Американски Versus Латино сериали - Тема 10

В нощта, когато Ридж и Шона се развихриха из Вегас, Куин се обади на Шона и я посъветва да пусне съобщение до Картър от телефона на Ридж. Картър е получил съобщението и подал документите за развод, като смятал, че това е желанието на Ридж.
Следва кратка сватбена церемония  в параклис, чийто собственик е познат или приятел на Шона. Ридж е пиян, олюлява се и мисли, че е в телевизионно шоу, но все пак го женят за Шона.

След като Шона съобщи голямата новина на Ридж, тя прекарва повечето време в къщата на Ерик, като си говори с Куин. Диалогът им се състои предимно от настояване на Куин Шона да се радва, защото е мисис Ридж Форестър, а Шона се тюхка, че ще по-щастлива, ако Ридж си спомня, че са се женили.

Това се повтаря и повтаря с допълнения от Куин, че никой няма да научи какво са направили. Те всъщност само добро били направили, за което Ридж трябва да благодари на Шона, а и на Куин.

Куин изглежда налудничаво щастлива заради Шона. Подскача около нея, като навита на пружина. (Не мога да разбера защо е цялата тази радост. Не е като нещо да се случва между Шона и Ридж.)

Ридж беше натирен от Брук, когато тя разбра за малката му лудория, той се прибра кахърен у Ерик, отказа да преспи с Шона, после пак се върна при Брук. Говориха дълго едни и същи работи и тя най-накрая му прости. Решиха да се съберат. И бяха много щастливи, че ще започнат живота си заедно. .... Тъй де ...
Ридж заяви, че я обича, че се е държал глупаво, никога повече няма да постъпва глупаво за тяхната връзка.

И тръгна да носи документи за анулиране на брака на Шона.

Някъде по това време Куин реши да затвърди позициите на Шона и отиде при Бил, за да му съобщи, че Ридж е женен за Шона, а Брук е свободна и той може да бъде с нея. (При Бил беше Джъстин, който потвърди информацията.)

Бил беше разярен на Куин и не искаше да я слуша, но я изслуша. И веднага тръгна да ходи при Брук.


Брук си мислеше, че е сама, но Ридж се върна незабелязано, за да й остави роза и бележка в спалнята.

В това време довтаса Бил и каза на Брук, че я обича, иска да е с нея.



Ридж подслуша част от разговора им, чу Брук да казва, че част от нея винаги ще обича Бил.

И си тръгна преди да чуе, че той (Ридж) е истинската й любов и този, с когото тя иска да бъде.
Ридж се върна за пореден път у Ерик, хвана Шона за ръката и я заведе на горния етаж. Куин ги видя и се захили доволно.

На горния етаж обаче Ридж си сподели болката с Шона, разказа й какво е чул. Изобщо само си говориха.

Куин пак отиде при Бил, за да му каже, че Ридж сега е с Шона в спалнята. Бил беше дважди по-разярен (защото беше отхвърлен от Брук) и изобщо не искаше да я слуша, но я изслуша. Двамата стигнаха до заключението, че Ридж трябва да е чул разговора на Бил и Брук. (Куин му каза, че трябва да й благодари.)

Докато си говориха, Кейти пък подслуша тях. И разбра, че Бил е казал на Брук, че я обича. Куин ги остави да се обясняват и си тръгна. Кейти била решила да прости на Бил, но след чутото – край! Не може да е с него.


В това време Брук се разтревожи, че Ридж се бави. И отиде у Ерик. И завари Шона разположена на леглото, докато Ридж беше в банята.

Ридж поиска Шона да ги остави и говориха с Брук. Уж си разясниха ситуацията, ама не съвсем. Ридж не може да приеме, че Брук обича Бил, той такива неща е причинил на семейството му! Брук разбра, че той ги е чул да говорят, каза му, че онова за обичта към Бил е само израз. Най-накрая вдигна ръце от него, каза му, че това не е край за тях, и си тръгна. На долния етаж се срещна с Шона, размениха си нелюбезни реплики. И Брук си тръгна, като каза, че Ридж обича само нея, Шона нищо не може да направи.


Последно Ридж и Шона плуваха в басейна у Ерик, но не показаха сцени от басейна.  Шона обещава, че ще му бъде превъзходна съпруга и винаги ще го кара да се усмихва.


Бил пак посети Брук, за да й предложи да забрави Ридж и отново да яхне жребеца си. Брук е непреклонна и му каза да ходи при Кейти. Куин пристигна неканена и ги прекъсна, за да може да позлобее още малко за сметка на Брук.




Даваха малко Зоуи и Картър. Зоуи завари Картър без риза в офиса.


Картър се интересува от добруването на Зоуи. Изглежда Томас е искал пак да се съберат, но Зоуи му е отказала категорично.
Картър и Зоуи започват да се интересуват един от друг. Първата им официална среща се състоя в офиса за обяд. (Вече дори не ходят в единствения ресторант в града.)

Стефи си стои в къщата на плажа, възстановява се, пие обезболяващи и приема посетители.
В началото всички я поощряваха да си пие лекарствата, а тя не искаше много да разчита на тях, но нещата ще се променят. Когато привърши първата опаковка, Фин не искаше да й предписва нова доза, ама тя много му се помоли и той кандиса. Проблемът е, че и втората опаковка привършва.


От посетителите голяма полза няма.
Ридж я занимава с неговите си проблеми – разказа й за сватбата с Шона и как нищо не помни: „Защо правя така, да губя контрол по такъв начин?!“

„Не е типично за теб“ разсъждава Стефи, като че ли не го познава.


При следващото си посещене я уведоми, че с Брук не са се събрали заради Спенсър.



Томас научи от Стефи, че си имат нова мащеха.

Но не подскача от радост. Дори иска баща му да е щастлив, а не мисли, че ще е така без Брук в живота му.


Той я посещава доста често и вижда, че тя се мъчи: „Нуждаеш се от нещо по-силно, очевидно изпитваш сериозни болки. Мразя да те виждам така. Татко не иска да те вижда така, Лиам не иска!“


Това му е редовна тема за разговор. Вижда, че тя се превива от болки, а вместо да свърши някаква домакинска работа и да е от истинска полза, той опява: „Държиш се сякаш си ОК със събирането на Лиам и Хоуп. Но очевидно не е така, страдаш. Страдаш, защото го загуби. И загуби живота, който си мислеше, че имаш с него. Очевидно е, че той още означава много за теб (сочи снимката на стената). Той сега е с Хоуп. А ти оставаш настрана. Опитваш се да бъдеш супермайка на това малко момиче. Истината е, че не си забравила Лиам. Защото не можеш.“

Когато не я тормози за Лиам, настоява да взема хапчета за болките. Всъщност Стефи се реши да се обади на Фин за втората доза по негово настояване.

(Тоя глупак сигурно ще накара Вини да й осигури нелегално лекарства.)


Лиам помогна, като отиде до аптеката, за да й донесе лекарствата. Но я предупреди да бъде внимателна.


Новата драма започна, когато Кели беше при Лиам и Хоуп. В колибата е голяма шумотевица, децата си играят в една от безкрайно многото стаи (които предполагаемо съществуват в друго измерение, тъй като никога не ги показват). Кели толкова се забавлявала, че помолила Хоуп да остане още една нощ с тях.


Стефи беше с Томас и очакваше Лиам да докара Кели у дома. Каза му, че няма проблем Кели да е с Лиам, иска тя да прекарва повече време с баща си.

Брат й обаче й подклажда страховете: „Когато беше ерген. Сега е женен за Хоуп. Това е къщата на Хоуп. Изненадам съм, като се има предвид миналото ви.“
И още (поглежда снимката на стената): „Да, Кели ти липсва, но това не е всичко. Липсват ти семейството, за което положи толкова усилия. Защо тази снимка още е на стената? Снимката на стената е за теб. Спомен за живота, който искаше да имаш – ти, Кели и Лиам. Да ходите на плажа и да строите замъци от пясък. А сега тя е в друг дом, с друго семейство, а ти си тук сама. Много съм разтревожен за теб.“


След като Томас си тръгна, Стефи се обади на Лиам. Вдигна й Хоуп и й каза, че Кели е помолила да остане още една нощ при тях.
Стефи се съгласи, но след като затвори беше много разстроена. Започна да плаче, извади бира от хладилника и изпи последното хапче с нея.


На следващия ден Лиам закъсняваш за работна среща с Бил, Уайат и Джъстин. Хоуп му предложи тя да закара Кели у Стефи.

Томас пак пристигна при Стефи и я завари заспала на дивана.

Когато я попита къде е Кели, Стефи започна да си спомня събитията от предишната вечер. Докато Томас не гледаше, скри бутилката от бира под одеялото. От разговора им се разбра, че Амелия не е на разположение в момента поради семейни причини, а Стефи не иска някой от семейството да стои при нея. Според Томас това не е добре за нея, вече е стояла няколко поредни нощи сама. В негово присъствие Стефи се държи нормално и му говори разумно. Не иска Томас да я стресира допълнително, тя е добре.

След като Томас си тръгна, пристигна Хоуп със закуска от любимото място на Стефи, но без Кели.
Кели останала в къщата на Брук. Лиам щял да я доведе, но закъснявал за работа, а Хоуп решила да го отмени. Но Кели и Дъглас започнали някакъв проект, Кели помолила да остане още малко, а Хоуп решила да донесе закуска на Стефи и да й каже.
Стефи не остана доволна, вече няколко дни не е виждала дъщеря си.
Хоуп се извини, каза, че не е съобразила и само се опитвала да помогне.

„Като държиш дъщеря ми далеч от мен?“ сопна й се Стефи.И се преви от болка.
Хоуп я попита дали е добре и Стефи леко изтеряса: „Добре съм, добре съм. Писна ми всички да ме питат дали съм добре и да се тревожат за мен. Разбира се, че не съм добре, блъсна ме кола! Старая се, опитвам се, но е бавен и труден процес."

"Не ми натяквай! Уморена съм всички да ме питат дали съм добре. ‚Изглеждаш различно.‘ Разбира се, че изглеждам различно! Защото се нуждая от малкото си момиче, а тя не е тук! Къде е дъщеря ми?! Искам Кели, искам малкото си момиче.“


По-късно Стефи се поуспокои и се извини, не е искала да избухва.

Хоуп също се извини за несъобразителната си постъпка. Каза на Стефи, че веднага ще отиде да доведе Кели, просто се надявала да имат възможност да поговорят. Разбира положението на Стефи, изобщо не е честно това, което й се е случило, но реакцията на Стефи е била притеснителна: „Трябва да те попитам това, което не искаш да те питам. Стефи, наистина ли си добре?“
Стефи каза, че ако се нуждае от помощ, ще помоли за помощ.
Тъй като отново започнаха да повишават тон, Фин, който минавал наблизо, чул и решил да се отбие.

Стефи представи Фин на Хоуп, като се опитва да пази поведение пред него. Всичко с нея е наред. Хоуп цивилизовано намекна, че има неща, които Стефи трябва да обсъди с лекаря си. Стефи настоя, че ще говори лично с него. Фин определено усеща, че нещата не са много как.
Хоуп си тръгна, за да доведе Кели.
Стефи поразсъждава, че това е от онези дни, които започват зле и продължават все по-зле. Може би не е трябвало да губи самообладание.
Фин не иска да се бърка, но стресът не е добър за възстановяването й: „Има ли нещо, което трябва да знам?“
Стефи му каза, че Хоуп е жената на бащата на дъщеря й, с нея имат сложно минало, не й се говори по въпроса.
И сподели, че е привършила лекарството, ще й трябва нова рецепта.
Фин не е склонен да й предписва отново лекраства. Дръпна й една реч за нещата, за които трябва да е благодарна, че в момента се чувства уязвима. Като лекар обаче той е дал клетва да не причинява вреда и не иска тя да развие зависимост към лекарствата.  Той не я съди и ще бъде до нея.


Срещата в СП протече в приповдигнат дух. Вземат решение за осъществяване на голяма сделка с европейска компания.
Бил се гордее с Лиам, който прекарва време с децата си, а не като него, който е пропуснал детството на Лиам и Уайат. Уайат се разчувства от думите на Бил и предложи всички да запомнят това за следващия път, когато някой закъснее за работа. Бил му каза, че за него няма извинение.

Оказва се обаче, че има, ако и Уайат да няма деца. На верандата му живее много беззащитен гущер, за когото той и Фло се грижат. Той му е като син.
Лиам се произнесе, че гущерите също са хора.

След това умопомрачително заключение дойде ред да поговорят за притесненията на Лиам, който се измъчва от въпроси като дали с Хоуп наистина помагат на Стефи, дали да бъде с дъщеря си не е най-доброто лекраство за нея в момента. Тя е свикнала да контролира нещата, но отдавна не й се отваря възможност, защото "непрекъснато й се случват лоши неща.“ (Бил сведе виновно поглед.)
Лиам продължи да си дърдори, докато Бил не реши да го прекъсне по същество: „Притесняваш се, че е било лоша идея Хоуп да закара Кели. Стефи е очаквала теб, нали? Трябва да се притесняваш. Стефи вече те загуби заради Хоуп, а сега дъщеря й прекарва толкова време с вас. Това ще създаде напрежение.“ Уайат е съгласен с Бил, Стефи и Хоуп не са първи приятелки.
Лиам е убеден, че те вече не са врагове. И двете искат най-доброто за децата.

