Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Щона се прави, че си тръгва, но само ако Ридж не иска тя да облече някоя от неговите страхотни рокли.
Тя би искала Фло никога да не се е забърквала с Бъкингам, това разрушило всичко за нея и Уайат, с работата й във Форестър, с новото й семейство. Дори объркало някои неща за Шона – като да има приятелство с Ридж. Ридж е широко скроен – кой е казал, че не може да са приятели?
Друго щяло да бъде, ако се били срещнали при други обстоятелства, мечтае Шона. Бъкингам бил разрушил толкова много, радвала се, че е в затвора. Досеща се, че Ридж мисли за Томас: „Ти си добър човек, даваш му още един шанс.“ Ридж: „Ще му давам шансове, колкото поиска. Ако той се подобри, мога да се върна при Брук.“
„Ти си добър баща.“ четка го Шона. Ридж не е сигурен, но се опитва. Шона говори за не чак толкова блестящия си живот във Вегас, за мъжете, които ходели там. Дълго време й отнело, за да разбере, че те били там за забавление, а не да й дадат по-добър живот. Но после се появила Фло, не знаела кой й е баща. Най-трудният момент в живота й. Не било лесно да е самотен родител, но в момента, в който видяла лицето на Фло, знаела, че може да го направи.
Свършила е добра работа (с отглеждането на Фло), Ридж вече го вижда. (Е, преди искаше тя да е в затвора, ама друг ум му е дошъл.)
Мисли ли Ридж, че семейство Лоуган ще прости на Фло?, иска мнение Шона.  Ридж счита, че бъбрекът за Кейти е добро начало. „Но ще отнеме време, много хора бяха наранени. Включително дъщеря ми. Хората правят грешки и заслужават прошка.“, умува Ридж.
Шона била срещала много мъже (никой не оспорва). Но никой не може да се сравни с Ридж. Дано Брук осъзнава каква късметлийка е. Защото Шона никога не би позволила на мъж като него да напусне къщата й, каквото и да е извършил. Пуска последна усмивка от вратата и излиза. Ридж е в доволно добро настроение.



Томас се прави на умник – както живеели сега със Зоуи на едно място, трябвало да извикат Фло и Ксандър и да кръстят мястото „Фийбигейт“ или „Бетгейт“, или имението „Жертви на Рийз Бъкингам“. Зоуи не схваща последната му шега и си мисли за присъдата на Рийз: „Беше трудно и страшно. Сюрреалистично. Но имало и облекчение, те не се измъкнали. (Вероятно става въпрос за нелегалната мрежа за документи.) За да можем да продължим и да сложим точка.“
Томас пак я прекъсва, за да говори за себе си: „Знаеш ли как аз ще сложа точката? Когато и последната Лоуган е извън моята компания.“
Зоуи анализира списъка му – забелязала, че Шона е в графа „Вътре“. „Тя може да е ключ към изпълнението на плана“, казва Томас. „Брук е вън. Всички Лоуган са вън.“
Зоуи: „Дори Хоуп? Ти толкова дълго я преследва, дори се ожени за нея.“  Томас: „Няма значение, ако баща ми е свободен от Брук и Лиам е свободен от Хоуп, за да бъде с Кели и Стефи.“  Зоуи: „Ти не харесваш Лиам.“
Томас: „Кой го е грижа? Той прави сестра ми щастлива, имат дете. Той щеше да бъде със Стефи, ако не беше Хоуп. Баща ми цял живот е бил засмукван от Лоуган, Лиам има шанс да се измъкне."
Зоуи се чуди дали да изгони цялото семейство Лоуган не е прекалена реакция на Томас, защото Хоуп скъсала с него. (Томас си представя как се целува с Хоуп на сватбата им.)
Томас: „Това не е заради Хоуп. Това продължава дълго време, десетилетия. Баба ми се опита да спре Лоуганови, тя знаеше, че ще са проблем за компанията ми, за семейството ми. Аз ще постигна, което баба ми никога не успя. Баща ми и Стефи може да са изпълнителни директори засега, но аз съм истинският лидер в семейството. Дори не би трябвало да е трудно – виж ги само. Дона е по-тъпа от купчина тухли, Кейти е на косъм от смъртта всяка втора седмица, а Брук ... Баба ми го казваше най-добре - тя е уличницата от долината. Хоуп е същата като нея, използва и манипулира мъжете, за да получи исканото, но ще се събуди рязко. Ще осъзнае, че Лоуган няма да получават, което искат.“
„Изглежда, че си заменил едно обсебване с друго – да се отървеш от Хоуп.“, досеща се Зоуи.
Томас: „О, май те плаша.“ Зоуи просто била загрижена. Томас: „Аз съм Томас Форестър, аз съм завършен дизайнер. Семейството ми притежава една от най-престижните модни къщи по света. И тази къща се казва Форестър, а не Лоуган.“ Зоуи уж на шега го моли да не й праща заплашителни съобщения, не че има с какво да я плаши – нямала работи и къде да живее. На сутринта се прибирали хората, в чийто апартамент живеела.
Томас: „Няма да бъдеш без работа дълго. Мислех за теб, докато скицирах някои от последните си модели.  Ти си лоялна към мен, това означава много. Така че в последно време, когато рисувам модели, си представям, че ти ще ги носиш.“
Зоуи е поласкана, ама не е сигурна, че да бъде модел е нейното бъдеще, майка й я иска обратно в Лондон. Пък и не може да жевее повече в ЛА.
Томас й предлага да остане в апартамента. Приятелят му е извън града, няма да има нищо против. А и Зоуи е красива.
Зоуи: „И ти не си за изхвърляне.“ Томас: „Значи ще останеш. Искаш пак да работиш във Форестър. Аз мога да го осигуря.“


