Петъчна ...за срамежливият мъж

Божеее, превръзки ли дали ми е купувал? Ако споделя колко по-интимни неща е правил за мен, сигурно ще предизвикам смут у по-консервативните потребителки.

Да вмъкна още малко информация - 28 годишен, от 1г и 8 месеца имаме връзка. Сексуалния срам е от самото начало. Не знам дали е срам точното определение, той го определя като такова.

Да знаеш- лекува се!
Аз бях абсолютно същата. Толкова свенлива, срамжлива и притеснителна, че ме беше срам да питам нещо в магазин или в администрация и тн. Изобщо пълна смотла. Все си мислех, че нещо ще объркам или, че някой ще си помисли, че съм зле. Наложеше ли ми се да се оправям се потях, червях, репетирала съм си и какво да кажа.
Просто по този начин се избягва привличането на вниманието върхи себе си.

Иска се много контакт с хора и то с нормални, които няма да му се подиграват и да правят физиономии. И наистина да си вдигне самочувствието. Като види, че никой няма да го ухапе ще се отпусне.
Аз най-вече се справих в момента в който спря да ми пука какво си мислят другите за мен. Това наистина ми помогна. И да се объркам, и да направя лапсус, или ако испусна нещо пред хората, или ако се спъна.....не ми пууука дали някой ще ми се смее и ще ме сметна за смотана.

За секса- явно няма много самочувствие и не иска да сгафи.  Дали те чувства близка? Има ли причина да се притеснява от теб? Подигравала ли му си се за нещо, или бъзикала ли си го? Да не го е е страх от теб

Разбира се, че има срамежливи мъже. Всякакви хора има.

Не може след година и кусур да го е срам... просто си е дървеняков... бас ловя, че ако деликатно му подсказваш как да не е обран ще му се получи, НО ще е като заучено. Такива хора са без въображение... ограничени са в сексуално отношение и научаване няма.

А, надали, Черно коте. Сетих се за една приятелка. Караше мъжа си да ѝ бръсне интимните части, че "някои места не ги виждала и стигала". Той беше един изпълнителен, тя го командореше за всичко.
Не става въпрос за възмущение. За мен се губи магията да карам мъжа ми да ми купува дамски превръзки, гащи, тампони, самобръсначки и всякакви подобни козметики. Няма как да стане при мен. Който му е ок, нека.

Не, че искам да противореча, но повярвай, че точно за комплекси става дума и за ниска самооценка.
Ако не си го преживял няма как да разбереш какво толкова притеснително има да привлечеш вниманието върху себе си, било то и на продавачка за съвет с облеклото.

На 28 ако не си придобил някой навици и умения ... после става трудно. А ако на този "мъж" му се наложи да отиде да се къпе в мъжка баня, какво става - с гащите ли ще се къпе ? Хайде да не говоря за казармата какви неща имаше, че ..... Жена за да излиза с такъв мъж или трябва да е безумно влюбена в него, той да е нещо уникално или ли има нещо друго. Сори, че съм така директен, но това е истината.

Темата ме подсети как преди няколко години направих страхотен "плонж" в МОЛ-Пв, на първия етаж....   
Точно както Кари в "Сексът и градът" се плосна в Диор.......Каква ли гледка съм била?!
Трима млади хубавци ми помогнаха да стана и да си събера разпиляната чанта.....И дори не бях красавица в първа младост, а около 40-годишна зряла "хубавица".

Иначе, аз също съм/бях от свенливия тип.И също се "излекувах", като спря да ми пука от хорското мнение.

За какво молене става дума? Пускам списъка и го купува, елементарно нещо е пазаруването. Тоалетната хартия отделно ли да я купуваме, защото е интимна?
Не виждам нищо интимно в обикновени консумативи, че да им се обръща каквото и да е внимание и да си усложнявам живота.

   Комплексите и ниската самооценка са запазена марка на мамините дечица. Ела мама да видим това, ела мами да направим онова, Сега мама ти трябва да се държиш така и така и ....  След време едни такива "напътствия" вече няма място в живота на индивида, те са се изчерпали и той се е променил. Обаче до такава степен е свикнал с тях, че се държи като за спасителен пояс. Точно на другия полюс са въздухарите - голямо ЕГО и самочувствие но кухи.
   Срамът се израства. Ако не успееш да го израстеш, да приемеш , че правиш грешки, че си човек - то тогава сигурно е доста трудно. Но никой няма да ти държи ръката да и има "хайде мами направи още една стъпка или хайде хапни още една лъжичка за баба".
    Хайде сега дами признайте си кое повече ви се иска да имате до вас - мъж който е от този тип "мамините", държащ ви за ръка и ви гледащ с овчи поглед питайки къде би сбъркал на всяка своя крачка, неуверен и слабоват. Или мъж, на който му стиска да направи нещо, да реагира ( пък даже и грешно ) и който търси да прочете в погледа ви "това наред ли е или пак се издъних" но въпреки това не съжелява за това, че е опитал да направи нещо. Жените имате много добра интуиция и усещания кое е правилно. 

