Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Лиам: „Не се опитвам да те обидя.“
Зоуи: „Смешно е, че толкова хора го казват, когато говорят за Томас.“
Лиам: „Може би това трябва да ти подскаже нещо.“
Зоуи: „Става ми мъчно за него. Томас сериозно се опитва да покаже на всички, че се е променил.“

Лиам: „Да, да. Изнася цяло представление.“
Зоуи: „Ти наистина не му вярваш.“
Лиам наистина не му вярва: "Но знам, че ти му вярваш. И съм тук, за да ти кажа, че е лоша идея. Знам, че той може да е очарователен, направо е зловещо, че така бързо включва очарованието. Но те моля да си зададеш въпроса дали си сигурна, че чувствата му към теб са истински.“
Зоуи оценява загрижеността му: „Но след всичко, на което те подложи Томас, ти не можеш да си безпристрастен. Чувствата на Томас към мен са истински.“
Лиам: „Сигурна ли си?“

Зоуи казва, че не е заблудена и манипулирана: „Томас вече не е такъв.“
Лиам: „Интуицията ми подсказва, че е.“
Зоуи: „Интуицията ти греши. Разбирам защо имаше съмнения преди. В началото и аз бях внимателна. Но с Томас се срещаме от известно време. Той иска да прекарвам време с Дъглас, нещата стават сериозни. Томас има планове за бъдещето, а аз съм част от тях.“



Стефи и Ридж се занимават с Кели.

Ридж: „Щях да дойда по-рано, но ме задържаха в офиса.”
Стефи: „Трябва ли да знам нещо?“
Ридж: „Да. Брат ти  иска да организира вечеря в къщата днес. Ще се радва, ако присъстваш.“
Стефи: „Защо? Какво е намислил сега?“


Стефи и Ридж излизат от стаята на Кели, която сигурно пак си подремва.
Стефи прибира играчки, но се чуди защо го прави, Кели пак ще ги извади.
Ридж знае какво има предвид тя: „Всеки път, когато си мисля, че съм оправил нещата между теб и брат ти, всичко се разпада отново.“
Стефи знае, че се е изказала остро.
Ридж: „Остро? Томас иска да вечеря с теб. А ти се чудиш какво е намислил? Той се опитва да се реабилитира, да постъпи правилно. Вече не се интересува от Хоуп, концентриран е върху работата, Дъглас и Зоуи. Знам, че тя не ти е любимка, но ти й даде още един шанс. Защо не можеш да направиш същото за Томас? Опитва се да си оправи живота и Зоуи е голяма част от това. Защо ти е толкова трудно да се довериш на брат си? Какво пропускам?“ (Стефи си спомня намесата на Томас за целувката.)

Ридж: „Томас и Хоуп са непрекъснато заедно в офиса, няма проблем. Защо ти създаваш такъв?“

Лиам влиза с Бет: „Здравейте, хора! Приемате ли посетители?“

Стефи е много щастлива да види Бет: „Днес ме посещават всичките ми любими хора!“
Лиам сочи Ридж: „Тогава той какво прави тук?“

Ридж не се смее на шегата: „Тук съм, за да видя красивата си внучка.“
Стефи: „И за да предаде покана. Томас организира семейна вечеря, иска да отида.“
Лиам: „Само семейството?“
Ридж: „И Зоуи.“
Стефи: „Дядо. И Куин, разбира се.“
Ридж: „И да се надяваме, че ще убедя Брук.“
Лиам: „Какъв е случаят?“
Ридж: „Томас иска да покаже как Зоуи е въздействала върху живота му и го е направила по-добър.“
Лиам: „Боже. Изглежда като цяло представление.
Ридж: „Ще бъде семпло, Лиам.“

Лиам е ентусиазиран, ще може да се справи.
Ридж: „Не знаех, че ще проявиш интерес.“
Лиам: „Ако Томас планира нещо, интересувам се.“


Лиам и Стефи прекарват щастливи моменти с Кели и Бет. (Кели е пораснала много. Като гъба.)

Лиам казва, че с Хоуп ще трябва да съставят график, но засега тя го оставя да вижда Бет, когато поиска той.
Стефи: „Щедро от нейна страна.“
Лиам: „Тя знае колко много означават момичетата за мен.“
Стефи: „Да. Ние се радваме, че си тук. (Към Кели.) Щастлива ли си да видиш татко и сестра си? Щастлива си.“
Лиам: „Татко също е щастлив. Обожавам да ги виждам заедно. Искам да са близки.“ И ломоти за целувката, която Хоуп видяла.
Стефи съжалява, вживяла се в момента и направила избор.
Лиам: „Но не беше злонамерен избор. Не знаеше, че Хоуп ще е там. А и целувката не беше само от твоя страна. Трябва да спреш да се обвиняваш. Трябва да мислим за бъдещето, да поставяме момичетата на първо място. Може да се обадим на Амелия и да я попитаме дали може да ги гледа тази вечер.“
Стефи: „Наистина искаш да отидеш на тази вечеря.“

Лиам: „Категорично отивам! Ако Томас иска да събере публика, искам да знам защо.“
Стефи: „Зоуи.“
Лиам: „Така казва баща ти.“
Стефи: „Тя прекарва много време с Томас.“
Лиам: „Да. А ние искахме да шпионира.“
Стефи: „Мислиш, че не е честна с нас?“
Лиам: „Не мисля, че е честна със себе си. Видях я по-рано днес. Предупредих я, че Томас я използва, за да получи Хоуп.“


Стефи и Лиам са сложили децата да спят и са доволни заради почивката.
Лиам харесва нежното отношение на Кели към Бет.
Стефи: „Знам, тя има грижовния нрав на баща си.“
Лиам пита дали Стефи намеква за разговора му със Зоуи.
Стефи се интересува дали има още нещо, което трябва да знае.
Лиак казва, че проблемът е с Хоуп. Той се опитва да стигне до нея, но става все по-трудно: "Невероятно е, че брат ти може така да се вмъква в главите на хората. Особено на хора, които би трябвало да знаят по-добре. Като Хоуп.“
Стефи: „Та ако Хоуп е там, ти също трябва да си там.“
Лиам: „Какво правя! Слушай, обожавам, че имам това. Толкова съм благодарен, че съм тук с теб и момичетата, че споделям това време. Обожавам да им чета приказки, да бъда тук, когато се събудят сутрин. Всичко. Обичам Кели, обичам и теб. Това няма да се промени.“
Стефи: „Добре. Аз съм добре. Ти избра Хоуп. Искаш да я спасиш, винаги си искал.“
Лиам: „Права си, хвана ме.“

Стефи: „Ти предложи на Хоуп. Как можа тя да не каже „да“? Разбирам, че е концентрирана върху Дъглас. Но Дъглас има голямо семейство. Винаги ще се грижим за него. Хоуп иска всичко, а това не е възможно. Не може винаги да получаваш, каквото искаш. Хоуп би могла да има живот с теб и детето ви, а не се е втурнала към това. За мен това е лудост. Никога няма да го разбера. Изобщо не го разбирам.“



Хоуп: „Всичко ще е наред. (Томас слухти.) Нищо няма да застане между нас. Винаги ще ти бъда майка“
Дъглас: „Но татко е със Зоуи.“
Хоуп: „Да. Но това няма нищо общо с теб и мен.“
Дъглас: „Иска да правя разни неща с нея.“
Хоуп: „Така ще се опознаете. Може да станете приятели.“
Дъглас: „Искам да съм с теб, ти си моята майка. Няма да позволя някой да те замени.“

Хоуп: „Никой няма да заеме мястото ми.“

Томас се присъединява към тях: „Дъглас, какво не е наред?“
Хоуп: „Всичко е наред, кажи на баща си как се чувстваш."
Томас: „Болен ли си? Какво има?“

Дъглас мълчи, та Хоуп обяснява: „Той е объркан и уплашен. Мисли, че връзката ти със Зоуи означава, че вече няма да съм му майка. Казах му, че това няма да се случи, че сме му родители. И че връзката ти няма да промени нищо.“ (Хоуп подсказава с поглед на Томас, че и той трябва да увери Дъглас.)
Томас: „Дъглас, не искам да си уплашен. Връзката ми със Зоуи е хубаво нещо. Знам, че обичаш Хоуп и искаш с нея да сме заедно. Но трябва да дадеш шанс на новата ми връзка. Довери ми се, всичко ще се нареди за нас. (Дъглас продължава да мълчи.) Приятел, просто искам да знам какво става. Не съм ти ядосан. Радвам се, че си казал нещо.“
Дъглас: „Добре е, че казах на мама?“
Томас: „Разбира се. Искам да казваш истината.“
Хоуп: „Можеш да ни казваш всичко, Дъглас.“
Томас: „Да, особено за семейни неща.“
Дъглас: „Зоуи не е от семейството.“

Томас: „Но държа на нея. Ако й дадеш шанс, може наистина да я харесаш. Тя се грижи за теб онзи ден, свърши страхотна работа, нали? И ще те заведе в този страхотен музей. Тя е готина и забавна. Няма за какво да се тревожиш.“
Дъглас не иска да загуби мама.
Томас знае как се чувства той: „Хоуп е много важна за нас. И винаги ще има специално място в сърцата ни. Но ние опитахме да бъдем заедно и не проработи. Тя не иска това. Тя трябва да реши какъв да е животът й и с кого иска да бъде.“
Хоуп: „А това сте ти и Бет. Аз съм ти майка, не мога да си представя по-страхотно бъдеще.“
Томас: „Знам, че си объркан, когато ме чуваш да говоря за Зоуи. И да съм със Зоуи, като казвах толкова дълго време, че искам да съм с Хоуп. Разбирам, но всичко ще е наред. Още може да имаме чудесно семейство и бъдеще. Но нещата трябва да се променят, за да се случи това. Да бъда със Зоуи може да е една от тези промени. Но мисля, че ще е страхотна промяна. Не мога да продължавам да преследвм някой, който не иска да е с мен. И няма смисъл да опитвам отново и отново, когато това няма да се случи.“
Дъглас: „Никога?“ Томас гледа към Хоуп.
Хоуп моли Дъглас да я остави с Томас за минутка.
Дръпват се няколко крачки встрани.
Хоуп: „Синът ти иска да го успокоиш.“
Томас: „Да. Казах му, че всичко ще е наред.“
Хоуп: „Не. Казваш му, че всичко ще се промени. Той се страхува точно от това. Видя те да целуваш Зоуи, а сега му казваш, че тя ще е голяма част от живота ни.“
Томас: „Това притеснява ли те?“

Хоуп: „Притеснява него, Томас.“
Томас: „Стига, Хоуп. Правя всичко възможно, за да се почувства Дъглас по-добре. Но това няма да промени нищо. Никакви уверения няма да променят реалността, че имам връзка със Зоуи. Интересувам се от нея и тя се интересува от мен. Нуждая се от това сега. С Дъглас ще се опознаят и ще се харесат. Един ден Дъглас ще има друга майка.“
Влиза Зоуи: „Получих съобщението ти.“ Зоуи предлага на Дъглас да го заведе в музея, а след това ще хапнат заедно: „Каква е любимата ти храна?“
Дъглас мълчи. Хоуп: „Пица.“
Зоуи предлага на Дъглас да си поръчат по-късно.

Томас: „Всъщност имам планове за тази вечер. Семейна вечеря.“
Дъглас: „С мама и Бет?“
Хоуп се усмихва ентусиазирано: „Знам, че Бет ще се радва. Знаеш, че те обожава.“
Томас се обръща към Дъглас: „Всъщност имах други планове за вечерта.“
Дъглас: „Със Зоуи?“
Томас: „Да. Зоуи е много важна част от плановете ми. Много съм развълнуван.“ Хоуп е безизразна.


Хоуп: „Ако имате планове за вечеря, мога да гледам Дъглас.“
Томас говори с възторг за вечерта, иска да покаже Зоуи и колко са специални отношенията им.
Дъглас се е гушнал в Хоуп: „Искаш да бъдеш със Зоуи, а не с мама и мен?“

Томас иска всички да са там, особено Дъглас и мама: „Време е да загърбим конфликтите и недоверието. Трябва да празнуваме и да се сближим. Със Зоуи направихме грешки, но продължаваме напред. Дъглас, имам нужда да си там. Няма да е семейна вчеря без теб. Трябва да си там, ти си ключът към всичко.“
Дъглас: „И мама ли ще е там?“
Томас: „Да. Точно до теб. Вече говорих с баща ми. Семейството ми иска това за мен – да продължа в позитивна посока, да бъда мотивиран. Това беше дълъг път за всички нас. Но най-накрая нещата си идват на мястото. Страхотно е. След тази вечер ще се сбъдне всичко, за което се надяваме.“

Стефи и Лиам се готвят за партито, появяват се от различни посоки в дневната.

Стефи: „Готов ли си? Семейна вечеря с брат ми.“
Лиам: „Да, ако е това, което е.“
Стефи: „Знам, че си мислиш, че крои нещо. Интересно е, че внезапно организира тази семейна вечеря.“
Лиам: „Да! Много е интересно, точно така! Защо?!“
Стефи: „Може би, за да отпразнува връзката си със Зоуи. Не допускаш ли, че може да има искрени чувства към нея?“
Лиам с удоволствие би искал да го допусне: „Но съм убеден, че е намислил нещо.“
Стефи въздиша: „Говорих с Томас по-рано. Каза, че така ще включи Зоуи в живота си.“
Лиам: „Тя не е непозната за семейството. Съвсем наскоро беше на коледната вечеря с нас. А ти и Хоуп, и Томас, и Ридж я виждате в офиса всеки ден.“
Стефи: „Да, но е сложно за всички. Особено с ролята, която изигра в историята с Бет. Това е много трудно за мен.“
Лиам: „Очевидно тя и Томас са се сближили по тази причина.“
Стефи: „Сигурно това е част от причините. Знае, че не й се доверяваме. И прави усилие, за да я накара да се чувства приета.“
Лиам й се усмихва подкупващо: „Дори ти не го вярваш.“

Стефи иска да го вярва: „Иска ми се и ти да можеш. Може би тази вечер ще промени това.“

Амелия е дошла.
Стефи й казва, че Кели е заспала, а Дона ще вземе Бет.
Лиам: „Ако се събуди, любимата й книжка сега е онази с хипопотама.“
Амелия пита къде отиват.

