Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Кейти и Дона са на посещение при Брук.

Дона изразява възхищение от вида на Кейти. Брук: „Никой не би повярвал, че наскоро си преживяла трансплантация.“ Кейти казва, че се чувства фантастично, щастлива е, че има втори шанс. Дона: „Трети, но кой ли брои?“ Брук казва, че Кейти заслужава всички шансове. Кейти: „И съм благодарна за всички тях. Влюбена съм в живота си. С Бил се чувстваме страхотно, гледам сина си да расте. И всичко е благодарение на Фло.“ Брук също е благодарна, но продължава да не е фен на Фло. 

Брук ги уведомява, че Томас и Хоуп официално са родители на Дъглас. Кейти пита за мнението на Ридж. Брук: „Ридж не е много щастлив поради много неща тези дни. Особено неща, които са свързани с мен. С Ридж вече не сме заедно.“ Кейти и Дона естествено искат подробности. Брук не може да си спомни последния път, когато с Ридж са били заедно и не са се карали. Кейти предлага да избягват темата за Томас. Брук е раздразнена, Ридж изобщо не я слуша, не се е случвало преди. Дона пита дали Ридж още е при Ерик. Брук казва „да“ – заедно с Дъглас и Томас.
Дона: „Те не са единствените, които живеят там.“ Дона е говорила с Пам, Шона живее в къщата за гости. Шона не криела възхищението си от Ридж. Кейти се чуди дали Шона не се е нанесла, защото знаела, че и Ридж ще е там.
Брук е убедена, че е така, точно така би постъпила Шона.
Кейти я пита дали е добре. Брук преосмисляла нещата – може да е била твърде сурова с Томас, твърде неотстъпчива с Ридж. Кейти и Дона не са на същото мнение – Томас се е преструвал на мъртъв, подкрепят Брук.

Брук казва, че може би не е трябвало да си сваля пръстена. Всеки път, когато името на Томас се споменава, тя се ядосва, иска да се кара. Кейти и Дона продължават да я успокояват, но Брук не може да промени нищо. Томас продължава да е между тях, а Шона се възползва. 


Бил, Джъстин и Уайат посрещат Лиам в СП. Бил прегръща Лиам за добре дошъл. Бил иска да изживее изцяло момента – той е с двама от синовете си, с най-добрия си приятел. Всички ще му помагат да управлява компанията, Бил не може да е по-щастлив.
Влиза една от служителките на Бил. И тя приветства Лиам.

Носи му подаръци – 1) приветствен балон, защото е радостен повод; 2) за понижаване на стреса – антиациди, маточина, зелен чай, лавандулова свещ, плоска бутилка. Лиам е благодарен, бутилката пълна ли е? Всички са радостни и закачливи.

Бил има нещо да каже, животът го е накарал да гледа по друг начин: „ Лиам, можех да те загубя. Кейти можеше да не е жива. Но сега имам и двама ви. Заедно с Уайат, Джъстин  и Еми. Не бих могъл да желая по-добър екип, семейство. Всичко си идва на мястото.“

По-късно Бил е учуден, че Хоуп действително е накарала Томас да подпише документите. Лиам потвърждава – Хоуп официално е майка на Дъглас. Никой в офиса не изразява неимоверна радост. Лиам казва, че обича Дъглас, харесва му да е с него, но... Няма да обсъжда това, защото празнуват: „Уайат, как са нещата със Сали? Сгодени ли сте и избрахте ли пръстен?“ Уайат: „Да и не.“ Лиам пита защо не, Уайат не е сигурен.
Бил е убеден, че на Уайат му е дошъл акълът. Мисли, че Уайат може да има нещо по-добро от Сали Спектра.
Уайат я обичал. Джъстин го пита какво чака тогава. Уайат не знае, били са заети напоследък. Не знае, изглежда, че нещо не е съвсем така, Уайат трябва просто да разбере какво.
Според Бил Вселената казва на Уайат, каквото и той му казва. Сали не е жената, за която трябва да се ожени. Уайат го пита защо е толкова против – той е вредил на Сали, а не обратното.
Това е стара история, Бил няма нещо против Сали. Ако Уайат се ожени за нея, ще я приветства в семейството. Но си мисли, че има нещо по-добро за Уайат.

Уайат се възмущава – това е обидно.
Лиам е на негова страна – по-добро от какво? Сали е страхотна, умна, с чувство за хумор, талантлива. И обича Уайат.
Уайат все още не знае – чувствал, че нещо възпирало Сали.
И Сали пристига. Шегува се с Лиам за напускането на Форестър, ще й липсва работата с него.
Бил ги подсеща, че той и Джъстин имат работа. Уайат може да й сложи пръстен, ако е сериозен.

Сали и Уайат са сами в друг офис. Уайат: „Красива си.“ Целуват се. 

Сали има чувството, че е прекъснала нещо. Уайат: „Красива и проницателна.“ Говорили са за тях двамата, когато тя дошла. Уайат е 1000 % (грешката е вярна) отдаден, но нещо го възпира да й сложи пръстен. Не знае какво или защо, иска да се ожени за нея. Чувства, че няма голям натиск от нейна страна.
Сали счита, че е непривлекателно за жена да настоява.
За Уайат тя никога няма да е непривлекателна. Пак се целуват. Сали: „Добре тогава, ще го направим ли или не, Лиам?“
Сали не осъзнава какво е казала. Уайат: „Какво каза?“ Сали повтаря без името.

