Хранене на детската площадка

Ако не изпълни след таймера (аз използвам кухненски, механичен, наречен г-н Часовник, който ни казва, че вече е време да правим следващата дейност), следва отнемане на позитив - без правене на нещо любимо.
Като цяло трябва с позитивен знак да се правят нещата, да се хвалят децата дори за най-малкото добро действие.
Опитайте предварително да очертавате основните дейности за деня още от сутринта и периодично да напомняте, че е време за следващата, а след това за вечеря, баня и сън. Детето ви си е създало неправилен ритуал за заспиване, според мен, защото така предизвиква ефектно внимание. Опитайте полека да заместите ритуалите с по-успокояващи. Вземете нова книжка, тип Франклин, и по време на вечерната баня, та дори и преди това, обяснете, че имате нещо ново за него, но трябва да се изкъпе, а после - „ааа, давам, давам, само облечи пижамата, за да си освободя ръцете”. Пижамата може да замените с фланелка, за да не водите борба за две части. Като дадете книжката, кажете, че има интересни картинки и прочетете историята. Гушнете детето, за да се укроти и после напомнете всички неща, които Е направило добре през деня. Обещайте, че утре пак ще четете.

Това със столчето ако не работи, детето се оставя само в обезопасена стая за минута на всяка годинка от възрастта на детето. Може да навиете г-н Таймер и да съобщите, че има нужда да се успокои, ще се върнете след малко, когато таймерът каже. Детето трябва да чуе звука. После, когато е вече спокойно, гушкате, обичате, казвате го и обяснявате защо сте правили тайм аут. Всичко това е по-добре и систематизирано обяснено в книгата, която препоръчах в предишния ми пост.
Като цяло, обаче, се концентрирайте да хвалите детето за добрите неща, които прави, да го награждавате за тях с отметка на ръката, стикер, малък подарък или лакомство. Отбелязвайте и недоброто поведение, но подтиквайте към добро, с позитива. Вместо „не тичай”, кажете „ходи бавно”. Вместо „не се катери”, кажете „ела да правим еди си какво”, их, ах, възклицания, провокиращи интерес.
Децата копират и ако вие покажете интерес и за тях ще е любопитно. Ако покажете реакция на позитивно действие и не наблягате на негативното, то ще търси вашата реакция и за да я има, ще прави позитивното действие. Не на 100 % и винаги, но в повечето случаи.

Ако не иска книжката, изпейте песен, направете му масаж, предложете сделка за нещо интересно. Но не овиквайте. Изчаквате да мине циркът и казвате „добре, хайде ела сега да ти покажа една друга игра” - дай, бабо, огънче, рисуване по ръчичката, камиончето, детдето вървяло по лицето, гушкайте се.

Същото описано от Елена.
Аз също съм много търпелива и точно това култивирай в себе си. Колкото повече вика детето то толкова по- тихо му кажи, че е време за сън като тона го успокоява и приспива.

https://youtu.be/so6cfZGRgbs

https://youtu.be/HDNv6v0n5y4

Вики, няма да ти помогнат наръчници за щастливи деца. Всеки индивид си е уникален и няма универсални бутони. Гаранция ти давам, че твоят юнак ще се кротне щом навърши заветните 6 г. Убедила съм се, че всяко дете, независимо що за звяр е, от 6 до 9-10 г. става нормално, мислещо и разбрано. Е, после следва другата красота - пубертетът, тамън си решил, че ви чака светло бъдеще, ама.... и това минава. От теб се иска само да запазиш хладнокръвие, да му говориш непрестанно и да НЕ крещиш, за да не му създадеш впечтлението, че с крясъци се налага позиция.
А и от това, което разказваш, у него има креативност и инженерна мисъл - с това разглобяване и изследване на всяко нещо. Явно никак не е глупав. Твоята работа е да канализираш качествата му.

Факт, на 9 стават все едно пак на 3, но с по-богат речник.

Аз пък се чудя с каква увереност се правят опити за натискане на бутони на деца. Има деца, при които точно тия опити събуждат в тях едно детско психопатче, което лесно разгадава как работи системата и започва да я експлоатира. Някои деца не се "приспиват" толкова лесно. Просто дават вид, че всичко е ОК, докато планират следващия си ход. Особено ако видят, че някой се опитва да ги прави щастливи конформисти.