Стефи: „У дядо ми. Няма да се бавим.“
Амелия предполага, че ще е забавно, но забелязва физиономията на Лиам: „Какво?“‘
Стефи: „Томас организира голяма семейна вечеря. Очевидно Лиам не е много ентусиазиран спрямо Томас.“
Лиам: „О, личи ли?“
Амелия: „Томас дава вечеря?“
Лиам: „Предполага се, че ще демонстрира новата си приятелка.“
Амелия: „Оу, това е нещо важно.“
Лиам: „Изобщо не е. Дори не съм убеден, че е истинско.“
Стефи би искала той да млъкне: "Лиам!“
Лиам: „Какво, аз само ...“
Амелия: „Защо тя да не се интересува от Томас? Томас е много привлекателен. Винаги съм си падала по него.“
Лиам: „Бих стоял настрана.“
Амелия: „Изглежда, че така или иначе нямам шанс.“
Лиам: „Честно казано, мисля, че цялото нещо е за показ. Иска да изглежда, че е преодолял Хоуп, докато наистина, наистина, очевидно не е.“ Стефи го гледа от упор.
Лиам: „Какво?!“

Брук пристига у Ерик, Ридж я посреща. Ерик целува Брук по бузата.

Ридж: „Това е то, Томас организира парти.“
Ерик: „Той знае как да организира парти. Брук, много се радвам, че си тук.“
Брук: „Изненадах се, че бях поканена.“
Куин: „Ставаме две.“
Ридж: „За семейството е важно да се събере. (Към Брук.) Радвам се, че дойде.“
Брук също се радва да го види: „Но се съгласих да дойда заради Хоуп. Все още не вярвам на Томас, когато става въпрос за дъщеря ми.“


Зоуи също пристига, Ридж и Брук я гледат от разстояние.
Зоуи: „Здравейте. Съжалявам, ако съм закъсняла.“
Куин: „Не. Точно навреме.“
Ерик: „Така е. Ако беше дошла по-рано, Томас нямаше да е приготвил всичко това. За всички ни е очевидно колко много Томас държи на теб.“
Зоуи: „Чувствата са взаимни.“
Ерик: „Той е късметлия. Радвам се, че си отново тук.“
Куин, която е доста тиха: „Чувствай се като у дома си.“ И се отдалечава.
Ерик: „Ще ти приготвя питие, ела.“
Зоуи предпочита да изчака Томас.



Томас, Дъглас и Хоуп са на горния етаж.
Томас: „Развълнуван ли си за тази вечер?“
Дъглас: „Защо Зоуи трябва да е тук?“
Томас: „Защото е наш приятел и е важна част от живота ни.“
Хоуп: „Да, тази вечер ще се забавляваме, нали?“
Томас: „Виждаш ли. Ще бъде забавно. Всичките ти любими хора ще са тук – леля Стефи, дядо ти.“
Дъглас: „Исках да вечерям с теб, мама и Бет.“
Хоуп: „Бет е у дома с леля Дона. Може да я видиш утре.“
Дъглас: „Но аз само исках да вечерям с малката си сестричка. Само аз, ти и татко.“
Томас: „Всъщност вече е късно. Бет сигурно спи. Нали, мамо?“
Хоуп: „Така е. (Към Дъглас.) Но тъй като си толкова голямо момче, можеш да останеш до късно.“
Дъглас не иска да ходи на партито: „Преди вечеряхме спагети заедно. Като семейство. Татко правеше пържоли.“
Томас: „Беше чудесно време. Но тази вечер имам друг план.“
Хоуп обещава на Дъглас, че ще го направят друга вечер: „Можем да вечеряме заедно винаги.“
Томас: „Да, шампионе, можем. И можем да поканим Зоуи, защото е много забавна.“
Томас получава съобщение: „О, тя вече е дошла. Не искам да я карам да чака. Ще ви видя долу. (Към Дъглас.) Приятелче, не забравяй да се усмихваш.“

И излиза.
Хоуп: „Какво ще кажеш, да отидем ли при другите? Започвам да огладнявам.“
Дъглас: „Трябва ли?“
Хоуп: „Да.“
Дъглас: „Зоуи е мила, но искам с татко да сте заедно.“
Хоуп: „Знам, че искаш. Не искам да се тревожиш. Ние сме твои родители. Няма значение, че не сме заедно. И двамата те обожаваме. Никой не може да ти отнеме любовта, която изпитвам към теб. Винаги ще бъдеш моето специално малко момче.“ Прегръщат се.



На долния етаж Томас целува Зоуи по врата: „Красива си както винаги.“

Зоуи: „И ти не изглеждаш зле.“
Томас: „Благодаря на всички, че дойдохте, оценявам го. Извинете ме, че се забавих горе.“
Брук: „С Хоуп?“
Томас: „Да. Приготвяхме Дъглас.“
Брук: „Те идват ли?“
Томас: „Всеки момент. Искам това да е значима вечер за всички. Има ордьоври, скоро ще вечеряме. Забавлявайте се.“

Зоуи го дърпа настрана, за да му каже, че знае как да накара едно момиче да се чувства специално.
Томас: „Това е идеята.“
Зоуи иска да знае какво точно е предвил за вечерта.
Томас вижда, че Хоуп и Дъглас слизат по стълбите. И целува Зоуи.

Хоуп и Дъглас ги виждат.
Всички гледат мълчаливо, настроението е тягостно. Томас се подхилква на Дъглас.


Лаим и Стефи също са дошли. И те наблюдават Томас, който обгрижва Зоуи.

Ридж (към Зоуи): „Много сме развълнувани, че си тук.“
Зоуи оценява приготовленията.

Куин пояснява, че Томас сам е приготвил всичко.
Ерик: „Не помня внукът ми да е бил домакин на нещо през живота си.“
Ридж: „Това е показателно.“
Томас е приготвил любимата храна на Зоуи, любимите й цветя, иска всички да й се радват като него.
Зоуи е разчувствана, всичко е толкова мило.
Куин гледа леко насмешливо: „Томас свърши чудесна работа. (Към Томас.) Трябва да те наема за следващото си парти.“

Томас: „Ще бъде трудно да се повтори тази вечер.“ Брук гледа с присвити очи.

Ридж не я вижда: „Не съм виждал сина си толкова щастлив от дълго време.“
Томас не може да е по-съгласен.

Лиам (към Стефи): „Томас доста преиграва, нали?“
Стефи: „Зоуи му е гадже. Позволено му е да проявява привързаност.“
Лиам: „Което кара Дъглас да се чувства неудобно. И съм сигурен, че е част от плана.“
Стефи: „Мислиш, че прави всичко това, за да манипулира Хоуп. Наистина ли?“

Лиам: „Точно това си мисля.“ И тръгва в някаква посока, Стефи се опитва да му каже нещо.

Хоуп мисли, че Дъглас ще се почувства по-добре, ако хапне нещо.
Дъглас клати отрицателно глава „Боли ме коремът.“

Зоуи ги приближава, за да поздрави Дъглас. Дъглас й отговаря, че е добре, когато Хоуп го подсеща.

Брук иска да поговори с Хоуп. Дъглас и Зоуи нямат какво да си кажат.

Брук: „Как си? Изглеждаш нервна заради Дъглас.“
Хоуп казва, че той е объркан.
Брук: „Разбира се, че е. Това е шега. Томас използва т.нар. връзка със Зоуи, за да предизвика реакция от теб и Дъглас. Не му позволявай, скъпа. Това е част от плана му.“

Дъглас вика Хоуп и тя отива при него.
Томас се приближава към Брук: „Хубаво парти, а? Не бях сигурен, че ще дойдеш.“
Брук: „Дойдох, за да те държа под око, Томас.“
Томас: „Давай. Да ти донес ли нещо? Може би питие – вино, шампанслко?“
Брук: „Знаеш, че не пия.“
Томас (престорено): „Боже, съжалявам, напълно забравих!“

Брук: „Много добре знаеш какво правиш. Опитваш се да използваш чувствата на Хоуп и Дъглас.“
Томас: „О, не това отново. Брук, имам чувства към Зоуи. Нали това искаше? Искаше да продължа напред и да намеря изключителна жена, в която да се влюбя.“
Брук: „Не ти се връзвам.“

Зоуи се присъединява към тях.
Томас прекъсва това, което е възнамерявал да каже, вместо това: „Имам чувства към Зоуи. Мисля, че и тя има към мен.“
Зоуи потвърждава.
Брук (към Зоуи): „Не знаеш в какво се забъркваш. Ще бъдеш много наранена.“
Ридж идва: „Брук, може ли да не го правим тази вечер? Томас е организирал хубаво парти. Опитва се да постъпи правилно. Поне веднъж му дай шанс.“

Томас: „Всичко е наред, татко. Знам какво чувствам към Зоуи, какво тя означава за бъдещето ми. Искам всички да видят докъде съм готов да стигна, за да намеря щастие.“
Целува Зоуи. Брук се извръща. Лиам и Стефи гледат от камината, Лиам прави физиономии. Останалите също наблюдават. (Страхотно парти!)


Куин се приближава към Томас: „Вечерята беше вкусна, Томас.“
Томас е доволен, че всички си прекарват добре.
Куин: „Е, не всички.“

Томас: „Мислех, че Брук ще е щастлива, че съм с друга жена.“
Куин: „Поне така изглежда, не се отделяш от Зоуи.“
Томас: „Забелязала си?“
Куин: „Трудно бих пропуснала. Трябва да успокоиш топката, Ромео. Не искаш хората да си помислят, че разиграваш постановка.“
Томас: „Знаеш, че наистина имам чувства към Зоуи.“
Куин: „Ъъъъ, имаш много повече чувства към друга.“
Томас: „Тази вечер е за Зоуи. (Стефи идва при тях.) Здрасти, сестричке.“ Куин ги оставя.
Томас: „Забавляваш ли се?“
Стефи: „Какво си намислил?“
Томас: „Защо трябва да съм намислил нещо?“
Стефи: „Защо трябва цял живот да си задавам този въпрос?“
Томас: „Трябва да престанеш да слушаш Лиам и всички недоброжелатели. Имай ми малко доверие.“
Стефи: „Ти организира рожден ден за Зоуи, а сега правиш това?“
Томас: „Исках вечерта да е специална.“
Стефи: „Странно е, какво става?“
Томас: „Опитвам се да сбъдвам мечти.“

Ридж е с Брук: „Бясна ли си ми или не? Красива си тази вечер.“
Брук: „Оооо. Ридж, не съм ти бясна.“
Ридж: „Липсваш ми.“
Брук: „Липсваш ми.“
Ридж: „Той се опитва. Виждаш, нали? Какво друго може да направи.“
Брук: „Може да забрави манията си по дъщеря ми.“

Ридж: „Той е забравил. Затова организира тази вечер.“
Брук не знае за какво е вечерта, но се опасява, че ще разбере.

Лиам се прави на забавен пред Дъглас, но изглежда абсурдно. Дъглас изобщо не го отразява.
Лиам: „Това е най-добрата ми шега, а той дори не се смее.“
Хоуп: „Не е в настроение за парти.“
Лиам: „Ти как си?“ Хоуп е добре.
Двамата се усамотяват.
Лаим: „Ти прозираш през номерата му, нали? Томас иска да си уязвима. Което се случва сега, е точно това, което иска. Иска да се разтревожиш за Дъглас, за да се предадеш и да бъдеш с него.“

Точно тогава Томас иска да каже няколко неща на всички: „Радвам се, че си прекарахте добре тази вечер. Страхотно е, че се случва в тази стая и фамилната къща на Форестър. Това е наследството, което ни свързва заедно, независимо дали е брак, приятелство. Така всички сме свързани и нещо друго се носи в тази стая. Това, което се носи из цялата къща, е любовта. Добре, знаете за какво говоря.“ (Въпросът е основателен, всички са объркани.)

Ерик: „Аз знам. Винаги съм казвал, че има магия в тази къща.“
Ридж: „Като индивидуални личности може да не сме перфектни, но като семейство сме пълни с подкрепа и солидарност.“
Томас: „Така е. Исках да ви покажа малко от това и какво означава цялото семейство Форестър да е заедно. Но това не е единствената причина да сте тук. Исках също да кажа, че направих много грешки през последната година. (Към Зоуи.) Ти също премина през трудни периоди, но ми помогна. Толкова съм благодарен, че стоя тук с теб. Ти си толкова невероятно красива и прекрасна жена, толкова умна. Живееш живота си с такова смирение и благородство. Ти ми помогна. Когато погледна напред, картината е ясна – щастие и цялост. Не само за мен, но и за сина ми. Зоуи, ти си ключът към моето щастие."

 "...Може би е важно да се придвижим крачка напред. Няма по-подходящо време за нас да направим това. Затова ... (Застава на едно коляно, Куин възклицава.)

Зоуи Бъкингам, моля те да ми бъдеш съпруга. Ще се омъжиш ли за мен?“

Зоуи мълчи. Томас поглежда към Дъглас. Дъглас гледа към Хоуп. Хоуп изглежда разстроена.

Томас: „Кажи ‚да‘. Кажи, че ще бъдеш моя съпруга.“
Зоуи е стъписана: „ Дори не знаех, че си готов на такава стъпка.“
Томас: „Разбираш ли какво те питам?“
Зоуи: „Наистина ли го искаш? Наистина ли ми предлагаш в къщата на семейството ти?“
Томас: „Ще е твоята семейна къща, ако кажеш да.“ Брук и Хоуп се споглеждат.
Зоуи: „Доста съм объркана. Май имам нужда от време, за да се осъзная.“
Стефи: „Да. Това важи за всички ни.“

Томас: „Какво ще кажеш, Зоуи? Ще ми станеш ли жена? И да ме направиш най-щастливия мъж на света, да бъдеш мащеха на Дъглас.“

Дъглас гледа Хоуп.
За Зоуи е чест, че й предлага: „Но първо се нуждая от нещо.“
Томас: „Добре, какво е то?“
Зоуи: „Трябва да чуя да казваш, че ме обичаш. Можеш ли да го кажеш, Томас? Защото още не си го казвал, а за мен е важно. Не мога да ти отговоря преди да чуя тези думи. Знам, че държиш на мен и ме харесваш. Но ако ще се омъжвам за теб, искам да знам, че има нещо повече. Виждала съм любов в очите ти, но никога не съм те чувала да изричаш думите. Не трябва ли тези думи да дойдат преди предложението?“

Всички останали мълчат.

Томас: „Права си. Това е нещо, което ми е трудно да кажа, да бъда толкова уязвим. Особено след като съм се опарил. Но дори да не изричам думите, не означава, че не го чувствам. Защото го чувствам. Все повече напоследък. Затова реших да те помоля да се омъжиш за мен. Да дадеш на мен и сина ми светло бъдеще.“
Зоуи: „Добре. Но още не си го казал.“
Томас мълчи дълго, но най-накрая: „Зоуи Бъкингам, обичам те. Наистина.“
Зоуи благодари на Томас и го прегръща: „И аз те обичам.“
Томас се извинява, че му е отнело толкова време.
Зоуи: „Не се извинявай. Но разбираш защо имах нужда да го чуя, нали?“
Томас: „Разбира се. (Поглежда Дъглас.) Съжалявам. Това беше прекалено много, прекалено бързо. Разбирам, ако ти е нужно време, за да помислиш. Можех да помисля за това и да го направя дори по-романтично и интимно.“
Зоуи: „Не. Знам как се чувствам, знам какво искам. Така че ‚да‘. Ще се омъжа за теб. Развълнувана съм, че ще бъда мисис Томас Форестър, че ще ти бъда жена.“
Томас я целува, някои от другите ръкопляскат, но не и Куин, Хоуп, Брук и Дъглас. За Лиам не се знае.