Lan_7, Няма възраст, в която да е късно за промяна. Просто няма, стига да има желание.
На 28 или на 50, начини има.
За инфо, аз се оправих на към 20, след като напуснах родината и малкия провинциален град и разбрах, че на хората не им пука за мен, не ме обсъждат в магазина или по улицата и някои от тях едва ли ще ги видя повторно. Дори и да се изпльоскам насред мола, няма да се притесня или да се разрева от срам.
И не, бх всичко друго освен мамино детенце или татина принцеса. Просто идея си нямаш колко далеч бях от този образ. Просто набиване в главата (от баба ми), че не трябва това или онова да се прави, че хората еди какво ще си помислят и ще е срам и излагация. И не, не беше от глезене и не ме е водила за ръчичка, а просто истински ужас какво аджеба ще каже комшийката или магазинерката. Манталитет, раздвам се, че го избегнах.
Сага като ме види с къса пола минижуп и с деколте ѝ причернява и ''Какво ще кажат хората???!!!!!!'' няма кой да го чуе.

Злодеида, ти можеш да му помогнеш. Насърчавай го и му вдъхвай увереност. Показвай му как не бива да му пука толкова какво ще си помислят хората за него. Бавно и постепенно ще преодолее тази свенливост и неувереност, ако има стабилен и разтропан човек до себе си.

Практичността е пагубна за любовта. Ми не, не смятам за ок да ми купува дамски превръзки. Всяка жена трябва да си остави частичка тайнственост. Както и не одобрявам да ме гледа като се обезкосмявам. Ходене в тоалетна, къпане заедно (освен, ако не е секс-игра) – също не. Еротичният образ на жената изчезва тотално при прекалена близост. Така смятам аз, всяка двойка има своя динамика, разбира се.

И тоалетна хартия не го карам да купува, НСЧ. Всичко свързано с хигиената, избирам аз. Той е силен при избора на други неща.

Има хора, които са инторверти и интеракциите с непознати не са им особено приятни. Може да се изрази и по такъв начин, въпреки че е малко детинско - аз бих казал "не ми е приятно", "скучно ми е" или нещо подобно.

За дали се лекува срамът - с изключение на леглото, което не мога да коментирам, защото липсват достатъчно детайли, другите ситуации не са ми приятни и на мен. Но понеже няма кой да ме държи за ръчичка и в банката питам (по-често вдигам скандал май) и дрехи си купувам и на места, на които абсолютно никой не познавам, ходя. С нежелание, но го правя. Нещо повече - съпругата ми и тя е срамежлива и ако може да ми тръсне някоя подобна неприятна задача, го прави.

Срам ли ме е да купувам вагинални глобули? Сигурно би ме било срам, ако не бях минал през годините през купувания на превръзки, тампони, после неща свързани с бременност, после с новородено, ако не бях разпитвал аджеба кво е това силиконов накрайник за кърмене и къде се намира и има ли разлики между 10те вида, които са там и кои ще ми препоръча консултантката (кърмещата по обясними причини не може да излезе от родилното и да си купи). Та вече от нищо не ме е срам и предпочитам аз да я свърша тази работа, когато има нещо такова, отколкото тя да събира кураж 3 дни като междувременно се оплаква и ми надува главата.

Така че когато номерът минава, хората ги е срам. Когато не минава - мнооооого бързо се лекуват. Само за леглото не знам, там не би трябвало да има значение интроверт/екстравет, т.е. не може да се обясни със социална тревожност това според мен..

Не знам, може би на някои мъже им се струва под достойнството им да купуват такива неща за жените си. Честно казано, аз ако имам възможност да си купя сама, няма да го занимавам. Но ако ми дотрябват спешно, хич няма да ме е срам да го помоля за такава услуга.
Той, дето се вика, "йонито" я познава отблизо и в подробности, та чак толкоз не виждам какво ще ми наруши интимността с нея, ако се наложи да купи едни дамски превръзки. Да не говорим пък, че в моя случай покрай работа с производители на точно такива консумативи, ММ е по-добре запознат с марките и видовете превръзки дори от самата мен.