Еми да, ама ето - умни деца се хващат и почват да ги правят промити мозъци, с книжки и наръчници.
Съветите много ми напомнят на тия, които треньорът ни дава за обучение на кучето.

Нямам една тактика за справяне, ами пробвам различни— веднъж нещо работи, друг път не. Все пак причините са различни и няма как решението да е винаги едно и също. Ако беше толкова лесно...

Моят син се кротна на 4 г., та давам по-оптимистична прогноза аз.

А какво точно трябва да го правя, да го оставя да се държи като праисторически пещерен човек ли?
И не се получават промити мозъци, а спокойни деца със спокойни родители, които правят компромиси помежду си, за да се разбират добре. Детето ми винаги има избор, освен ако не става въпрос за живото- или здравезастрашаваща ситуация, а аз избягвам да му повишавам тон и да му крещя, а прилагам друг начин на общуване. Доволна съм от резултата.

Всеки намира начин да ви възпитава и озаптява детето. Обаче няма как написаното във въпросната книга да работи при всички. То е като буденето нощем, махането на памперса, храненето и т.н. - ми няма универсални правила. При едно дете работо едно, при друго второ, а при някои нищо - чакаш да му просветне. Моето малко дете е способно да падне 20 пъти от едно и също място и да иде там пак, да си чука главата. Екстремистче си е и това е!

Момичета; благодаря за съветите и насоките. Прочетох доста полезни неща от всички и ще взема от всекиго по нещи.Действително синът ми трудно може да бъде вкаран в някакви правила и норми, защото има свое виждане и мнение за нещата. Ще се опитам да се успокоя, но с малко хитрост и под формата на игра да наложа своите правила,без да пречупвам индивидуалността му. Действително напоследък много си изпускам нервите, което е огромна грешка. Ще поработя над това.

Вики, най-много съвсем да се отчаеш, че някакви си тактики при вас не работят. Успокой се, имаш будно и умно дете, не го пречупвай, не се бори с него, а му действай успокояващо. Трябва да е сигурен, че го обичаш, а не си му някакъв враг и звероукротител-дресьор. Ще ти отвърне с много обич и послушание....след време.

Вики, то е разбираемо да си изнервена, защото истината е, че не винаги имае обяснение и не винаги това, което трябва да работи на теория и по книгите наистина работи. Може детето да се радва, че сте тримата заедно и затова да не му се спи.

Няма правила, никакви. Трето отглеждам. Абсолютно различни и в различни ситуации живеят, няма как да има правила. Отказала съм се да имам "наръчник за възпитание и отглеждане". Няма такова нещо. То и родителите са различни и семействата, и даже разбирането кое до къде е позволено или приемливо са различни. Аз с мъжа ми не мога да се разбера по някои въпроси относно отношение, възпитание, наказване на деца, какво остава с децата. Вие пишете за катеренето да се правят забележки,
Моята  (8 годишна в момента)  се катери от малка по всичко, сега е способна да се качи на места, където момчетата на нейната възраст я гледат жално отдолу и не могат изобщо да я стигнат. Тя стои на най - високото и гледа света гордо. Аз я подканям да слезе, ама държа и тичам по най - малкото , какво да правя? Оставям я. Каска, наколенки, протектори и ролери и съм я пуснала, Немога,
Малкото е друго - като му кажеш, хайде много телевизия гледаш - то отива и гаси сама, казва "Добре !" Но тя си има други инати и всичките са по отношение на  по - големите и техните вещи.

Имам ново правило, най - важно ми е да оцелея аз. Това е правилото. И ако обичат да се съобразяват поне малко и с мен, Това е. И това налагам и възпитавам напоследък ( че и за таткото важи) , Едва, едва се получава.

Това имах нужда да чуя! Благодаря

Всеки има биоритъм, дори малките деца. Много са ми изнервящи тия лягания по часовник, пък представям си на детето.
Боже, сега се зачетох....точно дресировка за домашни любимци ...
Хора, наистина ли смятате децата за толкова елементарни.