Уайат се дърпа: „След тази част – ‚Лиам‘.“ Сали: „Какво за него?“ Уайат: „Нерече ме Лиам.“ Сали отрича. Уайат: „Направи го. Защо? Или и двамата знаем отговора?“

Шона: „Всеки път, когато ме целуваш, чувствам, че летя.“ Ридж й казва да не отлита прекалено далеч. Шона се чуди как това е животът й в момента. Ридж й казва, че го кара да се усмихва. На Шона й харесва, че има такъв ефект върху него. Ридж пак я целува. Поразгорещяват се, но Ридж се дръпва.

Шона няма да е обидена, ако Ридж иска да го карат бавно. Той е мъжът, когото е търсила. Не трябва да бързат.
За Ридж е прекалено рано. Шона разбира, но да не си тръгва, да стои с нея, това е достатъчно. Засега.
Ридж: „Ти наистина си красива. Толкова съм доволен, че си в живота ми. Даваш ми нещо, което не знаех, че ми липсва.“
Шона знае, че нещата са сложни сега. Тя няма очаквания. Сигурна е, че е очевидно, Ридж не трябва да отвръща със същото. Има нещо, което чувства от известно време – обича го.
Ридж я целува.

Куин влиза в къщата и чува тих разговор между Ридж и Шона. Вижда ги пред камината, Ридж целува Шона. Куин се качва на горния етаж.

Ридж се запътва към офиса. Шона не знае как да нарича това, което са един за друг. Знае само, че нещата са по-хубави, когато тя е около него.
Ридж: „Знаеш ли колко си специална?“ Целува я за довиждане. Шона му пожелава приятна работа.

Сали: „Това беше първият ден на Лиам в СП. Вие празнувахте, аз се отбих за същото.“ Уайат: „Но ти ме нарече ‚Лиам‘.“ Сали: „Случайно! Лиам беше темата на деня. Беше ми в главата.“
Уайат пита: „Случайно, добре. Но питам - има ли друга причина, поради която той е в главата ти?“
Сали излишно уточнява, че не живее и спи с Лиам. Не е приела предложение от Лиам.
Уайат: „Но беше влюбена в него по едно време, нали?“ Сали казва, че просто й се е изплъзнало, Уайат прави от мухата слон. Ами ако го нарече Бил или Джъстин?
Уайат раздразнено: „Но не го направи. Това имам предвид. Питам отново – била ли си или не влюбена в Лиам?“ Уайат пита, защото това е наблюдение.

Сали може и да си е мислела, че е влюбена в Лиам, може дори да го е казала.
Уайат: „И защо не? Той беше твоят рицар в бляскава броня.“
Не, това бил Уайат, възразява Сали. И повтаря добрините на Уайат, откакто са се срещнали. Уайат още е недоволен, че тя е отказала предложението за работа от Бил. Останала във ФК, където бил Лиам.
Сали: „Ако искаш да скъсаш с мен, кажи го.“ Уайат: „Говориш така, все едно не ме познаваш изобщо.“
Сали не знае познава ли го, наистина не е наясно какво го е прихванало.
Уайат: „Мисля, че знаеш. Обичам брат си. Но приключих с жените му.“
Сали не е и никога не е била жена на Лиам.

Уайат: „Това е най-важният разговор, който сме имали. Ако ме обичаш, не ми казвай, каквото искам да чуя. Покажи ми уважение. Ако трябва ме нарани. Досега съм страдал заради добротата на жени, които не ми направиха тази проста услуга.“
Сали се оправдава – тъкмо била зарязана от Томас, баща му я тероризирал, тя се нуждаела от приятел. За няколко минути си мислела, че има нещо повече. И толкова.
Сали му казва, че той се страхува, че повтаря нещо, което му е носило болка преди. Какво да направи, за да му докаже, че не е така? Предлага да отидат до Вегас и да се оженят същия следобед.
Уайат казва „не“. Няма да се ожени, за да докаже нещо.
Сали иска да му докаже колко го обича. Лиам бил ярка светлина, Уайат е Слънцето, Луната и звездите. Съжалява, че е казала името на брат му, но счита, че вече се познават добре.
И Уайат я целува.


Ридж говори със Стефи по телефона за годишните бонуси.
Влиза Ерик и го пита за Брук. Всъщност има идея: „Можеш да оставиш ежедневната работа на Стефи, а ти да се погрижиш за брака си.“
Ридж не мисли, че все още има брак.
Ерик не може да повярва: „Знаеш ли кой си всъщност без Брук?“ Ридж трябва да е в къщи с нея.

Ридж: „Къщата, в която синът ми не е добре дошъл, не е дом.“
Ерик се чуди какво става, има нещо странно в отношението на Ридж. Очаквал да скърби, да не би да се вижда с друга?
Ридж навежда глава виновно.
Ридж: „Има някой, който ми помага да преодолея ситуацията. Подкрепя ме. И не очаква нищо в замяна.“
Ерик пита дали случайно не познава персоната.
Ридж: „Живее в къщата ти за гости.“ Ерик знае как го гледа Шона.
Ридж: „Тя е различна, татко.“ Ерик пита колко далеч са стигнали.
Ридж: „Тя е добра с мен. Няма да създам ситуация, за която Брук да те обвинява.“

Ерик не мисли, че Брук ще го обвини за нещо.
Ерик не знае какво повече да каже. Ридж е наблюдавал брака му със Стефани. Ерик не е бил перфектен съпруг. Би искал да каже, че има граници, които не би пресякъл, но не може.
Ридж: „Майка не беше лесна.“
Ерик: „Може би аз бях прекалено лесен.“ На излизане казва: „Опитай се да не нараниш Брук прекалено много.“ Ридж затова си тръгнал, за Шона не знае.
Ерик: „Не знаеш. Понякога добри неща започват, когато не се знае. Понякога.“


Бил говори за „Поглед към модата“, списанието е станало скучно. Било станало само за популярни ученички и мода за баби. Лиам какво гледал към Джъстин? Джъстин се интересува от мода колкото от тропически рибки.
Джъстин казва, че би прочел „Поглед към тропическите рибки.“ Бил: „Смешно. Списанието трябва да блести, както преди, когато ти му беше редактор.“
Лиам знае, че това е работата на Уайат: „Не искам да се състезавам с брат си. Минавали сме по този път това твъре много пъти.“
Бил го оценява, но Уайат е претоварен. Освен това Уайат го врънкал за някакъв проект с бижута. Идеята е на Куин. Бил ще му каже да направи прототип. И Уайат ще е повече от щастлив да отстъпи списанието на Лиам.
Лиам казва, че интересът на Уайат към бижутата е заради пръстена на Сали. Какво мислят Бил и Джъстин?
Бил мисли очевидното: „Топло сърце, студени крака.“ Пита Лиам какво мисли за Сали: „Ти я познаваш най-добре.“ Джъстин е на същото мнение: „Съвместното взривяване сближава хората.“
Бил е възмутен: „Това е тема, която не е тема, която ще обсъждаме отново.“
За Лиам това е минало. Никога не е имал със Сали, което Уайат има.
Бил иска обещание от Лиам – да се грижи за брат си, тревожи се за него.


Куин слиза при Шона.

Шона разглежда прекрасния чайник на Куин и се чуди на чистотата му: „Беше ли трудно да се научиш да си богата?“ Куин: „Преструвах се, че съм. Дори когато не бях.“ 
Куин се пресяга  към Шона. „На кого е този черен косъм? Не прилича на твой.“
Шона укорително: „Няма нищо в ръката ти.“ Куин: „Но ако в ръката ми имаше нещо, като черен косъм, на кого би бил?“
Куин спира да се преструва, казва, че ги е видяла. (Следва „остроумна“ размяна на реплики, включваща премного отрицания: „кое не си видяла, което не е станало“ и тем подобни.)

Куин чака да чуе, че са направили, което са направили. Но разбира, че Шона е устояла на изкушението. И се поправя – той е устоял.
Шона твърди, че между тях няма нищо. Ридж е женен, тя не принадлежи към неговия свят. А и Ридж не е кръшкач.
Куин не я съди. Не й харесва да вижда Ридж нещастен: „Давай, вземи го.“
Шона моли Куин да не казва на никого.
Куин: „На кого да кажа? На Ерик? Той е президент на фенклуба на Брук.“
Шона не иска да причинява неприятности на Ридж. Но няма нищо против да причини неща с него.
Куин я кара да се огледа, да види къде живее тя – чудеса се случват.
Шона се възхищава на всичко, което притежава Куин. Но ако трябва да избира между всичко това и Ридж, иска мъжа.
Куин й казва, че трябва да е внимателна. Шона й е приятелка, иска да е щастлива. Но...
Шона знае – Брук е любовта на живота му. Ако Ридж не се върне при Брук, Шона пак няма да е любовта на живота му. Но Шона е оптимистичен реалист. Докато дават Ридж в офиса, който се заглежда по някакви бижута, едно хваща окото му, Шона казва, че ще е абсолютно щастлива, ако е любовта на Ридж до края на живота му.

Лиам и Хоуп са в колибата с Бет и Дъглас. Лиам не може да повярва, че ще е първият Ден на благодарността с Бет.
Дъглас казва, че това е любимият му празник. Дъглас е благодарен за Хоуп.
Хоуп е благодарна за Дъглас. Въпреки че Дъглас ще е у Ерик, може би ще се видят утре.
Дъглас иска да знае дали всички ще ходят у прадядо му. Лиам и Хоуп не знаят.
Дъглас: „Надявам се, че ще те видя утре, мамо.“ И Хоуп иска да го види. Лиам й намига, че иска да говорят. (Добре де, криви се.)