Дъглас се изнизва към горния етаж, Хоуп тръгва след него. Томас ги следи с поглед.



Зоуи се радва на пръстена: „Имаш добър вкус.“
Томас: „Да, но ти вече го знаеше.“
Зоуи още не може да повярва.
Томас: „Е, случва се. Дядо иска да ни снима.“


Брук е разтревожена, че Хоуп е от дълго време на горния етаж с Дъглас.
Лиам: „Знаеш ли какво, Томас трябва да е горе и да го успокоява, а не Хоуп. Томас е причината той да избяга.“

Брук: „Ако изобщо е забелязал.“
Лиам: „Забеляза. С това глупаво предложение Томас получава това, което иска, повярвай ми.“
Брук: „Използва сина си, за да манипулира Хоуп.“


Ерик се радва на снимките, които е направил, направо са за качване в мрежата.

Томас: „Ти си в социалната мрежа?“
Ерик: „Да, не ме ли следваш? Как да те тагвам? (Томас му се усмихва.) Няма значение, ще ти ги изпратя по старомодния начин.“
Томас: „Или можеш да ги пратиш на Стефи. Тя ще ги качи за милионите си последователи.“
Стефи идва при тях и си правят селфи.

Зоуи наблюдава Лиам и Брук, които водят разгорещен разговор.

Пита Томас дали не прибързват.
Томас я успокоява, че дори да е прибързано, се усеща като правилно: „Разбираш ли колко много се нуждая от теб. Добротата ти, красотата ти.“
Зоуи също се нуждае от него, вече разбира колко много. Първо била шокирана, но е благодарна, че е предложил. Щастлива е, че той вярва в тях: „Това наистина се случва, ставам част от семейството.“
Ридж я прегръща: ‚Добре дошла в лудницата.“

Брук и Лиам се приближават зад гърба на Томас.

Брук: „Доказа го отново. Синът ти не означава нищо за теб.“
Томас: „Какво?!“
Брук: „Представлението с предложението. Не видя ли какво му причини?“

Томас: „Децата невинаги са развълнувани за новите си родители. Знам го от личен опит. Дъглас ще го преодолее. Поне си има Хоуп, която ще му помогне.“
Лиам: „Но не и ти. Разбираш, че нямаш Хоуп и няма да я имаш. Всички ние знаем защо е това фалшиво предложение. Искаш Дъглас да е толкова разстроен, та Хоуп да трябва да е с теб заради него. Това е глупав план, Томас. Единствено нараняваш сина си и Зоуи. Няма да позволя да ти се размине.“ Томас не изглежда дори ядосан.



На горния етаж Дъглас е разстроен.
Дъглас: „Защо татко го прави?“

Хоуп знае, че е шок за него, за нея също.
Дъглас: „Ти не знаеше?“
Хоуп не е знаела: „Но мога да разбера защо. Зоуи е мила. И е много красива.“
Дъглас: „Знам, че е мила. Но не искам друга майка. Искам само теб.“ Прегръщат се.


Брук се приближава към Зоуи, за да й даде съвет: „Бягай! Сериозна съм – бягай! Той не държи на теб.“

Зоуи й благодари, оценява мъдрите й думи.
Брук: „Как можа да приемеш предложението, като знаеш какво чувства към Хоуп.“
Зоуи: „Какво е чувствал към Хоуп. Не го ли чу? Той е готов да продължи напред, да има бъдеще с мен.“
Брук: „Точно така, партньори в престъплението, ще сте страхотна двойка.“
Зоуи разбира, че Брук никога няма да й прости за Бет: „Но ставам част от семейството и ...“
Брук: „Събуди се, Зоуи. Теб ли гледаше Томас, когато ти предлагаше? Не! Той гледаше Хоуп, преценявайки реакцията й. Получи това, което искаше. Дъглас беше много разстроен и избяга горе, Хоуп отиде след него. Вероятно чувства огромна вина, защото не дава на Дъглас, каквото той иска – баща му и майка му да са заедно. Затова го прави Томас.“
Зоуи: „По твое мнение.“
Брук: „Не, това е факт.  Той те използва, за да се добере до Хоуп.“
Зоуи: „Дъщеря ти е прекрасна, много й се възхищавам. Но тя не е всичко за всеки. Томас беше увлечен и искаше живот с нея. Но това е минало. Всъщност не ме е грижа дали го вярваш.“


Томас отива при Ерик и Ридж. Благодари им, че са приели Зоуи в семейството.
Ридж: „Разбира се, сине.“ Ерик казва, че семейството винаги ще го подкрепя.
Томас най-накрая го разбирал.
Ридж: „Само дето е малко внезапно. Сигурен ли си за това?“
Томас е сигурен.
Ридж: „Доколко познаваш Зоуи?“
Томас: „Зоуи е красива, умна е, мила. Тя е пътят към бъдещето, което виждам за себе си.“
Ридж: „Бъдещето ти със Зоуи или с Хоуп? Каква е истинската причина зад предложението? Не искам да се карам с теб. Само ме погледни в очите и ми кажи за предложението.“

Ерик: „Томас, трябва да признаеш, че това дойде изневиделица. Готов съм да приема Зоуи в семейството, ако искаш да започнеш живот с нея. Но ако става нещо друго ...“
Ридж: „Нещо, което е свързано с Хоуп.“
Томас: „Вижте, Хоуп не иска да е с мен. В нейния живот съм само като родител на Дъглас или дизайнер на колекцията й. Трябва да приема това.“
Ридж: „А ние трябва да приемем, че беше обсебен от Хоуп много дълго време. Кажи ми, че това няма нищо общо с Хоуп.“

Томас: „Има общо с Хоуп. Има общо с преодоляването на Хоуп. Имам тази красива и невероятно секси жена, която иска да се омъжи за мен. Не поставяйте под съмнение чувствата ми към Зоуи. Тя ще ми помогне да продължа напред. Да я отблъсна ли?“
Ридж не казва това, но е малко подозрително.
Томас: „Уморен съм от всички подозрения. Уморен съм от съмненията на Лиам и Брук. Аз продължавам напред, а Лиам и Брук пак не са доволни. Не искам да ги слушам повече. Искам да продължа със Зоуи.“
Ридж: „Това е всичко, което исках да чуя.“
Томас казва, че трябва да провери как е Дъглас.



Хоуп: „Поминиш ли, когато говорихме за попечителството?“
Дъглас: „Така ти ми стана майка.“
Хоуп: „Да. Аз съм ти майка дори ако баща ти се ожени за друга.“

Дъглас: „Но той трябва да се ожени за теб, а не за Зоуи.“
Хоуп: „С баща ти опитахме и не се получи. Добрите новини са, че той намери друга. Ти още не я познаваш. Тя се опитва да те опознае. Тя е мила и иска да ти е приятел.“
Дъглас: „Не може ли да бъде приятелка на татко? Защо трябва да се омъжи за него?“
Хоуп: „Не знам. Но се надявам, че наистина се обичат.“
Дъглас: „Няма да я наричам ‚мама‘.“
Хоуп се съмнява, че Зоуи ще го поиска от него: „Сложно е, никой не очаква да го разбереш напълно сега. Но знай, че винаги ще съм ти майка и ще бъда до теб.“
Дъглас казва, че същото е казала и първата му майка: „Не искам да загубя и теб. Така ще стане, ако татко се ожени за Зоуи. Моля те, омъжи се за татко. Моля те, мамо.“



Лиам: „Моля те, кажи, че не подкрепяш това. Томас не иска Зоуи.“

Стефи не знае нищо подобно.
Лиам: „О, ти не ... Добре. Ами Дъглас? Видя как реагира. Томас познава Хоуп. Знае, че е с него, чувствайки се ужасно. А Томас знае, че ако манипулира Дъглас достатъчно, Хоуп ще се пропука.“
Стефи: „И ще се върне при него?“
Лиам: „Точно така.“


В подножието на стълбите Томас попада на Зоуи и Куин, които го питат дали всичко е наред. Видели, че говори с Ридж и Ерик, изглеждало напрегнато.

Томас: „Не. Просто баща ми се държи като себе си. Наистина е щастлив заради мен. И двамат са щастливи. Но трябва да проверя как е Дъглас.“ Целува Зоуи и се качва, но поглежда към тях през рамо. Чува как Зоуи обяснява на Куин, че е много развълнувана за сватбата.


Дъглас: „Моля те, омъжи се за татко, за да не си отидеш.“
Хоуп му обещава, че това няма да се случи, винаги ще са семейство. Когато баща му се ожени за Зоуи, семейството само ще стане по-голямо. Още един човек ще се грижи за Дъглас. Няма да я вижда по-малко.
Томас влиза през вратата и ги слуша, но не подслушва.

Дъглас: „Но ще те виждам даже повече, ако татко се ожени за теб. Татко те обича, каза ми. Иска да се ожени за теб, а не за Зоуи. Можем да сме семейство с Бет. Моля те, кажи да. Кажи на татко, че искаш да се омъжиш за него. Моля те, мамо.“
Хоуп прегръща Дъглас и вижда Томас.

Стефи и Лиам са си тръгнали.
Куин и Ерик носят шампанско.
Ерик: „Не всеки ден внукът ми се сгодява.“

Зоуи още не може да повярва. Изобщо не очаквала, че Томас ще й предложи.
Брук: „Предполагам, че никой не е очаквал. (Зоуи я гледа, Ридж въздъхва.) Какво? Всички сме изненадани, нали? В началото на връзката. Честно казано, Зоуи, изненадах се, че каза ‚да‘.“
Зоуи нямало да го каже, ако Томас не бил казал, че я обича. От чутото си прави заключение, че е бил искрен.
Брук: „Дъглас също го чу. Затова беше много разстроен и избяга горе.“
Зоуи се чувства ужасно, надява се, че Томас ще го успокои.“


Томас (след поредната молба на Дъглас към Хоуп): „Здрасти, приятелче. Изглежда, че си се объркал. Предлагаш на Хоуп от мое име, но аз предложих на Зоуи да се омъжи за мен.“
Дъглас: „За кого искаш да се ожениш повече – Зоуи или мама?“
Томас: „Знаеш колко много обичам майка ти. Но ...“
Хоуп го прекъсва: „Но понякога двама души не могат да бъдат заедно. Не мога да се омъжа за баща ти отново, скъпи, съжалявам.“
Томас: „Мама не може, но Зоуи може. Ще бъде страхотно, ще започнеш да я харесваш. Няма да отнеме дълго време, защото ще прекарвате много време заедно.“
Дъглас не иска чак толкова много време със Зоуи: „Още ще бъда с мама, нали?“
Томас: „Да. Но сега създаваме ново семейство със Зоуи.“
Хоуп: „Моля те да мислиш какво казваш пред него.“
Томас: „Какво? Нещата ще се променят, когато със Зоуи се оженим. С теб опитахме и не се получи. Беше болезнено. Но нещата се променят. Предложението отваря цял нов свят пред нас. (Към Дъглас) Знам, че искаш мама и татко заедно. Искаше ми се да беше възможно. Но сега може да стане дори по-добре. Сега ще имаш две майки, голям късметлия си.“

Дъглас казва, че вече си има две майки – мама Хоуп и мама на небето.
Томас има предвид две майки тук – мама Хоуп и мама Зоуи.
Дъглас: „Тя не ми е майка!“
Хоуп иска да говори насаме с Томас. Дъглас си гушва зайчето и ляга на леглото.
Хоуп: „Защо го правиш?“

Томас: „Какво правя?“
Хоуп: „Още не можеш да наричаш Зоуи негова майка.“
Томас: „Ние сме сгодени. Скоро ще му бъде майка.“
Хоуп казва, че първо трябва да проведат разговор. Тя е майка на Дъглас и това няма да се промени. Като негов баща Томас трябва да му го обясни.
Томас: „Моя работа е да му помогна с промяната. А ти, като негова майка, трябва да направиш същото. Не може да си толкова наивна, Хоуп. Знаеш, че нещата ще се променят, когато един от нас се ожени. Освен ако не се оженим двамата. Но това няма да се случи, беше пределно ясна. Намерих нещо страхотно. Чудесна мащеха за него, която ме обича така, както ти никога не би могла. Не беше бъдещето, което очаквах, но така е добре. Обърках нещата с теб, не знаех дали някога отново ще имам връзка. Но Зоуи ми дава още един шанс. Имам още един шанс да дам на Дъглас семейството, което заслужава.“
После Томас се обръща към Дъглас и предлага да слязат долу.

Хоуп казва, че всъщност е време за спане. тя ще се погрижи за Дъглас, а Томас да се наслаждава на вечерта си.
Томас обещава на Дъглас, че ще му почете следващата вечер: „А може би Зоуи ще ти почете, има страхотен глас. Ти си късметлия, всички искат да се грижат за теб.“ Томас благодари на Хоуп, сега със Зоуи ще могат да отпразнуват годежа.
Хоуп: „С удоволствие ще помогна. Приятна вечер.“
Томас излиза.


Ерик приветства Зоуи в семейството.
Зоуи: „Ще бъда Форестър, съпруга на Томас.“
Брук коментира безстрастно от дивана: „И мащеха на Дъглас. Ако се съди по реакцията му, приспособяването ще бъде трудно.“

Ерик: „Не я плаши.“
Зоуи не е уплашена. Знае, че няма да е лесно, но все някога Дъглас ще свикне. И ще имат страхотни взаимоотношения.

Куин смята да се оттегли, има ранна среща на другия ден.
Ерик ще последва примера на жена си: „Зоуи, ти си прекрасно допълнение към семейството ни. Не бих могъл да бъда по-доволен.“

Двамата излизат. Куин поздравява Зоуи и: „Ридж, имаш ли против да изпратиш Брук, когато е готова да си тръгне.“

Зоуи получава съобщение: „Изглежда, че Томас няма да слезе долу.“
Брук: „Какво не е наред? Дъглас много ли е разстроен?“
Зоуи обяснява, че Дъглас е добре. Томас искал Зоуи да се качи горе след няколко минути.
Ридж: „И всичко е наред?“
Зоуи: „Всичко е наред.“



Вини и Томас говорят по телефона.
Вини: „Сгоден? Човек, как може да предлагаш на Зоуи?“
Томас пали свещи: „Де да знам, разкошна жена, страхотна в леглото. Не е чак толкова зле.“
Вини: „Ти не обичаш Зоуи.“
Томас: „Обичам това, което прави за мен. Можеше и по-зле да е.“

Вини: „Как й предложи?“
Томас: „Това е най-хубавата част. Имаше семейно събитие, а Дъглас и Хоуп бяха на предните места.“
Вини: „Човек, сериозно ли? Дъглас сигурно се е побъркал. О, не. Това е бил планът ти през цялото време. Манипулираш и двамата. Използваш Дъглас, за да получиш Хоуп.“
Томас: „Дъглас ми дава това, което искам. Дава и на двама ни това, което той иска.“
Вини: „А ако не проработи? Ако Хоуп те остави да се ожениш за Зоуи?"