Стефи, Хоуп и Лиам:
Лиам: „Хоуп, това е толкова излишно.“
Хоуп: „Не е излишно, най-накрая имаме семейството си. След всички лъжи и манипулации пак имаме семейство. И ако бях Стефи, щях да искам да го чуя от теб. Твоите планове за твоето бъдеще. (Стефи излиза, защото Кели плаче.)  Хоуп: „Време е, Лиам. Стефи заслужава да го чуе от теб. И честно казано, аз също.“ Хоуп счита, че Лиам трябва да постави граници, Стефи трябва да знае, че вече нямат романтична връзка. Лиам се съгласява, но ... е прекъснат, Стефи влиза с Кели. Кели: „Тати, стой.“
Лиам гушка Кели и й приказва: „Татко ще остане, колкото може, но татко не живее тук. Ще идвам, колкото мога, ще водя и сестра ти. Татко те обича, никога не го забравяй.“
Лиам казва как стоят нещата – той бил баща на две момичета, това трябва да е неговият фокус. Трябва да се държат като възрастни и да мислят първо за децата.
Хоуп иска да остане малко със Стефи. (Лиам излиза с Бет.) „Да се държим като възрастни, децата да са на първо място, знаем какво означава това“, казва Хоуп.
Стефи: „Чу Лиам, не е готов да вземе решение. Концентрира се да е родител.“ Хопу обяснява, че и Бет заслужава да има същата връзка, сега Лиам се фокусира върху изграждането на семейство за четиримата.
„Четиримата?“, чуди се Стефи, „Бременна ли си?“ Хоуп има предвид Дъглас. Стефи: „Ти не си му майка.“ Хоуп знае, но Томас е малко нестабилен. И Лиам ще направи, което е най-добре за всички деца.
Стефи започва да напада яростно: „Я се виж, вземаш решения вместо Лиам. Ти си луда. Нахълтваш тук и имаш претенции. Точно както нахълта и взе дъщеря ми. Опитах се да се поставя на твое място и да ти съчувствам. Но очевидно мислиш, че твоето семейство е по-добро от моето. Не искам да те слушам, защото си егоистична, толкова си погълната от себе си. Дори не виждаш, че Лиам не е съгласен. Лиам има много да мисли. Каквото реши, ще е негово решение, не твое.“ Хоуп си тръгва, а Стефи пуфка и попоглежда снимката с Лиам на стената.

Хоуп и Лиам са в колибата.
Лиам не е раздразнен, само е изненадан. Хоуп обяснява за съобщението, но Лиам получавал такива и от Пам.
Лиам: „Предвид историята ми със Стефи, не би ли трябвало такова съобщение да е нормално?“ Не искал да заявява пред Стефи директно, което искала Хоуп, за да не я наранява допълнително. Хоуп се съгласява, че е прекалила.
Но Томас е заплаха, те трябва да мислят за Дъглас.

Брук пристига с документи за осиновяване за Дъглас, Томас трябва да ги разпише пръв.
Хоуп подчертава, че Томас никога няма да разпише. Брук: „Вече подписа документи за анулиране. Ако не подпише тези документи, няма да е трудно да се докаже, че не е подходящ за родител в съда.“
Лиам е дипломатичен: „Не искам да се бъркам, но не сте ли в достатъчно обтегнати отношения с Ридж?“ Лиам знае, че Дъглас е щастлив с него и Хоуп, но не е сигурен, че Дъглас си мисли, че това е неговият дом.
Брук изтъква, че ако Дъглас е разочарован от възрастните прекалено много, по-късно ще има проблеми с доверието. Брук не иска това за него.
Някаква жена води Дъглас. Дъглас носи кутия с научния си експеримент за училище.
Радват му се известно време, после Дъглас излиза. Лиам иска да обсъдят възможностите, това е огромна отговорност, той трябва да обръща внимание и на другата си дъщеря. Нека да го карат стъпка по стъпка.

Зоуи приема надълго и с благодарност предложението на Томас, който си гледа в телефона и изкрещява: „Какво по дяволите?!“
Томас: „По-добре е Брук да не стои близо до скала, когато я видя пак.“ Документите за осиновяването на Дъглас са готови. „Виждам го, искам го, мое е – това е мотото на Лоуган“, заявява Томас. Томас не вижда Дъглас, но Брук дори не го пуска в къщата. За Зоуи това е просто празна заплаха.
Томас не е съгласен: „Те сигурно си казват, че е „око за око“, защото Хоуп загуби детето си за няколко месеца. Така че е добре аз да загубя своето. Да се подценява Брук е грешка, която съм правил много пъти.“ Брук не е искала позволение от Ридж, изчакала да го изгони от къщата, за да могат тя и Хоуп да си завършат плана, който планирали през цялото време.“
„Някой обаждал ли ти се е?“, пита Томас, „Брук, Хоуп, Лиам, за да свидетелстваш срещу мен?“
Никой не се е обаждал на Зоуи, а и тя не би се съгласила.
Томас й дава ключ и излиза, защото няма да позволи някой да каже, че е изоставил сина си.


Вини се прибира и заварва изненадата на Томас – Зоуи. Набързо приема ситуацията. Приятелката му живее извън града, обикновено вземал два автобуса и влак, за да ходи при нея. Ама Томас му дал старата си кола, така че било по-лесно. Томас е добър приятел и Зоуи може да остане в неговата стая. Той ще се премести за постоянно при приятелката си, тя е върхът.
И понеже Вини и Зоуи се срещат за първи път, най-естествено веднага заговарят за ситуацията на Томас, както правят всички непознати.


Томас довтасва у Хоуп и Лиам без да чука, не му пука, че не е добре дошъл, но синът му живее там, това е единственото позволение, което му е необходимо.
Лиам му казва, че ако иска да види Дъглас, трябва да се обади, а не да нахлува, като че ли притежава мястото. Томас напомня, че бил много щедър – подписал документите за анулиране и им позволил да прекарат много време с Дъглас. Но сега той трябва да бъде с баща си, та къде е той? Ще вземе сина си.
Дъглас се връща. Брук предлага Дъглас да отиде в къщата за закуска, Лиам ще го заведе. Томас иска да изчакат, обръща се към Дъглас и му казва, че подготвя всичко за тях, за да се върнат към стария си живот, прегръща Дъглас.

След като Лиам и Дъглас излизат, Хоуп го пита защо е толкова загрижен, дълго е отсъствал.
Томас извърта: „Или ми е забранено да идвам, или съм ужасен баща, кое от двете е?“
Брук: „Видя реакцията на Дъглас.“ Според Томас се случва бащите и синовете да имат проблеми, те също имат. Брук му казва, че може да отрича всичко друго, но не и какво е добро за сина му – той е на сигурно място с Хоуп и Лиам.
Томас: „Може би, защото му говорите за мен, като че ли съм убиец с брадва. Превърнахте ме в чудовището под леглото. Но това ще се промени, когато е с мен.“

Хоуп: „Готов ли си да бъдеш самотен родител?“ Томас: „Мога да платя за всяка помощ, от която се нуждая. Баща ми вече не е тук, тук няма нито един човек, който да е кръвен роднина на Дъглас. Дъглас има семейство, а то не е твоето.“
Брук: „Може да бъде.“ Брук показва на Томас документите за осиновяване.
Томас: „Сигурно се шегуваш. Той не е кръгъл сирак.“ Брук пита дали той има баща, който е готов да направи най-доброто за сина си. Томас: „Никога не оспорвай любовта ми към моето момче. Ще бъда нищо без него. Искам да му осигуря по-добър живот от моя, когато бях дете.“
Хоуп знае, че Томас обича сина си, но чувствата не са достатъчни, трябват и действия. Децата се нуждаят от сигурност и внимание, и т.н. Хоуп му припомня писмото „от Каролайн“ (което Томас изфабрикува), в което тя иска Дъглас да има жена в живота си, която ще се грижи за него все едно е неин син. Тя не казва, че Томас няма да вижда сина си, но с Дъглас са като семейство.
Хоуп моли Томас да подпише документите, за да се грижи за Дъглас, да му даде живота, от който се нуждае, да му бъде майка.

Стефи гледа моделите на Томас във ФК и ги одобрява. Това е добро начало, коментира Ридж. Стефи: „Той е странно талантлив, когато иска.“ Според Ридж странната част идва от него, радва се, че тя се държи професионално. Комплимент от Стефи ще означава много за Томас, може би тя ще му се обади? Стефи не мисли така, Томас я е предал, не може просто да прости и да забрави.
Ридж: „Не можеш да се откажеш от семейството. Трябва да си простим.“ Ридж знае, че не е лесно, но е необходимо и за нея, и за Томас.
Стефи възразява с аргумента, че Томас е пазил тайната от нея. Томас е наранил не само нея, а и Хоуп, Лиам, Кели. Стефи е останала с празнота в сърцето, където е била Фийби. А Томас е използвал и сина си.
Томас е направил грешки, но Ридж знае едно със сигурност – той обича малкото си момче.

Стефи говори по работа с Моника, която замества Кейти.

Ридж е възхитен: „Никога не се уморява да те гледам как работиш. Затова аз и дядо ти те наехме, баба ти искаше да работиш тук ... с брат ти. Бяхте толкова близки. Липсва ли ти?“
На Стефи й липсва Фийби. Ридж иска тя да му прости. Стефи се опитва да му втълпи, че заболяло от предателството му, защото били толкова близки, как се предполага тя да му прости? Ридже не знае как, но той все още е големият й брат, все още иска да отгледа детето си.
Стефи: „Брук иска Хоуп и Лиам да отглеждат Дъглас. Тя не може да решава кой ще отглежда Дъглас, не му е роднина. Затова ли сте разделени с Брук?“ Ридж: „Изнесох се, защото исках да бъда с Томас и с теб. Когато разрешим нещата, ще се върна при жена си и живота си.“ Заради него Стефи се надява, че ще е лесно, но й се струва, че всичко това може да повлияе на брака им.
Ридж: „Мисля, че Томас се подобрява, тя мисли, че не може да има прошка за него. Може би малко пространство между нас ще е за добро. И мога да използвам помощта ти. Искам да чуеш Томас, той иска да се извини, позволи му.“ Стефи: „Ами ти и Брук? Ако тя очаква Томас да позволи Хоуп и Лиам да отглеждат Дъглас, ще е трудно занапред.“

Брук казва на Томас, че може да поправи нещата, които е причинил. Да направи правилното нещо този път. Брук иска да направя най-доброто за Дъглас, Томас не е емоционално готов. Томас казва, че няма да се откаже от детето си. Хоуп моли Брук да ги остави насаме. Брук отива в къщата, където Лиам и Дъглас играят на електронни игри. Дъглас казва, че му харесва да е там. Пита дали баща му още е там.
Брук влиза и му казва, че баща му е с мама Хоуп и обсъждат много важни планове за бъдещето. Лиам изглежда несигурен.
Какви планове правят Хоуп и баща му, иска да знае Дъглас. Вълнуващи, уверява го Брук. Лиам му казва, че скоро ще разбере и го праща в стаята му.
Брук не иска още да му казват, защото няма нужда Дъглас да се обърква и да се надява за нищо. Освен това не е работа на Брук, ако ще осиновяват Дъглас, Лиам и Хоуп трябва да кажат нещо. Лиам се чуди дали идеята Хоуп и Томас да са насаме е добра. Брук му казва, че Хоуп така е поискала.
Брук се постарала да бъде спокойна и разумна, но Томас е наясно с чувствата й към него, така че Хоуп преценила, че по-добре тя да говори с него. Лиам обича Дъглас, той е страхотен, няма нужда нещо да се променя, Томас не възразява, че Дъглас живее с тях.
Брук: „Томас е непредсказуем и опасен. Вие четиримата вече живеете заедно, семейство сте. Само трябва да го узаконите.“

Томас към Хоуп: „Най-голямото съжаление, което изпитвам, е, че те нараних. Знам как звучи, но не съм свикнал да ме отхвърлят. Заболя ме, че не ме искаше. Прекалено съм горд, за да го призная, но съм засрамен. Искам едно да е ясно. Оставих Дъглас тук, но това не означава, че не го обичам. Ако някога подпиша документите за осиновяване, ще бъде само поради една причина - ти. Бих ги подписал заради теб.“

Томас казва, че било добре да са насаме, отдавна не се е случвало, негова била вината. Няма извинение, но направил всичко за сина си. Загубата на Каролайн била голям удар за всички, така че Томас трябвало да измисли план.
Томас: „Новият план беше ти. Да създам това семейство с теб и Дъглас. Мислех, че се нуждае от това семейство. Имах тази представа за себе си – добър и честен човек. Мисля, че бях до един момент. Но после изгубих пътя си. Виж, казвам ти, че работя върху себе си. Това е начало, нали? Ако можех да имам живота, който исках с теб, може би Дъглас все още може да го има.“
Томас вярва, че Хоуп иска най-доброто за Дъглас: „Ами Брук? Наистина ли я е грижа или иска да си отмъсти?“ Хоуп подчертава, че не името на майка й е на документите, а нейното. Томас е искал тя да бъде майка на Дъглас. Томас си спомня всичко, било трудно, но заради нея Дъглас се почувствал щастлив отново. Дъглас има нужда от майка, а Томас не може да е майка.
Хоуп знае, че иска много, но тя обича Дъглас като свое дете.
Томас: „Ще направя всичко за теб, Хоуп, доказах го по всички грешни начини.“
Хоуп умолява Томас да постави нуждите на Дъглас на първо място и да подпише документите. Томас й вярва: „Направих грешки, които не мога да оправдая, но никога не исках да нараня теб или Дъглас. Което искаш, е сериозно. Аз обичам сина си, искам най-доброто за него. Знам, че си страхотна майка. Трябва да помисля.“
Хоуп: „Тогава ще го обмислиш? ....“
Томас вече не чува какво говори Хоуп, гледа части от нея и си мисли: „Майка ти унищожи семейството ми. Ти ми разби сърцето. Два пъти. Бях приключил с всички жени Лоуган. Щях да съм щастлив, ако никога не видя никоя от вас. Но с теб тук и сега, гледам красивите ти очи, чувам сладкия ти глас, искаш нещо от мен. Искам да те целуна. Подлудяваш ме, как винаги стигаш до мен.“

Хоуп: „... Ще го обмислиш ли?“ Томас: „Какво? Да, ще го обмисля. Стоя буден през нощта, мисля за всичко, което направих грешно. Колко трудно би било просто да направя правилното нещо. Съжалявам, че ти го причиних. Ще прекарам остатъка от живота си, за да ти докажа колко съжалявам. И да ти покажа колко ме е грижа за теб.“ Хоуп видимо е притеснена.

Уайат се грижи за Кели. Бил е при него: "Значи добавяш „бавачка“ към резюмето си?“  Говорят си за това и онова, но Бил е там заради годежа на Уайат.
„Време е за дрямката ти“, Уайат взема Кели от ръцете на Бил. Бил: „Не съм уморен.“
Уайат потвърждава, че е сгоден за Сали, но ако Бил няма нищо положително за казване, на Уайат не му се слуша, знае, че Бил никога не я е харесвал. Бил казва, че тя е стреляла по него с неговия пистолет в неговия офис. Уайат уточнява: „По твоя небостъргач.“
Бил: „Дойдох, за да те изслушам и да разбера какво чувстваш към Сали.“
Уайат: „Трудно е да се обясни, ние имаме връзка, която няма да разбереш.“ Бил разбира, че тя се е научила да го контролира, но трябва ли да се жени за нея? Уайат го уверява, че са готови за следващата стъпка в отношенията си, няма причина да чакат.
Бил: „Майка ти няма да се съгласи. Тя ме помоли да те разубедя за годежа. Преди да продължим със Сали, трябва да поговорим за другата жена в живота ти – Фло. Шегата настрана, Уайат, бракът е за цял живот. Нека да забравим за майка ти. Ще бъде добре, ако направиш крачка назад.“ Уайат не е съгласен.
Бил: „Значи събирането ти с Фло е било загуба на време? Знам, че ти беше трудно да скъсаш с нея.“
Уайат: „Нещата не станаха, както ги планирахме. Какво правиш, знам, че мразиш Фло.“
Бил: „Имам проблеми с Фло и каквото направи с този загубеняк Бъкингам, но нямам история с нея, а ти имаш. И тя спаси живота на Кейти. Не всеки би го направил. Ако аз се чувствам така, представям си ти колко си раздвоен. Виждам, че съм прав. Ти предложи на Сали преди Фло да стане донор, не си знаел всички факти, когато си направил спонтанното си предложение. Майка ти казва, че дори нямаш пръстен. Което Фло причини на брат ти, беше непростимо. Но виждам, че още те е грижа за нея. Уайат, ти си добър човек, не искам да си заслепен от ангажимента си. Не казвам, че трябва да се събереш с Фло. Трябва да си наясно какво искаш.“


Хоуп се връща в къщата и казва, че Томас не е подписал документите, но ще го направи. Разказва на Брук и Лиам как е протекъл разговорът. Лиам още не е доволен, че са били насаме. Брук казва, че това са отчаяни мерки. Хоуп и тя са ужасени, че Томас ще вземе Дъглас. Затова трябва да са сигурни, че Дъглас е в безопасност и далеч от Томас. Брук и Хоуп са абсолютно съгласни по въпроса, Лиам обаче иска да анализират ситуацията, но далеч не защитава Томас.
Лиам не е сигурен, че да се отнемат родителските права за постоянно е правилното решение в дългосрочен план. Има много начини Дъглас да бъде в безопасност.
Хоуп: „Мислех, че си съгласен с идеята.“ Лиам иска най-доброто за Дъглас. Но не е сигурен, че осиновяването е най-добрата идея. Те ще се грижат за него, но имат Бет, Лиам има и Кели. Те двете винаги ще са на първо място за него,  а това не е честно към Дъглас.
Хоуп: „Имаме достатъчно любов и средства за всички тях. Няма да му обърна гръб, дадох му обещание. Той е нашият герой.“  Лиам не казва да му обърнат гръб. Лиам е бил без баща, после го срещнал и разбрал защо майка му го държала далеч от него.. Но баща му се променил. Може Томас да получи помощта, от която се нуждае. И тогава осиновяването не е най-добрата идея. Хоуп се моли на Лиам да й се довери и да го осиновят, ще се получи.

Ридж и две манекенки са в офиса, очевидно Ридж е работил, защото размахва някакъв метър и обикаля около манекенките.

Влиза Томас, дамите са освободеени, Томас веднага пристъпва към въпроса за Дъглас. Ридж сега чува за документите.
Томас: „Искат да вземат Дъглас за постоянно.“, Ридж: Не може да подпишеш това.“ Томас: „Не знам, той е добро дете. Може би не го заслужавам.“ Ридж: „ Как може да говориш, че не го заслужаваш, това  е детето ти. Подобряваш се непрекъснато.  Не можеш да се откажеш от правата си. Не можеш да подпишеш при никакви обстоятелства.“
Томас: „Да държа Бет далеч от Хоуп беше грешно. Чувствам, че съм й длъжник.“
Ридж: „Не й дължиш детето си.“
Томас: „Не знам. Все още обичам Хоуп и не знам дали ще го преодолея. Да бъда с нея насаме след толкова време, тя беше нежна, начинът, по който ме гледаше ... не знам какво да правя, откачам. Объркан съм, главата ми се върти.“ Ридж го успокоява, първо мисли, че документите са идея на Хоуп, после на Лиам. Томас казва, че била Брук.

Ридж: „Брук е направила това? Жена ми е направила това? Как е могла?“
Томас: „Брук мисли, че ще нараня Дъглас, никога няма да го направя. Нуждая се от помощта ти. Исках майка за детето си. (Първо искал да каже за Бет, после видял Стефи и т.н.) Ти ми помогна да проумея каква голяма грешка беше това.“ Ридж: "Никога няма да ти обърна гръб.“
Томас: „Трябва да бъдем заедно – ти, аз и Дъглас, три поколения мъже Форестър.“
Ридж го подканя да тръгват, за да вземат сина му.

Томас и Ридж влизат при Брук, Хоуп и Лиам, които прекъсват разгорещеното си обсъждане.
Брук: „Ридж, какво прави той тук?“ Надява се, че се е вслушал в думите на Хоуп.
Ридж: „Устрои ли засада на сина ми с документи за осиновяване?“ Брук възмутено: „Направих го за Дъглас.“ Хоуп се опитва да каже, че защитавали Дъглас. Но Ридж е набрал скорост: „Той не се нуждае от защита.“ Към Брук: „Какво правиш? Щях да помогна на семейството си и на Томас да си стъпи пак на краката. А ти приготвяш документи зад гърба ми? Kакво е това? Това беше и е абсурдна идея. Дъглас има семейство. Защо го правиш, искаш да си върнеш на Томас?“ Томас и той се вре: „За да ме накажеш, за да ме накараш да си платя?“
Ридж: „Никой няма да заплашва сина ми с документи за осиновяване. Никой няма да вземе Дъглас, никой!“
Брук гледа Ридж, после Томас, Томас гледа Брук с присвити очи, после Хоуп. Хоуп гледа Томас, после се извръща към Брук. Брук затваря кръга с поглед към Ридж.

Дона влиза в кабинета при Ерик: „Меден мечо? Сами сме, нали?“ Ерик: „Ако Куин беше тук, щеше вече да си зашлевена.“ За Дона това е стар навик. Тя търси Ридж, Ерик я уведомява, че той току-що е излязъл. Няма да се връща. Дона естествено пита защо. Ерик обяснява, че го видял с Томас да излизат: „Ще вземат Дъглас. Томас го взема обратно.“ Според Ерик Ридж и Томас не грабват Дъглас, той е син на Томас, но съжалява, че това ще нарани Хоуп. Дона му обяснява, че през месеците без Бет връзката с Дъглас спасила Хоуп. Ерик знае, че ситуацията е ужасна, няма значение как ще приключи. Ерик споменава, че Ридж и Брук са преодолели много, дано това сега да не е прекалено много.

Петимата продължават дискусията за безопасността на Дъглас.
Хоуп: „Това е за доброто на Дъглас. Той е щастлив с Лиам и мен, подкрепяме Дъглас.“ Ридж: „Подкрепяй го, но не като негов родител. Като приятел може би, това не е твоето дете. Това е синът на Томас.“ Пак се гледат един друг.
Ридж: „Томас няма да се откаже от правата си.“
Брук: „Не зависи ли от Томас?“ Ридж: „Да, ама той е объркан в момента.“ Томас решава и той да се изкаже: „Да, имам проблеми. Но това не означава, че не ставам за родител. Хоуп, толкова съм благодарен, без теб нямаше да се справя. Но това е моят син.“ Хоуп пита дали разбират, че те искат най-доброто за Дъглас. Ридж я уверява, че разбират, свършила е чудесна работа, а сега трябва да се фокусира върху Бет. Да не взема Дъглас, защото иска да накаже Томас. Хоуп отрича желание за наказание.
Лиам и той се обажда: „Остави осиновяването, Ридж, тук Дъглас се чувства в безопасност.“ Ридж: „Той се чувства в безопасност с баща си, затова напуска къщата днес.“ Брук му казва, че Дъглас иска да бъде при тях и ще остане. Хоуп пак убеждава Томас, Брук я подкрепя. Ридж не се дава, дори Лиам го дразни: „Какво искаш – още деца?“
Томас апелира към Брук, опитвал се да се поправи. Брук е скептично настроена: „Как го правиш? Ходиш до офиса, висиш с Вини?“ Ридж: "Той опитва, всички опитват. Той знае, че се нуждае от помощ. Получава помощ. Знаеш ли кое не помага? Ти, която подценяваш всичко, което той прави. И не помага, че искат да му вземат детето.“ Лиам ги призовава да не реагират пресилено и пак е нахокан от Ридж. И всички продължават да се надпреварват с доводите си. Хоуп се опитва да увещава Томас.
Ридж пуска мръсен аргумент:¨“Казваш, че да се вземе Бет от единствения дом, който е познавала, е грешка?“ Брук се хваща за главата. Хоуп: „Това не е честно, ситуацията е тотално различна.“ Ридж: „Как е различна? Влезе в къщата на Стефи и си взе своето. Не ми хареса, на Стефи не й хареса.“ Томас пак съжалява, не иска да я нарани. Искал да е майка на Дъглас, но с него, а не вместо него.
Ридж се намесва – Томас няма да живее при Вини (ами Зоуи?). Всички поколения мъже Форестър ще бъдат под един покрив у Ерик и Куин.
Хоуп получава съобщение – Дъглас ще се прибере скоро. Томас тръгва към колибата, Брук тръгва към него: „Няма да правиш това.“ Томас вдига ръце: „Помниш ли последния път, когато ме бутна?“


Брук говори на Ридж: „Все още можеш да оправиш нещата. Томас е опасен. Не му позволявай да направи това.“ Ридж твърди, че Дъглас се нуждае от това – ще бъде с всички Форестър, където принадлежи.
Брук: „Ааа, Форестър. За разлика от Лоуган. Аз съм ти съпруга, аз съм Форестър. Но ти не гледаш на мен така, нали? Томас и Дъглас са ти семейство, но не аз и Хоуп.“ Ридж не е казвал подобно нещо, но Брук го виждала в очите му: ‚Точно така ме гледаше Стефани. Защо не го кажеш – една уличница от долината не е достойна да отглежда Форестър.“

Томас и Дъглас са в колибата, Томас го пита как е прекарал у приятеля си. И после му съобщава новините – те пак ще живеят заедно, Дъглас ще отиде да живее с Томас. Време е вече. Томас ще му докаже, че може да му вярва, Дъглас много му липсвал.
Дълас: „И ти ми липсваше. (Прегръщат се.) Нали не си ми ядосан?“ Томас: „Не съм ти ядосан. Бях ядосан на себе си, че пазех тази тайна. Аз ще бъда бащата, от който се нуждаеш.“

Ридж държи Брук за ръце: „Това не е за Форестър и Лоуган, а от какво се нуждае Дъглас.“

Хоуп му казва, че ако го е грижа, трябва да го остави при тях, където иска да бъде.
Ридж: „Томас го отглежда с години. И се появяваш ти. Минали са няколко месеца и вече си родител-експерт.“ Лиам пак се намесва неуспешно.
Брук: „Ако позволиш на Томас да излезе оттук с Дъглас, кълна се ...“ Ридж се обръща към нея: „За какво се кълнеш?“ Брук: „Опитах се да бъда търпелива, откакто взе страната на сина си. Обеща ми, че ще получи помощта, от която се нуждае. Вместо това му даваш, което поиска. Томас е болен. Ти застрашаваш безопасността на Дъглас. Няма да го позволя.“
Ридж: „Няма да го позволиш? Ти не решаваш къде ще живее Дъглас.“

Брук: „Ще позволиш на сина си да отнеме още едно дете от дъщеря ми? Защо не вземеш и това. (Сваля си пръстена.) Толкова си манипулиран от сина си, че не виждаш, че се опитвам да защитя семейството. Ти обеща да ме обичаш, да ме цениш повече от всичко, но не си способен.“
Ридж: „Защото няма да позволя на дъщеря ти да открадне внука ми? Може би ти не си способна да прощаваш. Томас направи грешка. Ти си правила грешки, аз съм правил грешки, но още сме тук. Томас няма да загуби детето си заради това.“ Брук: „А ти ще загубиш брака ни заради това?“

Влизат Томас и Дъглас. Дъглас към Хоуп: „Татко казва, че трябва да си тръгвам. Ще ми бъдеш ли още майка?“ Хоуп: „Разбира се, надявам се, че винаги ще мислиш така за мен.“ Дъглас пита дали е направил нещо лошо. Хоуп го уверява, че би искала той да остане там. И Дъглас иска, но му липсва баща му, той казал, че го иска сега. Ридж казва на Дъглас, че може да посещава Хоуп, когато поиска. Дъглас към Хоуп: „Обичам те.“ И Хоуп го обича, прегръщат се.
Дъглас и Томас излизат, Хоуп се разплаква, Лиам я прегръща и съжалява. Хоуп говори през сълзи на Ридж, че само говорел, че Томас е по-добре, как Дъглас бил ужасен от баща си, но как забравил кошмарите, а сега всичко е захвърлено. „Това ли искаш, Ридж? Ридж, обещай ми, че ще се грижиш за него.“ Дъглас се връща и й дава плюшената си играчка „Фъстъчено масло“. Играчката е от майка му, но и Хоуп му е майка. Иска да е при нея, ще я накара да се чувства по-добре, обещава.

Прегръщат се пак. Томас и Дъглас пак излизат. Ридж се обръща към Брук и й подава обратно пръстена, Брук не го взема. Ридж излиза.

Брук и Лиам успокояват Хоуп.

Томас, Дъглас  и Ридж са при Ерик, Куин ще се върне на сутринта. Това означава, че вечерта ще е изцяло за мъжете.
Ридж гледа снимки с Брук на камината, показва пръстена на Ерик. Ерик: „Трябва да го върнеш обратно  на Брук.“ Ерик ще се погрижи за останалите, двамата с Брук трябва да изгладят нещата. Ридж опитал, но тя е на друго мнение. Брук не може да има, което иска.
Ридж се присъединява към Томас и Дъглас „Това е трудно време. Сега трябва да се излекуваме, няма по добро място. Много уроци съм научил тук. Най-важният урок, който съм научил, е от този привлекателен джентълмен. (Обръща се към Ерик.) Научи ме как да направя семейството си по-силно. Обещавам ви, че ще направя всичко по силите си, за да бъда до вас.“
Ридж прегръща Дъглас.

Ерик показва стаята на Дъглас. Пожелават му лека нощ. Томас остава: „Засега това е като семеен замък на Форестър. Тук много хора ни обичат. Това е голяма промяна, но ще е добра този път. Отново сме заедно. Ще бъда бащата, от който се нуждаеш. Ние сме Форестър, трябва да се подкрепяме. Не трябва да позволяваме на нищо и никого да застане между нас.“
Дъглас: „Искам да си отида в къщи при мама Хоуп, тя ми липсва.“

Ридж оставя съобщение на Брук да му се обади. И продължава да обяснява на Eрик: „Не знам какво става, татко. Първо изготвя документи за осиновяване, после си сваля пръстена. Защото не може да се откаже от вендетата срещу Томас? Тя иска Томас да плати за стореното с Дъглас. Не исках Дъглас да е в тази каша, затова го изведох оттам, а не защото искам да отнема дете от Хоуп. Това не е нейното дете, това е детето на Томас. Отиде твърде далеч. Просто ми трябва време, за да може Томас да си стъпи на краката. И какво да направя? Да говоря с Томас и да му кажа да даде детето си, за да го отглеждат Хоуп и Лиам? Томас е правил грешки, всички сме правили, аз съм правил. Единственият ... единственият баща, който не е правил грешки си ти.“
Ерик разсъждава по-трезво: „Майка ти щеше да има какво да каже по въпроса.“
Ридж: „Плаши ме, че Брук гледа Томас, както майка ми гледаше нея.“
Ерик: „Брук има сериозни притеснения за поведението на Томас. Ти също имаше.“ Ридж признава, но пак започва мантрата, че Томас се оправял. Ерик: „Мислиш ли, че това може да е краят на брака ти?“
Ерик предлага на Ридж да спре да си налива питиета и да си ляга. Ридж е на друго мнение, надали на сутринта нещата ще са по-добре: „Знаеш ли, това е неуважително. Да говори така за сина ми. Неуважително е към теб, не можело да водя Дъглас тук. Как това да е лошо, това е къщата ни, тук съм отраснал.“ Ерик му казва, че може да остане, колкото иска, но домът му е с Брук.
Ридж не знае, не вижда жената, за която се оженил, вижда жената, която не може да прости на Томас. Тя си свалила пръстена. „Разменихме клетви – в добро и зло. Когато нещата са лоши, тя бяга. Но двама могат да играят тази игра.“ (И той си сваля пръстена.)  Ерик: „Не го прави.“ Ридж: „Дълго време се старах за този брак.  Не мога да го правя сам. И няма да изоставя момчетата си дори за любовта на живота си.“

Ерик се опитва да го вразуми – казали си неща в разгорещен момент, никой от тях не искал да прекратява брака им. Ридж: „Тя мислеше всичко, което каза. Аз също.“ Ерик: „Не можеш да се предадеш. (Прибира уискито на Ридж.) И няма да намериш отговора тук. Ще вдидиш нещата по-ясно на сутринта.


Дона е при Брук. Брук: „Те буквално измъкнаха Дъглас.“ Дона си мислела, че Ридж и Томас нямали проблем Дъглас да живее там. Брук: „Нямаха, ако Хоуп е просто почетна бавачка. А тя е много повече за него, Дъглас я обича.  Сърцето на Хоуп беше разбито, когато го отведоха. Тя не заслужава да й отнемат още едно дете. Ридж не го е грижа, той е фокусиран върху Томас. Друго няма значение.“
Дона я убеждава, че тя и бракът им имат значение, но вижда, че Брук няма пръстен. Брук: „Дадох го на Ридж. Какъв е смисълът да съм омъжена, ако съпругът ми не е лоялен към мен?“
Дона убеждава Брук да му се обади.
Брук не отстъпва: „Ако не може да види какъв е Томас, няма смисъл. Ридж направи избора си. Ако си беше променил решението, щеше да се върне и да доведе Дъглас. Това момче се нуждае от семейството си. Не се нуждае от Томас, който не става за родител. Ридж отказва да го разбере.“
Брук се чувства предадена. Дона казва, че е разбираемо, Ридж взел страната на сина си. Но не правела ли Брук същото – застава на страната на Хоуп. Според Брук Хоуп заслужава да бъде защитавана. И т.н. – Ридж не вижда, Хоуп и връзката й с Дъглас, едно и също.
Брук не обръща внимание на телефона, продължава си разговора с Донас, не иска да направи нещата по-зле, ако говори с Ридж.

Дона казва, че е късно, време е тя да си тръгва, а Брук да си ляга.
Брук не мисли, че ще заспи. С Ридж не си лягали сърдити. Обича съпруга си и мрази, че имат проблеми. Но не знае какво да направи. Но се надява, че и с това ще се справят.

Ридж отива в къщата за гости, сяда на леглото – крясъци (промото). Шона е със златното лице, Куин й позволила да остане. Ридж е уморен и иска да спи. За Шона няма проблем, имало достатъчно място и за двамата. Ридж нямал предвид такова нещо. Шона се била шегувала, тя ще си тръгне.
Ридж се смее, Шона се усеща, че е с маска на лицето, не може да повярва, че Ридж я вижда така. Ама защо тя си тръгвала, Ридж имал на разположение голямата къща. А и мислела, че почивката от жена му ще е приключила. Ридж казва, че май ще продължи по-дълго, Брук си свалила пръстена. Шона: „Бракът ти е приключил? След всичко, на което те подложи?“ Ридж: “Може ли да направя нещо? Изглеждаш, като че ли трябва да си в една далечна галактика.“ Ридж маха маската от лицето й.  Шона: „Не отговори на въпроса ми. Приключи ли бракът ти?
Целуват се.