♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Страх ме е да не сгафя пак, че тази "amazing couple" на главни букви ме гони. Но аз приключих с нея...
За "ксш" - видях. Само се надявам да няма пак някоя силна химия, че току и те са ме прихванали. Тези тук са ми достатъчни, но смятам скоро време да ги изоставям /ах, не обещавам/.
За тази вечер стига. Утре може пак да събера смелост.

Приятна вечер!

Добър вечер!

tsmtsmt,   много експресивен и оригинален стил на писане на постове имаш!

Не се притеснявай за Курт Сеит и Шура, скачай смело! На мен сериала ми хареса, доста далече е от типичните турски дизита. Там такъв  "amazing couple" няма, няма страшно да залепнеш! Интересен е и сниман по доста различен начин.

Такава липса на новини е, че чак ми се видя интересно събитието на BeStyle в Аlacati, където е голяма част от сериалните актьори.

Ефеджан, сестра му Мелиса, Нилпери, Джан Яман ...





Приятна вечер!

От какво се вълнува Борко днес... 

Точно така! И аз мисля същото. Баръш не е с Гупсе и няма да се ожени за нея!

Дано и той го знае

 

 

Глава 179

Седмицата измина трудно. Наз беше ужасна, дори според мнението на Ясемин. Елиф се опитваше да ги убеди, че е нормално и временно тя да е толкова кисела и капризна, но никой от тях не можеше да повярва в това.
Суде и Андрю бяха заминали преди два дни, а Пънар и Неджми избягваха да идват, защото малката явно не харесваше мустаците на възрастният мъж. Плачеше винаги, когато го видеше, сякаш напук на радостта, с която той я гушкаше.
Единствените, с които Наз нямаше абсолютно никакъв проблем, бяха близнаците. Двамата обичаха да я милват и целуват, особено, когато е в ръцете на майка им. Това бе дало доста поводи за намеци от страна на останалите, че те искат братче или сестриче, но самата Дефне не искаше да мисли за това сега. Или поне не си признаваше.