Хоуп казва на Дъглас да пробва да нарисува сова. С Лиам са оттеглят две крачки встрани.
Лиам: „Смяташ утре да прекарваш време с Дъглас? Това означава, че ще бъдем с Томас.“

Хоуп (гледат Дъглас с Бет): „Виж ги само. Дъглас е страхотен батко.“

Лиам се чуди дали Дъглас е объркан.
Хоуп счита, че той започва да разбира: „ Не съм го родила, но винаги ще му бъда майка, а Томас ще му е баща.“ Последната част не е особено приятна на Лиам. Хоуп: „Не искаш да прекарвам време с Томас.“ Лиам не мисли, че е безопасно, а и не предвижда скорошна промяна. Хоуп разбира, но иска да загърбят проблемите за Деня на благодарността, да се концентрират върху семейството.
Лиам я прегръща: „Толкова си умна!“ Дъглас рисува, Бет се опитва да къса хартия.

Хоуп към Бет: „Това е красиво. (Бет пляска с ръце по масата.) Сама ли го направи?“
Дъглас: „Уча я да си пише името.“ Лиам: „Това е толкова мило!“ Дъглас: „Виждаш ли, това е „Б“ за „Бет“.“ Лиам казва, че е най-хубавото „Б“, което е виждал през живота си.
Хоуп е щастлива, когато ги вижда заедно, Бет е щастливка, че има Дъглас за батко. Дъглас: „Тя ми е сестра, обичам я.“
Хоуп казва, че Бет го обожава, всички те го обожават. Дъглас е причината, че те могат да са заедно. Никога няма да може да му благодари.
Продължават с щастливите семейни моменти – толкова бързо е изтекла годината, толкова неща се случили, Дъглас е герой. (Дъглас (или Хоуп) си спомня моменти от разкритието за Бет.) Хоуп казва, че е горда да се нарече негова майка.


Шона си спомня моменти с Ридж. Влиза Куин, предполага, че на Шони й се иска да е бил Ридж.
Куин кани Шона и Фло на вечерята за Дена на благодарността. Но тъй като Фло още се възстановява, решава, че Шона ще бъде с тях, ще занесе от вечерята на Фло. И с малко късмет Ридж също ще е там. Ридж още не е потвърдил, но когато го направи, Куин ще ги сложи един до друг на масата.

Разказва й за традицията – всички седят на масата, всеки казва по нещо хубаво за човека до него. Хубаво е в семейството да има малко спокойствие.
Шона не може да повярва, че с Ридж са се натискали на дивана на Форестър.
Куин й припомня, че къщата е магическа. С Ерик са намерили любовта и сега живеят този прекрасен живот.
Шона няма да се самозабравя. С Ридж се наслаждават на компанията си. Тя е толкова щастлива, когато  той е наоколо.
Куин се вълнува за нея.
Шона се щипе в момента, за да повярва, че това е животът й.


Ридж е при Стефи, гушка Кели. И Томас е там. Томас усеща, че Ридж го репликира многозначително. Стефи излиза с Кели.
Томас знае, че Ридж е разстроен заради попечителството.
Ридж е разстроен, възползвали са се от Томас. Стефи не мисли, че трябва да говорят по въпроса в момента, тъкмо е сложила Кели да спи. Ридж обаче иска да говори – Томас е извършил ужасна грешка. Стефи е съгласна – Дъглас трябва да е с тях, а не с Хоуп.
Ридж: „Не е само за документите. Хоуп почти те уби.“ Ридж вижда, че Томас е жив, но Брук и Хоуп са си мислели, че той е мъртъв.
Ридж е щастлив, че Томас е добре, но какво си е мислил?
Томас признава, че е било малко прекалено. Искал да накара Хоуп да мисли.
Ридж: „И нямаше по-добър начин да го направиш?“
Томас не го бил планирал, просто се случило. Не осъзнавал, че ще създаде такъв проблем за Ридж. Искал Хоуп да разбере, че и честните хора пазят тайни. Да, оставил Хоуп да си мисли, че е мъртъв. Но било само за една нощ.
Ридж: „Изобщо не трябваше да го правиш!“

Томас въздъхва: „Хората пазят тайни. Аз пазех една и не бях прав. И тя пазеше една. Тя не отиде в полицията, не ти каза.“
Ридж: „За да бъдем справедливи, Хоуп искаше, но майка й се намеси.“
Томас: „Критикувай ме, ако искаш, но проработи. Нещо щракна в главата й. Осъзна, че добрите хора правят неща, които не са си мислели, че могат.“
Ридж: „Да, като да подпишат документи за попечителство. Защо?“
Томас оценява загрижеността им, но предпочита да се концентрира върху факта, че тримата са заедно, а Стефи и той си говорят.
И Ридж се отпуска: „Може би си прав. Това ме прави щастлив.“ Томас го пита дали ще прекара Деня на благодарността с Брук. Ридж не знае какво ще прави на другия ден.

Стефи има работа, Ридж е добре дошъл да остане, има храна в хладилника. Ридж казва, че може да провери дали е сготвила пуйката правилно.
Ще е мило, казва Стефи.

Ридж казва, че ще ги види у дома. Томас отбелязва, че у Ерик вече е „у дома.“ Стефи пита дали това означава, че той и Брук са приключили окончателно.
Ридж: „Имаме някои проблеми. Като да не ми каже, че синът ми е мъртъв.“ Ридж си тръгва.