Томас: "Трябва да затварям. Имам още един годежен подарък за Зоуи. И голяма изненада за Дъглас и Хоуп.“
Вини: „Чакай, Томас, какво си намислил? Томас!“
Томас затваря и оглежда обстановката в стаята.



Зоуи пожелава лека нощ на Брук и Ридж и се качва горе.
Брук не харесва Зоуи, но тя не заслужава такова отношение.
Ридж възразява, че няма никакво отношение, никой не я използва: „Откъде ти хрумна?“
Брук: „За какво говориш? Предложението беше постановка. Кажи ми, че го разбираш. Нали не вярваш на тази лъжа? Не мислиш, че са готови да се женят.“
Ридж не знае: „Но решението не е наше. Те решават.“
Брук: „Томас дори не й е казал, че я обича. Каза го днес, защото Зоуи нямаше да приеме предложението.“
Ридж се опитва да каже нещо: „Но тя прие.“
Брук: „Много е странно, не мислиш ли?“
Ридж признава: „Да, малко е странно.“

Брук казва, че Томас форсира ситуацията, но според Ридж е обратното: „Той се отказва от Хоуп. Най-накрая осъзнава, че тя не иска живот с него, че няма чувства към него. За тях няма бъдеще, така че той създава ново бъдеще за себе си. Здравословно бъдеще. Това добре ли е за теб?“
Брук: „С жена, която едва познава? Наричаш това здравословно?“
Ридж: „Той ... Хрррммм. Позитивно е. Отдръпва се от Хоуп. Би трябвало да си доволна. Мисля, че това, което се случва между тях, е истинско. Мисля, че има чувства към нея. Знам, че е прибързано, разбирам го, но това е положението. Мисля, че и двамата ще бъдат много щастливи.“

Ридж: „Може ли да те попитам нещо? Как може да си толкова хубава, а така да ме объркваш? Не разбирам. Ако Томас продължава със Зоуи, не би ли трябвало да си щастлива?“
Брук: „Да. Ако чувствата са истински, ще съм щастлива. Ако действително се оженят, може и да го повярвам. Но няма шанс да се случи.“
Ридж: „Ами ако се случи? Ако Зоуи и Томас имат красива сватба, преместят се в своя къща край океана, имат 17 деца (замисля се, че може би не е достатъчно) ... 18 деца. Тогава би ли повярвала, че е продължил напред?“

Брук: „Както казах, ако действително се оженят, може би ще го повярвам. Може би ще мога и да му простя. Бих искала. Бих искала да му простя, за да спася брака ни. Но не мисля, че ще се случи, Ридж, наистина не мисля.“



Зоуи влиза в стаята на Томас. Леглото е посипано с листенца от рози. Целуват се.
Зоуи се просълзява от щастие, но още е превъзбудена от станалото, не може да повярва, че се случва. Сгодени?!
Томас: „Ти прие пръстена, така че да.“
Зоуи: „Сигурен ли си?“
Томас е сигурен, а Зоуи?
И тя е сигурна, но не е ли прекалено бързо?
Томас казва, че няма значение дали е бавно или бързо, ако са влюбени: „Искрен съм, а ти?“
Зоуи: „Разбира се.“
Томас: „Докажи го, целуни ме.“ Зоуи го целува, Томас започва да я съблича.

Хоуп довършва приказката на Дъглас в съседната стая, който е в леглото и е заспал.


Зоуи и Томас са доста шумни.


Хоуп ги чува, поглежда загрижено към Дъглас. Влиза при тях, те се търкалят по леглото: „Какво правите по дяволите?! Не мога да повярвам!“

Томас: „Ние празнуваме годежа си.“
Хоуп: „Имаш ли представа колко шумни бяхте? От другата страна на вратата е синът ти. На Дъглас и без това му е трудно.“

Томас: „Сигурно е разстроен. Добре ли е?“
Хоуп: „За щастие спи, но аз ви чух.“
Томас: „Съжалявам, малко се увлякохме. Но ние сме сгодени.“
Хоуп с удоволствие е щяла да заведе Дъглас у дома си, ако те искат да празнуват така.
Томас: „Виж, не че възнамерявах ... Ние сме сгодени. Имаме право да празнуваме.
Хоуп: „Да, сгодени сте. По този повод, Зоуи, абсолютно ли си убедена, че искаш да се подложиш на това? Наистина ли искаш да се омъжиш за някой, който още обича друга жена?“
Томас: „Хоуп!“
Зоуи: „Моля?!“
Хоуп: „Истина е, нали?“
Зоуи: „Бих се обидила, но аз нося пръстена на Томас. В леглото му. Ако все още се интересува от теб, това е много забавен начин да го покаже.“

Томас: „Ще бъда честен. Обичам и двете ви. Това не е тайна. Хоуп, ти си невероятна майка на сина ми, създаде тази чудесна връзка с него. Но ти не си опция за мен.“
Зоуи: „А аз какво съм? Втори избор?“
Томас: „Не, изобщо не. Ти си чудесна жена, от първия ден беше страхотна за мен. Обичам те, трябва да ми повярваш. Искам да бъда с теб. Вероятно трябва да проверя Дъглас, да се уверя, че е добре.“
Зоуи ще отиде да се освежи. Целуват се, Зоуи поглежда Хоуп и се изнизва.
Томас: „Странно е да нахълтваш така.“
Хоуп: „Няма нужда да травматизираш сина си още повече тази вечер.“
Томас: „Не травматизирам сина си. Дори да беше чул, нямаше да разбере какво е. Ти щеше да измислиш нещо.“
Хоуп: „Престани, Томас, как бих могла да обясня какво се случва тук със Зоуи? Видя колко беше разстроен. Той още иска с теб да сме заедно.“

Томас: „Разбира се, че го иска. Но това няма да се случи. Ти така каза.“
Хоуп: „Не, не може, определено не може. Но защо трябва да става толкова бързо? Не можеш ли да забавиш нещата? Няма нужда да се втурваш към годеж със Зоуи, след като това наранява сина ти.“
Томас: „Не искам да нараня сина си. Това, което си мислиш, че правя, е най-доброто за сина ми. Изграждам пътя към бъдещето ни.“
Хоуп: „Със Зоуи.“
Томас: „Ти не си опция, нали?“
Хоуп: „Точно така.“
Томас: „Така че продължавам напред.“
Зоуи влиза при тях: „Дъглас добре ли е?“
Томас дори не е имал възможност да провери.
Хоуп го спира. Тя ще се погрижи за Дъглас, те могат да се върнат към празнуването, но по-тихичко.
Томас награбва Зоуи веднага. Хоуп излиза. Томас хвърля поглед към вратата. Изражението на Хоуп в другата стая е неразгадаемо.

Уайат и Фло се целуват в СП.
Фло: „Мислиш за Сали, нали?“
Уайат съжалява.
Фло също мисли за нея, трудно е да не го прави. Мисли, че това, което правят, е много важно – да се уверят, че последните дни на Сали са възможно най-добри: „Това означава, че ти трябва да прекарваш с нея повече време, колкото тя ти позволи.“
Уайат: „Може да не се виждаме за известно време.“
Фло: „Имаме остатъка от живота си, за да бъдем заедно. А Сали няма. Можем да направим тази жертва.“


Сали рисува скици в кабинета, но нещата не вървят.
Пристига Кейти: „Защо не пробваш с възможностите за лечение? Няма да се почувстваш по-зле.“

Сали й казва, че греши. Да прекара оставащото време в болници ще я накара да се чувства по-зле. И да вижда съжалението в очите на хората. Пак кара Кейти да обещае, че няма да казва на никого.
Кейти се моли на Сали да приеме лечение. Или поне да каже на приятелте и семейството си, те може да помогнат. Особено Уайат.
Сали не дава и дума да се издума. Изобщо не иска Уайат да знае, прекалено много държи на него. А и  той е с Фло.
Сали получава съобщение от Уайат, че иска да я види в СП.
Кейти: „Трябва да отидеш.“
Сали не мисли, че е добра идея.
Кейти: „Не можеш да го изключиш напълно от живота си. Няма ли да е подозрителен, ако напълно го избягваш?“
Сали: „Заряза ме заради Фло, не е ли достатъчна причина?“
Кейти: „Не си ли любопитна защо иска да те види? Аз съм любопитна. Може да бъде важен момент за теб и за Уайат.“
Сали решава, че така или иначе не върши никаква работа, може да отиде.
Но влиза Бил: „Сали, изглеждаш чудесно!“
Кейти подбелва очи.
Сали: „Моля?“
Бил: „Този мотив със змийската кожа ... добре ти стои.“

Сали благодари, поглежда към Кейти и излиза.
Кейти: „Леле!“
Бил: „И какво да кажа? ‚Сали, изглеждаш болнава.‘ Грубо ще е. Хайде, страхотен бях. Тя не знае, че знам.“
Кейти: „Е, тя отива да се види с Уайат. Да се надяваме, че той не е наследил твоята изтънченост. Уайат иска да се срещне с нея, Сали не искаше да отиде.“
Бил: „Но с малко убеждаване от теб ...“
Кейти се опитва да направи всичко възможно, но не знае кое е правилно. Като да каже на Бил и Уайат за състоянието на Сали и да не уважи желанието й.
Бил: „Кейти, убедили сме се, че пазенето на тайни помежду ни води до катастрофа. А Уайат заслужава да знае.“
Кейти е съгласна, но дали е нейна работа?
Бил: „Сали се нуждае от Уайат. Още не го знае, но ще бъде много благодарна да има Уайат до себе си. Така че спри да се обвиняваш. Ти си прекрасен приятел на Сали в най-трудния момент от живота й. И от служебната информация, която получих, ще се нуждае от това приятелство.“
Кейти: „За какво говориш? Нещо друго ли се е случило?“
Бил: „Все още не. Но от това, което чух, дизайнерската кариера на сали във ФК е в миналото.“
Кейти: „Ако това е вярно, времето не може да е по-неподходящо.“
Бил казва, че е вярно, Сали е стъпила върху тънък лед.
Кейти се възмущава: „Как може да рисуваш, когато ръката ти трепери, а главата ти бумти?! Знаех, че нещата са зле. Но нямах представа, че Ридж и Стефи обмислят да я освободят.“
Бил казва, че решението е почти окончателно.
Кейти не може и няма да позволи това да се случи.



Стефи и Ридж са във ФК, Стефи е купила от любимите кексчета на Ридж.
Стефи: „Знаеше ли, че ще се случи?“
Ридж: „Кое да се случи?“
Стефи: „Томас да падне на едно коляно и да предложи на Зоуи.“
Ридж: „Татко и аз говорихме с него и го попитахме дали предложението е за Зоуи или Хоуп. Той каза, че продължава с живота си.“
Стефи: „И ти му вярваш?
Ридж му вярва: „Защо гледаш така, ти не вярваш ли?“
Стефи иска да подкрепи Томас, но ще видят какво ще се случи.
Ридж: „ Добре. Искаше да говорим за Сали.“
Стефи му показва скици на Сали: „Имаме проблем.“
Ридж мисли, че Сали има проблем: „Сали никога не е била класически дизайнер, но правеше нещата по свой начин.“
Стефи е съгласна: „Да. Има този чудат стил, което я правеше идеална за колекцията ми. Но това ...“
Ридж не разбира какво се случва.
Стефи споменава за ситуацията Фло-Уайат.
Ридж не мисли така, сърцето й е било разбивано и друг път, трябва да има нещо друго.

Ридж въздиша, трябва да вземат трудно решение. Нямат алтернатива, (сочи скиците) не могат да й позволят да върши това.
Стефи е съгласна, но би искала да знае какво се е променило.
Ридж казва, че животът е такъв, не знае какво е в главата на Сали, а това не е работа и на Стефи. Същественото е, че не могат да използват моделите на Сали.
Сали: „Трябва да прекртим модното шоу.“
Ридж: „Това не е всичко. Мисля, че дните на Сали тук са преброени.“
Стефи: „Това сътрудничество трябваше да проработи. Щяхме да направим нещо диво и неочаквано, но докоснато от Форестър. В началото Сали го правеше, имаше баланс. А после изневиделица престана. Не знам какво се промени.“
Ридж: „Може би е излязла извън зоната си на комфорт и се е загубила. Случва се. Както казах преди, не е твоя работа да търсиш причините. Не можеш да спасиш всички. Вината не е твоя. Мислехме, че  Сали ще е подходяща за нас, а не се получи.“
Стефи мрази тази част от позицията си на началник.
Ридж казва, че не е лесно, когато казваш на някой да си отиде. Особено ако го харесваш и уважаваш. Но добрата новина е, че другият изпълнителен директор (Ридж) ще се погрижи. Стефи няма нужда да участва.
Стефи: „Трябва да го направим заедно. Както и да подходим, Сали ще го приеме тежко.“
Ридж знае, но Сали е силна. Ще се изправи още по-силна. Също като леля си.


Влиза Кейти, Ридж тъкмо щял да й се обажда.
Кейти: „Защо? Какво става?“
Стефи: „Тъкмо говорим за Сали. Моделите й не отговарят на стандартите ни.“
Ридж добавя, че ще трябва да я освободят.
Кейти: „Не можете да направите това.“
Стефи пак обяснява за моделите, Ридж съжалява.
Стефи: „Тя е решителна и силна. Има дълга кариера пред себе си.“
Ридж: „Но не тук.“
Кейти: „Това е проблемът. Тя няма дълга кариера пред себе си.“
Ридж: „Какво става?“
Кейти си мърмори, че е трудно: „Не може ли да ми се доверите, че това е най-неподходящото време?“
Ридж се дразни: „Не може. Какво правиш?“
Стефи: „Това е бизнес решение.“
Кейти казва, че е много повече. И въпреки че Сали не желае някой да знае истината, Кейти изплюва камъчето за трети път.



Фло: „Още ли няма отговор от Сали? Може да е на събрание или нещо друго.“
Уайат: „Може би ... Казах ли ти колко си удивителна напоследък? Защото си. Ти си един от най-удивителните хора, които съм срещал. С най-голямото и щедро сърце.“

Фло пък мисли същото за него: „Имаме толкова много време пред нас, а Сали няма. Времето й изтича. Ако ти позволи да й помогнеш, това е най-малкото, което можем да направим.“
Уайат знае: „Вие изобщо не сте приятелки, даже сте съпернички напоследък. Но фактът, че можеш да загърбиш това и да настояваш да направим всичко възможно за нея, е невероятен. Това е ужасна ситуация, но ти си решена да я направим поносима. Това ще направим.“ Прегръщат се.
Фло мисли, че ще трябва да се потрудят, Сали изглежда като човек, който се огражда със стени: „Но когато я убедиш, че ти и аз сме скъсали, мисля, че ще се разкрие пред теб.“
Уайат: „Звучиш толкова убедена.“
Фло: „Искаш ли да знаеш защо? Първо, тя иска точно това. Второ, тя се нуждае от теб така, както може би никога не се е нуждаела от никого.“
Обаждат се на Уайат, че Сали е пристигнала.
Фло набързо го целува и му пожелава късмет.
Сали пристига: „Не прави грешката да си мислиш, че можеш да ме призовеш тук, а аз ще доприпкам като добричка бивша приятелка.“
Уайат няма подобни илюзии, кани я да влезе.
Сали: „За какво става въпрос, Уайат?“
Уайат: „Липсваше ми.“
Сали: „Не това отново.“
Уайат: „Мисля го, Сали. Без теб светът е по-тъжно и мрачно място. Наистина се радвам, че си тук. Мисля го. Сериозно, Сали, липсваше ми.“
Сали: „Кога имаш време? (Фло наднича през вратата.) Мислех, че училищната ти любов те ангажира достатъчно, за да си наваксате за изгубеното време.“
Уайат забелязва Фло: „Знаеш какво се казва – ‚Човек предполага, Господ разполага.‘ “
Сали: „Какво означава това?“
Уайат: „С Фло имаме проблеми напоследък. Сложно е. Случиха се някои неща, които отвориха очите ми. Накараха ме да те преоценя изцяло. Имам предвид, че дълбоко съжалявам, че те нараних. Не знам какво си мислех и просто ми липсваш.“
Сали: „Продължаваш да го казваш.“
Уайат: „Защото е истина. Искам да оправя нещата, Сали. Искам те в живота си. Искам да прекарам време с теб.“
Сали е объркана, мислела, че Уайат и Фло са щастливи.

Уайат: „Нещата не станаха, както ги планирахме. Сложно е.“
Сали: „И сега искаш да си с мен?“
Уайат: „Разбирам, ако си скептична. Знам, че те нараних. И разбирам, ако искаш да ме отрежеш. Но не искам да го правиш. Надявам се, че ще ми дадеш време, за да те убедя, че го заслужавам“
Сали: „Нямам време.“
Уайат: „Какво имаш предвид? Сали?“ (Фло слуша.)
Сали изведнъж скача от стола: „Уайат, не знам какво се е случило между теб и Фло. Не знам дали сте спорили, или сте се карали, или някой е изневерил. Но съм сигурна, че ще оправите нещата. Бъди с нея, това искаш.“
Уайат: „Не! Повече от всичко искам да съм с теб!“
Сали: „Проклятие, Уайат! Знаеш ли колко ме нарани, когато ме напусна? Два пъти!“
Уайат знае и иска да й се реваншира.
Сали би искала той да може, би искала да прекара всяка свободна минута от живота си с него. Но това вече не е възможно за нея.
Уайат се опитва да я убеждава, не иска да се концентрират върху голямата картина, а върху сега: „Ти стоиш пред мен, аз стоя пред теб. Отчаяно ... искам да те прегърна. Може ли?“ Прегръщат се.
Сали се просълзява: „Не знаеш колко много се нуждаех от това. Животът е гаден понякога.“ (Фло изтрива несъществуваща сълза зад вратата.)
Уайат иска Сали да го чуе: „Знам колко си силна и независима. Знам, че не се нуждаеш от мен. Въпреки това съм тук. Искам да бъда част от живота ти. Дните, когато си се чувствала сама, приключиха. Точно тук съм, можеш да разчиташ на мен. Ще бъда твоята скала, ще бъда твоята сила, каквото имаш нужда да бъда. Винаги ще бъда до теб.“ Пак се прегръщат.

Във ФК Кейти уведомява Стефи и Ридж за болестта на Сали, която е неизлечима и се отразява на работата й. Сали не иска никой да знае и не желае ничие съжаление. Моли ги да не уволняват Сали, знае, че те не са жестоки, само не знаят какво се случва.  Кейти е била в болницата, когато Сали научила диагнозата, разказва им за симптомите и че я е умолявала да се подложи на лечение. Кейти не може да си представи, че някой може да преживява такова нещо сам.

Ридж подава вода на Кейти: „Сали не може да преживее това сама.“
Кейти: „Тя се надява да го посрещне като поредното предизвикателство. Мисли за себе си като за силна, независима жена.“
Стефи мисли същото за себе си, но не би се преструвала, че е добре, ако е в същата ситуация.
Кейти: „Защото си заобиколена от хора, които те обичат и подкрепят. Сали не иска да товари семейството си. Чувства се сама. Затова трябваше да кажа нещо, защото знам, че не е.“
Ридж: „Затова трябваше да кажеш на Уайат?“
Кейти: „Да. Той е с нея сега. Но е сложно. Не може да се издаде, че знае, че е болна. Точно сега тя се опитва да се държи. Работата върху колекцията е трудна, но й дава нещо, върху което да се фокусира, нещо, за което да се бори. Затова не може да загуби тази работа.“
Стефи гледа скиците, чувства се ужасно, че е била толкова взискателна към Сали.

Кейти: „Тя не би искала друго. Знае какво очаквате от нея. Решена е да направи колекцията успешна.“
Стефи: „Първоначалните й модели бяха невероятни. А после започнаха затрудненията.“
Ридж казва, че болестта оказва влияние на способностите на Сали, тя  още има идеи, но не знае как да ги пресъздаде на хартия.
Стефи: „Трябва да направим нещо. Не искам да си мисли, че ни разочарова, когато ни дава всичко, на което е способна.“


Уайат: „Всичко ще е наред.“
Сали: „Не, Уайат, няма. Ти не разбираш.“
Уайат: „Тогава какво има? Кажи ми.“ (Фло продължава да слуша отвън.)

Сали обожава да е в прегръдките му, но не й харесва да се нуждае от някого.
Уайат: „Никой няма да сбърка Сали Спектра с девойка, попаднала в беда. И аз не съм смел рицар. Но съм тук сега. Знам, че преживяваш много неща с работата, с модното шоу. И се опитваш да оправдаеш очакванията на Стефи и Ридж, и се съревноваваш с Томас.“
Сали го прекъсва, би се справила с всичко това, ако ... не се чувствала толкова сама.
Уайат: „Ако ме допуснеш до себе си, никога няма да се чувстваш сама отново.“
Сали все пак трябва да го попита какво става с Фло.

Уайат: „Казах ти, направих грешка. Сега става въпрос за теб и всичко, което ще ми липсва, ако изчезнеш от живота ми - твоя невероятен дух, усета ти за приключение, чувството ти за хумор, всичко.“

Сали: „Толкова те обичам, Уайат. Никога не съм преставала. Това, което казах преди, когато те нарекох  Лиам ... Нараних те и те накарах да се съмняваш в мен.“
Уайат: „Не, не, не. Чуй ме, не ме е грижа. Съжаленията са за другите хора, а не за диви, луди търсачи на силни усещания като нас. Искам пак да се почувстваш така. Като че ли нямаш грижи. Не знам за теб, но аз не искам да прекарам и минута повече, като мисля за лоши неща, които не можем да променим. Няма нужда да се тормозиш за миналото и да се тревожиш за бъдещето. Просто бъди тук. С мен.“
Уайат целува и двете ръце на Сали, ту едната, ту другата.

Уайат: „Знам, че трябваше да ти кажа всичко това по-рано. Може би не е достатъчно. Но щях да се мразя, ако не бях опитал.“
Сали: „Ние се опитахме, Уайат, повече от веднъж. Нещо винаги се объркваше.“
Уайат: „Да. Аз. Винаги се опитвах да направя нещата перфектни."
Сали получава съобщение, Стефи иска тя да отиде в офиса. Предполага, че Стефи ще се оплаче от нещо. Но Сали не е била на ниво напоследък: „Стефи беше наистина търпелива, но тя ръководи бизнес, така че ...“ Сали мисли, че това може да е денят, когато ще я уволнят.
Уайат: „Какво? Не! Ако преживяваш труден момент, Стефи трябва да прояви разбиране.“
Сали му казва да не се тревожи, няма да има нужда да спи на дивана му отново.
Уайат: „Ако имаш нужда, можеш. Диванът е свободен.“
Сали не се е чувствала толкова добре от известно време.
Уайат я хваща за ръцете: „Добре. Защото мислех това, което казах. Искам да те виждам и да прекарвам колкото се може повече време с теб.“

Сали казва, че времето не е на нейна страна.
Уайат ще използва времето, което Сали може да му отдели: „Няма да те изоставя. Помниш ли, когато ми каза, че няма такова нещо като перфктен момент? Не очаквам това.“
Тъй като Уайат заеква и не може да каже нещо смислено, Сали: „Наистина знаеш как да накараш едно момиче да се почувства специално.“
Уайат започва отново: „Перфектността е фантазия. Това, което имахме .... което чувствам, когато виждам тази красива усмивка, това е истинско. Искам да продължи.“
Прегръщат се. ( Трябва да изглежда, че Фло плаче отвън. Е, пусна една сълза.)


После Сали си е тръгнала, а Фло е при Уайат: „Наистина мислех, че Сали ще се разкрие пред теб.“
Уайат си мислел същото, но после си спомнил колко упорита е Сали.

Фло мисли, че Сали е смела.
Уайат: „Опитва се да бъде. И наистина е болна, не го виждах преди.“
Фло знае, че това е трудно за Уайат.
Уайат съжалява, че подлага Фло на всичко това: „Трябва да е било трудно да чуеш някои от нещата, които казах.“
Фло: „Сали имаше нужда да ги чуе. И ти беше искрен, а това ги направи толкова трогателни. Ти не казваше просто това, което тя искаше да чуе, говореше от сърце.“

Уайат: „Толкова пъти я разочаровах. Трябва да бъда до нея.“
Фло: „Мислиш ли, че има начин да говориш със Стефи? За да направиш нещо за работата й.“
Уайат казва, че работата във Форестър осмисля живота й, Сали  иска да е първокласен дизайнер. Всъщност Уайат помолил Ерик да я наеме.
Фло пита дали Ридж и Стефи я харесват.
Уайат мисли така: „Надявам се да разберат, че тя преживява нещо. И да са по-внимателни с нея. Бих искал Сали да е открита с мен. Ще бъде толкова по-лесно.“
Съветът на Фло е да стои близо до нея и може да стане така.
Уайат: „Не искам да се чувства така, сякаш я мамя.“
Фло: „Не я мамиш.“
Уайат: „Буквално я накарах да повярва, че с теб вече не сме заедно.“
Фло: „Няма да бъдем. Ти ще бъдеш със Сали, докато можеш.“
Уайат: „Колко ще продължи това? Дори не знаем колко време й остава.“
Фло: „Не знаем. Но трябва да си до нея, Уайат. Сам каза, че няма да си простиш, ако не го направиш.“
Уайат: „Но ти видя как ще бъде. Не ти ли беше трудно да гледаш как прегръщам Сали?“
Фло: „Тя се нуждае от теб.“
Уайат: „Не трябва да ми доказваш какъв добър човек си. Знам го. Укорявах те, казах някои неща ...“
Фло: „Не става въпрос за мен, а за Сали!“
Уайат: „Но това ще ни повлияе. По начини, които дори не можем да си представим.“
Фло: „Какво бъдеще бихме могли да имаме, ако застана на пътя ти сега, ако ти кажа да я изоставиш?“
Уайат: „Ти не би го направила.“
Фло: „Не бих. Когато влезе тук, тя беше смазана. Опитваше се да го крие, но беше ясно, че страда много. Ти накара очите й да се прояснят. Не можем да я излекуваме, но ти можеш да я направиш щастлива. Сали още е влюбена в теб. Не искам да се възпираш заради мен.“
Уайат: „Не трябва да си винаги тази, която върши голяма саможертва.“
Фло: „Не съм. Знаеш, че искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Това няма да се промени. Но първо трябва да прекараш остатъка от живота на Сали с нея.“
Целуват се и се прегръщат.



Ридж благодари на Кейти, че им е казала какво става.
Кейти: „Тя се опитва да е силна, но знам, че е ужасена.“
Стефи: „Не трябва да получава лоши новини от нас.“
Кейти ще си тръгне преди Сали да дойде, но те не трябва да й казват, че им е казала. И излиза.

Стефи: „Не мисля, че съм готова.“
Ридж: „Знаеш какво да кажеш.“

Стефи: „Но вътрешно ще знам пред какво е изправена. Изглеждаше уморена. Мислех, че е заради стреса. Попитах ли я изобщо дали е добре?“
Ридж е сигурен, че го е направила: „И съм сигурен, че тя каза, че е добре.“
Стефи: „Но не е, татко. И не мисля, че мога да се преструвам, че е.“
На вратата се чука, влиза Сали: „Искали сте да ме видите.“
Стефи я кани да влезе, с Ридж искат да поговорят за скиците й.
Сали мисли, че знае какво ще кажат. Осъзнава, че моделите й не отговарят на стандартите им напоследък. А трябва да печелят модно съревнование. Трябва им дизайнер, който да може да се справи. Ако тя не е способна, трябва да намерят друг: „Затова съм тук, нямата избор, трябва да ме освободите. Бяхте толкова добри с мен. Признателна съм ви за подкрепата, но нищо не е вечно.“
Ридж: „Ти имаш голям принос към компанията.“
Кейти слуша отвън. (Боже!)

Сали: „Това беше сбъдната мечта. Нещо, което не очаквах. Беше страхотно преживяване. Имам чудесни спомени, срещнах добри приятели. Сега трябва да се изправя пред реалността.“

Стефи: „Нямаше да те помоля да си дизайнер на колекцията ми, ако не мислех, че си добра.“
Ридж: „Ти си много талантлив дизайнер, не го забравяй.“
Сали: „Стефи не е доволна от моделите ми. Съжалявам, че ви разочаровах.“
Стефи: „Не си.“
Ридж поставя скици пред нея.
Сали: „Какво е това?“

Ридж казва, че са нейните модели. Ридж ги видял и се вдъхновил. Добавил и променил няколко неща.
Сали ги намира за прекрасни, точно това си представяла като краен резултат.

Ридж е разбрал каква е била нейната идея: „Казано между нас, аз не притежавам това, което ти имаш. Нямам тази дива освободеност. Това ще се превърне във висша мода.“
Сали гледа неразбиращо: „Висша мода?“
Ридж поглежда многозначително към Стефи.

