Искам да кажа ... (146) през май 2018

Е, щом Светълчо, която е толкова миролюбива допуска такава възможност, значи може   Сега, ако реша да се похваля, Куркума да не чете, че ще ми обърка работите. Като напиша: Яки, затвори очички! и Куркума да пропуска.   За щастие тук не е Канада! Знаех си аз, че има нещо положително и в България, а една приятелка вика, че всичко било гадно тука и трябвало да емигрираме като по-млади

Който познае изразът: Яки, затвори очички! от кой филм е и кой го казва, е много древен и най-добре да не си признава  

Патето Яки и кучето Чопър.

Аз си ги спомням като герои, но репликата не.

 Но се сетих за "Ну, Заяц, погоди!" ( и почва музичката ля-ля-ля-ляля...

Ти така си мислиш. Ама може след време да лежат на кушетката на някой психоаналитик в опит да избият вредата от тез задвратници, нали детството слага отпечатък върху целия по-нататъшен живот.


Майтапа настрана, по мое време се считаше за нормално децата да се възпитават с бой и имаше хиляди поговорки в подкрепа на това: бий дупенце, да не биеш дупище, примерно.  И други такива.
Помня обаче следната случка. Прибира се майка ми от работа, на улицата я спира една съседка и казва: днеска са обрали джанката на едикоиси, още зелена. Влиза майка и от вратата ме почва: Аз колко пъти съм казала да не се берат чужди джанки! и т.н. И налага по дупето и по голите крака. Аз рева. След малко излиза за нещо на двора, там я вижда друга съседка и казва същото. А майка отвръща: ааа, аз мойта съм си я набила вече! Демек, аз моята работа по възпитанието съм си я свършила, сега вие си свършете вашата и си набийте и вашите деца. Аз седя вкъщи и рева от обида, щото по времето когато са обирали джанката, аз съм била на урок по акордеон и въобще не съм участвала. (Не че друг път не съм, де.) Обаче кой да те чуе. Първо бият, после обясненията.

И аз, като Куркума, съм се наслушала на това как боят направил човек някого и каква голяма файда има от него.Но най се смях веднъж, когато на улицата сменяха някакви ел. кабели и десетина души висяха близо месец под прозореца ми, пиейки кафета, пушейки и философствайки, подпрени на "техниката", докато багеристът кОпа. На отсрещния тротоар една майка се мъчи да убеди детето си да стане от земята, където се е тръшнало в отпор на някаква родителска несправедливост. А мъжете гледат, цъкат и разсъждават как ако му шибнела два шамара да му се завият сополите работата щяла одма да се оправи, а пък тя си губела времето да го увещава тоя пикльо.  "Нас как ни лупаха на времето, каза единият, ама нА, станахме хора." И метна една горда плюнка на тротоара. И като ги гледах какви хора са станали...

Никога не съм била моето. Не е като да не ми се е искало, но когато ми се дощя, трябваше да го карам да седи мирно, докато си довлека столчето, за да го стигна .
И мен не са ме били, макар че съм давала поводи.
Днес си говорих с детето и то ми каза, че му липсвам. Веднага се притесних за здравето му, а той възмутено каза - нали все пак си ми майка. .
И на мен ми липсва, екстра щяхме да си изкараме и за това ще планувам нещо и за догодина.
Казах му обаче, че размекването ни ще трае кратко. Или до моя реплика да учи, или до поредното забравяне на нещо от него.
Той каза, че няма против и, че и дърлянията ни му липсват.

Дайте рецепта за разядка с люти чушки. Живеех си с мисълта, че ще ям пълнени чушки със сирене, а те се оказаха огън. Язък, цяла торба, пропатувала 2000 км. Е не че не изядох две чушки, ама лютят.....
Калин май не съм го шамарила сериозно, но е бил на милиметри да се случи. Много е своенравен и не признава авторитети.

Като дете само веднъж ме е шамарил татко, но ми държеше до към 8 клас.тогава му се бях изрепчила и за да не ме удари, беше ударил вратата... А тежка ръка има, все пак републикански шампион по борба е бил. Виж майка ми ме шамареше, ама и аз хич не слушах, ама хич, и се биех, и ходех от бела на бела...изменения в психиката нямам.
Лично мнение че възпитанието е много либерално, и обществото вече носи последиците.

Както теоритично обсъждаме въпроса и принципно съм съгласна, че с бой не се постига нищо хубаво, така тази вечер практически едва се удържах да не врътна шамар на едно арабче То комай баща му беше повече за такъв! Настигна ни тичешком по тротоара, започна да размахва бутилка с вода пред муцуната на кучето, хвърли я по него и след това започна да му налита с плик с някакъв предмет вътре. Добре поне, че кучето е достатъчно умно и възпитано и продължи напред без да му обръща внимание. Баща му дойде и го дръпна, нито се извини, нито му направи забележка!
Аз междувременно се опитах да обясня на детето, че така не се постъпва нито с животни, нито с хора. Не ме чу, разбира се. И утре това дете ще порастне, ще излезе на улицата и ще знае, че всичко му е позволено и всички са му длъжни. Да не говорим, че развръзката можеше да е съвсем различна ако беше налетяло на съседското куче, което преди време захапа муцуната на нашето без абсолютно никаква причина  

Та един задвратник може и да не възпитава, но е категоричен знак, че определени граници са преминати  

За протокола - веднъж съм удряла шамар на девойката, беше на около 12. Канада е (беше) относително спокойна държава, нямам проблем с това да излиза сама, да се прибира по тъмно. Към онзи момент тя нямаше телефон, винаги сме се уговаряли в колко да е у дома. Прибра се час и половна след уреченото време, през тези безкрайни минути обиколих няколко пъти квартала и близките паркове, бях на път да звъня на 911. Извиних й се после, по силен ефект имаше това, в какво състояние ме видя.  

Честит празник на българската култура и славянската писменост!

За шамарите съм абслютно съгласна със Светалчо. За мен наистина възпитателната цел на подобно родителско действие е съмнителна, затова пък унижението и някърняването на детското достойнство е сигурно.


Това по въпроса с децата. Иначе, някои хора си просят направо да бъдат зашлевени понякога ама ..това е друга, дълга и безмислена тема.
.
Поздравам ви от самолета. След малко тръгваме. Но исках да пожелая честит 24 май на всички. Поздравявам ви с един любим стих:
ДЪЖД НА 24 МАЙ

Дъждът през месец май е златен.
През май дъждът от Бог е пратен,
но ще е грешно да се смята,
че той е само за земята.
Във него има нещо тайно.
Не идва той така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Не, този дъжд вали нарочно,
щом пеят майските капчуци
със шарени славянски звуци :
със гласни тесни и широки -
гръмовни, весели и мокри,
и със съгласни, във които
шуми узряло сухо жито,
проблясва кремък, пукат тръни,
и звънкат паднали алтъни.
О, всеки звук е с цвят различен
и дъх почти биологичен,
щом с " Д" и " Ж" И " Ъ " в средата
шурти дъждът от небесата,
а с дъх на сняг и вятър свеж
е пълна думичката " скреж".
Щом " К " и " Л " са звуци водни -
рекичката зашеметена
клокочи с тях в местата бродни,
от остри камъни ранена.,
щом в " Ж " и " Р" светлее жар,
щом думичката " циркуляр"
ухае на талаш и есен,
а " гръм " е дума с цвят небесен.,
щом болката от всяка рана
и всяка жалба е събрана
в два звука : " ох ! " ., щом в нас столетна -
в три цвята, ала вечно цветна,
със корен " род", с наставка - " ина "
живее думата " Родина"....
Симфония от живи звуци
гърми в дъждовните улуци
и падат капки разбълбукани-
като горещи бели пуканки....
Но ще е грешка да се смята,
че този дъжд е за земята.
Във него има нещо тайно
и не вали така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Всяка година той нарочно
пристига там от юг, отдолу
където са Атон и Солун.
Духа на времето изплаши,
пропъди думичките наши
и те умират, те ръждясват,
като цветя без дъжд слънчасват......
Затуй дъждът , от Бог изпратен,
на този Божи ден е златен,
защото мъртвото възражда.
Без него в страшната си жажда
душата ще остане суха,
душата ще остане глуха...
И тази думичка " Родина",
със корен " род ", с наставка "-ина",
ще бъде вече променена.
Изсъхнала и изгорена,
тя ще изглежда другояче.
Ще бъде пак земя, обаче
не шарена земя - светиня,
а с корен " пуст", с наставка "- иня" !

Синът е буден от 5,30, щерката и тя преди пет минутки рече „ Добро утро ”. Кога ще спим, бе деца, ако и в празничния ден не може???

Честит празник!

Добро утро и честит празник! Най-любимия ми беше като бях ученичка... От рано почваха да тестват музиката в дворовете на двете училища до нас и денят ми започваше с "Върви народе възродени". Прения ден плетяхме венци и правехме последни репетиции за тържествата, а на самия празник летях от въодушевление  и радост.

Захирче, весело пътуване и чакаме разкошни снимки!

Снощи отвлякохме брат ми и снаха ми и ги отнесохме на празнична вечеря за годишнината от сватбата им. Много весело си изкарахме. Бебето го зарязахме на прабаба му, че е млад още за парти

Събудих се в 5... ОткАчена работа ! И не можах да заспя отново, защото котките ме надушиха и почнаха да примяцват за храна. После почнаха и да ме газят и тогава се отказах и станах. Те се наядоха и се върнаха в леглото, а аз... пия кафе

За днес в план прОграмата имам зъболекар, среща с кифлите и йога. Обмислям да се мариновам с кокосово масло и ако не ме примързи да си боядисам косата. Днес е сборът на наше село и ми се искаше да прескоча, но няма да мога да се върна за зъболекар. Догодина, вече със софра и аз.





Даааа, имам ярък детски спомен как седя кротко до един разклонител и пущам в него синджирче... Гръмна, не знам как не ме е убил тока. Баба не ме би, ама физиономията и още ми пази страх.

Никога не са ме удряли нашите, а бога ми, давала съм поводи (основно в пубертета). До толкова не съм била свидетел на насилие и агресия (физическа и вербална), че в първи клас повръщах цял ден, след като приятелката ми сподели през сълзи как майка и я е била за нещо си. В редките случаи, в които съм ставала свидетел на скандал (с крясъци и викове, без бой) между странични хора, ми става лошо, разтрепервам се и изпадам в ступор от страх и неприемане на този вид общуване. Чак такава чувствителност не е хубава, обаче у дома тон се е повишавал само за тривиални неща и то пак през пубертета ни. Родителите ми никога не са решавали конфликти помежду си с викане и крясъци и най-малкия намек за агресия.

Честит празник.
Най-хубавият.

Оставих багажа за днес. А след малко трябва да тръгвам за шествието. Е, то повечето неща са приготвени, но още се чудя какво да си взема.

Много се вживяхте. Никой не казва да си спукаш детето от бой. Аз съм удряла по дупето няколко пъти и толкоз. Но за 6 години дотук ми се е налагало броени пъти.

Добро утро,
Честит празник на всички. Много обичам 24 май, като бях ученичка ми харесваше тържествеността на деня, нищо че ни караха да маршируваме като замаени месец преди това.

Събудих се 5.30 тая сутрин, каква е тая работа не знам, имам някаква тревога, която не мога да разбера откъде идва, но не мога да спя. Уффф.

Светълчо, мнението ми съвпада с твоето за насилието и винаги съм се стремяла да не изпадам в състояние да не мога да се контролирам, обаче средното ми дете просто ме докарва до лудост понякога. И то съвсем целенасочено и аз го знам това и въпреки това не мога да се контролирам. Обмислям посещения при психолог съвсем сериозно и за мен и за нея.
Моята баба навремето така е действала виновен невинен няма значение ядеш бой сутрин обед вечер за всеки случай. Това към нейните деца, не към внуците.

Честит празник!

Ние малко рано пристигнахме на летището, ама нямаше никакъв трафик. Чакаме да обяват полета ☺

Добро утро!
Честит празник на славянската писменост!
Руми, Захир приятна почивка и изкарване по чужбинско
И аз рано станах, мъжът ми ме събуди в 5.30 да пием кафе заедно преди работа
Хубав ден от мен