После Ридж влиза у Ерик, там е ... Шона (с чаша вино в ръка). Ридж се надявал, че ще я намери там.
Шона: „По-някаква причина това е новата ми любима стая.“ Ридж няма идея защо. (Шона си спомня.) Ридж я пита за деня й, ама тя първо не го чува, толкова е отнесена в спомени.

Шона трябва да му каже нещо: „Куин. Тя ни е видяла да се целуваме. Но не се тревожи, тя няма да каже нищо.“ Шона й е казала истината – има нещо, за което наистина да е благодарна на Дена на благодарността. Харесва й да прекарва време с него, но не иска той да чувства натиск.
Ридж не чувства.
Шона няма никакви очаквания. Говрят за това и онова – Ридж не се е натискал на дивана на баща си от гимназията. Шона казва в аванс, че е благодарна, че той е в живота й. Целува го.


Стефи и Томас са сами.
Томас изглежда доволен. Стефи: „Наистина ли, Томас?! Този поглед, когато той говореше за Брук. Ти си щастлив, че са се разделили.“

Томас се хили: „Разбира се, че съм. Няма да се извинявам, че се наслаждавам на края на този брак. Не ми казвай, че не си дори малко развълнувана, че този брак приключи.“

Стефи не мисли, че някога ще дойде край за Ридж и Брук.
Томас: „Защо? Защото Брук е съдбата му? Тя не е. Мисля, че татко го разбира вече. Тя е такъв лицемер. Пак го доказа.“
Стефи: „Тя е щяла да му каже.“ Томас: „Тя беше твърде загрижена да защитава Хоуп.“
Стефи: „Не защитавам Брук или Хоуп. Имала съм проблеми с тях през целия си живот. И още имам. Но няма да празнувам края на връзката на баща ми. Мъчно ми е за него.“
Томас: „Стефи, събуди се. Това е най-хубавото нещо, което се е случвало на баща ни, откакто се ожени за майка ни. Най-накрая осъзнава коя в действителност е Брук.“
Томас има престава за това семейство, всички да са щастливи – Стефи с Лиам, а той с Хоуп.
Стефи мисли, че той трябва да стъпи на земята. Хоуп не я е грижа за него, взела му е сина.

Томас го е направил доброволно.
Стефи не се лъже лесно – направил го е за себе си, очаква нещо в замяна.
Томас не казва, че е така, но дори да е вярно, иска нещата с Хоуп да станат естествено. И мисли, че ще станат. Защо Стефи не мисли така? Защото няма какво да бъде обичано в него? Направил грешки, но е решен да бъде по-добър човек.
Стефи не иска да отрича, би било добре Лиам да е там, Кели да се събужда и да вижда баща си.
Томас е убеден, че денят идва. Може да отнеме време, но Лиам ще се върне при нея. Тя ще има Лиам, той ще има Хоуп.
Дават кадри на щастливите Лиам и Хоуп. Томас се обръща с присвити очи към снимката на Стефи и Лиам на стената, звучи напрягаща музика.

Хоуп чете книжка на Бет.

Обяснява, че след Деня на благодарността следва Коледа. Дядо Коледа казва: Хо, хо, хо! Влиза Стефи и казва, че в нейната къща казвал: Ча, ча, ча!
Стефи се радва на Бет. Доволна е, че момичетата са били заедно за Деня на благодарността. Надява се винаги да е така.
Хоуп казва, че е време за дрямката на Бет. Благодари на Стефи, че се е отбила.
Стефи: „Винаги е приятно да видя Бет. Но дойдох, защото трябва да поговорим.“
После Хоуп и Стефи са сами. Хоуп: „Знам защо си тук, Стефи.“  Стефи: „Томас. Случилото се във Форестър. Резултатът. Ти си мислела, че си го убила. И си мълчала. Не си казала на никого. Освен на Брук.“
Хоуп: „Няма нужда да намесваме майка ми в това.“ Стефи: „Нима очакваш да повярвам, че  Брук няма нищо общо с твоето мълчание?“ Хоуп имала намерение да каже истината.
Стефи: „Не казвам обратното. Но не се обади на баща ми или на мен. Баща ми е дошъл при теб, бил е разтревожен за Томас. А ти не си казала нито дума. Ти си мислела, че си го убила – сина на баща ми, брат ми, бащата на Дъглас. Не мога да си представя какво би правил Дъглас, ако беше загубил баща си. И да открие, че новата му майка го е убила.“
Ако Хоуп можела да върне нещата назад ... ,но не може.
Стефи й казва, че ще трябва да живее със себе си: „Излъгала си баща ми, когато се е тревожел за Томас. Умишлено си крила истината от него.“
Хоуп: „Нямах намерение това да се случва. Томас отказа да ми каже къде е Дъглас. Знаех, че е сам. Трябваше да го намеря.“ Стефи й казва, че е трябвало да спре Томас, когато нещата са излезли извън контрол.
Хоуп: „Да не би да казваш, че съм отговорна за поведението на Томас?“
Стефи знае, че Томас не е постъпил правилно: „Но и ти не си мис Невинност. Документите за попечителство – манипулирала си чувствата му.“
Хоуп обича Дъглас, той я мисли за майка.
И сега вече му е майка, казва Стефи. Томас се е подписал, за да й даде половината от сина си. Стефи е загрижена как ще бъдат родители заедно, като знае чувствата на Хоуп към Томас: „Способна ли си да му простиш? След всичко, което ти причини?“
Хоуп на свой ред пита дали Стефи може да му прости: „Виждам очите ти, когато гледаш Бет. Мислеше месеци наред, че е твоето момиче.“ Знае, че раздялата е била болезнена за Стефи, а Томас е можел да отнеме болката. „Знам, че искаш да простиш на Томас. Но възможно ли е?“