Стефи: „Не си уволнена, Сали. Но моделите няма да са в новата ми колекция.“
Ридж се обръща към Сали: „Не, ще бъдат в моята.“
Сали не може да повярва: „Сериозни ли сте?“

Ридж: „Да, това си говорихме със Стефи. Защо си мислиш, че те повикахме?“ Кейти се усмихва щастливо отвън.
Сали: „Моите модели във висшата мода?! Не мислех, че този ден ще дойде.“
Ридж: „Е, ще дойде. И ще бъде страхотно за Форестър. Мисля, че ще бъде добре и за теб.“
Сали не знае какво да каже, сигурна била, че й се обаждат, за да я уволнят. Мислела, че с кариерата й е свършено. А сега се чувства по-жива като дизайнер и артист, отколкото някога е била: „Благодаря ви толкова много!“
Ридж и Сали се прегръщат. Ридж гледа към Кейти, която ги наблюдава с умиление. Стефи се усмихва.

Уайат и Фло продължават да говорят за Сали и за голямата си саможертва.
Фло: „На Сали не й остава много време. Всеки момент, който има, е ценен. Трябва да се чувства обичана, а ти можеш да й го дадеш. Малко ще забавим нещата за нас.“
Уайат: „Няма как да те обичам повече. Невъзможно е. Нито една друга жена с всичкия си няма да се съгласи на това. А ти си толкова безкористна и грижовна.“
Фло: „Не става въпрос за мен, а за Сали. За теб също. Какво можеш да бъдеш за нея, докато е жива. Важно е да прекарваш колкото можеш време с нея. И двамата знаем, че има само един начин да го направиш. (Уайат гледа разбиращо.) Има смисъл и за теб, и за Сали. Трябва да знаеш, че си направил всичко, което си могъл.“

Уайат: „Ти също правиш много, а Сали дори не знае.“
Фло: „Щях да искам някой да ми помогне, ако бях в нейното положение. Така трябва.“
Уайат: „Да. Но това, което предлагаш ...“
Фло го прекъсва. И двамата знаят, че така е правилно. Единствено остава да убедят Сали.
Уайат: „Абсолютно ли си сигурна, че искаш това?“
Фло казва, че имат цял живот да са заедно, а Сали няма толкова време. Фло знае, че Уайат е човекът, с който Сали иска да прекара последните си дни. Сали няма да го признае, защото не иска съжаление: „Не че ти го правиш. Наистина държиш на нея. Това не променя нищо между нас, но ще промени последните й дни, ако си с нея. Трябва да помолиш Сали да се премести отново при теб.“
Уайат продължава да има съмнения, със Сали са били сгодени, а той ще я покани да живее с него. И Фло просто го приема?

Фло приема всичко, което ще даде на Сали малко щастие и спокойствие.
Уайат се надява, че Сали ще се съгласи, тя е горда и самостоятелна, не е свикнала да разчита на някого. Уайат трябва да е много внимателен, за да не заподозре нещо. Защото иначе Сали ще го отреже, а ако това се случи ...
Фло: „Това няма да се случи, няма да го позволиш. Защо не й се обадиш? Колкото по-бързо я убедиш да се премести при теб, толкова по-добре е за нея.“
Уайат вади телефона.


Сали: „Това е невероятно. Мислех, че времето ми тук е приключило. А вие правите това, наистина ли?“ Сали разглежда скиците. „Давате ми този невероятен шанс.“

Ридж: „Никой не ти дава нищо. Ти го заслужи. Направих дребни промени, но това е твоят глас, твоите модели и твоят талант.“
Стефи: „Да, тези модели заслужават да са в колекцията на Форестър.“
Това е най-щастливият ден в живота на Сали. Няма думи, за да им благодари, дали са й нещо, към което да гледа с очакване. „И го мисля, защото не се знае какво се задава на хоризонта. Това е дар. Благодаря ви толкова много.“
Ридж и Стефи се споглеждат. Кейти слуша отвън и сълзите й текат.

Стефи: „Няма нужда да ни благодариш. Ние трябва да ти благодарим.“
Ридж: „Стефи е права. Тези модели ще накарат всички да говорят за Форестър.“
Сали: „Само дето не са моите модели. Ти си ги докоснал с брилянтния си усет.“
Ридж: „Не, само завърших, което си започнала. Сложих подгъв, поработих малко върху яката, но това не съм аз, не мога да направя това. Това си ти, това е твоят дух. Гордея се с теб.“

Стефи: „Ти си уникален талант.“
Ридж: „Трябва да се бориш. Това е труден бизнес, може да те пречупи. Трябва да се държиш. Имаш подкрепата ни.“
Сали не знае какво да каже, не се случва често. (Кейти притваря вратата.) „Чувствах се като аутсайдер през по-голямата част от живота си. Когато дойдох да работя тук, не ми се струваше, че съм на мястото си. Благодарение на двама ви днешният ден изглежда по-светъл от вчерашния.“

Кейти взлиза, преструвайки се, че сега е пристигнала: „Какво става?“
Стефи: „Тъкмо съобщихме на Сали добри новини.“
Сали: „Моделите ми ще са включени в новата колекция на Форестър. Можеш ли да си представиш?“

Ридж: „Разбира се, че може. Тя знае какво умееш.“
Кейти прегръща Сали, развълнувана е заради нея.
Сали е признателна на Ридж и Стефи, те са го направили възможно.
Посяга да си вземе чантата, ръката й трепери, Кейти забелязва.

Уайат се обажда на Сали, другите се отдръпват, за да може Сали да говори.

Уайат я пита как е минало с Ридж и Стефи.
Сали му казва, че още е на работа във ФК и се е случило най-невероятното нещо. Но не иска да обяснява в момента.
Уайат си отивал у дома, може да мине да я вземе.
Сали отказва, сама ще отиде там.

Кейти: „Уайат иска да се видите някъде?“
Сали: „В неговата къща. Казах му, че ще се видим там, но ако Ридж и Стефи ...“
Ридж предлага да започнат работата утре, а тя да отиде и да каже добрите новини на Уайат.
Стефи: „Сигурна съм, че ще се радва за теб.“
Сали им благодари още веднъж и излиза.

Кейти също им благодари, те са страхотни.
Ридж би искал да могат да направят повече.
Стефи пита за обаждането от Уайат, знае ли Кейти за какво става въпрос.
Кейти знае, че Уайат иска да помогне, може би има план.


Фло казва на Уайат да тръгва.
Уайат: „Сигурна ли си, че си ОК с това?“
Фло: „Да!“
Уайат: „Обичам те толкова много.“
Фло също го обича: „Отиди да я убедиш да живее с теб."
Уайат я целува и излиза.

Фло си затваря очите и си поема дълбоко въздух.


Ридж и Стефи са сами.
Стефи: „Добре е, че Кейти ни каза.“

Ридж не може да повярва, че са щели да я уволнят.
Стефи казва, че сега знаят причината за влошената работа на Сали: „Тя се измъчва, но идваше всеки ден.
Ридж казва, че Сали е боец, тя е Спектра. Сега нещата зависят от тях двамата. Трябва да направят всичко, за да бъдат моделите на Сали хит в света на модата, за да си отиде, когато е на върха.



Кейти пристига в СП, където все още се мотае Фло, благодари й, че я е изчакала.

Фло е получила съобщението й, какво става?
Кейти: „Уайат тръгна ли вече към къщата си?“
Фло: „Да. Откъде знаеш?“
Кейти била със Сали, когато Уайат се обадил. Казва на Фло, че Ридж и Стефи не са уволнили Сали: „Изглеждаш много загрижена за нея.“
Фло е загрижена. Би искала това да не се случва, лекарите да се обадят, да кажат, че има грешка с тестовете. Трябва да направят каквото могат, за да бъде Сали щастлива. А никой не може да я направи по-щастлива от Уайат.
Кейти: „Наистина се възхищавам на състраданието на Уайат. Точно от това се нуждае Сали. Удивително е, че ти се отдръпваш и го оставяш да прекарва време с нея. Разбира се, че знам лично, че ти си състрадателна и добра. Знам, че не искаш да те хваля, но начинът, по който се държиш в ситуацията с Уайат и Сали ...“
Фло просто се чувства ужасно заради Сали.
Кейти знае, но също така знае, че има нещо като съревнование между нея и Сали за сърцето на Уайат.

За Фло това няма значение сега. Не може да си престави как се чувства Сали. Би й се искало Сали да каже на другите, за да е обградена от любов и подкрепа.
Кейти е съгласна. Обяснява причините за нежеланието на Сали: „Тя иска да стане по нейните правила.“
Фло предполага, че единственото, което могат да направят, е да дадат на Сали подкрепа и да бъдат до нея, като в същото време тя не го заподозре.
Кейти я пита за причината за обаждането на Уайат.
Фло казва, че той иска да предложи нещо на Сали, което да я накара да се почувства по-добре през оставащото време. Сали ще бъде с него на място, което са споделяли като двойка: „Уайат ще попита Сали дали ще се премести отново при него.“

Сали пристига в къщата на Уайат, преди да влеза го гледа през прозореца, завива й се свят (вероятно не от гледката на Уайат).

Съвзема се и влиза.
Уайат я кани да влезе. Гледа я загрижено, докато Сали оглежда мястото, където е живяла: „Мина известно време, а? Имаме страхотни спомени заедно. Надявам се да си създадем още. Спомени за цял живот. Това искам за теб, за нас. Тук, сега, заедно. Кажи ми, че и ти го искаш.“

Сали: „Ако можеше да бъде така ...“
Уайат: „Може. Затова те попитах. Вече ти казах как се чувствам. И колко съжалявам, че те нараних. Просто искам да прекарам всеки един момент, който мога, с теб. Повече от всичко искам това сега.“
Сали смена темата: „Не съм ти казала какво се случи във Форестър.“ Казва му за моделите си.
Уайат е щастлив, това е фантастично, прегръща я.
Сали говори трескаво, че всички неща, които е искала се сбъдват, а и Уайат й казва тези прекрасни неща.
Уайат ги говори сериозно: „Толкова ми липсваше. Мисълта, че не мога да те виждам, да не виждам красивото ти усмихнато лице, и вече да не споделяме тези моменти заедно, аз просто  ... не го приемам. Неотдавна ти казах, че те обичам. Сериозен бях тогава и съм сериозен сега. Не искам да сме разделени. Искам лицето ти да е първото нещо, което виждам сутрин, и последното, когато си лягам. Искам да се преместиш и да живееш тук отново. Искам да деля живота си с теб. А ти да делиш твоя с мен. Всичко – доброто, лошото, щастието, тъгата. Кажи ми, че искаш да си част от този дом отново, нашия дом.“
Прегръщат се.

Уайат: „Моля те, кажи ‚да‘. Кажи ми, че искаш да прекараш остатъка от живота си с мен.“
Сали плаче.

Фло: „Очевидно Сали не знае, че с Уайат знаем за болестта й.“
Кейти: „Не трябва да разбира. Тя ме закле да мълча, а аз предадох доверието й.“

Фло я успокоява, че е просто загрижена. Всеки би направил същото.
Кейти е щастлива, че Фло и Уайат правят това, Сали се нуждае от подкрепата им.
Най-малкото, което Фло и Уайат могат да направят, е да осигурят щастие и спокойствие на Сали в оставащото време, рецитира Фло.
Кейти: „Всички искаме това. Уайат наистина ли я моли да живее с него?“
Фло потвърждава.
Кейти мисли, че това е невероятно и красиво: „Ами ти, Фло? Сега си с Уайат. Знам, че искаш да помогнеш на Сали, но наистина ли нямаш против? Знам колко голямо е сърцето ти. Аз съм живото доказателство за добрината и грижовността ти. Нямаше да съм тук, ако не беше ти. Но не трябва да правиш това.“
Фло го знае, но с Уайат разговаряли и вече са го решили.
Кейти: „Това е огромна саможертва.“
Фло може да си позволи да направи саможертвата сега, което е нищо в сравнение с това, което Сали преживява. Много е важно да стане бързо.
Кейти мисли, че постъпката е изумителна, но не иска Фло да се чувства под натиск. Има много начини да се помогне на Сали без тя да живее с Уайат.

Влиза Бил: „Добре ли чух? Уайат моли Сали да се премести при него? Уайат иска Сали да живее с него, а ти нямаш нищо против?“

Фло потвърждава, че искат това за последните дни на Сали.
Бил го намира за огромен жест.
Кейти: „Бил е прав. Казваш, че си съгласна с това, но ...“
Бил: „Искаме да знаем как се чувстваш наистина. Разбирам, че искаш да си отборен играч, да съчувстваш на положението на Сали и да подкрепиш Уайат. Но той моли друга жена да живее с него. Не коя да е, а бившата му годеница. Има много силни хора, които биха се затруднили в подобна ситуация.“
Фло е същинска светица – иска Сали да е щастлива и да се чувства обичана, тя го заслужава.
Кейти е трогната (обръща се към Бил): „Това е истинската Фло. Това е нейният характер. Трябва да се чувстваш късметлия, че е част от живота на сина ти.“

Бил признава, че Фло започва малко да печели симпатиите му
Кейти: „Това комплимент ли е?“
Бил: „Не се увличай, Кейти, за мен е предизвикателство. Като се има предвид начинът, по който се появи в живота ни.“

Фло не очаква той просто да го забрави, тя много е наранила семейството му.
Бил: „Меко казано. Ти беше забъркана в криенето на моята внучка от сина ми. Ти участва в отвличането й. Така че съжалявам, не мога да запаля благовонни свещи и да забравя с медитация. Не мога да направя това. Някои хора могат, не и аз, това не съм аз.“
Фло: „Не бих го очаквала от теб.“

Бил: „След като казах това, ти поне вървиш по пътя към изкуплението. Показваш малко характер и честност. Върна живота на Кейти. А сега поставяш чувствата на Сали пред своите. Окуражаваш Уайат да я помоли да живее с него. Не всеки може да го направи. Но имам голямо съмнение. Сали не е глупава, доста е схватлива. Уайат я засипва с внимание, това може да е като червен флаг за нея, може да се досети, че Уайат знае истината.“
Фло въздиша с благородно примирение.



