Стига лелки и беди, време е за две черти! 29.05 - 04.06

Здравейте,момичета!Имам един въпрос-днес ми е 12 ден след абразиото,възможно ли е да имам ову ?/цикълът ми е 26-27 дни и 12-13 ден ми е нормално за ову/.Тест не съм правила,но по ЦС и болките в яйчниците мисля,че мога да се ориентирам.Ако е ову-възможно ли е и добре ли е това?Не съм си правила ЧХГ,защото в нашата забутана провинция няма къде .Затова лекаря ми каза за обикновен тест за бременност-след първия цикъл.Аз мисля да си направя на 20 ден/Дано да е отрицателен !/

Мариетка, мисля, че е възможно, все пак ти рано направи абразиото. И е нормално според мен, незнам да не те подвеждам де...

Мариетка и аз мисля, че е възможно.
Не унивайте, момичета. Има и лоши дни, но гледайте позитивно на живота около нас. Целувки на всички, които се нуждаят от подкрепа.

Мариета, както са ти казали - възможно е, но моето мнение е, че това, което изпитваш в момента не е овулация. Макар и толкова ранна бременността води до определени изменения в организма ти и е нужно повече време, за да се възстанови нормалното овулиране.

Мариета, след аборта в 7 г.с. имах овулация на 20-я ден. А моят цикъл е 32-33 дни. Така че може 

Да, ама не!
Вече нямам нужда от тъпите им направления. Дойде ми! Сутринта! Така и не разбрах имало ли е изобщо нещо или цикълът ми вече прави каквото си иска.
Що за седмица, няма ли да свършва вече, или има шансове поне една от нас да се похвали с нещо?

Днес много мислих, имаше и една тема в друг подфорум-за децата, как не смогват майките и т.н.Та понеже всички към това се стремим тук-от мечтата за дете към реалността с такова, а и от позицията на това, че аз все пак имам едно детенце искам да ви кажа нещо.Да, неописуемо е да усетиш в себе си живота, да те боли после толкова много, че незнаеш на кой свят си, но да видиш едно парче месо, което е едно малко чудо-твоя плът и кръв.Да станеш зависим от неговите чувства и желания, да те боли стократно повече, когато го видиш да страда....това е да си майка.А аз все бързах и пропусках да се наслаждавам на толкова много неща.
Да се похваля?С детето си тук-немога.С чувствата си-немога.А те са смесени.Когато силно искаш нещо, а то не се случва е нормално да си разочарован.Още повече, че полагаш усилия да се случи, а не стоиш със скръстени ръце.Не е като да не си си написал домашното и да са ти писали двойка.Идеята е,че си се справил с домашното прекрасно, но двойката пак е в бележника...
И после-усетила веднъж сладостта да стана майка-момента в който установявам,че това може да не се повтори повече ме смачква.Дадох си сметка, че  бях започнала да изтиквам детето си в периферията с мисълта за друго.Защо?Нали не трябва да ги деля уж, защо така се случи?Защото второто дете не е даденост, защото ми обсеби мислите и чувствата.
Та така, извинете за откровенията, извинете, че намесвам тук и това, че аз съм майка вече.Някак си е по-различно, но е достатъчно трудно и за такива като мен.
Та миналата година още, рядко пишех тук, около Коледа може би ви бях пожелала на всички-да изпитате  чувството на живот в утробата!Много от тогава пишещите вече са в отчетните Бавно, но славно-всички натам вървите

Здравейте Сладурчета, Папурчета!
Ей тъй от никъде пак се появявам! Само искам да ви кажа, че съм пуснала тема в Календар на събитията за рожденния ден на Кукумявката /за тези дето я познават, ако въобще има човек дет не се е запознал с туй чудо на природата/, та който прояви желание може да я поздрави там.
За сведение на заинтересованите, напускам страната за около седмица. Ще се мярна кът се върна да ви видя как я карате!
Целувки на всички!

Ооо, Теди се появи. Липсваше тук миличка.

Здравейте на всички  и дано да няма такъв песимизъм като вчерашния.
Пенелопа много хубаво  е казала всичко, присъединявам се към нейното становище -- наистина страховете започват след раждането. Мен лично от сега ме е страх.

пенелопа и аз вече си имам едно детенце,но и в мен бошуват същите емоции като при теб.в момента мисълта и желанието да имам още едно дете като,че ли са избутали на заден план другото,не че го обичам по-малко или се грижа по-малко за него,но онова другото все ми е в главата и понякога се питам дали изобщо съм добра майка .

И аз...

Честит Празник дечица(нали сме си дечица на мама и тати) и бъдещи мами!
това ми е любимия празник-мъжо ме събуди сутринта с подарък.Пожелавам ви един страхотен ден и никога да не губите детското у вас!

Хайде и от мен едно честито!Весел празник на всички дечица-малки и големи!

Честит празник и мен, момичета!
Нека детското у нас никога да не умира!
Днес времето е малко мрачно, но за това пък дано нашето настроение да е много весело!
Хубав ден Ви пожелавам!

Честит празник и от мен малки и по-порастнали деца!