Стефи казва, че Хоуп е права за Фийби/Бет, не знае дали ще го преодолее някога. Но не може да е ядосана на Томас завинаги. Особено ако наистина съжалява за стореното. А баща й вярва, че е така.
Хоуп я пита тя какво вярва.
Стефи иска да му прости. иска да вярва, че той става по-добър човек. За попечителството мисли, че е проблем, Томас не трябва да дава попечителство на никого. Знае, че Хоуп обича Дъглас, а Дъглас обича Хоуп. Хоуп е била до него, когато Томас не можел. Благодарна е. Но иска да е ясна, мисли, че Хоуп е манипулирала брат й.



Томас и Дъглас са във ФК. Томас пита Дъглас дали се е забавлявал по празниците. Дъглас харесва Деня на благодарността. Томас харесва тиквен пай. Дъглас харесва пуйката и пълнежа, но не и боровинките. И за двамат най-добрата част била, че са видели Хоуп.
Иска ли Дъглас пак да види мама днес? Да изпълни специалната задача, която Томас му е възложил?
Дъглас обещава, че ще я изпълни.
Влиза Лиам, Дъглас го посреща възторжено. Дъглас пита за Хоуп, но тя не е с Лиам, в къщи е с Бет.
Томас пита Лиам дали вече му липсва ФК. Лиам трябва да обясни фразата „home sick” на Дъглас, който предполага, че е същото, както на него му липсва Хоуп, когато не е с нея. Томас гледа Лиам втренчено.
Лиам казва на Дъглас, че и той липсва на Хоуп.
Влиза Пам. Трябва да помогне на Дъглас със специалната му задача, за която са се заклели да мълчат. И извежда Дъглас. Лиам и Томас остават сами.
Лиам: „За какво е това?“ Томас: „Тайна е, от добрите.“ Лиам: „Не като онази, която пазеше за Бет?“
Томас мислел, че Лиам е дошъл по друга причина – попечителството. Подписал документите за попечителство и Хоуп е законна майка на Дъглас.
Лиам: „Знам, че даде на Хоуп, каквото тя искаше. Но не си мисли, че не те наблюдавам. Знам какво правиш, Томас.“
Томас пита Лиам: „Точно какво си мислиш, че съм намислил?“
Лиам знае всичко от онази нощ. Томас да не се чуди, когато двама души се обичат много, те не пазят тайни.
Томас казва, че Хоуп пазела тайна. Лиам възразява: „За един ден! Защото се е чудела, какво да прави. Благодарение на твоите манипулации.“ Томас отрича да я е манипулирал, но тия не минават на Лиам: „Остави я да си мисли, че те е убила.“
Томас иска Лиам да го изслуша, Лиам не  проявява интерес. Лиам: „Знам какво правиш, знам изопачената причина. Искаш да докажеш на Хоуп, че добрите хора правят лоши неща. Искаше да й покажеш, че всеки от нас би пазил тайна за самосъхранението си. Хоуп пазеше тайна за нещо, за което си е мислела, че се е случило. Ти обаче не беше мъртъв, беше жестока измизлица.“
Томас се опитвал да отвори очите на Хоуп.

Лиам го контрира, че искал да даде урок на Хоуп, но вместо това я измъчвал. Разбира ли Томас, че това е жестоко след месеците на страдания за Хоуп? На Лиам хич не му пука, че Томас не го бил планирал. Томас никога повече няма да наранява Хоуп.
Вече си викат един на друг – „ти не разбираш“, „не, ти не разбираш“.
Томас мисли, че Лиам подценява капацитета на Хоуп да прощава. тя има най-голямото сърце.
Лиам знае, че е така, ама Томас да не очаква, че ще има прошка за него.
Томас не иска да кеже „никога“, тя ще работи във ФК, ще прекарват време заедно.
Лиам му казва да не разчита на това. Хоуп иска да прекарва повече време с Бет.
Томас веднага се хваща за това – искаш да пречиш на кариерата й?
Лиам не иска такова нещо, тя иска да навакса за изгубеното време: „Знам какво правиш. Опиваш се да се намъкнеш в живота й, както можеш. Или със сина си, или с „Надежда за бъдещето“. Но с Хоуп няма да забравим месеците, които ни открадна.“

Томас дълбоко съжалява, това е най-голямата му грешка. Опитва се да се промени.
Заради Дъглас Лиам се надява, че е истина. Междувременно да стои далеч от жена му. Лиам и Хоуп са семейство, имат дете.
Томас: „Аз и Хоуп също имаме дете. И ние сме семейство. Просто казвам.“

По късно Лиам е в СП. Очевидно е нервен и раздразнен. Влиза Стефи: „Нямам записана среща.“ Решила да се отбие и да види как са нещата. Засега е добре, казва Лиам.
Стефи би искала той още да е във ФК. Говорят си малко за работа, Стефи забелязва настроението му, изглеждал разсеян.
Не, не е разсеян, а раздразнен, уточнява Лиам. Видял брат й. Той е в самозаблуда.
Лиам казва, че Томас си мисли, че Хоуп ще му прости, че ще бъде пак в живота й. Но Хоуп знае кой е той. Освен това те се фокусират върху семейството, тя иска да е в къщи с Бет.

