За таткото и раждането - не съм го питала моя съпруг, но то и нямаше нужда. Страховити усложнения ни изненадаха месец и половина преди термина. Аз в болницата, той спи при мен, а през деня търчи вкъщи да довършва ремонти. Един ден докторката ми каза - не е добре работата, влизаме за секцио след час, обади се на мъжа ти. Обадих се аз, ние живеем на 10 минути от болницата, той буквално дохвърча за 5. Разритал народа на рецепцията, през охраната, връхлетя в стаята с гръм и трясък, а ние тъкмо спокойно си говорехме с докторката и анестезиологът. Тя дори се разсмя - казах след 1 час, не след 1 минута. Влезе с мен в операционната, помилва бебето цялото омазано, дори след това въодушевено ми обясни, че видял и "червата и мозъците" (докторката пристъпила настрани от завесата и той й видял окървавените от операцията ръкавици). След това в стаята оповръщах орталъка, включително и него. Мне, не ни е изчезнала магията, по-силна е след перипетиите, които преживяхме. Също така, когато той пазарува купува и превръзки и тампони и грам не му прави впечатление.
Между другото, скоро се смяхме с репортаж по новините - в един от престижните университети тук в Америка провели дългогодишно проучване и установили, че двойки, които пърдят и се оригват и сие "гнусни" човешки потребности без да се свенят, статистически имат по-дълъг и по-щастлив съвместен живот.
За всичките размишления.
И да го е страх да не се изложи.