В къщата на Стефи Фин я уверява, че може да разчита на него, за да й помогне да се излекува – физически и емоционално.
Стефи го оценява, но е добре.
Фин не е изненадан да го чуе.
„Нима ме познаваш толкова добре?“ шегува се Стефи.
„Може би по-добре, отколкото мислиш. Мога да разбера, че се преструваш.“ дружелюбно подмята Фин.
Стефи настоява, че не се преструва. Единственото нещо, което не е наред, е, че няма лекарства. А Фин е този, който може да реши проблема, като й напише рецепта.
Фин: „За физическата болка или за болката в сърцето ти?“
Стефи го пита дали я подлага на психоанализа. Фин обещава, че няма да иска допълнително заплащане.
Фин не отрича физическото й страдание, но усеща, че има нещо повече. Забелязал е напрежението между нея и Хоуп по-рано.

Стефи няма желание да говори за миналото си с Хоуп и Лиам.
Фин не иска да се меси, а само да помогне. Изобщо иска да помага на хората.
Стефи му вярва. Той е любезен и грижовен, брилянтен и скромен.
Фин не остава по-назад и й отвръща с комплименти. Сега тя преживява труден период. Но след като болката отмине, тя ще има толкова неща, за които да е благодарна. Тя е умна, красива и талантлива. Постигнала е толкова много. И скоро ще си върне здравето, а най-важното – прекрасното си момиче.
На Стефи й се струва, че едва ли не никога няма да я види. Тя прекарва толкова време с Лиам и Хоуп.
„Това лошо ли е?“ пита Фин.
Стефи признава, че това й дава време да се излекува и че дъщеря й си прекарва страхотно при баща си. Но Кели й липсва и иска тя да е с нея непрекъснато.

Фин знае, че това е нормално, но сегашните обстоятелства не са нормални. Тя още се възстановява, нека се възползва от това време. Ще може да излекува тялото и сърцето си. Фин е забелязал, че на снимката с Лиам изглеждат много влюбени, този живот вече го няма, а това е съвсем различен вид болка. Нещо му подсказва, че нуждата й от лекарства не е породена само от физическото й състояние. Това е мнението му, базиращо се на лични наблюдения. Също така е установил, че тя е боец и силна личност. Това ще й помогне да преодолее страданието, а не още една рецепта. Съветът му е да е честна със себе си за причините, поради които иска лекарствата.
Всеки преминава през трудни периоди, на него също му е познато. В такива моменти най-доброто лекарство е подкрепа и окуражаване. Тя има на кого да разчита, може да се облегне на баща си например, а и на него, ако иска.
Стефи призна, че в момента се справя с много предизвикателства. Да бъде самотен родител е било много трудно (особено в началото). Толкова много пелени, никакво време за сън, всичко е хаотично, но все пак й се искало да спре времето и да гледа Кели безкрай. Но в момента не може да вземе дъщеря си на ръце без да я прониже болка. Опитва се да го крие, защото не иска да плаши дъщеря си. Фин има възможността да й помогне, умолява Стефи. Може да й предпише още една рецепта и да й помогне да стане отново най-добрата майка за дъщеря си.




В СП Лиам и Бил разговарят насаме. Лиам разсъждава над живота си със Стефи. Те са били щастливи заедно, но той е трябвало да направи избор. Избрал е Хоуп, но това не означава, че не обича Стефи или че ще престане да се тревожи за нея. Просто е избрал този нов и чудесен живот с Хоуп, Бет и Дъглас. А сега и Кели, която прекарва  доста време с тях. Но това оставя Стефи сама в къщата, в която са живели заедно.
Бил: „Е, не е съвсем сама. Има онази ограмна снимка на вас двамата. Което мисля, че е малко странно на този етап. Стефи трябва да помисли да я махне.“
Лиам: „Вероятно си прав.“
Бил: „Вероятно? Вече се съгласихме, че баща ти винаги е прав. Лиам, ти си предан и на двете си семейства, а това заслужава възхищение.“

Лиам: „Не знам, татко, мисля, че Стефи заслужава много повече от това, с което я оставих.“ Заключава, че Стефи стои сама твърде много.
Бил се вживява в ролята си на мъдър баща –не е добре да се прекалява със самообвиненията, защото няма измъкване. Освен ако Лиам не подлага на съмнение решението си да е с Хоуп?
Лиам е категоричен: „Не! Със Стефи имахме живот заедно, имаме дете. Разбира се, че се чувствам виновен, че аз съм причината тя да е сама. Но бъдещето ми е с Хоуп и Стефи го знае.“
Тогава Лиам прекалено много се замисля по въпроса, счита Бил: „Стефи е силна, красива и интелигентна жена. Ще срещне някой друг. Също така е много независима. Някои хора са добре, ако са сами.“
Лиам допуска, че е така, но знае със сигурност, че Стефи не иска Кели да не е с нея.
И пристигна Хоуп.

Двамата я поздравяват. Лиам: „Как мина? Стефи вълнуваше ли се, че Кели  е пак при нея?“
„Не още.“ отговаря Хоуп.

Хоуп им разказва как децата са се забавлявали и т.н. за случилото се. Стефи реагирала доста напрегнато.
Лиам: „Разбира се, че Стефи е била разочарована. Откакто се роди, Кели е център на живота й. А сега прекарва толкова време с нас. Дъщеря й й липсва.“
Бил е като оазис на разум и спокойствие: „Това е истинска главоблъсканица. Няма правилно решение на ситуацията. Като се имат предвид обстоятелствата, смятам, че е добре, че имате такава уговорка за Кели и тя прекарва повече време с вас. Да тичаш след малко дете е трудно. Изисква много енергия. А Стефи изпитва болки. Така че тя се нуждае от време и пространство, за да се възстанови.“
Хоуп се чуди как изобщо се справя – работи вкъщи, Амелия не е на разположение и сега е сама, докато страда физически.
Затова Бил смята, че е добре, че Кели прекарва толкова време с тях.
Лиам се тревожи, че Стефи ще си помисли, че се възползват от ситуацията.
Хоуп не може да повярва, че Стефи би си помислила, че искат да я откъснат от Кели.
Лиам мисли, че Стефи гледа на болките, които изпитва, като един вид провал. Докато Стефи се възстановява, те трябва да са по-чувствителни към ситуацията.
Бил е готов да помогне, ако има какво да направи.
Хоуп казва, че Стефи все пак не е съвсем сама. Лекарят й е с нея.
Бил е доста свадлив: „О! Значи се е отбил на домашно посещение.“
Хоуп обяснява, че той е съсед на Стефи.
Бил: „Колко добросъседско от негова страна! Донесе ли й ябълков пай или домашно бито масло?“

Лиам не можда да се начуди, че според Бил всеки има задни мисли.
Бил: „Това лекарят от болницата ли е? Онзи младичкият?“
Хоуп така предполага.
Бил: „Аха. Интересно!“
Лиам: „Татко! Той е лекар, професионалист, който не се колебае да свърши нещо допълнително. Какво не е наред с това?“

Бил: „Какво не е наред с теб?“
Лиам: „С мен?!“
Хоуп ги прекъсва, тя е доволна, че Стефи получава персоналните грижи, от които се нуждае.
Бил: „Ха!“
Лиам: „Благодаря ти, Хоуп. Гласът на разума! Фактът, че аз забелязвам болката, която Стефи се опитва да скрие, ми казва колко зле са нещата.“
Бил: „Добре. Като оставим лекаря настрана, ето защо е благословия, че вие прекарвате толкова време с Кели и се грижите за нея. Сигурен съм, че имате нужда от време и за себе си. Искате да излезете вечер. Дайте ми и трите деца. (Лиам го зяпа.) Защо ме гледаш така? Аз управлявам един от най-големите конгломерати на планетата. Не мислите, че мога да се справя с три хлапета? Ще ги събера с Уил и ще си направим парти в стил ‚Студио 54‘.“
Лиам и Хоуп го гледат като изкопаемо. Бил е възмутен, че не знаят за „Студио 54“ – най-горещия клуб в Манхатън.

След като остават насаме, Лиам и Хоуп продължават да се тревожат за Стефи. Лиам усеща, че нещо по-сериозно се случва с нея. Или просто си въобразява? Лиам пита Хоуп какво й подсказва женската интуиция.
Хоуп е съгласна с него, затова е дошла да поговорят. Тя не може да каже със сигурност, но нещо изглежда не както трябва.
Лиам се притеснява, че Стефи се опитва да скрие какво преживява. Как ще й помогнат, ако Стефи не говори с тях?
Хоуп мисли, че може да се намери някой друг, пред когото тя да се разкрие.
„Да“, колебае се Лиам, „Томас? Не Томас! Ридж?“
Хоуп: „Или лекаря на Стефи?“

В СП Бил се шегува, че на Джъстин му харесва да е натоварен в работата, тъй като личният му живот никакъв го няма. Джъстин му отвръща, че същото важи за него. Освен ако има нещо, което Бил не е споделил. Бил си мисли, че Джъстин го пита за Кейти, но Джъстин пита за Брук: „Като знам какво изпитваш към нея, сигурно си подразнен.“

Бил: „Защото още не се е отказала от онзи жалък загубеняк Форестър, въпреки че той е женен за Шона сега? Да, малко е дразнещо.“
Джъстин: „Какво ще направиш?“
Ридж влиза: „И аз бих искал да знам това. Ако пак си намислил нещо за Брук, ще имаме проблем.“

Джъстин: „Наистина не трябва да идваш без предупреждение, Ридж. Долар Бил е много зает мъж.“
Ридж: „Той е причината дъщеря ми да е в болница. Тя още изпитва болки, защото той я блъсна с колата си.“

Бил го прекъсва: „Стига вече! Дори и ти не си такъв идиот, та да го вярваш. Беше инцидент, Форестър. И ми повярвай, че съжалявам.“
Ридж: „За какво? Съжаляваш, че целуваше жена ми? За последствията, които имаше за толкова семейства? Грижа ли те е?“
Бил: „Грижа ме е за Брук. Доста повече от теб, очевидно. Тъй като тя сега ти е бивша съпруга след скоростната ти сватба във Вегас. ‚Ще поръчам бургер, картофки и брачно свидетелство.‘ (дразни го Бил).“
Ридж го гледа с погледа „Не знам какво да кажа, ама ще гледам особено и нахално“.

Джъстин има ангажимент, но се чуди дали е добре да оставя Ридж и Бил насаме.
Ридж: „Не виждам никакви хеликоптери или коли, сигурен съм, че ще съм добре, Джъстин.“
Бил дава последни инструкции на Джъстин, който излиза. Бил се обръща към Ридж: „Добре, Форестър, виждаш, че тук вършим повече от шиене на рокли. Ако не си дошъл  да ми подгъваш панталоните, имаш две минути. Времето ти тече.“

Ридж: „Чух, че се обясни в любов на Брук.“
Бил: „Тогава си чул какво ми каза Брук. Винаги ще ме обича. Това е положението.“

Бил: „Брук винаги ще ме обича. Тя го сподели. Ти може да отричаш, но това няма да го направи невярно.“
Ридж: „Ти си в тотална заблуда.“
Бил: „А ти си лицемер. Мислиш си, че още можеш да се месиш в живота на Брук, докато си женен за друга.“
Ридж: „Държа на нея.“
Бил: „Може да бъде оспорено. Ако наистина държиш на нея, ще продължиш  живота си с Шона. И ще оставиш Брук ...“
Ридж: „Да продължи живота си с теб? Ти си токсичен за всяка жена, която е държала на теб. Виж какво причини на Кейти. Женен или не, винаги ще защитавам Брук от такива като теб.“ И си тръгва.


В колибата Хоуп приключва разговора си с Дона, която е завела децата на плажа без да попита никого. Лиам не се вълнува особено, но Хоуп е притеснена, че сега Кели ще се прибере още по-късно при майка си, а Стефи няма да е доволна.

Лиам обещава да се обади на Стефи и да й обясни. Но Хоуп е права – колкото по-бързо Кели се прибере, толкова по-добре ще се почувства Стефи. Не му харесва Стефи да е сама в момента.
Хоуп: „Но тя не е. Тя е с лекаря си.“

Пристига Брук: „Нали не ви преча? Как са децата?“

Лиам казва, че са още с Дона, но трябва да се върнат всеки момент.
Брук усеща известно напрежение: „Всичко наред ли е?“


Брук разбира защо Стефи е била разстроена: „Тя е очаквала Кели да се прибере, а вместо това ...“
Хоуп: „Се появявам аз без дъщеря й. Не мина добре. Трябваше да се обадя първо и да попитам дали Кели може да остане още малко, а не да отивам без да ме очакват. Но не очаквах да реагира по такъв начин.“
Лиам: „Да, но ти не си се опитвала да държиш дъщеря й далеч от нея.“
Хоуп: „Очевидно не, но явно тя така се чувства.“
Брук: „Ти си обяснила всичко, нали? И сега тя разбира.“
Хоуп се надява. Да види, че Стефи страда по такъв начин, й разбило сърцето.
Брук пита дали Стефи все още взема лекарства и дали е контактувала с лекаря си.

Хоуп разказва за посещението на Фин. Хоуп искала да го разпита за състоянието на Стефи, но Стефи май нямала търпение да се отърве от нея.
Брук: „Мислиш, че има нещо повече?“ Хоуп и Лиам се споглеждат.

Лиам проявява внимание и пита Брук как се справя тя. И за нея не е лесен период.
В някои дни Брук само искала да се върне в леглото, да се покрие презглава със завивките и да забрави за целия свят. Или да изяде чиния със сладки. Случилото се между нея и Ридж било болезнено и шокиращо.
"Просто искам ... Е, и двамата знаете какво искам", с тъга заявява Брук. Но да не се притесняват за нея. Тя се радва, че те двамата са щастливи и имат чудесно семейство.