Хоуп влиза при Томас във ФК, Томас й бил пратил съобщение, че трябва веднага да я види.
Томас иска първо да й каже, че Лиам се отбил и Лиам още го мрази. Хоуп му казва, че се видяла със сестра му.
Томас не иска да коментират това, защото има изненада за Хоуп. Вдига телефона: „Пам, готови сме.“
Влизат три манекенки, облечени в последните модели на Томас за  „Надежда за бъдещето“. Следва специално ревю за Хоуп.

После Томас им благодари и ги отпраща. Мисли, че „Надежда за бъдещето“ се нуждае от Хоуп. Тя е съзидателната сила зад тази модна линия. Тя е вдъхновението на Томас. Линията и Томас се нуждаят от Хоуп. Тя е сърцето на линията. Той ще направи най-доброто, но моделите му ще са по-добри, ако тя е там, за да го вдъхновява. Време е Хоуп да се върне във ФК на пълен работен ден.

Влиза Дъглас и носи картинка с надпис „Надежда за бъдещето“. Рецитира нещо, което явно е инструкция на Томас – баща му работел усърдно, рисува всички тези рокли.
Хоуп му казва, че сега иска да си постои в къщи и да гледа Бет. Дъглас обещава, че той ще гледа Бет: „Хайде, мамо, ела да работиш с татко!“ Хоуп  е безмълвна.

Стефи още не знае как Хоуп е убедила Томас да подпише. Лиам казва, че Томас го е направил, за да я спечели отново. Стефи пита дали Лиам се страхува, че планът работи.
Лиам се страхува, че Томас си го мисли: „Но основната грижа на Хоуп е Дъглас. Тя не иска да има нищо общо с баща му. Сигурен съм.“
Стефи: „Дъглас е част от сделката. Ако Хоуп иска да му е майка, ще си има работа с Томас.“
Лиам иска Стефи да му повярва, ако имало друг начин, Хоуп щяла да го намери.“ Стефи: „Томас мисли, че започват да се погаждат.“ Лиам: „Томас си мислеше, че са щастливо женени. Това попечителство означава само едно за Хоуп – Дъглас. Ако Томас си мисли, че това ще доведе до грандиозно събиране, той се самозаблуждава. Стефи, това малко момче ще е единствената връзка, която Томас и Хоуп някога ще имат.“
Лиам продължава да убеждава Стефи, че всичко, което Хоуп е направила, е за Дъглас. И двамата го обичат. Лиам единствено не иска Томас да е част от картинката.
На Стефи й се иска Томас да не е подписвал: „Ти и Хоуп трябва да се радвате на времето си с Бет. Те двете са щастливи, че се грижиш за тях. Не мога да повярвам, че Хоуп ще позволи на нещо да попречи на това.“


Хоуп е развълнувана, харесала е моделите на Томас. Томас: „Чувствах се вдъхновен. Но съм готов да направя всяка промяна, която предложиш. НЗБ (Надежда за бъдещето) е твоята линия.“
Дъглас повтаря молбата си от вчера – да се върне да работи с Томас. На Хоуп би й харесало отново да работи по линията си, но наистина се наслаждава да е майка.
Томас предлага да осигурят детска стая за Хоуп на етажа на директорите. Дъглас може да идва след училище, да помага на Томас, както Томас е помагал на баща си – всичко за удобството на Хоуп. Томас прави всичко, за да съживи НЗБ. Нека Хоуп му даде шанс, за да се докаже.

Хоуп го оценява, много е вълнуващо ... Дъглас я пита дали казва „Да“. Хоуп много си харесва линията, но точно сега не е моментът, трябва да си помисли.
Томас: „Кое те притеснява – ангажиментът или работата с мен? Разбирам. След всичко, което направих, и аз бих се притеснявал. Но няма да намериш някой, който е по-отдаден на успеха ти. Освен това малко човече (Дъглас). Не го правим, за да те притискаме. Искам да знаеш, че е възможно, ще бъдем страхотен екип. По-добре от екип – ние сме семейство. Ти създаде нещо невероятно, това е мода със съвест. Повече от всякога се нуждаем от това. Ти трябва да я върнеш към живот.“


Ридж е с Шона, съзерцава документите за развод: „С Брук го обсъждахме. Но сега гледам тези страници и не знам дали мога да подпиша. Шона, трябва да направя един последен опит с жена си.“
Шона не изглежда щастлива.

