В момента чета... 58

„Внимавай, защото няма по-голяма мощ от тази на необузданото въображение.”

Шейбон уверено властва над героите, населяващи страниците на романа му. С твърда ръка сбъдва най-съкровените им желания, и материализира най-големите им страхове, „лъкатушещи през пущинаците на въображението им”, винаги на ръба на величието или упадъка…горчива комедия, стоическа трагедия, суров урок по обществена анатомия.

Кавалиър и Клей „мъже, чиито разрешения неизменно бяха по-сложни или крайни, отколкото проблемите, които възнамеряваха да разплетат”, свързани завинаги от комиксите–„ кутийки, преливащи със суров материал, парчета безсмислици, от които двамата, всеки по свой собствен начин, се бяха опитали да оформят собствените си големи… за него (Джо) сътворяването на един голем бе израз на надежда, когато във време на отчаяние човек се надяваше на чудо. Това бе изразът на копнежа, че няколко вълшебни думички и една умела ръка можеха да произведат нещо – едно жалко, безмълвно, но могъщо нещо – освободено от смазващите ограничения, от мъките, жестокостите и неизбежните провали на по-великото Творение…Проява на безплодното желание на избягаш, да се измъкнеш от спъващите вериги на действителността и усмирителната риза на законите на физиката.”

Спомняте ли си един коментар на Сами: – „Отдадох петнадесет години от живота си , за да се изкача по една трикилометрова купчина с боклуци, та мога да отделя няколко часа за около метър гениалност.” Аз бих казала 700 страници гениалност, изпълнени с живи и достоверни образи. Роза и Етел се превърнаха в едни от любимите и женски образи. Бъби и Дали успяха да ме развеселят, а и да не забравя Буболечката, много се зарадвах на Буболечката.