Кажете си истината...

Ами Янтра, докато най-малкото ми стане на 6, най-вероятно 10 пъти ще съм се върнала на работа. Моята граница е да са над 3 и нещата да са що годе стабилизирани. Твоите вече са съзнателни - аз все още имам две тръшкащи се и изискващи интензивна, изцеждаща физически и емоционално грижа. И да, точно това имам предвид под невъзможно - не е хич комфортно аз да вея дрешки в офиса, а цената за детето ми да са изключително неприятните бронхоспазми и заплаха от пневмонии. За мен е прекалено висока цена, на която слагам етикета "невъзможно да се работи".

Разбира се, че ще се опитат да го изкарат от мързел, но не е мързел. Най-точно казано е изгарящо чувство за вина. Аз на командировка и се грижа за бъдещето, детето ми в точно тоя момент се бори за въздух. Как мислиш, че съм се чувствала? Не много гот. Да, таткото пое...обаче не е там работата, нали? И не мога с лека ръка да продължа да се вейкам, поне още 1 година, че и две. Все още не е тривиално да си хвана шапката и да яхна самолета, ако се наложи.

Освен това твоята работа, както си споделяла, не е особено платена на всичкото отгоре.

Така че не знам кое се брои за успех, освен фактът, че си се стегнала и не си почиваш, ами ти е гадно:)

Освен това скиорството не е планинарство, друго е. За планинарство - не бих тръгнала на Рила с деца на 2 и 3. Някои тръгват де. Но аз познавам Рила и съм я виждала в бая състояния, не само слънчевко като за селфи у фейса. Та не бих си завела точно сега момичетата и точно там да опознават природата - това си е сериозна планина, по 2-3 човека на сезон дават фира почти всяко лято.

Контеса, не знам как си представяш бившия ми. Човек с огромна, нескончаема енергия и порив за някои аспекти и с огромна инертност за други. Както доста хора впрочем. Но да, на 40+ бягаше до 20 километра, 10 му беше обичайното, а на мен ми се подиграваше, че бягам само 5.

Румцайс, ти доста стесни съдържанието на "нормално".
Всъщност от тези неща често имат нужда и жените с две малки деца или дори с едно, не знам защо се започва тогава от три.

аз имам почти 20 години стаж в различни компании и никога не съм започнала с връзки. Въобще не мисля, че някой ще го вземат на работа с връзки, освен ако не е любовница на шефа.

Майка ми е била сам родител, с 3 деца, не е получавала издръжка, аз съм тръгнала на ясла, преди да проходя, така че трудно ще се просълзя, че някоя си е родила 3 деца и си е седяла вкъщи да ги гледа, докато тръгнат на училище. "Подвигът" беше по повод репликата "Странно как го правя" (да ходя на работа с деца в училищна възраст). В името на обективността, ти би трябвало да намериш повече оправдания от мен защо Мамасита не ходи на работа и да я разбереш, при положение, че също се оплакваше, че едното ѝ дете е болнаво и със слаби дробове, вместо да се чудиш колко е странно, че ходиш на работа, а пък тя не.

Така е. И аз го споменах. Но обичайно колкото повече, толкова повече все пак

Аз що си мислех, че най-малкото на Янтра е още на 3...

Между другото, разказвали са ми доста страшна история за дете с белодробен проблем, така че предпочетох финансовите загуби с измерение на кола втора ръка пред риска да причина на детето си инвалидност за цял живот.

А иначе аз под нормална работа разбирам 10-часов работен ден и наистина работене, изкащо енергия и концентрация. А това няма как да стане с деца под 5-6. Просто са прекалено непредсказуеми - още не се знае коя нощ няма да спя.

Това с болестите, непредсказуемостта и неспането е факт и е гадно. Снощи спах много малко, днес разбира се - по закона на Мърфи - всички рептили ТОЧНО ДНЕС имат неотложни кризи, срещи, обяди и т.н. простотии, че и се наложи да се мъкна напред назад, с костюм, дето вече не мога да закопчая.