След като Брук си е тръгнала, Хоуп все още се тревожи за нея. Но Брук е била права за едно – това е специално време за тях и семейството им. Хоуп не помни да е била по-спокойна,  щастлива и благословена.


Хоуп се чувства зле заради Стефи, но те ще бъдат до нея и ще й помогнат да се справи.
Лиам е съгласен, Стефи е силна.
Хоуп му казва, че е благодарна за него. Той е изумителен съпруг и невероятен баща. Тя обича съвместния им живот. Също така много обича Лиам и винаги ще го обича.



Стефи и Фин продължават разговора си.
Стефи обяснява, че не може да се справи с болките без помощ. Мрази да разчита на лекарства, но трябва да отглежда малко момиче. Кели е всичко за нея, но Стефи не може да е майката, която трябва да бъде, докато изпитва такива болки. Стефи моли за една последна рецепта.

Фин би искал да помогне, но това не е начинът: „Отговорът е ‘не‘.“

Стефи продължава да му се моли (с гримаса на лицето). Той е единственият човек, който може да й помогне. Дъщеря й, която зависи от нея, скоро ще си е у дома. Как ще се грижи за Кели така?
А как ще се грижи за нея, ако е зависима от лекарствата, контрира Фин: „Не искам да си мислиш, че не съчувствам на състянието ти. Имам и други пациенти в подобно положение, които се чувстват така, като че ли болката превзема живота им. И това е страшно. Но ще е още по-старшно, ако станеш прекалено зависима от лекарствата. Опиатите причиняват пристрастяване дори и да се вземат по предписание. Не се случва във всички случаи, но съществува възможност. Затова лекарите трябва да наблюдават пациентите си, за да са сигурни, че не стават зависими от тях. Притеснявам се, че точно това ти се случва.“

Стефи не иска лекции, а хапчета. Само още една доза, моли се тя.
Фин: „Няма да е само една. Когато шишето се изпразни отново, ще водим същия разговор. Аз съм лекар, виждал съм го и преди. Ти си интелигентна жена, искам да разбереш напълно какво се случва с теб.“
Стефи разбира, че я боли. А лекарствата премахват болката.
Фин й обяснява детайлно, че лекарствата блокират болката, но предизвикват химическа реакция, идентична с реакцията при силно удоволствие. Накрая я пита дали разбира.
Стефи (малко заядливо): „Мислиш, че имам проблем? Мислиш, че съм пристрастена.“

Фин: „Не казах това, Стефи. Казах, че съм загрижен.“
Стефи се притеснява, че никога няма да се освободи от болката.

Фин я успокоява, че болката ще отмине и тя ще си върне живота. Дотогава Стефи не би искала да влоши положението.
Стефи не вижда как може да стане по-зле.
Фин: „Защото изпитваш повече от физическа болка. Трябва да говориш с някого – баща ти, брат ти, приятел. С мен.“

Стефи заявява, че той умее да изслушва. След като се успокоява, се отпуска и му разказва неща от миналото си. За известно време си мислела, че детето на Хоуп е нейно. От тях се били възползвали, а Стефи само искала сестра за Кели. Кръстила детето на сестра си, която загубила при трагична катастрофа преди години. Майка й живее в Париж, но още са близки. Заминала, защото не могла да преживее разочарованието, че е загубила мъжа, когото обича, заради Брук Лоуган (майката на Хоуп). А Стефи загубила Лиам заради Хоуп.

Когато Фин трябва да си тръгне, й оставя номера на директната си телефонна линия, за да може да се свързва с него по всяко време.

След като си тръгва, Стефи взема бележника с номера и се усмихва.

Зоуи и Ридж са в офиса, Ридж прави корекции по новата рокля.

Ридж й казва, че не си пада по клюките, но се радва, че Зоуи и Картър излизат, като се има предвид случилото се с Томас.

Влиза Кейти, за да поговори с Ридж за маркетинговите идеи за есенната кампания.

Зоуи си тръгва. Кейти се прави, че не забелязва опитите на Ридж да я прекъсне. Говори подчертано за билбордове на Сънсет булевард и на Таймс Скуеър, най-накрая Ридж да успява да спре тирадата и я пита как се справя: „Можеш да говориш с мен. И двамата сме в една и съща ситуация – бяхме предадени от едни и същи хора.“

Кейти просто се опитва да живее живота си – за себе си и за сина си. Но все пак изпуска парата: „Звучи налудничаво, но бях щастлива с Бил. Живеехме заедно като семейство и той го съсипа. Отново! Вбесяващо е, правил го е безброй пъти. Приключих и с двамата. Как можаха да ми причинят толкова унижение?! На нас?!“

Кейти все още е в шок от случилото се – Брук, Бил, Ридж е женен за Шона.
"Ти си човек, който обикновено обмисля нещата", твърди Кейти.

Ридж: „Тя е чудесна жена.“
Кейти: "Сигурен ли си, че това не е криза на средната възраст? Защо не си купиш спортна кола като всеки друг мъж?"
Ридж: „Имам достатъчно спортни коли. Мислех да си купя яхта, но миналата седмица някой каза ‚Яхтите не отвръщат на любовта ви‘, така че ...“
Кейти: "А Шона го прави? Толкова ли са силни чувствата ви един към друг?“
Ридж: „Ожених се за нея, нали?“
Кейти: "Това не отговаря на въпроса ми.“
Ридж: „Мисля, че отговаря.“
Кейти: "Щастлив ли си?“
Ридж се дразни: „Не изглеждам ли щастлив?“
Кейти: "Защо отговаряш на въпросите ми с въпрос?“
Ридж: „Какво искаш от мен?“
Кейти: "Пак го правиш.“
Ридж: „Кейти!“
Кейти: "Само искам да съм сигурна, че вземаш правилното решение. Никога няма да оправдая това, което сестра ми направи с Бил, но въпреки тази целувка ...“
Ридж: „Не беше просто целувка!“
Кейти: "Няма значение. Защото знам, че единственият мъж, когото сестра ми наистина желае, си ти.“

Ридж: „Мразя Бил повече от всеки друг на тази планета.“
Кейти знае.
Ридж: „Ами Брук? Защо прави нещата, които прави? Защо не може да е лоялна към мен? Защо не може да е предана на един човек? Само това искам – някой да ми е предан. Може би Шона е този човек.“
Кейти: „Значи мислиш, че Шона е чакала цял живот за някой като теб да се появи?“
Ридж: „Да.“

Кейти: „Нека ти кажа кой е чакал цял живот за теб. Сестра ми Брук. Тя те иска, винаги те е искала, винаги ще те иска. Тя прави грешки, вкарва се в беля, взема необмислени решения и целува хора, които не трябва да целува. Идеята да се живее за момента придобива съвсем ново значение при нея.“
Ридж: „Тя не обмисля нещата предварително.“
Кейти: „Каза мъжът, който се ожени във Вегас. (Ридж има благоприличието да замълчи.) Добре, тя не го прави, прав си. Тя следва сърцето си, знаем това за нея. Не извинявам поведението или решенията й. Но трябва да те попитам. Наистина ли искаш Шона? И ще уважиш това пиянско бракосъчетание, което дори не си спомняш?“



Куин седи на дивана в апартамента на Шона и Фло, играе си с няколко чифта слънчеви очила и се интересува защо са й притрябвали на Шона толкова много.
Шона: „Аз живея в Бевърли Хилс, така че трябва да изглеждам шик."

Куин (лигаво): „Изглеждаш фантастично, скъпа.“
Шона оглежда стаята: „Не мога да повярвам, че оставям това зад гърба си. Официално се местя в имението на Форестър.“ (Представа си нямам за какво говори. Изобщо не са обсъждали преместванто й.)
Куин: „Въпреки че с Ерик сме щастливи, че си с нас, Ридж е в екстаз.“

Шона: „Толкова е сюрреалистично. Животът ми винаги е бил скромен, парите едва стигат за наем.“
Куин: „Никога повече няма да се тревожиш за това. Парите никога не са означавали много за нас. Но знам, че ти би била щастлива, ако живееш в някоя схлупена колиба.“
Шона си рови в косата с пръсти: „Да, ако съм с любящия си съпруг. Още съм зашеметена. Та аз съм женена за единствения и неповторим Ридж Форестър.“

Куин: „Знам за какво говориш. С теб сме продукт на едни и същи скромни обстоятелства. Претрепвахме се от работа, за да свържем двата края.“
Шона: „Отглеждахме деца, работихме на две места. Ти изграждаше бижутерийната си империя.“
Куин: „Определено сме две жени, които могат да се грижат за себе си.“
Шона: „Но е хубаво, че имам партньор до себе си.“
Куин: „Особено някой така успешен и красив.“
Шона: „Да, за щастие имаме много добър вкус.“
Куин: „Можеше ли да си го представиш през всичките тези нощи в казиното? Виж ни сега. И двете сме женени за Форестър.“
Шона: „Всичко това е като фантазия. Живея в имението на Форестър с най-скъпата ми приятелка, омъжена съм за този чудесн мъж. Не мога да повярвам, че това е животът ми.“
Куин: „Тогава продължавай да се щипеш, защото това е реалността ти. Поздрави новата мисис Ридж Форестър. Толкова съм щастлива заради теб.“
Шона се чуди дали трябва да запази старите си дрехи. Сега е Форестър. Дали ще е подходящо да продължи да ругае и да носи скъсани дънки?
Куин: „Можеш да правиш каквото си поискаш. Ридж се влюби в теб заради теб самата.“
Шона не може да спре да си мисли за нощта на сватбата: „Колкото и да съм развълнувана, че съм съпруга на Ридж, не мога да забравя, че се основава на лъжа и тайна.“
Куин: „Спри да говориш за станалото във Вегас. Вече е късно да промениш нещата.“

Шона не иска да развали това, което имат с Ридж, за първи път има страхотна връзка, омъжена е за мъжа на мечтите си.
Куин: „Тогава почувствай радостта и забрави как си го постигнала! Всеки се напива на сватбата си. Ти си най-доброто, което се е случвало на Ридж. Така че престани да се чувстваш зле!“
Шона: „Той ще се чувства ли по същия начин, ако узнае истината? Ами ако Брук или Ерик разберат?“
Куин: „Няма. Никой никога няма да узнае за тайната ни!“



В имението на Форестър Брук се взира в портрета на Куин.

Ерик влиза в стаята и благодари на Брук, че се е съгласила да се видят. Брук признава, че е била изненадана от поканата.

Ерик казва, че ще му е много неприятно, ако враждата между Брук и Куин повлияе на приятелството му с Брук.
Брук: "Никога няма да позволя на Куин да се намеси между нас. Прекалено много означаваш за мен. Но напоследък не се чувствам комфортно в тази къща."

Ерик е знаел, че Куин ще е извън къщата, затова я повикал сега.
Брук: „Защо искаше да се видим, Ерик?“
Ерик: „Мислех си за теб. Осъзнах колко трябва да си съсипана.“
Брук: „Хоуп ми помага да продължа напред.“
Ерик не е убеден, че е необходимо да го прави: „Не съм спрял да вярвам в теб и Ридж. Не мисля, че и ти трябва да се отказваш.“
За Брук нещата все още са трудни за вярване. Тя знае, че Шона непрекъснато му се е хвърляла на врата и че с Куин са направили всичко, за да саботират брака й. Но Ридж да реагира толкова импулсивно?
Ерик: „Не е типично за него, нали?“

Не, не е, съгласява се Брук. Затова решила да изгладят нещата, но Ридж я чул да говори с Бил, интерпретирал погрешно думите й и се втурнал при Шона: „Мислиш ли, че Ридж го прави, за да ме накаже? Или наистина има чувства към Шона?“
Ерик: „Само Ридж може да отговори на това. Аз съм само сигурен в чувствата ви един към друг. Брук, трябва да загърбите миналото. Не позволявай това да е краят. Фокусирайте се върху бъдещето и любовта, която изпитвате един към друг.“
Брук: „Ако Куин те чуе, ще откачи.“

Ерик се смее: „Мисля, че си права. Тя има твърда позиция за Шона и Ридж. Иска най-доброто за приятелката си.“
Брук знае, че е повече от това: „Обича да ме вижда да страдам.“
Ерик не мисли, че е толкова злонамерено.
Брук: „Не виждаш съпругата си, както я виждам аз.“
Ерик: „Така е, Брук. И никога няма да се случи. Знам миналото ти с Ридж. Преживял съм го с вас през годините. Знам какво изпитвате един към друг. Продължавай да се бориш за живота си с него.“
Ерик излиза от стаята. Влиза Ридж, пръхтейки. Забелязва Брук, двамата се гледат.

Ерик влиза в офиса (това беше бързо) и заварва Кейти.

И двамата се питат как са. Ерик е добре, не може да се оплаче.
Кейти също, разсейва се с работа.

Ерик отбелязва, че за нея е доста труден период, като се има предвид случилото се с Бил и Брук.
Кейти: „И преди се е случвало. Ще го преживея.“
Ерик съжалява за начина, по който се е случило.
Кейти също, но не й се говори за Бил в момента: „Току-що разговарях с Ридж.“
Ерик: „И в неговия живот се случват големи промени.“
Кейти знае, че Ерик винаги е подкрепял Брук и Ридж. Вероятно Ерик не го осъзнава, но Кейти споделя мнението му: „Тъкмо казах на сина ти, че независимо от случилото се с Бил, мъжът, когото сестра ми наистина желае, е той.“


Брук предполага, че Ридж е изненадан да я завари в къщата. Ерик я е поканил: „Предполагам, че се сещаш защо.“

Ридж: „Татко винаги ни е подкрепял. А също и сестра ти.“
Брук: „Кейти?“
Ридж: „Да, отби се в офиса и ми каза, че вярва в нас.“

Двамата се гледат, Куин се появява незабелязано на площадката на стълбището. (Тя пък откъде мина, за да се появи там?)