Изтощени от поредната безсънна нощ, Ясемин и Дефне пиеха кафе на терасата, опитвайки да дойдат на себе си. Макар да бе десет сутринта, те дремеха над чашите в опит да наваксат поне минимална част от съня, необходим на един човек, за да оцелее.
-   Защо не може да свикне? Какво толкова правим неправилно?!
-   Нищо, не е ничия вината, просто тя си е такава! Обича да е обградена от вниманието на всички, а засега това е единственият начин, който познава, за да го постигне! Ще видиш, че с времето всичко ще се нареди.
-   Дори ти не го вярваш!
-   Не е вярно!- Опита да отрече Дефне, макар да бе истина.- И нашите бяха доста неспокойни в началото, а виж ги сега!
-   Бях с теб през цялото време, кого залъгваш?- Поклати глава Яса.
-   Извинявай, мозъкът ми не работи, не знам какви ги говоря вече!- Изпивайки останалото кафе на екс, Дефне смръщи лице.- Гадост!
-   Но благодарение на нея сме още живи!- Засмя се уморено приятелката ѝ.
-   Ще останете, докато се прибере Синан, нали?
-   Разбира се! Ще приготвим и вечерята, за да не се притесняваш довечера. А и не изчезваме завинаги, често ще ви посещаваме! Или вие нас, говорихме вече за това, мила. Можеш да разчиташ винаги на мен!
-   Така е, но… Страх ме е! Как ще се справя сама?! Майка замина, дори и не ми предложи да остане с мен! А родителите на Синан ще пристигнат едва след три дни! Виждат ми се като цяла вечност!
-   Ще се справиш! Смяната на пелените можеш да оставиш на Синан, нека и той се помъчи малко. За къпането сте двама, а всичко останало за бебето ще ти дойде отвътре! Но искрено ти препоръчвам да си намериш някоя Ипек, която да ти помага! Хубаво е, че има кой да ти готви и чисти по принцип, но сега ще ти се иска да има някой постоянно около теб.
-   Така е, г-жа Нилай идва три пъти седмично и се грижи идеално за къщата, но с Наз нещата стават доста по- сложни.- Сякаш чула да я споменават, малката се разплака в ръцете на Ипек, която я носеше към тях.
-   Мисля, че почивката ни приключи. Смених ѝ пелената, но май е и гладна!
-   Има си хас! Ако някой види колко яде, няма да повярва!- Ясемин я взе, готова да я накърми.- Благодаря! Въпреки че бях обещала на Дефне, съм длъжна да опитам! Ипек, искаш ли да дойдеш да работиш при мен?
-   Ясемин!- Възкликна възмутено Дефне, опитвайки да не се изсмее.
-   Какво? Тя е истинско съкровище!- Защити се Яса.
-   Но е моето съкровище!- Скръсти ръце Дефне.
-   Не и ако ти я открадна! Виж, миличка, тук бебето е едно, къщната работа има кой да я върши, а парите ще са същите, обещавам!- Сериозно заяви Ясемин, гледайки предизвикателно към приятелката си.- Какво ще кажеш!
-   Естествено, че ще откаже!- Изпревари момичето Дефне.
-   Нека чуем нея!- Заинати се Яса, намигайки.
-   Наистина благодаря за предложението, звучи доста примамливо!- Ипек погледна първо едната, а след това и другата.- Трябва да помисля!
-   Ипек!- Скочи Дефне, готова за бой.
-   Казах ти, тя е моя!- Изплези ѝ се Ясемин, докато малката не проплака.
-   Шегувам се, успокойте се! Естествено, предложението е невероятно, но аз не мога да изоставя Ада и Берк! Те са ми като племенници, а и цял живот ще съм благодарна на Дефне и Йомер за това, което направиха за мен!
-   Жалко!- Засмя се Яса.- Готова ли си, миличка? Слънчицето на мама!
-   Толкова е сладка, когато е кротка!- Погали я Дефне, играейки си с ръчичката ѝ.- Дяволче с ангелско лице!
-   Като каза дяволче, на Ада май ѝ избива още едно зъбче. От сутринта се лигави и е малко кисела.
-   В комбинация с капризите ѝ заради Йомер, не ми се мисли!- Дефне въздъхна, молейки се този път да им се размине поне температурата.
Ипек се върна вътре, за да наглежда близнаците, загледани в някакво анимационно филмче, което им беше пуснала. Все по- често успяваха да задържат вниманието им върху филм, песничка или приказка. Обичаха да „рисуват” и се възползваха винаги, когато успееха да докопат някой забравен от родителите им молив, творейки върху краката на някоя маса, стена или директно на пода. С всеки изминал ден се задържаха по- стабилно на крачетата си, а смислените срички все повече заместваха бебешкия им език. „Ма” и „та” служеха за „мама” /anne/ и „тати” /baba/. „Вода” /su/  си искаха направо, докато „ам” служеше за да покаже, че са гладни. Ипек беше „тя”, придружено с доста особен смях, показващ щастието им, когато я видят. Макар да нямаха годинка, и Ада и Берк доста добре общуваха с всички, настоявайки на своето, докато не го получат.

