♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Джанъм   щом ти не можеш, смятай   Кораба майка нищо ли не подсказва  

Боре   си е бонбон, лошото е, че го консумира не който трябва   Селфито идеално, ама като искаше снимка с кюпек, що не се е щракнал с неговия си, ми с Мия   Аман от намеци и показност, ако искаш да кажеш нещо, излез и го направи като мъж, не....

И интересно златното синджирче на врата му се появи с началото на "Време за щастие"  и мислех, че е само за ролята, ама гледам още си е на мястото  

Може да е подарък от любовта му. Кой знае?!

така по- добре ли е?

Винаги е по -добре така! Жалко, че не е истина.

Само, че с тоя фш започва да се прекалява доста! Особено където на снимка са Г и Б и махнали главата на Г.-то и сложили Елчин... Какво ще промени това? Нищо!

Здравейте

А това да ви говори нещо?

На мен ми говори, че Баръш е в Измир при семейството на Гупа и тя естествено е там.
Ако забележите на кака снимката с двете кучета край басейна е от там,само че от друг ъгъл се е снимала. Новата снимка на Борко с кучето е точно до този басейн..
На мен къщите ми изглеждат еднакви.

 

Аз мисля, че май това е същата къща, която наеха и миналото лято край морето , изглежда тази година пак са там, но този път още по-рано

Баръш е отишъл да си прибере кучето ; ) Бу кадар!

Възможно е тази жена да я възприема като нещо “истинско”,  неговата “истинска Дефне” в живота. Хм.... от това, което съм прочела за Борко, за консервативния му характер, за това колко е сериозен,  какви ценности имал, как бил възпитан...скоро не вярвам да го видим с подходящо за него момиче...

за консервативния му характер, за това колко е сериозен,  какви ценности има незнам, но за пресметливостта , изгодата му съм сигурна

Глава 183

Йомер и Ипек изкъпаха децата, след което ги сложиха да спят. Вечерята им не бе минала добре и момичето предположи, че може да се наложи да става през нощта, за да нахрани Берк, изсипал повече от половината си каша на земята. Ада също не беше яла кой знае какво, но тя можеше да изкара и с малко. Йомер реши, че сам ще се погрижи за всичко и прати Ипек да си почива. Имаше право на малко отдих, а той- нещо, с което да отвлича вниманието си. Поради тази причина близнаците бяха преместени в тяхното легло, струващо му се ужасно празно без Дефне.
-   Тази вечер сме само ние! Но няма да казвате на мама. Обещавате ли?!
Писъците и смеха, последвали вместо отговор, той прие за „да”. Настанявайки се удобно в единия край на леглото, Йомер започна да разказва поредната си измислена приказка, наблюдавайки как бавно, но сигурно, неговите герои се предават. Берк вече бе заспал, когато Ада се размърда и пропълзявайки, се сгуши до баща си.
-   Мама?!
-   Какво каза?
-   Мама?!
-   Мама ли? Ада, ти мама ли каза? Умното ми момиче!- Наведе се и целуна малката главичка, скрила се доверчиво в рамото му.- И на мен ли лисва майка ви, но какво да се прави. Утре ще отидем да я видим, обещавам! Вечерта ще сме четиримата!- Погледна дяволите принцесата си, ококорила любопитно очички срещу него.- Ада, кажи тати!
-   Мама!
-   Тати!- Бавно повтори той.
-   Мама!
-   Охх, Дефне ще е ужасно щастлива, когато разбере! А уж си моята слабост! Искаш ли да ѝ се обадим?! Искаш ли да чуем мама?!
Берк също се размърда, докато баща му търсеше телефона си. Дефне вдигна почти веднага, сякаш очакваше обаждането му. Ухилен до уши, Йомер включи камерата.
-   Какво става там? Защо децата са при теб? Да не е болен някой?- Скочи тя, оглеждайки бързо положението.- Скъпи?!
-   Имаме изненада за теб!
-   Мама?- Ада протегна ръчички към телефона, опитвайки да го вземе.- Мама!
-   Йомер? Тя мама ли каза? Мама?
-   Решихме да ти се похвалим! Почакай, миличка! Не може да гушнеш мама, не сега!- Опивайки да спаси телефона си, Йомер седна в леглото, докато Берк и Ада се катереха по него в опит да го вземат.- Помислих, че ще искаш да чуеш веднага първата ѝ думичка. Не плачи, скъпа, недей!
-   Трябваше да съм до нея, а не… Искам вкъщи! Ще си дойда!
-   Дефне, спри! Къде ще ходиш по нощите? Успокой се!- Йомер се притесни, знаейки колко импулсивна е тя.- Утре ще се прибереш, моля те!
-   Такава съм глупачка! Не трябваше да идвам, какво си мислех?! Ада, сладка моя, на мама принцесата. Искам да ги гушна!
-   Не ме карай да съжалявам, че ти се обадих! Дефне, помисли и за бебето в теб, не трябва да се вълнуваш! Моля те!
-   Но тя каза „мама”!
-   И ще го повтаря още много пъти! Утре сутрин ще дойдем да те вземем, за да го чуеш отново, но не и сега. А и наистина имаш нужда от почивка, която тук няма как да получиш. Всъщност, как прекара днес?- Опитвайки да я разсее, попита той. Неговият ден бе ужасен, но се надяваше поне тя да е добре.
-   Всичко беше прекрасно, вечеряхме навън в градината. Хапнах точно толкова, колкото ми се ядеше, без някой постоянно да ми досипва в чинията. След което с Нихан чоплихме семки до късно и тъкмо си бях легнала, когато ти звънна. Вие как прекарахте без мен?!
Докато Йомер разказваше, Дефне се замисли колко добра лъжкиня бе станала. Но как да си признае, че тук бе също толкова зле, колкото и вкъщи?! Баба ѝ беше същата като Йомер- малко ядяла, много се товарела /носеше точно две торби по килограм и половина/ когато реши да иде с Исо до пазара, за да се разходи. На вечеря беше изяла почти толкова, колкото за целия ден преди това. А когато с Нихан се опитаха да седнат навън, за да люпят семки, Тюркян ги смъмри, че вече е хладно и трябва да се прибират.
-   Утре сутрин ще се видим!- Напомни Йомер накрая, което я подсети, че така той ще разбере всичко. А не трябваше.
-   Не, скъпи, няма нужда. Аз ще се прибера сама, или прати батко Шукрю да ме вземе. Но да разкарваш децата до тук за една закуска в това време. А и утре май го дават да вали, не си заслужава!- Бързо занарежда тя, поглеждайки към вече будната и смееща се насреща ѝ Есра.- Не, не, наистина! Баба ще дойде да види близнаците, когато е малко по- свободна, сега в махалата има сватба и знаеш какви са традициите, всеки е зает с нещо. Добре, и аз ви обичам, чао!
-   Сватба? Кой се жени?!- Попита през смях малката.
-   Млъквай и заспивай! Хайде!- Насочи пръст срещу нея Дефне, докато се посягаше да изгаси лампата. В ума ѝ се въртеше единствено сладкото „мама”, което Ада бе повтаряла.
Йомер затвори, чудейки се какво беше това. Сватба?! По това време? Явно затова Тюркян не можеше да обърне много внимание на Дефне, иначе бе сигурен, че и тя ще побърка съпругата му с грижи. Дори бе разчитал на това. Ако баба ѝ успееше да влуди Дефне до положение тя сама да се върне вкъщи, на него нямаше да му се налага да признае колко всъщност му е липсвала и как е нямал търпение да си дойде. А и малката му бе помогнала доста тази вечер. Поглеждайки към все още неспокойните Берк и Ада, той ги придърпа към себе си. Двете му съкровища се сгушиха доверчиво в ръцете му и тъй като вече бе наистина късно, най- после бяха победени от съня.

Дефне се събуди с мисълта, че е измамена. Йомер бе успял да я накара да се върне вкъщи, без да каже и дума за това, че му е липсвала. Това бе негова запазена марка в началото, която просто я побъркваше. Винаги тя бе тази, която изразяваше спокойно чувствата си, докато той мълчеше с дни, а накрая казваше нещо, което да ѝ подкоси краката. Подразнена от това, Дефне слезе кисела на закуска и успя да се сджавка със Сердар още преди да са седнали на масата. След това Исо заплака и никой не успя да го успокои, което ѝ напомни за нейните собствени деца, намиращи се на другия край на града, и самата тя се разплака. Тюркян, забравила да следи дали внучка ѝ си е изяла всичко и изпила млякото, което толкова мразеше, не знаеше кого по- напред да успокои и тъкмо посягаше към телефона, за да повика Йомер да отведе Дефне вкъщи, когато на вратата се позвъни. Изненадана, тя видя Шукрю.
-   Господ чу молитвите ми!- Погледна нагоре тя, след което бързо покани вътре шофьора.- Ей сега ще е готова, Дефнееее!
-   Какво?- Подсмърчайки попита тя, когато баба ѝ нахлу в кухнята.
-   Шукрю е тук, Йомер го е пратил да те вземе. Хайде!
-   Но аз не искам да си ходя! Нека те дойдат тук!- Заинати се тя.
-   Ще те ударя, да знаеш! Какво значи „не искам да си ходя”? Там е твоят дом, там са децата и съпругът ти! Колкото и да те обичаме, там е твоето място! Хайде, не ме ядосвай от сутринта, отивай да си събереш багажа!
-   Той е готов!- Измънка тя, сещайки се как посред нощ бе нахвърляла всичко в единствения разбутан куфар, за да е готова сутринта.
-   Значи си знаела, че Шукрю ще дойде?!- Попита я Нихан.- Какво става?
-   Нищо! Сердар, ще ми помогнеш ли за нещата?!
-   Ей сега ще ги смъкна!
Дефне прегръщаше малкия Исо, докато брат ѝ и Шукрю носеха куфарите ѝ. След което бързо се сбогува с всички и преди отново да е променила решението си, се качи в колата. Седна отпред, което ѝ беше стар навик, но през цялото време мълча, загледана замислено през прозореца. Беше започнала да осъзнава колко нелогични и глупави са постъпките и решенията ѝ и сега трябваше да реши как ще действа нататък. Идването ѝ в дома на Тюркян бе грешка. И спрямо Йомер, и заради близнаците. Още не можеше да повярва, че е оставила децата си просто ей така и е заминала. А допреди малко дори и не искаше да се прибира! Що за майка беше тя? Но бе наказана, пропускайки първата думичка на Ада. Малкото ѝ момиченце порастваше! Скоро с Берк щяха да са като кречетала и тя нямаше намерение да изпусне и миг от тези дни. Хормоните ѝ можеха да бушуват колкото си искат, Йомер- да ѝ лази по нервите до полудяване, но тя за нищо на света нямаше да напусне дома си отново.
Колата спря и тя слезе, бързайки да прегърне любимите си хора. Близнаците бяха в кухнята, където Ипек се опитваше да ги нахрани. Без да обръща внимание на омазаните с каша муцинки, Дефне зацелува и двамата, гушвайки и залюлявайки ги в ръцете си, сякаш бяха малки бебета. Ипек се опита да каже, че са тежички, а тя не трябва да се натоврва заради бременността, но сърце не ѝ даде да я спре. Дефне шепнеше колко ги обича и колко съжалява, че ги е изоставила, колко са ѝ липсвали и как повече никога няма да се разделят. Йомер, дочул хлопването на вратата, влезе малко след нея.
-   Любима!
Дефне остави Ипек да вземе Ада и Берк, след което прегърна съпруга си. Без да каже нищо, тя просто обви кръста му силно с ръце, скривайки лице на гърдите му.
-   Добре дошла обратно!- Усети устните му в косата си, докато отвръщаше на прегръдката ѝ.
-   Добре съм ви заварила!

Виж ти?! Със сигурност, за да го казваш samyil 48, значи имаш нещо или няколко неща предвид.  Нямах представа, че любимец ми Борко може да бъде пресметлив и търсещ само изгодата. Ако това е свързано с разумно управление на бизнес или други начинания, намирам го за нормално, но ако меркантилността му е начин на живот, вече е съвсем друго нещо?! Такъв ли е наистина?!!!
Темпи, приказката е страхотна!

Темпи, в такива моменти си мисля, че а-ха ще накараш Дефне следващият път да брои до 10, преди да ги свърши някакви....  ама не би. Пак се поддава на импулсите, милата. Ама в това и е чара.