Ридж: „Защо винаги ни се случва така?“
Брук се обръща към портрета на Куин, която се скрива от полезрението й: „Може би трябва да попитаме нея. Куин и Шона направиха всичко възмжно, за да застанат между нас.“

Ридж: „Нека не правим това. Да не обвиняваме други хора.“
Брук: „Шона снима видеото с мен и Бил, а Куин го качи на фоторамката, за да го види цялото семейство. А след това ти се ожени за Шона. Съсипва ме да знам, че не помниш нищо от онази нощ. Не мислиш ли, че е странно?“
Ридж: „Не. Пих доста.“
Брук: „Има нещо повече, Ридж. Не знам какво, нямам доказателства, но го усещам. Ти си бил манипулиран отново. Това е същото усещане, което имах, когато Стефани се месеше във връзката ни. Но сега ти си с Шона. Не обвинявам никого, знам, че вината е моя. Поемам отговорност за действията си. Но е погрешно ти да си с Шона. Не е правилно. С теб сме заедно от дълго време, имаме тази невероятна връзка. Имали сме проблеми, но победихме. А това го прави красиво. Но ти си женен за Шона. Това ли е? Така ли свършва историята за нас?“


Куин клати глава.


Брук: „Защото мъжът, когото винаги ще обичам, стои пред мен. А жената, която ти обичаш, стои пред теб. И това не е Шона.“

Куин звъни на Шона и шепне по телефона: „Искам веднага да дойдеш в къщата ми. Брук е тук.“


Брук се усмихва на Ридж: „Нека да загърбим всичко това. Можем да го направим. Толкова много се обичаме. Можем да забравим случилото се, животът е твърде кратък.“

(протяга ръка) „Вземи ръката ми, нека си отидем у дома. Заедно.“

Шона пристига в СП и носи подарък на Уайат – домашни бисквити от овесени ядки със стафиди.

Уайат е във възторг, едно време я е молил да му ги прави, толкова са вкусни: „Това е много мило и неочаквано, но за какво ми благодариш?“
Шона: „Благодаря ти, защото Фло най-накрая е добре. Тя е щастлива и трябва да призная, че е заради теб. Не мисля, че съм ти казвала колко съм благодарна.“
Уайат: „Много мило от твоя страна. Дъщеря ти ме прави много щастлив.“
Шона: „И Сали не създава повече проблеми?“
Уайат: „Не, всъщност изобщо не съм разговарял с нея.“
Шона чува телефона си, звучи й като гласова поща: „Тук има ужасно покритие, понякога минават часове, преди да си получа съобщенията. Оооооо, от майка ти е. Единственият човек, който е по-щастлив от мен за теб и Фло.“


Шона: „Уайат, толкова съм ти благодарна. Усмивката на лицето на дъщеря ми е най-хубавият подарък.“
Уайат: „Ти също изглеждаш доста щастлива. И не мисля, че е само заради Фло.“

Шона признава, че има много причини да е щастлива напоследък.
Уайат: „Чудя се за какво говориш, госпожо Форестър.“
Шона: „Можеш ли да повярваш? Още се щипя.“
Уайат: „Всеки, който ви е виждал заедно с Ридж, може да го повярва.“
Шона: „С майка ти имахме щури идеи за живота си, но никога не сме си представяли, че ще живеем в Бевърли Хилс, омъжени в известна модна фамилия.“
На Уайат не му се вярва: „Правихте какви ли не планове. И нито веднъж не сте си помисляли за ‚матриарх на Форестър‘?“

Телефонът на Шона пак сигнализира.
Уайат я подканя да вдигне, защото Шона не би искала да кара майка му да чака, ужасна идея е.
Шона е съгласна: „Особено сега. Мисля, че ми се пада мащеха. Не искам да я ядосвам.“
Уайат е напълно съгласен с нея.

Шона си прослушва съобщението: „Майка ти иска да ме види, но не е нищо спешно.“
Уайат: „Ако беше нещо спешно, нямаше да ти се обажда. Щеше да е пред теб и да ти го казва лично.“
Шона: „Звучиш като човек с опит.“
Уайат: „Твърде много опит.“
Шона: „Знам, че майка ти е доста пренавита понякога. Но това е така, защото е прекалено загрижена за теб и щастието ти. За щастие и за моето.“
Уайат: „Действително ‚за щастие‘, защото майка ми или наистина харесва някого, или наистина го мрази. Добре е, че си в списъка на приятелите й.“




Във ФК Ерик: „Значи мислиш, че още има шанс за Брук и Ридж?“

Кейти: „Да. Изглеждаш изненадан.“
Ерик: „Предполагам, че съм. Като се има предвид какво си преживяла с Бил и Брук.“
Кейти: „Независимо от това и всичко, което сестра ми прави, за да саботира собственото си щастие, още вярвам, че Брук и Ридж трябва да бъдат заедно. И ще бъдат. Казват му ‚съдба‘ с основание, нали?“

Ерик пита дали има шанс за нея и Бил.
Кейти отговаря, че като родители се разбират добре, но като двойка ...: „При Брук и Ридж е различно. Все още вярвам в тях.“
Също и Ерик.
Кейти: „Това не ти ли създава проблеми у дома?“
Ерик: „Имаш предвид Куин. Шона е най-добрата й приятелка, тя я подкрепя.“
Кейти: „Не го разбирай погрешно, но при Куин винаги е нещо повече от обикновено насърчаване. Като например видеото.“
Ерик е съгласен: „Не беше най-добрата й проява. Но мисля, че си научи урока. Знае, че очаквам повече от нея. Ако Ридж иска да се върне при Брук, тя няма да се бърка.“
Кейти дипломатично се опитва да запази неутрално изражение.


Кейти: „Знам, че звуча налудничаво, но знам, че Бил ме обожава. Той ме цени и казва, че го правя по-добър човек. Но по някаква причина това не е достатъчно. Все пак иска Брук.“

Ерик я пита дали тя е напуснала Бил, като го е чула да казва, че винаги ще иска Брук.
Не било лесно, признава Кейти. А тя била отишла при него, за да разрешат проблемите си. Но чутото й дошло прекалено много и му казала, че с тях двамата е свършено.

Ерик усеща, че Кейти не е напълно сигурна, че това е правилното решение.
Кейти не знае. Бил е объркан, тя е объркана. Те винаги ще са семейство, но в момента не е сигурна какво е бъдещето за това семейство.

Кейти решава да си тръгне, защото има планове за обяд с Дона. Което я подсеща каква страхотна двойка са били Дона и Ерик: "Случвало ли ти се е ...“
Ерик: „Кейти, аз съм щастливо женен мъж.“
Кейти знае, но няма значение, не е нейна работа.
Ерик: „Имаш всички основания да си ядосана на Куин. Но тя ми е жена. Обичам я. Между нас съществува връзка, която наистина не мога да обясня.“
Не е необходимо, казва му Кейти. Тя е прекарала дълго време с мъж, когото повечето хора не харесват. Тя е доволна, че е разбрала за целувката, но демонстративния начин на Куин ...: „Тя ти е съпруга. И й се доверяваш. Но аз не. По-рано каза, че е по-добре да не се меси, ако Ридж иска да се върне при Брук. Но трябва да съм честна. Не вярвам, че има нещо, което Куин не би сторила, за да ги държи разделени.“



В къщата на Ерик Брук държи ръката си протегната към Ридж: „Моля те. Знам, че искаш това – живот с твоята Лоуган. Освен това бракът с Шона е измама, шега. Ти го знаеш, аз го знам, дори Шона го знае.“

Куин отново звъни на някого по телефона (трябва да се предполага, че е Шона): „Пак съм аз! Зарежи всичко, което правиш, и идвай тук. Побързай! Става въпрос за Брук. Наистина съм разтревожена.“

Ридж: „Лоуган, бях готов да анулирам брака и да се върна при теб. Простих ти за всичко, но да чуя да казваш на Бил, че винаги ще го обичаш, е прекалено много.“

Брук: „Част от мен винаги ще го обича. (Ридж маха раздразнено с ръка.) Както част от теб винаги ще обича Шона, щом си стигнал дотам, че да се ожениш за нея. Но това не означава нищо. Моля те, не ми казвай, че тези нечленоразделни обети са означавали нещо за теб, защото не е вярно. Не мога да понасям това. Не мога да понасям мисълта, че си с Шона. Обичам те толкова много.“
Куин слиза по стълбите: „Не мога да понасям мисълта, че ти си в къщата ми. Но предполагам, че не можем да получаваме всичко, което искаме.“

Брук: „Боже мой! Куин, ако обичаш, в момента разговаряме. Може ли да напуснеш?“
Куин: „Собствената си къща?!“
Брук: „Това е важно.“

Куин: „Не е само моята къща. Това е къщата и на Ридж. Къщата, която дели със съпругата си. Шона.“
Ридж хвърля поглед към Брук. (Изглежда ми леко изплашен. )

Куин: „Мисля, че трябва да започнеш да зачиташ това. Чух жалката ти молба и как злословеше за приятелката ми. Чуй какво ще ти кажа. Никога вече няма да подронваш брака на приятелката ми в моята къща!“

Брук не вярва на ушите си: „Аз подкопавам брака на приятелката ти? Ти сериозно ли? Това идва от жена, която прекарва живота си, като се опитва да подкопае моя брак! Всичките години, през които сме били заедно с Ридж, нищо ли не означават за теб?“
Куин: „Не, Брук. Те не означават нищо за теб. И не е моя вината, че Ридж най-накрая намери жена, която го поставя на първо място. Която не обикаля наоколо да целува бившия си.“

Брук започва да се ядосва: „Боже! Вече обясних това!“

Ама не може да надвика Куин, която е набрала инерция: „Мъжа, когото Ридж мрази повече от всеки друг. Някога зачитала ли си неговите чувства?“
Брук: „Ридж, не я слушай. Знаеш колко много означаваш за мен.“ Ридж изобщо пък не може да вземе думата.
Куин: „Знае ли? Не знам. (Обръща се към Ридж.) Връзваш ли се на това? На крокодилските й сълзи? (Ридж тръгва да казва нещо). Знаеш каква е ситуацията.“

Куин: „Знаеш какво се случва между нея и Бил. Целувката. И онова, което му е казала. И нека ти задам един наистина важен въпрос. Защо Брук винаги се обръща към Бил при първия знак ...“
Брук: „Престани!“
Куин: „... за проблем в брака ви? И го прави всеки път. Мъж, когото ти не можеш да понасяш.“

Куин: „Но вече не трябва да се примиряваш с това. Защото сега си с жена, която разбира значението на думата преданост. Която не ходи по други мъже зад гърба ти като Брук. С мъж като Бил Спенсър!“
Брук: „Казах ти да престанеш! Нямаш представа какви ги приказваш!“
Куин (към Брук): „Не! Ти нямаш представа! Никога не си имала представа от какво се нуждае Ридж в една съпруга!“
Брук: „Това е достатъчно. Ридж, моля те, не я слушай.“
Куин: „Няма нужда да ме слуша. Ти знаеш какъв е живоът с Брук. Винаги се чудиш дали няма да я завариш с Бил, устите им върху другия, ръцете им около другия...“
Брук се хваща за главата.
Влиза Бил (без да почука): „Добре ли си?“

Куин се усмихва със задоволство. Ридж гледа Брук, като че ли тя е материализирала Бил.

Бил: „Брук, добре ли си? Какво става, по дяволите?“
Ридж (към Брук): „Виж ти кой е тук. Какъв шок!“

Брук: „Ридж!“
Ридж: „Изобщо не е изненада, нали? Така е. Куин, права си. Това е животът с теб. Не мога повече да го правя. Съжалявам, не мога.“
Брук го пита за какво говори, Ридж тръгва към вратата. Брук вика след него, но Ридж излиза и не се обръща.
Куин се подсмихва на Бил, Бил я гледа с отвращение.


Брук е подразнена, какво прави Бил там?: „Помолих те да стоиш далеч от мен.“
Бил знае.
Брук: „Няма нужда да отговаряш. Опитвам се да оправя живота си с Ридж. И беше ей толкова близо, за да си опакова Шона багажа. А сега това! (към Куин) Ти пък какво се хилиш? Това не е краят. Животът ми с Ридж не е приключил.“ И си тръгва.

Бил: „Трябваше да го направиш, нали? Искаше да прозвучи все едно Брук е в беда.“
Куин: „Е, тя беше. Можеше отново да се събере с Ридж. Никой от нас не иска това. Знам, че не искаш да го признаеш, но не е нужно. Мога да видя истината на лицето ти. Не искаш Брук и Ридж да се съберат колкото и аз.“

Бил: „Използва ме. Добре изиграно.“
Това е прекалено негативно според Куин. Тя предпочита да мисли, че работят заедно.
Бил по-скоро би си забил нож в окото.
Куин: „Я, стига. Знам какво изпитваш към Брук. Какво чакаш? Върви след нея. Кейти е прекалено голям инат, за да ти прости. Но Брук не е. Един мъж само трябва да я погледне, за да скочи в леглото с него.“
Бил: „Млъквай, по дяволите!!!“
Куин: „Хайде, трябва да последваш Брук и да я спасиш от Ридж.“
Бил: „Ти си наистина жалка. Правиш всичко това, за да остане смотаната ти приятелка женена за Форестър.“
Куин: „Не знам защо се съпротивляваш. Трябва да им купиш сватбен подарък. И не наричай приятелката ми смотана ...“
Бил е по-гласовит от Куин: „Тя е смотанячка. Евтина, сребролюбива смотанячка. Двете сте като две капки вода.“
Куин, която продължава да говори: „... и да следваш плана.“
Бил: „Няма план. Няма план с теб. И искам наистина да чуеш това, което ще ти кажа. Не давам пукната пара, че си майка на Уайат. Забъркай ме в лайната си отново и ти обещавам, че ще те закопая. А аз винаги си спазвам обещанията.“

Бил си тръгва и се разминава с Шона, която влиза. Шона го поздравява, но той само я поглежда свирепо.

Шона: „Какво не е наред с него?“
Куин: „Всичко.“

Шона: „Получих съобщението ти.“
Куин: „Съобщението ми?“
Шона: „Да, за цвета на боята в стаята ми с Ридж.“
Куин: „О, да. Толкова много вълнения имаше днес. Напълно забравих за съобщението.“
Шона: „Вълнения с Бил?“
Куин: „Можеше, ако не беше такъв идиот и не слушаше само собственото си его. Ще трябва да поговорим за нещо по-важно от цвета на боята. Става въпрос за една уличница от долината, от която и двете с удоволствие ще се отървем.“
Шона: „Какво е направила Брук?“
Куин: „Отчаяна е. Беше тук и умоляваше Ридж да прекрати брака ви, да я приеме обратно.“
Шона: „Той как реагира?“
Куин: „Честно? Той е уязвим. Да, имат минало. Но мисля, че Ридж се учи от него. Осигурих му опреснителен курс. Накарах Бил да дойде тук. Ридж видя Бил и Брук в една и съща стая. Отново заедно. Беше бесен. Не мисля, че Ридж иска да се впуска отново в това с Брук.“
Шона мисли, че Брук е много убедителна.
Куин: "Тя не се спира! Дори когато е толкова очевидно, че греши. Тя няма да се предаде, няма да уважава брака ви, няма да се откаже от Ридж. Трябва да я спрем. Знам как да го направим. Знам как да забия последния пирон за Брук и Ридж и как да погреба съдбата им, така че никога повече да не се тревожим за нея.“



Ридж се втурва ядосано в дизайнерския офис.
Влиза Ерик: „Ридж! Профуча покрай мен! Какво става?“

Ридж: „Искам да бъда сам, моля!“
Ерик: „Защо? Някой не е в настроение?“
Ридж: „Някой не иска да говори за настроението си сега.“
Ерик: „Добре. Но ако някой поговори за това, може да се почувства по-добре.“

Ридж: „Не! Не! Единственото нещо, което ще ми помогне сега, е работата! (Хвърля молива.)“
Ерик: „Ридж, какво не е наред, какво се е случило?“
Ридж: „Не трябваше да се случва така. Животът не трябваше да е такъв. С Брук трябваше да сме женени, да остаряваме заедно.“
Ерик изтъква очевидното: „Все още можете.“
Ридж: „Не можем. ( )Тя се опита да ме убеди.“

Ерик: „Опитала се е да те убеди и не е успяла? Защо? Какво се случи?“
Ридж: „Защото Бил влезе! Бил винаги влиза!! Всеки път, когато се обърна, влиза Бил!!! Непрекъснато ми отнема неща! Не мога повече така! (диша тежко) Мразя този човек, толкова много го мразя!“

Ридж: „В къщата, татко. С Брук се опитвахме да се сдобрим и ето го него – големия лош Бил Спенсър!"

Ерик: „Как реагира Брук?“
Ридж: „Не останах, за да разбера.“
Ерик: „О, Ридж! Вероятно е била ужасена като теб.“
Ридж: „Как го прави?! Всеки път, когато с Брук се опитваме да се разберем, той се появява и ни разделя!“

Ерик: „Ридж, знам отношението ти към Бил.“
Ридж: „Брук не го знае.“
Ерик: „Разбира се, че знае.“
Ридж: „Не, ако знаеше, той нямаше да е в живота й.“
Ерик е раздразнен: „Той е женен за сестра й. (Всъщност не е.) Част е от семейството й.“
Ридж: „Не е част от ничие семейство! Той разруши това семейство.“
Ерик: „Не позволявай омразата ти да разруши твоето семейство! Брук те иска обратно, Ридж.“
Ридж: „Да, показа го ясно. Трябваше да я чуеш, татко, беше искрена. И тогава Куин спомена Бил, а той се появи като по часовник след няколко минути. Трябваше да изляза, защото щях да направя нещо и да отида в затвора.“
Ерик: „Ридж, не схващаш ли? Ако Брук искаше да е с Бил, можеше да бъде. Ти не си свободен, женен си за Шона. Нищо не спира Брук да продължи живота си освен любовта й към теб. Тя иска бъдеще с теб. Не позволявай на Спенсър да се меси в това, не му давай такава власт. Ти още обичаш Брук, виждам го. Ненавиждам факта, че жена ми не го вижда.“





Бил пристига разярен в СП, вижда Уайат, разположен в креслото, и тръшка вратата.
Уайат бърза да стане: „Хей!“

Бил: „Да! Ставай веднага! И ако планираш някой ден да седиш на този стол, внимавай да не те видя отново на него!“

Уайат бяга далеч от него: „Джъстин каза, че е оставил документите за сделката на бюрото ти.“
Бил: „Моето бюро! Моят офис! Моят свят!“

Уайат: „Леле! Какъв ти е проблемът?!“
Бил: „Онази, завираща носа си навсякъде, кучка майка ти, ми е проблемът!“

Уайат: „Какво е направила сега? Надявам се не друго видео.“
Бил: „О, не. Този път беше представление на живо. Изобщо не трябваше да вдигам телефона!“

Бил: „Винаги съм най-умният навсякъде!“, ядосва се Бил на себе си. „Но един момент на глупост и тя ме въвлича в плана си!“
Уайат: „Какъв план?!“

Бил: „Да забие нож в сърцето на Брук!“

Уайат присяда на стол: „Значи мама ти се е обадила.“
Бил: „Говореше така, сякаш Брук е в беда.“
Уайат: „Беше ли?“
Бил: „Нееее! Не беше! Молеше Форестър да прекрати брака си и да я приеме обратно.“
Уайат: „ОК, а тя (Куин) не е можела да позволи това да се случи.“
Бил: „Един поглед към мен и онзи позьор не щеше да чуе и дума повече от нея.“
Уайат: „Сигурно разбираш защо майка ми би направила такова нещо. Шона е най-добрата й приятелка.“

Бил имитира раздразнено Уайат: „‘Шона е най-добрата й приятелка.‘ (с нормален глес) Шона е единствената й приятелка! Изобщо не ми пука! Куин не се меси само в живота на Брук. Тя се меси и в моя. Всичко, което се опитвам да направя, всеки ден се опитвам да го измисля. За Кейти и Уил, за нас. Няма да позволя на тази лунатичка майка ти да се бърка в семейството ми!“
Уайат: „Да, татко, но ти ...“

Бил: „Не го казвай! Дори не си го помисляй! Знам, че оплесках всичко. Но не съм готов да ги загубя.“
Уайат: „Имам идея. Ако не искаш да загубиш Кейти и Уил, трябва да спреш да търчиш, за да спасяваш Брук."
Бил: „Вече ти казах. Куин го направи така, че да звучи спешно.“
Уайат: „Хахаха. Обичам майка си, но ако тя каже, че вали, ще трябва да проверя два пъти навън, преди да си взема чадър.“

Бил отново е раздразнен: „Няма значение! Дай ми тези документи!“
Уайат се дърпа: „Не, не, не! Говори с мен. Това не е само заради майка ми, нали?“
Бил: „Няма да говоря с теб.“
Уайат: „Татко! Говори!“
Бил го гледа инатливо и избухва: „Няма ситуация, която онази лунатичка майка ти да не направи по-лоша! Това е последното нещо, от което се нуждая. И без това съм объркан.“
Уайат: „Хаха! Бил Спенсър е объркан, това е забавно. Защото ти си най-решителният човек, когото познавам.“
Бил: „Така е. Освен когато става въпрос за тази ситуация с Брук и Кейти.“
Уайат: „Няма да споменавам, че сам се вкара в нея.“
Бил: „Добре, Уайат! Няма да споменавам, че това е прозорец! И ако продължаваш така, ще се качиш на татковия експрес до партера!“

Уайат: „Задръж малко. Опитваш се да си върнеш Брук, но те е страх да не загубиш Кейти?“
Бил му се зъби: „Оттам и объркването. Казах на Брук, че я обичам. И е така. Но обичам Кейти по същия начин. С моята Кейти създадохме живота си заедно, преживели сме толкова много. Фактът е, че никой не е имал толкова положително и сериозно въздействие върху живота ми като Кейти.“


Дона е занесла обяд в офиса.
Брук обаче не може да яде, защото е много разстроена. Дори си мислела да отмени уговорката.

Дона иска да знае какво се е случило.
Брук: „Куин. Знам, че не трябваше да й позволявам да ми въздейства. Но с Ридж бяхме толкова близо. Можех да го почувствам.“
Дона: „Видяла си Ридж?“

Брук: „Мислех, че ако поговорим, ще види, че любовта ни е по-важна от всички неразбирателства, които сме имали. Мислех, че достигам до него. Тогава се появи Куин и развали всичко. Куин не се интересува какво мислят другите. Дори Ерик. Иска да съм извън живота на Ридж завинаги.“

Пристига Кейти: „Наистина ли, Дона? Мислех, че ще сме само двете.“

Брук не е знаела нищо за това. Към Дона: „Ти си го нагласила.“
Дона обича сестрите си прекалено много, за да позволи това да продължи: „Двете трябва да изгладите проблемите си.“
Кейти е съгласна, че с Брук трябва да поговорят, но не тук и сега.
Дона: „Това е неутрална територия. А ти вече си тук. Моля те, Кейти, седни.“
Брук не се срамува да се извинява, колкото пъти е необходимо. Кейти й е сестра, Брук я обича. Никога не е искала да я нарани. И не иска да й отнеме Бил.
Кейти: „Знам. Вярвам ти.“
Брук е изненадана: „Така ли?!“
Кейти: „Да. Иначе да съм си тръгнала.“
Дона: „Тогава да не губим време. Затова ви събрах. Ние сме Лоуган, не си обръщаме гръб. Не очаквам да се случи в момента, но трябва да има начин да простиш на Брук.“
Кейти не иска Брук да се престарава, думите й не я карат да се чувства по-добре: „Ситуацията е ужасна за всички.“
Дона: „Няма нужда да е така.“
Кейти: „Мъжът, когото обичам, е влюбен в сестра ми.“
Брук: „Той обича теб, Кейти. Вероятно не трябва да го казвам, но ако не можеш да ми простиш, поне дай още един шанс на Бил. Не само заради него, а заради себе си, за Уил.“
Кейти: „Права си, не би трябвало да го казваш.“
Дона: ‚Кейти!“
Кейти: „Не, Дона, съжалявам. Тя няма право на мнение по въпроса. Тя ме постави в това положение.“
Брук съжалява.
Кейти не иска Брук да съжалява, а Дона да балансира между двете: „Разбирам. Всички искаме да върнем нещата, както бяха. Но не можем, защото виждам влечението на Бил към теб.“
Брук: „Беше грешка. Единственият мъж, когото обичам и винаги ще обичам, е Ридж.“
Кейти знае. Знае, че някой ден те пак ще намерят път един към друг. Както винаги.
Брук: „Същото може да се случи за теб и Бил. Може да се случи и за двете ни. Въпреки всички сили, които се опитват да ни държат разделени, с Ридж почти се сдобрихме днес.“
Кейти: „Почти?“
Брук: „Мислех си, че достигам до него.“
Кейти: „И какво стана после?“
Дона: „Куин се е намесила. Отново.“

Кейти: „Какво е направила Куин?“
Брук не иска да говори за нея. Ненавижда пропастта, която е между нея и Кейти.
Кейти е на друго мнение: „Това, което Куин направи, съсипа семейството ми и разби сърцето на малкото ми момче. Ако е намислила нещо, искам да знам какво.“

Брук: „Опитвах се убедя Ридж да напусне Шона и да се върне при мен. И тогава Куин ни прекъсна. Каза, че опитвала да защити брака на най-добрата си приятелка, но там е работата, че Ридж не обича Шона. Той се озова в орбитата й по същия начин като през онази пиянска вечер в бар „Бикини“. Не знам, имам усещането, че се случва някаква манипулация.“
Дона: „И Ридж ли усеща същото?“
Брук: „Ридж вярва на Шона. А Ерик вярва на Куин. Опитвам се да си върна доверието на Ридж, знам, че ме обича. Но сега той е с Шона. И онова, което го вбесява, е Бил. Това затъмнява всичко. Куин не спираше да говори за Бил, виждаше се, че Ридж става все по-гневен. А когато Бил се появи, Ридж избяга.“
Кейти става подозрителна: „Извинявай, Бил е дошъл у Ерик?“

Брук: „Да, не искам да си мислиш, че крия нещо от теб. Бил дойде у Ерик. Просто нахълта, като че ли мястото е негово. Няма никакъв смисъл. Но когато Ридж видя Бил, веднага избяга оттам. Аз погледнах Куин. Тя се разтапяше от удоволствие. Куин ще направи всичко, което може, за да ме държи далеч от Ридж. И да подкрепи тази пиянска сватба.“



Шона звъни на Куин, за да провери как е, защото Куин била разстроена, когато Шона излязла за някакъв ангажимент. Пред къщата е (или по-скоро пред зелен екран).

Куин: „Тя никога няма да се откаже. Никога няма да спре да напада брака ти с Ридж и моя с Ерик. Трябва да се погрижим за нея. С Ридж сте предани един на друг. Живеете в тази къща, опитвате се да започнете съвместен живот. А Брук ще се опита да направи всичко, което може, за да унищожи всеки шанс за бъдещето ти с Ридж. Трябва да сложим край на намесата на Брук завинаги.“

Куин продължава: „Брук е злодеят. Нея я хванаха да целува Бил. Чувала съм всички истории. Как безмилостно е преследвала Ридж, докато е бил с Тейлър. Няма да й позволя да го причини на теб. Трябва да я спрем веднага.“
Шона: „Почакай, Куин, аз искам да защитя брака си, но ...“
Куин: „Не мога да го направя без теб. Трябва да изпратим съобщение на Брук, което няма да може да игнорира.“
Шона: „Какво предлагаш?“
Куин: „Сватба.“
Шона: „Чия?“

Куин: „Твоята. Някой да се обади на Картър, защото ще имаме още една сватба на Форестър.“
Шона: „Така ли ще спреш Брук завинаги?“
Куин: „Какво си мислеше, че предлагам? Да я премахнем за постоянно? (Шона мрънка "не“ .) Мога да видя израза на лицето ти.“

Шона: „Знам колко я презираш.“
Куин: „Нищо не би ме зарадвало повече от това да залича Брук от това семейство. Дори съм си фантазирала как го правя. Но вече не съм такава.“
Шона: „Разбира се, че не. Но не виждам как друга сватба ще извади Брук от картинката. С Ридж вче сме женени.“
Куин: „Но той не си спомня церемонията. И Брук не го зачита. Затова трябва да кажеш на Ридж, че искаш сватба в присъствието на всичките ти приятели и семейство. Ако каже ‚да‘, това ще изпрати сигнал на Брук, че той вече не е неин. Че е и винаги ще бъде твой съпруг.“
Шона си суче косата с пръсти.

Куин: „Знам, че съжаляваш за развитието на нещата във Вегас.“
Шона й казва да не й припомня. И по този случай преразказва всичко от игла до конец. Не знае как се оставила Куин да я уговори.
Куин: „Направихме така, че да се случи. Сега трябва да защитим постигнатото.“
Шона: „Без повече трикове. Това, което имам с Ридж, е прекалено важно.“
Куин: „Вече си представям как слизаш по стълбите, облечена в невероятна рокля по дизайн на любящия ти съпруг. Или на моя. Не звучи ли възхитително? Нека да го направим.“
Транспортът на Шона пристига: „Трябва да тръгвам, но скоро ще се прибера вкъщи.“
Куин: „Чакай, преди да тръгнеш, трябва да говориш с Ридж. Трябва да му кажеш, че това е, което искаш. Това е единственият начин да спрем Брук постоянно да се меси. Трябва да го види лично. Ще я поканим на сватбата. Ще я сложим на първия ред. Тя ще наблюдава как Ридж обрича живота си на теб. Няма начин безценната им съдба да оцелее след това.“
В този момент влиза Ридж. (Той по никакъв начин не се е срещнал с Шона на входната врата, защото тя е пред зелен екран.)

Куин: „Ридж! Точно навреме. С Шона тъкмо говорихме за теб. Не искам да развалям изненадата. Но какво пък? Толкова е вълнуващо. Жена ти има предложение за теб.“

Ридж иска да знае какво става.

Куин е някак хрисима: „Само добри новини. С Шона говорихме за лудата ви нощ във Вегас. И за всичко. (Ридж пуфти.) Колко е сюрреалистично. Та кой се жени така?“
Ридж: „Е, аз не знам, защото не помня церемонията.“
Куин: „Знам, но Шона си я спомня. Мисля, че малко я украсява, за да изглежда по-романтична. Не ме разбирай погрешно, Шона се вълнува, че ти е съпруга. Но церемонията ... Това не е мечтаната сватба за едно момиче.“
Ридж допуска, че е така.
Куин: „Шона е доста спонтанна жена, но дори за нея онази нощ е доста неконвенционална."
Ридж: „Какво се опитваш да кажеш?“
Куин: „Сватбата трябва да е празник, ново начало. Няма ли да е страхотно, ако всички, които познавате, са част от това и ви поздравят? Всъщност си мисля, че трябва да го направите точно тук.“
Ридж: „Имаш предвид да направим парти тук?“

Куин: „Не, церемония. С цялото семейство и всички приятели. Мисля, че Шона беше достатъчно търпелива. Не заслужава ли истинска сватба? С гости и пръстени, с обети, които си спомняте, че сте казали. И рокля. Тя ще е най-изящната булка. Ще е толкова красиво. Ще е сватба, която никой няма да забрави.“

Куин: „Шона щеше сама да те попита, но беше нервна. Тя никога не е искала много. Шона никога не иска нищо. Знаеш това. Хайде, Ридж, какво ще кажеш? Ще го направиш ли за нея? Ще й дадеш ли този подарък? Още една сватба, за да може целият свят да види мистър и мисис Ридж Форестър.“

1-во действие: Куин убеждава Ридж за сватбата. Той си накланя главата наляво или надясно, за да гледа Куин, като че ли се досеща повече, отколкото признава. Каза, че не иска да наранява чувствата на Брук, ще говори с Шона по въпроса и ще си помисли. И отиде в офиса.
2: Бил, Уайат и Джъстин обсъждат какво трябва да направи Бил. Кейти или Брук? Бил стига до мнение, противоположно на Куин, че има по-големи шансове с Кейти, защото Брук не се отказва от Ридж, а и Кейти го прави по-добър човек. Изборът е Кейти.
3: Резултатът от разговора между Кейти, Брук и Дона е: Куин се е обадила на Бил и го е повикала у Ерик; Брук и Кейти трябва да гледат положително на ситуацията.
4: Бил отива при Кейти във ФК, за да я уведоми за решението си. Тя не го отблъсква категорично, но не е готова. Бил го приема като добър знак. Той ще се отдаде на работа, ще й се доказва всеки ден и ще е щастлив, че го прави.
5: Брук попада на Ридж в друг офис във ФК. Уведомява го, че Куин е повикала Бил. Ридж не иска да говори за Бил, Шона и Куин, защото има да й казва нещо важно. Шона иска нова сватба. И продължиха да не говорят за Шона, докато Брук го убеждава да не се жени пак за нея. А, да. Брук обича Ридж. Той също я обича.

Картър влиза в офиса на Ерик, където напоследък всеки се размотава, когато му скимне. Там е Зоуи.

Картър не може да повярва, че това е тя. (?!): „Не мислех, че някога пак ще се случи. Мислех, че след импровизирания обяд сме обречени да си пращаме съобщения и оставяме гласова поща.“
Зоуи се оправдава, че е била много заета с фотосесии и реклами, дори не знае кой ден е. Дошла е да остави на Стефи промоционални материали от Кейти. Картър виждал ли е Стефи днес?
Картър не я виждал.
Зоуи: „И вчера не беше в офиса си. Нито предишния ден.“ Зоуи разсъждава, че може да мине към дома й по-късно, защото Кейти наистина иска одобрението на Стефи.

Зоуи: „А ти как си?“ Сега вече Картър е много по-добре. (Защото я е видял.)
Картър иска да разгледа рекламните материали от Кейти, ако не са секретни. Зоуи не може да откаже – той е адвокатът на компанията. (И отговорник по сватбите, и актьор )

Картър е впечатлен от видяното (защото Зоуи е на снимките).
Зоуи казва, че гримът може да скрие всякакви несъвършенства. Картър не мисли, че тя има такива.
Зоуи: „Трябва да видиш на какво приличам, като се събудя сутрин.“
Картър я поглежда с надежда.

Зоуи се смущава: „Мислиш ли, че Стефи ще ги хареса.? Надявам се, че Стефи ще се възстанови скоро и ще се върне във Форестър. Наистина й съчувствам. Чул ли си нещо повече?“

Картър: „И двамата сме загрижени за Стефи, но всъщност има друга жена, за която мисля все повече и повече. Тя е интелигентна, изтънчена. Споменах ли, че е великолепна?“
Зоуи иска Картър да й подскаже коя е жената.
Картър: „За разлика от Стефи тя не кара мотоциклет. И съм почти сигурен, че не е била омъжена за Лиам.“ Картър допълва, че Лиам не е неин тип.
Зоуи: „А какъв е типът й?“
Картър се отказва от играта: „Зоуи, искрен съм, като казвам, че не мога да спра да мисля за теб. Искам да те виждам, да те опозная. Отдавна не съм се чувствал така заради жена. Всъщност не мисля, че някога съм се чувствал така.“
Зоуи е поласкана.
Картър се чуди дали не я отблъсква, като е толкова откровен.
Зоуи казва, че е точно обратното.
На Картър му харесва как стоят нещата между тях. Истинско е. С изключение на това, че не я вижда толкова, колкото му се иска.
Зоуи също иска да го вижда по-често. Но и двамата са много заети хора.
Картър не е прекалено зает за нея, ако и тя не е за него.
Зоуи обещава, че ще намери време. Той е мъж, който я кара да се чувства много специална.
Картър: „Лесно е, когато жената е толкова умна и красива като теб.“
И двамата си признават, че не са били особено щастливи в любовта. Картър предполага, че това може да се промени.


В къщата си Стефи се взира тревожно в празното шишенце от хапчетата.

Обажда се на Фин и го пита дали може да се отбие при нея. Фин ще се радва да я посети, но ако Стефи ще иска нова рецепта, не може да го направи. Стефи прехапва устни и размахва юмрук в яда си, че веднага се е досетил и й отказва. Но се овладява, казва, че разбира, но все пак иска той да се отбие. Фин се съгласява да отиде по-късно сутринта.

Пристига Томас, който й носи подаръци от „добрия стар Вини“ - кафето, което Стефи отдавна търси, и една кутия: „Казах ти, той си пада по теб.“

Стефи възразява, че не всеки има задни мисли, някои хора просто са мили и внимателни.
„Както и да е“, Томас няма да я разубеждава. „Кели още ли спи, чичо Томас иска да прекара време с нея.“
Стефи отговаря, че Кели отново е с Хоуп, Дъглас и Бет.
Томас: „И си съвсем сама тук?“
Стефи: „Вече не.“
Томас е неприятно изненадан, мисли, че Стефи трябва да заяви твърдо позицията си за всичкото време, което Кели прекарва далеч от нея: „Ти трябва да си с дъщеря си.“
Стефи: „Хоуп и Лиам ми дават възможност да си почивам. И совен това на Кели й харесва да е с Дъглас и Бет.“ Тя би събрала децата у дома, но не може с болките, които изпитва.
Телефонът на Томас звъни, той отива до външната врата, за да се обади, а Стефи отваря подаръка от Вини.

В кутията има плюшено мече и шишенце с хапчета.

Стефи поглежда нервно към Томас, който продължава да говори, и разсъждава трескаво.

В кутията има и писъмце от Вини. (Не мога да го видя ясно, но в послеписа споменава, че чул за състоянието й. Никой не трябва да изпитва такива болки, а най-вече тя.)
Стефи продължава да хвърля нервни и подозрителни погледи на Томас.
И се взира в шишенцето. Тръгва да казва нещо на Томас, но той продължава да говори.
Стефи си спомня катастрофата и състоянието си през изминалото време, разговорите с Томас и Фин.

Вини се свързва с нея (по Вайбър?), за да я пита дали е получила пратката.
Стефи го пита какви ги върши, хапчетата са нелегални.
Вини й пише да се успокои, той иска да помогне. Хапчетата са същите като онези, които й предписва лекарят. Томас не знае нищо, това ще е тяхната малка тайна.

Томас си приключва разговора и я пита какво й е пратил Вини. Стефи сграбчва шишенцето от масичката и го крие зад гърба си: „Мече за Кели. Не е трябвало да го прави. Много ме подкрепя.“
Томас отговаря, че Вини е загрижен за нея: „Непрекъснато говори, че би искал да направи нещо за теб.“
Стефи: „Повярвай ми, прави повече от достатъчно.“



След като Фин приключва разговора със Стефи, на вратата цъфва Лиам, който явно го е чул да говори. Лиам предполага, че Фин е говорил със Стефи: „Тя добре ли е?“

Фин: „Лиам Спенсър?“
Лиам потвърждава: „Стефи ли беше на телефона?“
Така е, казва Фин, но Лиам трябва да разбере, че като неин лекар Фин не може да обсъжда случая й.
Лиам разбира и се намъква в кабинета: „Не че със Стефи сме точно непознати. Тя е майка на детето ми.“
Фин: „Какво мога да направя за вас?“

Лиам просто има няколко въпроса. Няма да пита за конкретни неща. Но иска да професионалното мнение на Фин: „Как е Стефи като цяло? Много съм загрижен за нея. И имам усещането, че вие също.“

Фин: „Не съм предписвал още хапчета на Стефи. Би било безотговорно.“
Лиам: „Защото предизвикват зависимост, нали?“
Фин: „Да.“
Лиам: „Дори за Стефи?“
Фин: „За всеки пациент, който не ги използва правилно. Дори и тогава може да се породи зависимост.“
Лиам: „Възможно ли е Стефи да е ...“
Фин: „Не мога да обсъждам пациентите си с вас. Трябва да сте спокоен, че я наблюдавам внимателно.“
Лиам е тръгнал да си ходи, но Фин прави грешката да каже още нещо: „Може ли да ви дам съвет? (Лиам сяда обратно на стола.) Стефи наистина се нуждае от време с дъщеря си. Кели има оздравителен ефект. Като баща съм сигурен, че разбирате ... (Лиам прави физиономии.) Какво?“

Лиам: „Нищо, нищо. Знаете името на дъщеря ми.“ Но след като се замисля, Лиам счита, че е обяснимо. Хоуп му е споменала, че Фин е бил при Стефи, когато тя се е отбила.
Фин: „Стефи ми се довери. Знам, че Кели прекарва време с вас и другата ви дъщеря. Мисля, че е чудесно, че имате такова сплотено семейство. Но Кели е важна за Стефи.“
Лиам е съгласен. Трудно е да се полагат грижи за много активно 4-годишно (!!!) дете. Те се грижат за Кели, докато Стефи се възстановява. Всъщност Кели и сега е при тях.
Фин предположил, че Кели е със Стефи, когато говорил с нея по телефона.
Лиам: „Стефи ли ви се обади или вие на нея?“
Фин уточнява, че Стефи се е обадила: „Имаме планове за по-късно. Ще се отбия у тях.“

На Лиам чак не му се вярва: „Имате планове? (Смее се.) Вие да не се интересувате от Стефи?“

Фин: „Стефи ми е пациент. Естествено е да се интересувам от нея.“
Лиам не се лъже толкова лесно: „Разбирам това. Но знаете какво питам, нали?“
Фин: „Ще излъжа, ако кажа, че не мисля, че Стефи е една от най-забележителните жени, които съм срещал. Очевидно тя е много красива, но също така е много повече от това. Високо я ценя.“
Лиам определено е съгласен, че Стефи е забележителна, но: „Аз не съм й лекар. Вие сте. И като такъв, ако интересът ви надхвърля обстоятелството, че ви е пациент ... Това ми казвате, нали?“

Фин трябва да прегледа пациент.
Разбира се, съгласява се Лиам, но не би възразил, ако Фин му отговори на въпроса.
Фин счита, че Лиам се впуска в прекалено много предположения.

Лиам от своя страна смята, че Фин избягва да отговори на въпроса.
Фин: „Мистър Спенсър ...“
Лиам: „Лиам, моля.“
Фин: „Лиам, разбирам, че имате сложно минало с пациентката ми.“
Точно това има предвид Лиам – Стефи му е пациентка. Объркано се изказва, че иска да е сигурен, че като неин лекар Фин не взема решения, които ...
Фин го прекъсва. Да не би Лиам да подлага на съмнение професионализма му?
Лиам не го подлага на съмнение, но не знае колко често лекарите правят домашни посещения в днешно време.
Това позволява на Фин по-често да проверява как е Стефи. Сигурен е, че Лиам прави същото.
Лиам проверява как е, защото е загрижен за нея. Колкото и недосегаема да изглежда Стефи, това е много труден период в живота й.
Фин е напълно наясно: „Имате думата ми, че като лекар ще положа изключителни грижи за Стефи.“

Зоуи и Картър влизат в дизайнерския офис, ходили са на обяд в Il Giardino.
За Зоуи поканата е била неочаквана, а Картър е късметлия, че Зоуи му е позволила да я заведе на обяд.

Зоуи му казва, че е много мил – първо организира обяд в офиса, а сега и на публично място.
„Не е случайно“, заявява Картър. „Искам светът да ме види с жена, която е толкова умна и красива като теб.“ Дори е споделил равиолите си с нея, което показва колко много я харесва. А това е само началото.
Зоуи не може да повярва колко се е променил животът й през изминалите месеци.

Говорят си малко за провалената сватба на Томас и Зоуи.
Картър казва, че Зоуи и Хоуп са разконспирирали Томас, сега той не е с нито една от двете. Но Зоуи изглеждала поразително в сватбената рокля.
Зоуи мисли, че донякъде заслужава това, което й се е случило, заради нещата, които е вършила в миналото. Това е карма, вселената я поставя на мястото й.

Картър й казва да не се измъчва: „Съжаляваш за случилото се с Бет, но баща ти те постави в ситуация, в която изобщо не трябваше да бъдеш.“
Зоуи знае, но е можела да каже истината много по-рано.
Картър казва, че това вече няма значение, важното е как ще използва втория си шанс и как ще живее живота си занапред: „Зоуи, ти се доказваш, простиха ти. Също като Фло. Време е ти да си простиш.“


Зоуи предполага, че може да свикне с вниманието на Картър, кара я да се чувства специална.
Картър: „Затова те изведох от офиса - ние двамата, без напрежение.“
Зоуи не е сигурна за напрежението, сервитьорката определено е флиртувала с Картър.
Картър категорично отрича.

Зоуи имитира сервитьорката: „О, мога ли да ви донеса още нещо?!“ (Това сигурно й влиза в служебните задължения, но щом Зоуи казва ...)

Въпреки че не го вярва, Картър не би го забелязал, защото бил изцяло погълнат от Зоуи. Не може да спре да я гледа.
Зоуи е доволна от отговора му и е много благодарна за него, но не само заради обяда: „Ти наистина ме виждаш. Знаеш всичко, което съм направила, и все пак ме харесваш.“ и т.н. комплименти.
Картър отвръща, че имат много общи неща. И двамата се стараят да дават най-доброто от себе си и да се учат от грешките си. Картър има вяра в Зоуи.



В офиса на Ерик Томас говори с Вини по телефона, казва му, че Стефи е оценила подаръка.
Влиза Лиам и се оглежда. Томас не бърза да го поздравява.

Лиам: „Съжалявам, търся Ридж.“
Томас: „Очевидно не е тук. Не ме питай къде е, нямам представа.“

Лиам тръгва да излиза: „И аз се радвам да те видя, Томас.“
Томас го спира: „Изглеждаш стресиран, Лиам. Какво има?“
Лиам: „Томас, не за мен трябва да се безпокоиш.“
Томас: „За какво говориш? Хайде, Лиам. Ти започна.“
Лиам: „Добре. Знам, че тя може да се грижи за себе си, но се тревожа за сестра ти.“
Томас: „Ако толкова се тревожиш, може би трябва да си там и да живееш с нея и дъщеря си.“
Лиам: „Човек, няма да се занимавам с това сега. Ти ме попита какво не е наред и аз ти казвам. Може ли да си сериозен за 5 секунди?“

Томас отстъпва: „Добре. Стефи се справя добре, възстановява се.“
Лиам: „Имам странно усещане. Чудя си дали и ти си забелязал нещо.“
Томас: „Странно усещане за какво?“
Лиам: „Какво знаеш за лекаря на Стефи?“
Томас отговаря, че лекарят на Стефи има отлична репутация: „Той е уважаван, а ти имаш проблем с него?“
Лиам не е казвал буквално такова нещо: „Но ти ми кажи – колко често лекарите правят домашни посещения тези дни?“
Томас: „Някои го правят. Знаеш, че семейството ми има връзки. Никога няма да оставим Стефи в ръцете на някого, който не е от най-висока класа.“
Лиам е сигурен, че резюмето на Фин е безупречно.
Томас: „Ти си се срещал с него. Той е добър човек, работи в една от най-добрите болници в страната, там няма да наемат някой шарлатанин. Той спаси живота на сестра ми и се отнася с нея отговорно. Въздържа се да й дава обезболяващи.“

Лиам не е впечатлен: „Щом казваш.“
Томас: „Тогава какво има, Лиам? Не си ми дал една основателна причина защо това те безпокои толкова много.“
Лиам: „Искаш причина? Ами ако ти кажа, че мисля, че се интересува от Стефи и това замъглява преценката му?“

Томас: „Казваш, че лекарят на Стефи я сваля? Това е доста сериозно обвинение.“
Лиам: „Всъщност не е. Тъкмо бях в офиса му и той каза ...“
Томас го прекъсва: „Почакай малко. Ходил си да го видиш?!“

Лиам: „Да, Томас, отидох да го видя. Знаеш ли защо? Защто разбрах, че е предписал на Стефи още една рецепта. Това е нечувано. Знам го от годините опит по болниците с майка ми. А сега виси в къщата й.“
Томас: „Защо се впрягаш толкова?“
Лиам: „Защото той знае лични неща за семейството ни, за ситуацията с Бет и Кели, за миналото ми със Стефи.“
Томас: „Кой не знае лични неща за живота ни? Пише ги в таблоидите всяка седмица.“
Лиам: „Това не е в таблоидите, Томас, по-дълбоко е. Дава ми съвет за семейството ми, казва ми, че Стефи трябва да прекарва повече време с Кели.“
Томас: „Прав е. Може би е по-умен, отколкото мислех. Виж, Лиам, замислял ли си се, че може би той не я третира като пореден номер в списък?“
Лиам: „Томас, не казвам, че не е добър съвет. Добър съвет е. Искам да кажа, че интересът му към Стефи е повече от професионален.“
Томас: „Значи наистина си мислиш, че си пада по нея?“
Лиам: „Ти срещал ли си сестра си?!“
Томас: „Знаеш ли как ми звучи, Лиам. Сякаш ревнуваш.“

Томас: „Появяваш се изневиделица в офиса му. Той какво каза?“
Лиам го попитал за професионалното му мнение относно състоянието на Стефи: „А знаеш ли какво направи той? Започна да я възхвалява.“
Томас: „Е, и?“

Лиам: „Томас! Зададох му медицински въпрос! А единственият му отговор е, че Стефи е изключителна, колко е красива. Сериозно?!“
Томас: „И ти имаш проблем с това?“
Разбира се, че Лиам има проблем с това: „Ако това замъглява преценката му. Той й е лекар. Трябва да се отнася с нея като с пациент, а не като, ... като ...“
Томас: „Като какво? Като красивата и успяла жена, която е?“
Лиам: „И ти не мислиш, че това е странно? Не мислиш, че това преминава границата?“
Томас: „Лиам, какво направи той? Има ли нещо, което е направил, за да мислиш така?“
Лиам: „Ти не ме ли слушаш?! Стефи е ужасно уязвима сега.“

Томас: „Не! Ако е уязвима, то е заради теб. Ти изостави нея и дъщеря си. И отиде при Хоуп. Казваш, че аз имам проблеми с контрола, а ти отиваш в офиса на този човек? Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че той е млад, изглежда добре, а ти си застрашен от него.“
Лиам: „Боже мой! Не става въпрос за това! Вниманието ми е фокусирано върху Стефи!
Томас: „Не ме занасяй! Не става въпрос за Стефи. Как става въпрос за Стефи, като я изостави?! Няма да определяш нищо в живота й, а най-малко кой е лекарят й!“
Лиам: „Ти сериозен ли си?! Да не се тревожа за здравето на майката на детето си?!“
Томас: „Не говорим за това! Ти си отишъл в офиса, прекрачил си границата! Спри! Не трябваше да се месиш. Знаеш ли какво? Стефи не е дете. Ако не се чувства комфортно с лекаря си, знаеш ли какво може да направи? Може да го уволни и да си намери друг. Но тя не го прави. Защото се чувства комфортно с него, той й помага да се възстанови. И това е всичко. Не се бъркай, Лиам.“




Стефи стиска шишенцето с хапчетата и си спомня посещението на Томас. Преглежда съобщенията от Вини. И се обръща стреснато, защото Фин току-що е влязъл през вратата: „Стефи, здравей. Вратата беше отворена.“

Стефи поглежда неспокойно към шишето с хапчетата, което е оставила на масичката, и се чуди как да ги скрие.
Фин се радва да я види: „Много е тихо. Предполагам, че Кели не е тук.“

Стефи потвърждава, че Кели е с Хоуп, но е нервна и се върти около масата, за да скрие шишето от погледа му.
Фин поглежда встрани: „Добре е, имаш време за себе си.“

Стефи използва момента, за да сграбчи шишето и да го скрие зад възглавницата на дивана, докато Фин се мотае безцелно из стаята.
Фин я поглежда и е загрижен: „Добре ли си? Поиска да дойда. Всичко ли е наред?“
Стефи е добре, но изпитва болки.
Фин знае, че тя иска нова рецепта, но вече е обяснил защо не може да го направи.
Стефи не иска да го поставя в неудобно положение, напълно разбира: „Всъщност нямаше да помоля за друга рецепта. Нямам нужда от още една.“
Фин е доволен: „Това е добре. Означава, че оздравяваш.“
Стефи: „Имам някои лоши дни, но чувствам, че се подобрявам. Голяма част от това се дължи на теб и добрите грижи, които полагаш за мен. Късметлийка съм, че си ми лекар.“

Фин: „Като стана въпрос ... Не знам как да го кажа, Стефи, но повече не може да си ми пациент.“

Стефи: „Не може да съм ти пациент? Не разбирам. Бях открита с теб, доверявам ти се. Споделих толкова неща с теб. Караш ме да се чувствам комфортно, ти си невероятен терапевт.“
Фин оценява отношенията им като лекар и пациент. Но това трябва да приключи.

Стефи: „Направила ли съм нещо? Знам, че те натоварих, като молих за домашни посещения. Но помислих, че няма проблем, тъй като живееш наблизо.“
Фин: „Не е това. И не си направила нищо лошо. Много съм доволен от възстановяването ти.“
Стефи: „Тогава защо го правиш?“ Стефи е много изненадана. „Чувствам се в безопасност с теб и толкова добре, когато те видя.“

Фин: „Нещата между нас са само положителни.“
Стефи: „Изпитвам усещането, че не това искаш. Нещо друго ли има? Заминаваш ли или се местиш в друга болница? Не че е моя работа, не е нужно да ми казваш.“
Фин не иска тя да остава с погрешно впечатление: „Медицината е целият ми живот. Посветил съм се на нея, откакто се помня. Нищо не ме е разсейвало.“
Стефи: „Разсейвало? Какво искаш да кажеш?“
Фин: „Непрекъснато мисля за теб, Стефи. Но на първо място съм ти лекар. Никога няма да извърша нещо непрофесионално или нещо, което ще компрометира грижите по възстановяването ти. Мога да ти препоръчам друг лекар. Някой от колегите си.“

Стефи: „Наистина ли искаш това?“
Фин: „Не. Искам да те виждам. Искам да прекарвам повече време с теб. Ако нямаш нищо против, ще бъде страхотно. Но не мога да изпитвам тези чувства и да съм ти лекар.“

Тъй като Стефи обмисля чутото, Фин се извинява: „Съжалявам, ако те поставям в неудобно положение. Ще намеря много талантлив лекар за теб, промяната ще мине съвсем гладко. Желая ти всичко най-добро. Беше чудесно, че те срещнах.“
Фин си тръгва, но Стефи му казва да почака. И го целува.