Да, добра организация, помощници, план Б, Ц и Д помагат, гъвкаво време, ала-бала. Най-много помага една огромна доза перспектива и непукизъм, че никой няма да умре, ако не се преобърна на кълбо, ТОЧНО СЕГА И ВЕДНАГА. Това го научих с времето, със стажа и с утвърдяването като човек, който е достатъчно незаменим, че дори един ден на всеки пет да го кара през просото с половин мозък, пак е по-ценен отколкото да го няма. Май дойде най-вече с майчинството, защото нищо не ми е толкова ценно като детето и после мен  . Когато се подредят звездите, има време и за 10 часа преса, ама не е днес. Нещата не са линейни, нито са предвидими и колкото повече работодатели го разберат, толкова по-добре.

Прибрах се и спах в хоум офис на диванчето един час. Приказно

Каза жената с 20 котки . Сирено ти почувства капка защита и взе да разтягаш локуми .
Абе вие не сте хич у ред . Янтра защо им се обясняваш изобщо .

момичета щадете се, защото никой друг няма да ни обича децата, като нас.

Някой някъде беше изредил сценарии как се съчетава майчинство с кариера. Единият е - две бавачки и не си виждаш децата. Друг вариант е точно това - да видиш колко ще те търпят с минимум усилия. Възможно е, но може и да е рисково.

И въпросът вече е - какво правим, ако наистина професията е такава, че мама с половин мозък може да убие някого, буквално? В тоя случай - или не си вижда детето и друг го гледа, или не работи. Средното положение е безотговорно.

Какъв е проблемът с 20-те котки? Имам късмета да живея в къща с голям двор и достатъчно нежилищни постройки, където да се крият от студа или топлото. Като ангажимент към дворните котки съм поела хранене, кастриране, вътрешно и външно обезпаразитяване. Към "къщните" ми котки, които не ми спят в леглото все пак, съм поела и ваксиниране, ресане и къпане понякога. Кое е толкова изключителното, че да не мога да се изкажа в темата заради наличието на 20-те котки?

Ами, да, професии като хирурзи, пилоти и други неща не знам как работят така, то затова и там няма никакви жени, камо ли майки.

Не е само въпрос да ме търпят, а да го приемат като нормалното положение на нещата, не някакъв компромис. Аз съм пълен пакет: мозъкът в момента върви с един все по-голям корем и едно все още много малко дете. Не само не го крия, а активно го слагам на масата като част от условията при преговори: "важно ми е, да не се отразява на оценката на дейността ми фактът, че има дни, в които у нас ще има болно дете и ще съм на 30 процента работоспособност, която ще компенсирам еди как си." Ако има и кой да го потвърди, още по-тежи. Помага да имаш увереност и да знаеш какво има в пакета освен деца и тривиалности: колкото по-ценно е първото, токова повече свобода за второто. Факт е също така, че се искат жертви и не злоупотребявам ни най-малко. Когато всички са здрави и звездите са под конец, работя на 300%.

20 котки си е сериозна работа. Аз имам 2 и някои дни съм на път да ги пусна да си ходят. Едната тъпачка взе, че излезна преди 3 дни, да ходих да я търся из квартала като олигофрен 2 часа по средата на деня.

Ей сега пак срещнах сладкия, нов и хипстърски идиом за житейски успех - да си мажеш авокадо на филийката.

Та така, аз с авокадото нямам успех, заради децата не мога да го хвана в 14-те минути между твърдо и изгнило състояние, когато е перфектно за мазане на филийка. А ако го хвана, третото ми дете профучава и ми го изяжда.

Ами това с авокадото си има конкретен контекст, от който тръгна: http://money.cnn.com/2017/05/15/news/millennials-home-buying-avo … -toast/index.html

Един австралийски милионер каза на милениалите да не си дават парите за филийки с авокадо, а да събират за къщи, ипотеки и т.н.

Много е вкусно авокадо на филийка.

Кукумицин, ти ме шашна с тези котки. Как 20? Стереотипно. Много.

Еленна, абсолютно.