей богу, не съм виждала. Винаги имат нещо по-интересно, което да правят, иначе за какво ги държите по тея площадки, не мога да разбера.
Виж целия пост
# 485
Ако детето ти не е (било) ящно, не си и забелязала, защото са му предлагали, а то е подминавало. Или съм виждала дете да взима, след което да гледа солетите в ръката си въпросително, да ги носи на майка си и да продължава да играе. Обаче ако детето ти е ламя и се нарежда на всичко, ако ще да раздават чакъл, не е възможно да не си се сблъсквала с проблема.

Случката, която разказах, беше на много мъчника площадка и върастните дами с банкета бяха централно събитие.
Виж целия пост
# 486
След 2 часа игра са толкова прегладнели, че ще изядат първото, което им попадне.
Освен това някои не са гладни, нито скучаещи, а просто любопитни и когато видят лъскав, шарен шумолящ пакет им става интересно. Особено когато други деца започнат да ядат от него, всички гледат. Аз пък не съм видяла такова, което да не забележи ваденето на солетите.
Виж целия пост
# 487
Кафе с мед, поведението създава навици, навиците създават характер. Няма такова нещо като вроден характер. Да, за някои ще е по-трудно, но това не значи, че при достатъчен брой "учебни ситуации" няма да си сменят навиците и да се окаже, че то можело всъщност.

Та така, зависи дали ще има повече ситуации, в които да свикне с чакането, или повече ситуации на изкушения с лъскави неща, предизвикващи краткосрочно доволство.

И не мисля, че има достатъчно добри свидетелства за това с гените и пристрастяването - въпросът е по-сложен от "или имаш, или нямаш гена". Всички имаме ген за пристрастяване, иначе нямаше да имаме допаминова система в мозъка и нямаше да имаме изобщо никакви импулси и доволство от постигнати резултати.
Виж целия пост
# 488
Ама защо седите да се мъчите с разни ядящи, шумолящи и дъвчещи, щом тия неща толкова ви ужасяват. Да, ще дръпна детето един-два пъти, ще му отвлека вниманието, ще се научи от третия или от десетия път да не се тръшка за чужди неща. Ако толкова държа да вися на въпросната площадка. Ако не - хващам си детето и заминавам на разходка. В крайна сметка, нали заради него съм излязла, а не да си надвивам ината с другите хора и да кисна на място, на което детето ми страда.

 
Всички имаме ген за пристрастяване,
Това не е вярно.
Виж целия пост
# 489
Наистина си личи, че не си се сблъсквала с проблема. Не е толкова лесно да научиш ящно дете, да не му потичат лигите, пред храна. А на площадката ходим, примерно, когато взимахме храна от детска кухня, там беше кухнята, взимаме храната и отиваме да играе. Детето е социално, настоятелно търси компания от себеподобни. Познава мястото, иска да си изреди люлките и пързалките. Почти всички посетители спазват някаква етика, обаче идва един, който сговнява всичко, следствие на което, аз трябва да си тръгна и да проваля играта на детето?!
Сега ходим на площадка след градина. По пътя ни е. Тъкмо сформират банда и в разгара на играта пристига някой с карамелизирани пуканки. Някои деца не се нареждат, но моето - да. И аз трябва да си тръгна, да проваля играта, да преустановя престоя на чист въздух, така всеки път, защото (почти) не минава без такъв случай. Справям се, разбира се, по един или друг начин, но ежедневно се налага да се обяснявам, да хабя нерви, детето също. А можеше да не е така, не е трудно.
Виж целия пост
# 490
Поредното разсъждение - аз мога да си правя всичко и нищо не ме интересува.
Виж целия пост
# 491
Не, просто явно имаме различно виждане за важните битки. За мен не е драма, ако детето си вземе 1-2 пуканки, няма изобщо да го отчета като някакъв огромен проблем. Вкъщи такива неща не се купуват, аз и за навън не купувам, така че с едната почерпка ще си остане. Ако детето ми не страда от някакви специфични алергии, не бих си създавала такива битки. Рискувате да създадете прекалена чувствителност и непоносимост към какво ли не, треперейки за едната пуканка, с която някой току-виж го почерпил на площадката.
Виж целия пост
# 492
Не държа на никоя конкретна площадка. Ама то това е на почти всяка. За щастие от октомври до април почти нямаше деца на площадките и съответна и "храна". Беше им студено и си ядяха вкъщи. Сега се стопли и има повече деца, та пак се случва някоя почерпка, но не е постоянно. Лятото обаче предстои голямото тъпчене.
Около нас има доста площадки и съответно вече избягвам някои от тях и хората, които се събират там по ред причини. Ако все пак се появи някой непознат с храна се спасявам според ситуацията.
Та така, не се мъчим особено, но все пак можеше нещата да се случват по нормален начин.
Виж целия пост
# 493
100 пъти се обясни, че не е една пуканка. Първо идва някой с пуканки, детето взима 1 - 2, аз казвам стига толкова, тя ми се моли за още, аз пак казвам "не", в повечето случаи или хората си прибират пакета или все пак детето се съгласява с мен, но гледа със жален поглед към другото, което яде. След 10 мин. идва друг и вади солетите, пак същата история. След 15 мин. идва трети с бисквити, пак 1 - 2. Следобед - същата работа. И така всеки ден.
Ако не отклонявам покани и не спирам детето реално ще изяжда доста голямо количество джънк по този начин. Все пак това е много за 2 годишно.
Добре че вече свикна, че ако прекалява си тръгваме, но преди 1 години примерно нямаше начин да й се обясни с думи, че не може да яде повече и от всичко. Все пак беше 1,5 години...
Виж целия пост
# 494
На колко е детето, pina? Ако проблема със запека още е на дневен ред като поотрасне малко и му обясните, че не е редно да яде на децата храната, защото не е полезна за коремчето му, ще отпадне тази грижа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия