С какво ви дразнят свекървите - тема 94

  • 85 137
  • 753
# 255
Моята баба я смаза именно идването у нас. Колкото и да не ти се вярва. Ето, взехме я и хич не ѝ се отрази добре. Бяхме в къща и тук в София, а тя си прекарваше летата на вилата. Но като си дойде зимата пак е в къща и може да излезе за малко. бутнаха къщата, преместихме се в апартаменти и още първата зима която трябваше да изкара на 7 етаж я съсипа. А не беше неподвижна или нещо подобно, но дребни признаци на деменция проявяваше от време на време, все пак беше на 86 години. Последните си 2 зими отказа категорично да идва в София и се наложи леля и мъжа ѝ да останат на село и те, че да са по-близо. Добре, че вече и те бяха пенсионери и имат отделна вила там, през къща от тази на баба.
Така, че не винаги са капризи, имам и други примери на възрастни хора, принудени на стари години да си сменят местожителството и им се отрази по същия начин. "мести се и точка" както виждаш не винаги е решение, а понякога дори е част от проблема
Виж целия пост
# 256
Едната ми племенница, за да угажда на капризи, в момента е с почти отлепена ретина. Така че с капризите до определен момент. След това скръцваш със зъби.
Виж целия пост
# 257
Е на 86, то каквото и да стане, или да не стане, все няма да и се отрази добре. Но на 20-30-40 да се отпишеш, за да угаждаш на капризите на 90 годишния, вместо на 10 годишните у вас, хайде няма нужда.
Виж целия пост
# 258
А ако ти е майка? 
Виж целия пост
# 259

Какво, като ми е майка? Когато капризите преминат една граница, редно е да се сложи точка. Майка, дете, все тая. Точно както човек слага спирачка и на себе си, като почне много да се олива. Но в някои възрасти и състояния, не могат да го направят сами.
Виж целия пост
# 260
Тук съм съгласна със Салсиша. Лично виждах как дядо ми и баба ми (лека им пръст) правиха майка ми (собствената им дъщеря) на луда калинка, точно от старчески капризи. Накрая на нея й писна и тропна с крак. Постави условия и им показа, че ще се спазват. Да видиш как започнаха да стават сговорчиви и как бързо се намираха решенията.
Виж целия пост
# 261
Когато капризите преминат една граница, редно е да се сложи точка. Майка, дете, все тая. Точно както човек слага спирачка и на себе си, като почне много да се олива. Но в някои възрасти и състояния, не могат да го направят сами.
Точно същото мисля и съм заявила и аз. Само дето не ми се иска да проверя лично дали ще го направя в действителност.
Виж целия пост
# 262
Опитах се да ти обясня, че това, което ти квалифицираш като каприз, за някой е съвсем реален проблем и много далеч от каприз.
За случаи като при Вени е съвсем различно, но в масовите драстични промени на тази възраст е по-скоро противопоказно, отколкото да помогне. Трудно е да си свикнал цял живот с нещо и на стари години да си промениш средата. Иначе аз съм последната, която би търпяла капризи.
Виж целия пост
# 263
Ма ко, за мен това, което ти описваш е в графата на капризите.
Виж целия пост
# 264
За теб може и каприз да е, но баба като я затворихме в апартамент се срина. Първо психически от там и физически. За годините си беше повече от добре и тази една зима я състари с 10 години. След като си отиде на село пролетта, за месец се върна към нормалното си състояние. Ами отказах ме се да я натискаме да идва в София за зимата. Беше си направо тормоз. А леля и мъжа й и без друго се замисляха дали да остават целогодишно, просто съвпаднаха събитията
Виж целия пост
# 265
Ами без компромиси не може. Няма как един човек само да иска, а другите само да козируват. При вас е било въпрос на късмет, че е имало кой да си зареже къщата, че и работата, за да отиде на село и да гледа възрастен. При 90% от хората това не е възможно.
Виж целия пост
# 266
Никой нищо не си е зарязвал. И леля вече  беше пенсонерка, чичо от преди това, и те  имат отделна вила на село и апартамент тук. А баба преди това я взехме ние, защото не исках да ходи при баща ми.
Ако и леля нямаше възможност да остане там, то е ясно, че трябваше да идва зимата. Но това нямаше да промени начина по който й се отразяване. А е глупаво да съсипваш умишлено стар човек в добро състояние,  защото това води до още повече грижи
Виж целия пост
# 267
Когато човека не е на легло и сравнително с акъла си е друго нещо. И ако близките му нямат възможност да притичват постоянно на село, а трябва да гледат деца и да ходят на работа си е чист каприз.
Виж целия пост
# 268
Никой нищо не си е зарязвал. И леля вече  беше пенсонерка, чичо от преди това, и те  имат отделна вила на село и апартамент тук. А баба преди това я взехме ние, защото не исках да ходи при баща ми.
Ако и леля нямаше възможност да остане там, то е ясно, че трябваше да идва зимата. Но това нямаше да промени начина по който й се отразяване. А е глупаво да съсипваш умишлено стар човек в добро състояние,  защото това води до още повече грижи
Така де, нали това написах – във вашия случай е имало как да стане. При повечето хора това не може да стане.
Виж целия пост
# 269
Ако трябва да изминаваш големи разстояния за да гледаш възрастен, то това не е гледане. Практически той е сам, а пък ти ходиш ако можеш. С неподвижни хора или със старчески изменения, това не може да се случи, защото не може да го оставиш сам в друго населено място. И ако му се наложи ще се премести, но не считам за каприз желанието му да си остане там където е свикнал и е искал да живее. Не бих му натяквала, че капризничи, по-скоро бих го разбрала, но ще ме у обяснено, че няма начин. Но да му вменявам, че капризничи не виждам как ще го направя
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия