Разбира се, че ще се опитат да го изкарат от мързел, но не е мързел. Най-точно казано е изгарящо чувство за вина. Аз на командировка и се грижа за бъдещето, детето ми в точно тоя момент се бори за въздух. Как мислиш, че съм се чувствала? Не много гот. Да, таткото пое...обаче не е там работата, нали? И не мога с лека ръка да продължа да се вейкам, поне още 1 година, че и две. Все още не е тривиално да си хвана шапката и да яхна самолета, ако се наложи.
Освен това твоята работа, както си споделяла, не е особено платена на всичкото отгоре.
Така че не знам кое се брои за успех, освен фактът, че си се стегнала и не си почиваш, ами ти е гадно:)
Освен това скиорството не е планинарство, друго е. За планинарство - не бих тръгнала на Рила с деца на 2 и 3. Някои тръгват де. Но аз познавам Рила и съм я виждала в бая състояния, не само слънчевко като за селфи у фейса. Та не бих си завела точно сега момичетата и точно там да опознават природата - това си е сериозна планина, по 2-3 човека на сезон дават фира почти всяко лято.
Контеса, не знам как си представяш бившия ми. Човек с огромна, нескончаема енергия и порив за някои аспекти и с огромна инертност за други. Както доста хора впрочем. Но да, на 40+ бягаше до 20 километра, 10 му беше обичайното, а на мен ми се подиграваше, че бягам само 5.