Йомер и Синан прекараха по- голямата част от тази седмица във фирмата. Намираха си какви ли не оправдания, за да избягат от домовете си. Синан- от лудницата покрай бебетата и особено Наз, а Йомер от тишината и спокойствието, покрили сякаш с пелена дома му. Съвещания, срещи, нови инвеститори и планове за втори магазин, за сега само потенциално възможен, откриваха нови и нови „спешни” действия, които двамата партньори трябваше да предприемат.
Дефне и Ясемин, нищо неподозирайки за истината, мърмореха, че се претоварват. И въпреки чувството за вина, никой от тях нямаше смелостта да им каже истината. Вечер, след като станеше прекалено късно, за да стоят в Пасионис, двамата излизаха на по питие. Неджми им правеше компания понякога, но тъй като Пънар го очакваше вкъщи, нямаше защо и как да губи времето си с тях. Шегуваше се с тях, че са си разменили местата и вместо на тези години той да се чуди как да избяга от вкъщи, го правят те. Но Синан, колкото и да обичаше Наз, не си представяше да издържи цял ден на плача и капризите ѝ. Стигаха му нощите, в които с Дефне и Ясемин се редуваха да стават поне по няколко пъти, а дори и да не ставаше, задължително се будеше от писъците ѝ. Йомер искрено му съчувстваше, спомняйки си техните безсънни нощи покрай близнаците.
Синан го бе изненадал, отказвайки да си остане у дома с Ясемин и бебето. Йомер не би заменил за нищо на света онези първи дни, които прекараха с близнаците вкъщи. Да, те наистина плачеха почти постоянно, а и Нихан беше с Исо вкъщи, което ги поставяше в почти същата ситуация, която бе сега в тях. В един момент Йомер бе имал чувството, че не успява да чуе собствените си мисли от толкова писъци, никой не можеше да спи или да се храни нормално, вървяха на пръсти и шепнеха, за да не събудят случайно Ада и Берк. Нихан бе издържала едва четири пет дни вкъщи, оставяйки ги да се справят сами след това. Но това бяха едни от най- скъпите му спомени и той често повтаряше на Синан, че въпреки всичко, тези моменти наистина му липсват.
-   Съжалявам, братле, но оттук нататък ти поемаш щафетата. Искам си жената и децата обратно!- Чуквайки чашата си в неговата, Йомер поклати глава.- Една седмица е предостатъчен период!
-   Егоист!- Измърмори Синан, а приятеля му се засмя.
-   Приемам го като комплимент!
-   Естествено! Но утре не очаквай да ме видиш в компанията, Ясемин няма да ме пусне, дори да сме пред фалит!- Поглъщайки остатъка от питието си, той поиска сметката.- А и надали ще имам сили, дори и да успея да се измъкна. Щом Дефне я няма, ще трябва да поема и нейната смяна през нощта!
-   Еее, такава е моята любима! Всеки има нужда от нея, но е само моя!
-   Хвали се, сега ти се е паднала възможност! Намери бисер и го окупира като пират! Безсрамник!
-   Знаеш, че не обичам да деля! Моето си мое!
-   Знам! А Дефне наистина е твоя!- Тупна го по рамото Синан и кимна към изхода на заведението.- Да вървим при нашите съкровища!
 Тъй като бяха пили, макар и само по едно, хванаха такси. Дефне бе изпратила смс на Йомер малко по-рано, че Шукрю е откарал Ипек и децата вкъщи, а тя ще остане докато се прибере Синан. Когато пристигнаха, двете с Ясемин пиеха чай в двора, а малката бе в количката си до тях. Учудващо, бе спокойна, и баща ѝ веднага реши да се пошегува. Това обаче накара Дефне да се замисли и осъзнае нещо. Поглеждайки изплашено останалите, тя зададе въпрос, за който никой не се бе сещал през тази седмица.
-   Къде е Корай?!