Ридж: „С Брук сме преживели много през годините. Но това сега изглежда различно. Все едно е твърде много. Не знам дали мога да приема развод. Шона, съжалявам. Искам да знаеш ...“
Шона примирено: „Добре си прекарахме.“ Ридж: „Повече от това е.“
Шона: „Тя ти е съпруга, обичаш Брук.“
Ридж потвърждава, че винаги ще я обича. Ако това е краят ..., Ридж трябва да направи всичко възможно.
Шона разбира. Ридж е мислел, което й е казал. И Шона никога няма да забрави, но Ридж трябва да опита. Нека да бъде честен, честността винаги е вършила работа за Шона.
Ридж излиза.

Шона е тъжна, Куин я пита дали е заради Ридж. Шона обяснява, че тъкмо е излязъл – отишъл при Брук с документи за равод.
Куин казва на Шона да не бъде толкова мрачна. Шона току-що й казала, че иска да има бъдеще с Ридж, а той ще е свободен. Шона не мисли, че това ще се случи: „Той се надява, че няма да подпишат документите. Брук е единствената жена, с която Ридж иска да бъде.“
Куин се опитва да окуражава Шона.


Томас и Дъглас са насаме. Дъглас съжалява, че мама не е казала „Да“. Влиза Стефи. Забелязва нарисувания надпис на Дъглас: „Може би ще ръководиш маркетинговия отдел.“ Дъглас: „Татко помоли мама да се върне и да работи с него.“ Стефи е стъписана. Така ли, пита насмешливо тя.

Дъглас казва, че ще помага, всички могат да бъдат заедно там.
Пам влиза и отвежда Дъглас за обяд.
Стефи веднага скача: „Помолил си Хоуп да се върне на работа тук, на пълен работен ден? Спри! Дъглас е нарисувал това? Сериозно? Не си ли научи урока? Използваш Дъглас, за да примамиш Хоуп във ФК. Какво правиш?“



Хоуп влиза при Лиам в СП. След ентусиазираното посрещане Хоуп пита дали има напрежение между него и Бил. Лиам: „Той ми е баща, по-добър е в малки дози. Но е добре, вярвам, че може да се работи с всекиго, ако се поставят правилните граници. Знам какво си мислиш. С баща ми сме в меден месец ... отново. И после нещата ще се усложнят. Но дори да е вярно, това е семейният бизнес. Принадлежа тук.“
Хоуп знае точно какво има предвид Лиам.
Хоуп подхваща отдалеч, че и тя някога трябва да се върне на работа. Лиам я пита дали е готова. Хоуп го обмисляла малко, мисли, че е готова.

Лиам ще я подкрепи напълно. Колко време ще отнеме да избере нов дизайнер?
Хоуп не е сигурна точно по този въпрос.
Лиам е бавен, но загрява: „Не! Мислиш да задържиш Томас? Защо?“ Хоуп му казва, че Томас е работил по линията преди, а и моделите му са добри.
Лиам е сигурен, че моделите и на дузина други дизайнери са добри: „Вие вече отглеждате дете заедно. Сега ще работите заедно? Абсурдно е.“
Хоуп признава, че не е каала „да“, но не е казла и „не“.



Ридж пристига при Брук. Разменят си поздрави.
Брук: „Това документи за развод ли са?“ Ридж потвърждава.
Брук не може да повярва, че това е, което Ридж иска. Ридж не иска това, иска да бъде с Брук, липсва му неговата Лоуган, предопределено било да са заедно.
Ридж: „Какво правим? Стоим на ръба на пропаст, а никой от нас не го иска. Не можем да продължим както досега, защото само се карахме. Не искам да си ми неприятел. Дори не сме любовници вече. Трябва да спрем това. Ти си любовта на живота ми. Непрекъснато се отдалечаваме. Ако подпишем това, свършено е. Не мисля, че е твърде късно. Можем да се справим. С прошка.“
Според Брук прошката не е разрешение за всичко. Ридж: „Но е начало. Начало, което да остави вратата открехната.“
Брук: „Както направи твоето семейство? Както отвориха вратата за Шона Фултън? Всеки път, когато говориш за прошка, мисля за това. Мисля за Томас, който работи във ФК. И мисля за Шона, която живее в къщата за гости. Покани ли я за Деня на благодарността?“
Ридж не е дошъл, за да говори за Шона. Има едно нещо, което ги разделя – несъгласието им за Томас. Могат да продължат да говорят, което няма да ги доведе никъде. Или могат да кажат, че е достатъчно. Малко прошка може да свърши огромна работа.
Брук: „Предполага се да си простим? А след това? Трябва да простя на Томас? „Аз прощавам на Томас или се развеждаме?“
Ридж продължава да гледа кахърно и да дудне за прошката.

Брук: „Не разбираш за какво ме молиш.“
Ридж я пита дали й харесва така – разделени за Деня на благодарността, не празнуват заедно, да не си кажат, че са благодарни един за друг. Никога повече няма да имат такива празници?
И на Брук не й харесва.
Ридж разбира и уважава, което Брук прави за Хоуп. Не иска тя да го обинява за това, което той прави за неговото си дете. Ридж не можа да се справи сам, опитва се да събере семейството. Ще отнеме време, но те трябва да го направят. „Те“ означава Брук и Ридж. Иска я до себе си: „Ще те помоля още веднъж. Можеш ли да намериш в сърцето си начин да ми помогнеш, за да помогна на сина си? Можеш ли да простиш на Томас, моля те.“