Стефи и Фин продължават да се целуват.
Фин е зашеметен, не е очаквал това да се случи.

Стефи: „Но не се отдръпна. Това е добър знак.“
Фин заеква: „Да се отдръпна от най-красивото момиче ... За нищо на света.“

Стефи: „Трябваше да го направя.“ (Фин прави неразбираща физиономия.) Каза ми, че не може повече да съм ти пациент. Заради чувствата ти към мен. Е, тази целувка отвори ли ти малко очите? За това какво аз изпитвам към теб?“

Гледат се нежно.

Фин се опитва да схване ситуацията. Мислел, че повече няма да я види, а вместо това са се целунали. Стефи го пита дали съжалява за нещо.

Фин: „Може би само за едно. Казах, че не мога да съм ти лекар. Но ако имаш някакви колебания, всичко може да приключи сега. С една паметна целувка. Само кажи и ще ти намеря друг лекар. Колкото и да не искам, все още мога да изляза през вратата.“

Стефи: „Ти ме подкрепяше през цялото време. Защо да искам друг лекар?“
Фин: „Защото не искаш ситуацията да е неловка.“
Стефи се смее, случвало се е да има неловки целувки. Но тази не е една от тях.
Фин има предвид, че ще е неловко по време на посещенията в болницата.
Стефи: „Ооо, значи възнамеряваш да ме целуваш в болницата?“ После става по-сериозна и му казва, че е постъпил смело, като се е разкрил пред нея: „Можеше просто да ме прехвърлиш на друг лекар без никакво обяснение.“
На Фин му минало през ума, но решил, че не е възможно, тъй като са съседи.
Стефи: „Да, щеше да се наложи да продадеш къщата си, да се преместиш тайно през нощта и да смениш професията си. И самоличността си. Много е трудно да бъда избягвана. (и пак сериозно) Радвам се, че си ми лекар. Възхищавам ти се толкова много. Ти наистина слушаш пациентите си. Обръщаш лично внимание и проявяваш искрен интерес. Постави на първо място почтеността си като мой лекар. Беше готов да си тръгнеш, за да предотвратиш конфликт. Искам такъв човек в живота си. От такъв лекар се нуждая.“
Фин: „А ти си човек, който аз искам в живота си. Но най-важно е здравето ти, а не чувствата ми. Искам наистина да си помислиш за това. Харесва ми да те опознавам. Сърцето ми спира, когато говоря с теб и те видя. Но ако това ще усложни нещата, няма да позволя на чувствата си да попречат на грижите за теб. Ако имаш някакви съмнения, само ми кажи. Обещавам, че ще проявя разбиране.“
Стефи: „Трябва ли да те целуна пак, за да ти покажа, че това не ме притеснява?“
Фин: „Няма да се оплача.“
Стефи: „Ако си изиграеш картите правилно, може да се случи отново.“
Фин още е несигурен – ама така, ама онака. Ако трябва да се откаже да й бъде лекар или да се откаже да провери как ще се развият нещата между тях, изборът е ясен.
Стефи разбира, това наистина усложнява нещата.
Фин: „Особено ако нещата между нас не се получат.“
Стефи е шеговито възмутена: „Не разваляй връзката ни, преди дори да сме били на първа среща.“
Фин е объркан, това било лудост. Дори не би трябвало да говорят за това. Може би е по-добре да си тръгне и да забравят, че това някога се е случвало.
Стефи: „Добре. Нека забравим всичко. Да забравим, че казах, че ти действително изслушваш. Защото колко пъти трябва да ти казвам, че искам да останеш.“
Фин: „Сигурна ли си?“
Стефи е сигурна, оценява загрижеността му. Това показва какъв лекар е и какъв мъж. Така че тя иска той да й бъде лекар. И да провери в какво друго може да се превърне: „След като разбрах, че имаш умения не само в медицината, няма начин да те оставя да си тръгнеш.“

Стефи се сеща какво й е казал Фин (в предишния епизод). За първи път някой й казва, че го разсейва. Ако Фин иска още една целувка, ще трябва да й покаже, че е много повече от това.
Фин се съгласява. Но ако денонощните мисли за нея го разсейват, това всъщност е комплимент.

Стефи: „Или означава, че си обсебен от мен.“
Фин е толкова безпомощен пред остроумието й, че Стефи се отказва да го върти на шиш. Той е постигнал толкова много, а е толкова млад. Стефи не може да си представи, че има много време за странични занимания.
Фин потвърждава, но вече е готов да обогати живота си. И да започне да мисли за нещо повече от медицина.
Стефи: „Трябвало е да се появи подходящият пациент.“
Фин казва, че със Стефи не се познават отдавна. Отношенията им са били предимно свързани с оздравяването й, но помежду им е имало красиви моменти. Тя му е разказала за семейството си и дъщеря си, за времето с Лиам. За Фин това е означавало много и е благодарен. Благодарен е, че тя ще продължи да му е пациент и ще проверят как ще се развият нещата между тях. Очаква с нетърпение да прекарва повече време с нея, да я опознае по-добре. Също така иска да се разкрие пред нея и да й покаже какъв е без стетоскопа.

Стефи си спомня първия ден в болницата, когато са се видели: „Когато погледна в очите ми, осъзнах, че ще се оправя. Че мога да се боря, за да се възстановя.“ Стефи също очаква с нетърпение да прекарва повече време с него.
И пак се целуват.



Във ФК Томас предполага, че Лиам е изплашен, че Стефи прекарва време с друг. Лиам се извинява, че е загрижен за нея.
Томас допуска, че Лиам е загрижен за себе си и собственото си его.
Лиам настоява, че лекарят се интересува твърде много от Стефи, за да си върши работата.
Томас го контрира, че работата му е да се интересува.
"Много добре знаеш, че не говоря за професионален интерес", уточнява Лиам.
Томас е безмилостен - Лиам най-накрая има конкуренция за Стефи, която вече не е принудена да чака реда си с Лиам: „Какво е усещането ти да си този, който ревнува?“

Лиам: „Леле! Защо не дават олимпийски медал за пропускане на смисъла? Не, Томас, няма нищо общо с ревност.“

Томас: „Разбира се, че има. Ти си напълно доволен Стефи да стои сама и да тъгува по теб. Но в момента, когато се появи някой друг ...“
Лиам: „Да не би да ми казваш, че изобщо не намираш това, което той каза, за притеснително?“

Томас: „Че е красива жена? И колко е забележителна?“
Лиам: „Да!“
Томас: „Нее! (На Томас му става забавно.) Той е лекар и е откровен. Да ти кажа честно, мисля, че това е добре.“
Лиам: „Добре тогава. Мислех, че ще се притесниш. Очевидно е, че не си загрижен за сестра си. Добре.“
Томас: „Загрижен съм. Загрижен съм, че си мислиш, че е твоя работа какво лекарят на Стефи мисли за нея. А и си такъв лицемер. Сега ревнуваш, но ти си този, който захвърли Стефи.“


Влиза Ридж: „Господа, държите ли се подобаващо?"

Томас: „Винаги.“
Лиам: „Никога.“
Ридж: „Добре. Какво става?“
Томас: „Това ще ти хареса. Нашият приятел Лиам се отби, за да ни каже нещо важно. Трябва да се обадим на пресата. Това е невероятно. Той ревнува. Ревнува от лекаря на Стефи!“
Ридж е разбираемо объркан.


Ридж: „Значи младият д-р Финеган има чувства към Стефи?“

Лиам: „Очевидно е. И ако това означава, че той не може да е обективен ...“
Томас: „Не, не! Спри!“ Томас заявява, че Стефи и Фин са възрастни хора, които могат да вземат самостоятелни решения. Истинската причина за безпокойство е, че Лиам има проблем с това.
Лиъм твърди, че изобщо не се интересува, ако Стефи има връзка с някого. Всъщност той дори иска това за нея: „Искам тя да намери щастие и романтика. Но не с човека, който е отговорен за възстановяването й."

Томас говори високо и натъртено, за да успее Лиам да схване: „Това не зависи от теб! Ти напусна Стефи!“

Лиам е непоклатим (и непоносим): „Той й е лекар, Томас. Той е нейният лекар! Не мислиш, че това нарушава етичните граници? Не мислиш, че ако тези граници започнат да се размиват, това може да компрометира възстановяването й?“

Томас едва го издържа.

Ридж се намесва: „Ами ти, Лиам? Не се ли увличаш малко? Те нямат връзка. Казваш само, че лекарят има чувства към нея.“

Лиам: „Да. А също така и допълнителните посещения, които вече са ужасно неуместни. Ако аз реагирам на това, Стефи също ще го направи. Това я поставя в неудобно положение, защото се предполага, че тя трябва да се доверява на обективността на този човек за здравето й.“
Ридж: „Това е Стефи. Ако се чувства неудобно, ще го постави на мястото му.“
Томас: „Напълно вярно. А ако е привлечена от него, ако го харесва, тя ще отвърне на флирта. Точно с това имаш проблем.“
Лиам: „Не! Ако д-р Финеган има чувства към Стефи, независимо дали са споделелни или не, той не трябва да й е лекар. Просто е. Разбирам, че той има отлично резюме. Повярвайте ми, никой не се радва повече от мен, че Стефи е в добри ръце. Но вече не. Ридж, нека те попитам.“

Лиам: „Колко обективен може да е един лекар, ако се влюбва в пациента си?“
Ридж оценява, че Лиам е споделил безпокойството си с тях. Знае отношението на Лиам към Стефи и че винаги ще се грижи за нея. Ридж е съгласен, че трябва да са загрижени, ако добрият доктор си мисли, че има чувства към Стефи. Но той не го е казвал, нали?
Лиам: „Не точно с тези думи. Но вече ти казах какво каза той.“
Ридж: „Какво? За красотата й?“
Лиам: „За красотата й, за характера й. Добре, погледни го от тази страна. Да допуснем, че не е вярно и той не се интересува от нея. Щеше да го каже направо, а не да се измъква така.“
Томас се е наслушал достатъчно: „Лиам, говорих със Стефи за лекаря й. Тя го харесва и го уважава.“
Лиам: „Точно така, Томас. Защото той полага специални грижи за нея. Включително й предписва още една доза болкоуспокояващи и то само защото го е помолила. Ако този човек има скрит мотив и това замъглява преценката му, Стефи е уязвима.“
Томас: „Уязвима към какво? Към сърдечен поглед? Към малко флирт? Или казваш, че той се възползва от нея? Защото това е много сериозно обвинение.“
Лиам: „Изобщо не казвам това. Не ме изкарвай алармаджия. Истинското положение е достатъчно лошо. Очевидно този лекар иска отношенията им да прераснат в нещо повече. А това не е добре! Ридж, моля те да ми кажеш, че разбираш! Ако е вярно, той не може да е обективен.  Кажи ми, че разбираш колко опасно е това за Стефи!“

Томас: „Добре, Лиам. Ако някой не е обективен, това си ти. На лекаря на Стефи му плащат да бъде обективен, независимо дали мрази пациента си или си пада по него. Правиш от мухата слон. Защото си уплашен до смърт, че Стефи ще бъде с някой друг.“
Лиам: „Изобщо разбираш ли през какво преминава сестра ти?“
Томас разбира много добре, той е бил при Стефи и й е помагал. Много повече от Лиам. Стефи е уязвима физически и емоционално. А емоционалното го дължи на Лиам.
Ридж се опитва да каже, че трябва да са по-цивилизовани.

Но Томас не е съгласен: „Той трябва да чуе това. Трябва съвсем точно да знае какво е направил.“

Томас: „Играеше си със Стефи и Хоуп и ги настройваше една срещу друга с години. Напред-назад, напред-назад, оставяш едната, за да бъдеш с другата. След като Стефи забременя от теб, човек можеше да си помисли, че ще се задържиш на едно място. Но не, не го направи. Остави я още веднъж заради Хоуп.“
Лиам не е особено убедителен, но се опитва: „Знаеш, че е много по-сложно.“

Томас: „Защото ти го правиш сложно, Лиам! Ако само беше направил избор преди години. Избери едната – Стефи или Хоуп. Която и да е! И двете щяха да са по-добре сега. Но ти не го направи. Защото си прекалено самонадеян.“
Томас продължава, че Лиам е искал да знае, че когато му скимне, може да остави едната и да се обади на другата, за да бъде с нея.
Лиам се защитава, че това е отвратително и невярно.
Томас го пита дали изобщо обича Стефи.
Лиам: „О, обичам я. Винаги ще я обичам. И затова съм искрено загрижен.“
„Тогава я остави на мира!“ изревава Томас в лицето му. „Отдръпни се, по дяволите! Тя не е твоя!“

Томас: „И знаеш ли какво? Ако харесва лекаря си, това е фантастично. Ако лекарят я харесва, чудесно. Може би най-накрая ще продължи без теб. Пусни я да си иде, Лиам. Нека Стефи най-накрая намери малко щастие.“

Лиам най-после няма какво да каже. Примигва към Ридж, който го гледа безстрастно.