Привет момичета ,
dan4eto, helen.nona, alex,  tsmtsmt, LILI, emi iva , Slawena, Didito, Julieta,  pep-4o, kotelina, adrianaxx, гали78, Desi_pz, milkaradeva, samyil 48, BELL, tomidami, и всички пишещи и четящи, моля за извинение ако съм пропуснала някого.
Благодаря на Темпи за поредната доза от приказката за нашите любимци. Много ми хареса  диалога м/у Синан и Юмер:
 „Намери бисер и го окупира като пират! Безсрамник!” и последвали я отговор  „ Знаеш, че не обичам да деля! Моето си мое!”
Харесвам темата, щом се изписват страничките…сложена новинка, различна информация, споделена гледни точки… с една дума, приятно ми е да ви чета.
И сега да си кажа - Нямам мнение по въпроса дали са заедно Елбаровците, но играта им е перфектна. Така го правят, че гледайки съвместната им игра ме карат да усещам чувствата не на  герои те предадени от Баръш и Елчин,а  като лични те им такива. Само да отбележа - Нали това е задачата им . И те го правят много добре. Именно това е таланта на истинския актьор. Като пример ще посоча епизод 59/втори сезон/, момента когато Дефне пусна щорите в кабинета на Юмер и го помоли за прегръдка. Тази дълбока въздишка изиграна от Елчин остави усещане ,че от плещите на Дефне се смъкнаха тонове напрежение  и настъпи едно облекчение от най- желаната прегръдка, чакана цяла година – перфектна игра.
 А иначе няколко суховати изречения(анализ) за самия сериал според  моите възприятия. В епизодите е отделено място за разкриване на различни типажи  личности и характери. Няма да анализирам образите  на Юмер и Дефне, защото ако започна  ще затъна в дълбокото, само ще кажа – изстрадали детски години, оцелели -  разчитайки на собствени сили, успели да съхранят „ доброто” и  да вървят изправени с/у бурята наречена живот. Мъжкия образ Юмер – твърд,принципен и безкомпромисен. Дефне – мило и добро момиче, състрадателно , готово да помага и  подкрепя близките си, но ако се налага… не се страхува да се бори за своята си правда. С една дума силни индивидуални характери,сходни  по същност, но изпъкват по различен начин защото използват различни методи при защита на своята истина. Според мен , така стоят нещата и за останалите персонажи – човек се ражда, расте, среща се с други хора  - променя се… 
Като за начало започвам с :  безскрупулната Ясемин и алчната Нериман– съпоставени с близки  качества  при изграждане на общото в образите им - постигане на целите, няма значение от средствата и цената, която ще бъде платена  но…от Някой Друг ;  безпардонното държане на Дария съпоставено на по-късен етап с  образа на Яйтекин; Нямам думи за  Кориш –прекрасно изиграна роля – съчетание от  любопитство и интрига придружени от неочаквана  човечност  , подобна на Корай  виждам -  Нихан – всичко на „яве” както се казва – няма спиране и задръжки за всяко тълкуване на видяното; Исо -  верния приятел , стълб и подкрепа за цялата махала ,  и  майстор Садри – толерантен и внимателен, носещ опита и знанието ,уважаващ всеки не зависимо на каква възраст е – много рядко срещано качество у човек.  И тука идва ред на  двата вида прослойки на обществото – групата на Дефне – сплотени, подкрепящи  се във всяка една ситуация, въпреки различията си, както и заобикалящия кръг на  Юмер – интриги, завист и подмолни игри  като се започне от най- близките му  - леля и чичо , да не пропусна братовчетката  - Суде  и появилия се по късно Памир, да не забравя и верния приятел – Синан, както и Дениз Трамба, образ без който не може.  Всички те по някакъв начин и в даден момент искаха и се  смятаха за онеправдани и право имащи ( онова което притежава Юмер е за тях) –  за едните - наследството,което Юмер така и  не желаеше;  за другите - любовта му   - мъжете доближили се до Дефне – бяха очаровани и се влюбваха  , а жените се чувстваха застрашени . Резултатът  от действията им – пречки и раздели за Юмер и Дефне ;  за трети просто  да го наранят... А той, като подарения му  Феникс  - винаги успяваше да полети.
И тука не мога да не кажа няколко обобщаващи думи за главните герои:
Юмер имаше само една истина в която вярваше и таланта на творец , всички го смятаха за инат, а той  притежаваше нещо за което никой и не подозираше – огромно и добро сърце запазено в  душата на дете , скрито  на  дълбоко за да не бъде наранявано повече.  До това сърце бе допусната само чистосърдечната и смятана за  „наивница” но в действителност – истинска  Дефне , която го разбра и така се  влюби, че  не можа да избяга - заседна  в този свят на Юмер и беше опората и заслона  от който се нуждаеше самотната, изстрадала душа на иначе силно изглеждащия Юмер.
Стана доста дълго, извинявам се ако вече е коментирано в предишни теми …
Приятен неделен ден на всички.