Уайат: „Кажи ‚да‘.“
Сали не може да повярва.
Уайат: „Повярвай. Моля те да живееш с мен отново. Моля те, кажи ‚да‘. Прекарай остатъка от живота си с мен.“

Сали: „Какво те е прихванало?“
Уайат: „Не знам. Знам, че мястото ти е тук. Обратно на плажа, да се разхождаш с мен по пясъка, да се събуждаш от вълните. Тук винаги е било щастливото ти място, нали?“
Когато Сали е живяла на това място, е била най-щастлива. Но оттогава всичко се е променило.
Уайат знае, че тя се страхува. Не иска да я вижда да страда повече. Знае, че Сали не иска да показва под какъв стрес е, но Уайат може да го види.
Уайат иска да й се реваншира, да сподели всеки момент, който може с нея: „Сподели живота си с мен, кажи ‚да‘.“
Сали: „Искаш пак да живееш с мен? Изглежда толкова внезапно.“
Уайат я уверява, че е в мислите му повече, отколкото осъзнава. Тя е всичко, за което може да мисли.
Сали го намира за мило.
Уайат: „Тогава остани. Искам да продължим, откъдето прекъснахме.“
Сали е искала да чуе това отдавна.
Уайат: „Тогава го направи, остани, никога не си тръгвай. Няма нужда да ходиш никъде. Стой тук. Искам да те държа тук, колкото мога. Винаги ще бъда до теб, обещавам.“

Сали иска да му вярва, но защо сега? Наистина ли е свършено между него и Фло? Може ли да му се довери?
Нещата, които Уайат й казва, идват директно от сърцето му: „Винаги съм те обичал. Аз ... не те оценявах, когато те имах. Но оттогава научих много. Искам да прекарам живота си, като ти се реванширам. Да ти доказвам колко важна си за мен. Разбирам защо си предпазлива. И аз бих бил.“
Сали просто трябва да е сигурна, не може да понесе още болка, иска да бъде щастлива.
Уайат знае и иска да я направи щастлива: „Искам да бъда с теб завинаги. Загубихме толкова много време. Не искам да губя нито една безценна секунда. Така че остани, остани с мен. Нека се разходим по плажа, да гледаме Луната, да ме победиш на покер отново. Помня колко беше добра на покер. (Сали се засмива леко.) Каквото и да правиш през остатъка от живота си, моля те да вземеш ръката ми и да го направиш с мен.“
Сали иска да каже ‚да‘ още сега, но има нужда от малко време. Не много, защото и тя не иска да губи нито минута. Но преди да му отговори, трябва да направи нещо.
Уайат се съгласява.
Сали благодари за разбирането.Преди да тръгне, иска Уайат да я прегърне. Уайат я прегръща.


Фло и Бил са сами.
Фло: „Защо Сали иска да се срещне с Кейти?“
Бил предполага, че Сали може да се е досетила.
Фло е сигурна, че Уайат се е държал подобаващо, знае, че държи на нея.
Бил: „И ти нямаш проблем с това?“
Фло: „Не, кара ме да го обичам дори повече.“

Влиза Уайат: „Трябва ли да се тревожа? (Към Фло) Беше ли любезен с теб?“

Бил е възмутен: „Я излез и се върни пак, покажи на татко малко любов. С Фло вече сме приятели по чашка. Какво стана? Помоли ли Сали да се премести при теб?“
Уайат го е направил.
Фло: „Какво каза тя?“
Уайат: „Това, на което се надявах.“
Бил иска Уайат да говори по същество.
Уайат я хванал неподготвена: „Тя има съмнения и не знае дали да ми вярва.“
Фло предполага, че просто й е дошло в повече.
Бил: „Тя трябва да направи избор. Може да прекара последните си дни с теб или сама. Трябва да е много плашещо.“
Уайат: „Ужасена е. Опитва се да е силна, но ...“
Фло: „Ти какво й каза? За какво говорихте?“
Уайат споменава съществените моменти – опитвал се, говорел от сърце, искал винаги да бъде до нея.
Фло е сигурна, че това е означавало много за Сали.
Бил: „Невероятно е колко те подкрепя Фло.“
Уайат знае: „Аз съм късметлията. Не бих го направил, ако с Фло не бяхме на едно и също мнение. Но и двамата сме съгласни, че най-доброто за Сали е да се премести при мен.“
Фло: „Успя ли да я убедиш?“
Уайат: „Изглеждаше, че иска да каже ‚да‘.“
Бил: „Сигурен ли си, че не е заподозряла, че знаеш.“
Уайат мисли, че не е, но не е напълно сигурен.
Бил: „Това може да обясни защо Сали иска да говори с Кейти. Кейти получи съобщение, докато беше тук.“
Уайат е притеснен: „Какво каза Сали?“
Фло: „Че иска да говори с Кейти, не каза за какво.“
Бил: „След голямото ти признание в любов и предложението да се премести при теб можем да се обзаложим, че Кейти е подложена на разпит, за да се установи дали е издрънкала за болестта на Сали.“
Уайат се тревожи, ако Сали разбере, че те знаят ...
Фло: „Може да се откъсне от всички.“
Бил: „Може да напусне града, за да е сама някъде.“
Уайат: „Не можем да го позволим. Ще направя всичко, за да я подкрепя, като се преструвам за тази проклета тайна.“
Бил: „Защо просто не признае, че е болна? Мога да й осигуря най-добрите лекари по света, мога да я пратя навсякъде за лечение.“
Уайат би искал тя да му се довери, за да й помогне повече. Но това не е Сали, упорита е, не иска да я съжаляват.
Бил му казва, че не трябва се издава, че знае.
Уайат знае, прави всичко възможно. Но ако Сали се досети, ще помисли, че всичко, което Уайат й е казал, е благотворителност или нещо такова.
Фло не мисли, че Сали ще подложи на съмнение отношението на Уайат към нея, познава го прекалено добре: „Всички трябва да вярваме, че тя няма да разбере, че ние наистина знаем какво се случва с нея. Трябва да я убедиш да се премести при теб.“
Уайат: „Ако ми позволи.“
Бил: „Ако със Сали живеете заедно, ще бъде невъзможно да крие състоянието си. Ще трябва да ти каже.“

Фло казва, че е добре, че се е доверила на Кейти. Иначе нямаше да знаят какво се случва с нея.
Бил: „Когато ситуацията е напечена, не може да се намери по-добър съюзник от Кейти. Тя ще се погрижи. Ще успокои Сали, че тайната й е запазена. И ще я убеди да се премести при теб.“



Сали пристига във ФК, Кейти е в дизайнерския отдел.
Кейти: „Здравей. Радвам се, че се обади. Как се чувстваш?“
Сали не е сигурна. Тъкмо била с Уайат, а той й казал най-невероятните неща.
Кейти е хрисима: „Наистина? Това е чудесно. Знам колко държи на теб.“

Сали иска да го вярва, но не може да не се чуди: „Ти се закле тържествено, че няма да казваш на никого. Знаеш колко е важна тайната за мен. Не искам никой да ме съжалява. Каза ли на Уайат за болестта? Бях пределно ясна, че не искам да казваш на никого, особено на Уайат.“

Кейти: „Защо си мислиш, че Уайат знае?“
Сали: „Заради всичко, което казваше, държанието му. Очевидно между него и Фло е свършено. Уайат съжалява за всичко, през което преминахме. Каза, че му липсвам, ненавижда, че ме е наранил. И не иска да сме разделени  и за минута. Казва, че вече сме изгубили много време. Иска да бъде с мен, да ме вижда сутрин, да бъде с мен през нощта.“
Кейти: „Това е невероятно! Той осъзнава, че те обича, нуждае се от теб и те иска обратно. Това не те ли кара да се чувстваш добре?“

Сали: „Има още. Уайат ме помоли да се преместя при него.“
Кейти: „Това е фантастично! Това искаш, нали?“
Сали: „Разбира се, Кейти. Уайат е любовта на живота ми. Искаше ми се да ме е помолил преди месеци. А сега повече от всякога се нуждая от него.“
Кейти: „Сега е моментът да го допуснеш до себе си. Скептична си, разбирам.“
Сали: „Да! И без това имам проблем да се доверявам на хората. Но защо да не започна сега? Нямам какво да губя.“
Кейти: „Какво му отговори?“
Сали искала да приеме, да скочи в прегръдките му и да не го пуска да си отиде. Но не е толкова просто, тя пази тайна от всички: „Как ще го правя, ако живея с Уайат?“
Кейти: „Не е нужно да пазиш тайната от Уайат или някой друг.“
Сали: „Кейти, никой не трябва да знае! Особено Уайат. Моля те, не казвай нищо!“
Кейти: „Решението е твое. Но мисля, че трябва да приемеш поканата му. Той те обича. И го правиш щастлив. Какво имаш да губиш? Намери спокойствие и щастие през оставащото време. Кажи ‚да‘ на Уайат.“
Кейти и Сали се прегръщат.

Кейти: „Трябва да направиш това, приеми поканата на Уайат, премести се при него. Той е мъжът, с когото искаш да прекараш живота си. Направи го.“
Сали: „Какъв живот? Уайат очаква да остарее с мен и да бъде заобиколен от внуци. Не мога да му дам това.“
Кейти: „Но можеш да му дадеш красиви спомени за времето, прекарано с жената, която обожава.“
Сали: „Какви спомени? Да ми бъде медицинска сестра?“ Тя едва крие симптомите в работата, как ще ги крие, ако живее с него?
Кейти казва, че не е нужно да ги крие, не е нужно да го прави сама.
Сали мисли, че е по-добре от съжаление.
Кейти се изпуска: „Той не те съжалява. Имам предвид, че не би те съжалявал, ако знаеше.“
Сали веднага я пита дали му е казала: „Затова Уайат прави всичко това. Затова ме помоли да се преместя при него. Кейти, каза ли на Уайат? Искам да знам, че мога да ти вярвам.“

Кейти: „Можеш.“
Сали: „И Уайат не знае? Обещай ми, че няма да казваш.“
Кейти може да й обещае, че ще продължи да я окуражава, за да реши тя самата да каже на хората.
Кейти да си окуражава, това няма да промени решението на Сали.
Кейти: „Не мислиш ли, че Уайат ще е разстроен, когато те няма, а той разбере, че си крила това от него?“
Може и така да е, но Сали иска тя да си решава как ще си отиде.
Кейти я пита как си го представя – сама в болнична стая?
Сали не знае, може би така трябва да бъде.
Кейти твърди, че не трябва да е така, Уайат може да е с нея.
Сали не иска да причини това на никого, дори не казва на семейството си.
Кейти продължава да я увещава – Уайат щял да избере да е с нея, трябва да му позволи. Не иска ли мъжът, когото обича, да е до нея? Нека Сали да не отблъсква Уайат, когато най-много се нуждае от него.



Фло: „Мислиш ли, че Кейти ще успее да я убеди?“
Уайат: „Да се премести при мен? Така се надявам. Татко?“
Бил: „Ако някой може, това е Кейти.“
Фло е сигурна, че Сали иска да се премести, но вероятно я е страх. Не иска Уайат да знае за състоянието й, което ще стане очевидно, когато се премести, така че сигурно е отишла при Кейти за съвет.
Уайат предполага друго, може да е прозряла през него и приказките му.

Бил: „Кой си ти, Уайат? Невидимият? Имам предвид, че си бил убедителен, нали? Не си изтърсил: ‚Хей, Сали, да живеем заедно, докато някой от нас умре.‘ “
Уайат: „Не! Разбира се, че не! (Всъщност горе-долу това каза.) Но не е лесно да сдържам емоциите си около нея. Опитвам се да направя всичко, за да й помогна, като уважавам желанията й. Ако тайната излезе наяве, ще бъде сама. Кейти може сега да си признава, че всички знаем истината. Ако е така, тя няма да се премести при мен. Ще избяга.“
Бил заявява, че е впечатлен от Уайат и Фло. Доволен е, че ще са заедно, когато това приключи.
Уайат: „Ако вече не е приключило. Не знам какво ще направя, ако Сали разбере. Ако вече е извън града ... Кейти трябва да я убеди.“
Телефонът на Уайат звъни, Сали е, иска да го види сега в къщата на плажа.
Всички смятат, че  е добър знак.
Уайат е кахърен, като че ли отива на фронта, казва на Фло, че това може да е един от последните им моменти заедно.

Фло знае, но така е правилно.
Целуват се.
Уайат тръгва, Бил е тържествен: „Уайат, гордея се с теб!“
Фло безмълвно оформя с устни: „Обичам те.“Уайат й отговаря по същия начин и излиза.  Фло уж трие сълзи от лицето си.



Сали получава отговор от Уайат, че ще се срещнат в къщата на плажа.

Кейти го кара по същество – добре, добре, добре, отивай при него! Сали да му каже: „Да, искам да съм с теб, искам да се преместя при теб.“

Сали още не е решила какво да каже, не е нужно Кейти да е толкова възторжена.Сали иска да е с него, но не за този кратък период от време. Няма да му го причини, не иска той да страда с нея. Ако му откаже, няма да се налага да крие състоянието си.
Кейти се съгласява - Сали може да не му казва, ако така иска, но може да си позволи да е уязвима, така ще й е по-лесно. Нека да му позволи да е с нея. Да се премести при него и да не се тревожи за криенето на състоянието си или за въпросите, които той може да задава. Нека Сали да живее за този момент.
Сали се разплаква, не иска да е сама в този момент, иска да е в прегръдките на Уайат. Но трябва да е реалист, краят няма да е така красив.
Кейти я убеждава, че може да е в Малибу, може да гледа залеза, да чувства полъха на морския бриз върху кожата си и да слуша плискането на вълните. Така може да бъде, ако Сали направи избор. „Отиди при Уайат, приеми предложението му! Това е твоята възможност. Живей живота си, докато тялото ти позволява. Живей го с Уайат!“



Кейти седи разстроена във ФК, влиза Фло.
Фло: „Може ли да вляза? Промъкнах се в сградата.“
Кейти я кани да влезе: „Не трябва да го правиш. Ти си моя племенница. Добре дошла си тук по всяко време.“ (Бре, да му се не види! Откога така?)

Фло не можа да спре да мисли за ставащото със Сали. Защо Сали иска да види Уайат, Кейти знае ли?
Кейти се надява, че Сали ще приеме да се премести при него.  Не й е казала, че всички знаят, но Сали е била подозрителна. Кейти се чувства ужасно, че лъже.
Фло мъдро заключава, че за Сали ще е болезнено, ако разбере, че те знаят истината.
Кейти споменава, че Сали искала да е в прегръдките на Уайат накрая.
Това иска Фло за нея.
Кейти съзнава, че се е превърнала в най-лошия пазител на тайни на света.
Фло: „Само защото се грижиш за нея. Ти си добър приятел на Сали.“
Кейти: „Излиза, че и ти. Жалко, че тя няма да го разбере.“
За Фло това няма значение. Иска дните на Сали да са възможно най-щастливи. Изобщо не я притеснява, че ще е с Уайат, чувства се сигурна в чувствата му. Повече би се притеснила, ако Уайат бил обърнал гръб на Сали. Но той не би го направил, затова Фло го обича. Той ще направи последните дни на Сали щастливи и спокойни.


Уайат чака в къщата на плажа, навива си ръкавите и си спомня моменти със Сали.
Сали пристига, извинява се, че й е отнело време, за да осмисли нещата. Мислела, че нещата между тях са приключили, че той е с Фло. И изневиделица ...
Уайат: „Но не е изневиделица. Чувствата ми към теб никога не са си отивали.“ Съжалява, че я е наранил. Но иска да направи всичко, за да се реваншира.
Сали: „Сигурен ли си, че си преодолял Фло?“

Уайат се чувства хванат натясно, но маневрира ловко, избягвайки директен отговор. Фло е била важна за него, това няма да се промени. И твърде много я уважава. Цени моментите, които са имали. Но сега иска да се концентрира върху жената, с която иска да има живот. Това е Сали.
Сали: „Наистина ме обичаш, нали?“

Уайат потвърждава. Сали му вярва.
И Уайат пита защо е дошла. Нека му каже, че е тук, за да остане.
Сали се колебае. Уайат още ли е алергичен към миенето на чинии?
Уайат: „Знаеш, че имам чувствителна кожа. Боли, напуква се, кърви.“

Тогава Сали няма избор. Трябва да остане, за да се грижи за него.
Уайат: „Ще се грижим един за друг. Значи ще останеш?“
Сали: „Да.“ Иска да бъде с него, ... докато може.
Уайат я прегръща.

Уайат пита Сали кой е любимият й момент с тях двамата. Уайат си мислел за тях, докато я чакал, за деня, когато се върнала при него, била сияеща и красива.
Сали не се била чувствала така от много време, но заради него днес е различно. Не мислела, че някога пак ще е щастлива. Мислела, че щастието е за другите. Когато скъсали ...
Уайат не иска да говорят за това.
Сали вмъква, че сбогуванията са естествена част от живота.
Уайат: „Но не сега. Не тук. Далеч сме от сбогуване. Нека живеем за момента. Да живеем сега. Е, ти живееш тук сега.“

Сали иска точно това, не иска да се страхува за бъдешето, но ...
Уайат: „Няма ‚но‘. Само любов.“
Сали: „Наистина ли се случва?“
Уайат: „Да. Наистина се случва. Време беше. Защото съм тук за теб. Точно тук съм. Аз съм до теб. Каквото и да ни предложи животът, ще го направим заедно.“
Прегръщат се. Уайат я целува.

Сали: „Знаеш ли какво ми даде току-що?‘
Уайат: „Не.“
Сали: „Живот, който заслужава да се живее.“
Прегръщат се. Сали плаче.

Томас и Вини са във ФК. Вини е донесъл обяд.
Вини трябва да вземе решение за апартамента си, ако Зоуи ще се изнася: „Трябва да си честен с мен. Истински ли е внезапният ти годеж със Зоуи?“

Томас: „Не видя ли грамадния камък, който сложих на пръста й?“
Вини: „Не те разбирам, човек. И двамата знаем, че Хоуп е единствената жена, с която искаш да бъдеш. Заблуждаваш Зоуи. Това дори не е най-лошото. Отново използваш Дъглас, за да манипулираш Хоуп.“
Томас не прави това: „Използвам Дъглас, за да му дам семейството, което заслужава. Това може да включва малко маневриране. Колкото по-близък ставам със Зоуи и сватбата се приближава, толкова повече се побърква Дъглас. И тогава отива при Хоуп. А тя ще направи буквално всичко, за да го накара да се чувства по-добре.“
Вини: „Включително да свърже живота си с теб?“
Томас: „Това е планът. Използвам Дъглас, за да пречупя Хоуп. За да я убеди да спре сватбата ми със Зоуи. А единственият начин е Хоуп да се омъжи за мен.“
Вини: „Мислил ли си, че възлагаш бъдещето си на едно дете?“

Томас: „Ъхъм. Очарователно дете, което открадна сърцето на моята дама. Кой не би използвал това? Всъщност защо си толкова загрижен за Дъглас? Той ще е повече от добре, когато живее под един покрив с Хоуп и мен. Може да има няколко пречки по пътя, но всичко ще се нареди за всички.“
Вини: „Не мога да разбера дали си гений, или психо.“

Томас: „Наистина? (Хили се.) Забелязах и нещо ново. Когато спомена думата „мама“ във връзка със Зоуи, Дъглас се паникьосва.“

Вини: „Вероятно се страхува, че ще загуби Хоуп.“
Томас: „Точно така.“
Вини: „И ще продължиш да го казваш, нали?“

Томас: „Едва не загубихме Хоуп завинаги, когато се разкри тайната за Бет. Но този път Дъглас ще ни върне семейството, което заслужаваме. Ще го направи, като ни върне Хоуп за постоянно.“

Вини прибира остатъците от обяда: „Не знам дали разбираш, че има и други замесени хора. Хора, които трябва да следват плана ти. Има голям шанс това да не се случи.“
Томас: „Не мислиш, че съм го предвидил?“
Вини: „Добре тогава. Ами ако Дъглас не постъпи, както очакваш? Ако Зоуи каже точното нещо и Дъглас се ентусиазира за нея? Какво ще стане, ако Хоуп и Лиам заживеят със собственото си дете? Какво ще направиш? Ще се изправиш пред олтара със Зоуи, ще обещаеш да я обичаш и цениш до края на живота си?“
Томас: „Защо не?“
Вини: „Не виждаш ли, че използваш всички. Зоуи, Хоуп и Дъглас. Подлагаш това дете на голямо напрежение.“
Томас: „Дъглас прилича на баща си. Добре се справя под напрежение. Забележително е как се доверява на инстинкта си. Трябва да се уверя, че това ще проработи в моя полза този път.“
Вини: „Що за баща си ти?!“

Томас: „А що за въпрос е това? Обичам сина си, никога не го поставяй под съмнение!“

Вини: „Изглежда, че само използваш Дъглас като някакво средство за постигане на целта. Дори не го разбираш. Казваш, че може да се справи под напрежение. Ами ако грешиш, ако не може?“
Томас изглежда замислен за секунда: „Прав си. Благодаря, приятел. Трябва да задвижа нещата.“


Дъглас е със Зоуи и рисува.
Зоуи го пита дали обича влакчета на ужасите.
Дъглас малко ги обича.

Зоуи: „Ами блъскащи се колички?“
Дъглас: „Стават.“
Зоуи предлага тримата да отидат в увеселителен парк тези дни. Може да отседнат в хотел за целия уикенд.
Дъглас гледа пръстена на ръката й: „Защо татко ти даде толкова голям пръстен?“
Зоуи: „Красив е. Какво ще кажеш? Също така е символ.“
Дъглас не знае какво е символ. Хоуп се приближава отвън и ги гледа от вратата.

Зоуи: „Нещо като обещание, но не с думи. Знак за нашата любов и преданост един към друг. С татко ти и теб скоро ще бъдем семейство. Бих искала да те опозная. Имам чувството, че ще сме страхотни приятели.“
Дъглас й се усмихва, Зоуи вижда Хоуп. Дъглас се втурва към нея: „Мамооо!“

Хоуп влиза и поздравява Зоуи. Зоуи казва, че с Дъглас се опознавали. Дъглас пък се радва, че Хоуп е там.
Хоуп говори успокоително на Дъглас: „Нещата се променят бързичко. Знам, че не ти харесва, промените могат да са плашещи. Но това няма да продължи вечно. Ще чувстваш всички емоции, за които говорихме. Няма нищо лошо в това. Но с времето може да харесаш идеята.“

Зоуи има изненада за Дъглас. Пуснали са в продажба билети за увеселителния парк. Няма да е пътуване с преспиване, а само през деня. Но не звучи ли забавно?

Дъглас: „Мама също може да дойде.“
Зоуи: „Не този път, Дъглас. Защото мисля, че е важно с теб да прекараме време заедно. Защото някой ден с баща ти ще сме женени. Говорихме доста за живота, който искаме да ти дадем, за бъдещето ни като семейство. И за надеждата за малко братче или сестричка някой ден.“
Дъглас клати отрицателно глава.
Хоуп предлага първо да мине сватбата.
Зоуи се съгласява, не иска да няпряга Дъглас. Иска да бъдат близки, баща му иска същото.

Влиза Томас: „Какво става, приятелче?“
Зоуи обяснява, че му е предложила да прекарват повече време заедно.

Томас: „Това е добра идея. Скоро ще бъдем семейство. Ти си голям късметлия, ще имаш две майки.“
Дъглас: „Не искам две майки. Имам нужда само от една.“
Хоуп мисли, че на Дъглас му е достатъчно засега. Зоуи пак се съгласява, извинява се на Дъглас, ако го е разстроила.
Томас обещава, че Дъглас ще е добре. Иска да говори със Зоуи и я извежда за ръка от стаята.

Хоуп пита Дъглас дали е добре.
Дъглас: „Не! Не искам Зоуи. Ти си моята майка, а не тя.“
Хоуп и Дъглас се прегръщат.
Дъглас: „Искам само теб.“
Хоуп знае, но баща му ще се жени за Зоуи. Нека Дъглас й даде шанс.
Дъглас: „Тя не ми е майка.“
Хоуп: „Но ще ти бъде втора майка, както си говорихме.“

Дъглас: „Не ми пука, не я искам! Татко, ти и Бет сте моето семейство.“
Хоуп: „Разбира се, че сме. Винаги ще бъдем, защото сме свързани чрез теб. Винаги ще бъдем до теб, това няма да се промени.“
Дъглас: „Не живеем заедно. Искам ние да се преместим в новата къща. Искам теб и Бет.“
Хоуп: „Не забравяш ли Лиам? Нали помниш, че още го обичам.“
Дъглас: „Лиам живее със Стефи и Кели. Защо татко не може да се ожени за теб? Защо ние да не сме новото семейство?“


Зоуи и Томас се целуват в дизайнерския отдел.
Зоуи: „Това ли е идеята ти за разговор?“

Томас: „Ние разговаряме. Моето тяло казва на твоето, че те желая. А твоето тяло ми казва, че и ти ме искаш.“
(Устата на) Зоуи казва: „Започваш нещо, което не можеш да довършиш.“
Томас: „Това предизвикателство ли е?“ Тръгва да заключва вратата, но Зоуи го спира – Дъглас и Хоуп са отсреща.
Зоуи: „За какво искаше да говорим? Или го каза, за да ме доведеш тук?“
Томас: „И двете. Исках да се извиня за Дъглас. Не те приема, както се надявах.“
Зоуи: „Тези неща отнемат време.“ Мъчно й е за Дъглас, който е загубил майка толкова малък.
Томас: „Да. Беше ужасно време. Всичко напомняше за Карълайн и семейството, което загубихме. Затова дойдох тук, за да имам нов живот, заобиколен от семейството.“
Зоуи казва, че е взел правилно решение, Дъглас разцъфтява тук. Но заслугата е на Хоуп – Дъглас я обожава, а е очевидно, че чувствата са взаимни. „А изведнъж аз съм в картинката. Жена, която той едва познава. Която в съзнанието му се превръща в нова майка, което е плашещо. Разбирам го, страхува се, че ще загуби Хоуп.“
Томас: „Той няма да загуби Хоуп. Винаги ще е част от живота му, но тя си има свой живот. Също и аз. Не мога да спра живота си, това не е хубаво за мен или за Дъглас. Той се нуждае от истинско семейство – двама родители под един покрив.“
Зоуи казва, че ще му го дадат. Дъглас ще го приеме с времето. Зоуи може да почака.
Томас обаче не може. Колкото повече чакат, толкова повече Дъглас свиква със сегашното положение: „Това не е добре. И искам съпругата си. Искам я, когато спя, когато се събудя. Искам живота, който планираме. Искам го сега. Нека се оженим веднага. Защо да чакаме? Искам да дам на сина си семейството, което иска и заслужава.“

На Зоуи й се струва, че нещата се случват прекалено бързо. Връзката им започнала от нищото.
Според Томас връзката се изграждала, докато те дори не го осъзнавали.
Зоуи: „Ти беше влюбен в Хоуп. Беше обсебен от нея. Беше готов на всичко, за да я имаш.“
Томас: „Защо го правиш на въпрос?“
Зоуи: „Защото има значение, Томас. Ами ако реши, че все пак те иска?“
Томас: „Тогава ще бъде много разочарована. Аз не се интересувам.“
Зоуи: „Откровен си, нали? Като казваш, че ме обичаш.“
Томас: „Дадох ли ти или не този пръстен? Не съм го извадил от кутия със зърнена закуска. Паднах на едно коляно. Предложих ти пред цялото си семейство. В допълнение искам да се оженим веднага. Хайде, Зоуи, кажи, че ми вярваш. Кажи ‚да‘. Кажи, че ще се омъжиш за мен веднага.“
Зоуи предполага, че няма основателна причина да се чака.
Томас: „Точно това казвам. Съгласна ли си?“

Зоуи се съгласява: „Да го направим.“
Томас я прегръща и я целува.

Зоуи: „Ами Дъглас?“
Томас: „Нека му кажем. Колкото по-бързо му кажем, толкова по-бързо ще имаме семейство.“


Хоуп иска да знае истинските чувства на Дъглас към Зоуи.
Дъглас донякъде я харесва, но не иска тя да му е майка.
Хоуп: „Не искаш ли баща ти да е щастлив?“
Дъглас: „Да, с теб. Защо не може да се ожени за теб? Не изглежда правилно, когато се целуват. Коремчето ме заболява. Не е, както когато целува теб.“
Хоуп: „Това приключи, Дъглас.
Дъглас: „Защото татко не ти каза за Бет. Той направи грешка, но съжалява. Знам, че съжалява. Татко обича теб, а не Зоуи. Знам, че предпочита да се ожени за теб.“ Дъглас се гушва в Хоуп.
Хоуп: „Всичко ще е наред, ще видиш.“

Влизат Томас и Зоуи. Хоуп им казва, че Дъглас е разстроен.

Томас: „Е, аз ще го променя. Имам вълнуващи новини. (Към Хоуп.) Радвам се, че и ти си тук. Дъглас, искам да ти кажа, че се гордея с теб. Ти си храбър войник. Беше моята утеха, когато загубихме майка ти. Ти си смел и силен. Отвори сърцето си за любовта. Ти си изключително дете и съм щастлив, че те наричам мой.“
Дъглас му благодари, но се е вкопчил в Хоуп.
Томас: „Искам да ти дам всичко добро в живота. Такива късметлии сме, че намерихме Зоуи. Знам, че когато я опознаеш, както аз я познавам, ще я обикнеш. Ще я обичаш, както обичаш Хоуп. Ще имаме семейството, което винаги си искал.“
Хоуп предлага да отложат разговора.
Томас: „Не. Твърде дълго отлагам живота си. Не трябва да го правя, Дъглас също не трябва. Искам най-доброто за сина си. Затова помолих Зоуи да се омъжи за мен.“
Дъглас: „Това ли е добрата новина?“
Томас: „Не, ти вече го знаеше. Добрите новини са, че със Зоуи стигнахме до решение, че няма причина да чакаме. Така че ще се оженим веднага. Ще имаш мама и татко, семейството, което искаше, под един покрив. Не е ли вълнуващо?“
Дъглас: „Не! Не искам това! Мамо, спри го!“

Томас се преструва на обезпокоен: „Дъглас.“ Хоуп прегръща Дъглас.