Здравейте, момичета!

alex_94, Благодаря за хубавите думи!

dimi.k, Благодаря за анализа.

tempestad, когато започнах да чета темата /средата на 67 тема/, смятах, че пишеш резюме на сериите. След прочетени 3, 4 - не знам точно, разбрах, че това е нещо като фанфик, защото започнах да гледам сериала. Опитах се да открия началото на приказката ти, но не успях. Тогава си казах, че рано или късно ще падна в тази тема и тогава ще помоля момичето за помощ. И така - молбата ми е... tempestad, имаш ли възможност да събереш тази приказка под един линк или поне да ми посочиш къде да търся началото /ориентировъчно/. Предварително ти благодаря и още веднъж се извинявам, че не я чета, но сама разбираш, че без начало е доста объркващо за мен.

Курт Сеит при мен тръгна на ура. Курт - красавец, Шура - нежна, истор. събития - химия - да, но не и "уа".

Момичета,
Вие, това явно сте го превъзмогнали и вече не ви впечатлява, но при мен е все още прясно. Моля ви, не ме обвинявайте за това, което пиша.
И така... Снощи по natgwild чувам израза "една канадска гъска...". В този момент се сетих за една снимка от впечатляващия # и си мисля...
Мъжете водят любимите си по романтични круизи, до Тайланд, зад Тайланд, качват ги на Мачу Пикчу, на яхти...
И наш Б., "барабар Петко с мъжете", да не остане и той по-назад, качил любимата си...на пояс. И то какъв пояс!
"Ай, нямам време сега да се занимавам с теб! Шляпай, шляпай в гьола..."
Какво ли й подарява за рожд. й дни? - Огледалце?

Ако някой ми намери снимка на гения-математик, плуващ на надуваем предмет или танцуващ, ще го призная.

      Приятен ден!

Дими, много приятно ми беше да се запозная с твоя прочит на историята , който съвпада и с моето мнение. Като гледам сериала и филма (не знам вече за кой път) не спирам да откривам още и още причини да се възхищавам.  Момичетата тук са преживели нашите вълнения. Аз открих ВЛ по БТВ и после задълбах в НЕТ-а и не мога да спра. Всеки един от създателите му са вложили много любов и отговорност от сценариста, режисьора,актьорите , оператора до стилистите и резултатът е на лице. Имали са амбицията да ни поднесат нещо различно , с което да  спечелят нашия възторг и да оставят за дълго спомена за една прекрасна любов, която преживяваме заедно.

 

tsmtsmt прати ми на лични имейла си, за да ти пратя цялата Приказка, защото началото ѝ е още миналия май и бая ровене ще падне из темите, ако решиш да я търсиш така 


+1 за анализа 

Думите в черно ме провокираха да ви споделя нещо, което надявам се, скоро ще се превърне в следващата ни Приказка 

Още от дете Йомер научи, че животът е гаден. Страданията на майка му и безсилието на баща му, арогантността на дядо му и безволието на чичо му. Алчността на леля му и самолюбието на Суде. Всички тези неща отблъскваха и плашеха момчето, прекалено невинно, за да ги приеме. Принудено, то все повече и повече се затваряше в себе си, бягайки от реалността. Но лошите неща, през които премина в онази крехка възраст, бяха натрупали ужасно много гняв и болка в младото му сърце. За да се спаси от всичко, което можеше да го нарани, то се изолира от хората, осигурявайки си спокоен и тих живот години наред.
Заедно с майстор Садри, даващ му всичко, от което има нужда, Йомер преминаваше през живота така, сякаш бе сянка. Малкото момче се превърна в млад мъж, студен и затворен, фокусирал се единствено върху работата. Не допускаше почти никого до себе си, разговаряйки и споделяйки вълнуващото го само с майстора. Синан бе единственият друг човек, който можеше да види зад тази маска, но дори и той бе ограничен. Йомер бе заключил чувствата и мислите си зад стена, през която никой не можеше да премине. Никой, освен нея. Тя бе успяла да разруши всички защити, изпълвайки цялото му същество с това, от което той най- много се боеше. С любов.

tempestad,  thanks

Привет
Прочетох страхотни анализи. Харесват ми гледните точки на новодошлите момичета . Браво! За моя изненада все по-често напоследък срещам познати и непознато "потънали" до неузнаваемост в историята за приключенията към истинската любов на Дефне и Йомер . Отново ме връщат не много назад във времето когато всеки петък споделяме тук еуфорията и размислите по време на онлайн гледането. А с какво нетърпение очаквах началото на втори сезон чак не е за разправяне .
Темпи, татлъм виждам, че ще ни радваш отново с поредната история Ехааа

          Момичета, страхотни сте! Не знам кое удоволствие е по-силно? Да се гледа сериала ли, или когато ви чете човек! А съчетанието на двете е връх! 

          Не пиша в темата, но ви чета с удоволствие. Доколкото разбирам сериалът скоро ще свърши. Но приказките на Темпи са невероятни. Те не се четат, а сякаш се гледат директно и с едно дихание. Толкова са образни.

          Постовете на скоропоявилата се тсмтсм...са много оригинални. И като мисъл и като постройка.  Анализът на Дими също е много точен, конкретен. А актьорите невероятни. Споделям чувствата ви относно личния им живот, но...феновете сме едно, техният живот си е техен живот! Уви! Имаше само една приказка, която се пренесе от екрана в живота и продължава вече дълго време. Дай Боже, все така да продължава. Бергюзар Корел и Халит Ерген. От 1001 нощ и досега.

          Хубава ви неделна вечер!



         

Dimi.k , благодрая ти за страхотния анализ- докосна сърцето ми с него

Темпи, както винаги, приказката ти  е все едно сериала с продължение...

Коте, от теб за първи път чух и прочетох  за ЛН през 2015 г когато бяхме луди за връзване фенки в темите за Агата. Тогава ти и  още няколко дружки покрай любовта ни около Агата/ та нали всички бяхме луднали, пък да не говоря с какво огромно чувство за хумор, ирония и себеирония бяхме се събрали/ до късни доби, Славена тогава  ни радваше с хубави разкази за "срещите" си с Агата..., та тогава видях за първи път снимки и се запознах с Борко. Но, как да харесам Борко и ЛН като друг владееше мозъка ми.  На фона на мъжествения МАА, Борко ми се стори с прекалено детско изражение, много нежничък, чак сладникав, а пък за Елка, думи нямам. С риск да ме наругаете, тя пък ми се стори една джаста-праста мома,  шест-пет няма- с нищо не ме завладя и така хич, ама хич не ми хвана декиш, въпреки, че няколко дружки от темите за "Съла"-та  бяха обзети от ЛН.    Ноооо....претърпях метармофоза! Започвайки  да гледам първата серия преди три месеца, после втората, третата, гледах до сутринта, отидох на работа без да съм спала, на обяд казах на шефа, че съм болна и си отивам,  прибрах се да спя, но познайте дали спах, отслабнах за няколко седмици, и така.... сега Борко ми е любимец, ЛН ми е любим сериал,  симпатична ми е Елка и чакам с нетърпение следващите им проекти.  

Благодаря на всички, които давате инфо, поствате  снимки и правите темата интересна!