Финансово независими ли сте?

И защото я има поредната жертвоготовна баба.

ОК, щом не е добре бабата да идва, не е и длъжна, значи в този случай правилното решение е бавачка.

Впрочем никак не съм сигурна, че тълкуванията на причината за драмата са от първо лице и верни. Ако изобщо за някое от действащите лица това е драма.

В смисъл?
 Какво да командва?

Там е проблема- явно, бабата е на същото мнение като дъщеря си.
Че не може да е стойностна, ако не е еднаква с мъжа си.
Опитвам се да си представя що за живот е това и колко ще издържи така, и на какво ще прилича след 10 години?

Едно време по соца всички жени работеха, някои като баба ми даже са работили на три смени - дневна, вечерна и нощна (работеше в болница) и децата ги гледаха в градините и бабите. Не си спомням някой да е проблематизирал това - освен че просто беше задължително, имаше го и това, че никоя жена не е искала (и вероятно в наши дни също) да се чувства паразит в семейството си. А и след като има отдадена баба - ами чудесно, това се среща рядко и ще се среща все по-рядко вече. Аз бих използвала охотно подобен ресурс, стига да го имах.

За протокола, аз също не бих могла да не правя нищо, защото домакинстване и деца не го броя за нещо - това е дейност, която и циганката с основно образование може да върши ако не идеално, то добре. Нямам и амбиции да печеля колкото мъж, обичам да ми е по-лесно и да не се товаря прекалено, но определено смятам, че любимата работа (именно любимата), въпреки умората, развива и обогатява човек много повече от празните разговори с приятелки, гледането на малоумни предавания за домакини и излизването на апартамента всеки ден просто от скука. Всеки с особеностите си. Някои жени си обичат работата и тя заема важно място в живота им, дори и да не е основен приоритет. Понеже съм виждала и другата крайност - жени, отдадени само на работата за сметка на семейството и децата. Смятам, че балансът е препоръчителен, нищо че в България е почти непостижим, защото на практика хубава работа за жени с деца реално няма. Може би това е и причината цитираната жена да се вкопчва така в работата - възможностите са никакви и всяка такава не е за изпускане. Другият вариант е седене принудително с години на дивана и 100 лв месечно от някоя козметична фирма. Евентуално. Перфектен външен вид в комбинация с мозъче с текстура на маршмелоу, просто поради продължителна неупотреба.

А и всъщност не знаете в конкретния случай дали съпругът не е от тези, които много обичат да натякват на жените си колко са велики, колко много пари печелят и пр., в такъв случай какво й остава на тази жена, освен да работа. Майка ми преди много години, още по соца работеше в друг град на един полигон извън въпросния град, всеки ден пътуваше с влака до това градче, оттам със служебен транспорт до полигона, ама какво да прави като там работеше по специалността си и наистина си обичаше работата. Не си спомням да е било проблем за някого, а и не виждам да се е състарила чак толкова, освен от годинките, ама те си се въртят така или иначе. Но излъчването на жена, която обича работата си и влага много страст и енергия в нея, е страхотно според мен.

Мен слабо ме вълнува как се справят другите семейства, те щом се разбират, значи им е ОК.

Почти 20 г. работя в големи фирми и познавам какви ли не "кариеристки", но не знам дори за една, на която мотивацията й да е надскачане с мъжа. Най-често крайните кариеристки, които си зарязват детето на бабите или на бавачка на 3 месеца, гонят позиции и власт за лично удовлетворение. Ако са стигнали определено ниво, там е ветровито и ги е страх, че някой друг (обикновено мъж) ще ги измести, ако излязат зад борда за година. И това наистина е така. Има и жени като адвокати, зъболекари и т.н., които, ако тъкмо са започнали да създават име и то да работи за тях, не искат да прекъсват и да започват отначало. Има и работохолички без личен живот и мъж,  компенсиращи с работа. Общото за тези жени е ,че растежът в кариерата и успехите там са им основна мотивираща сила и семейството, вкл. децата, не стават никога първи приоритет. Разбира се, има го и обратното - с появата на дете, нещата се пренареждат и работата остава на второ място.  Но крайните кариеристки са единици и с тях далеч не се изчерпват финансово независимите жени.  Има много образовани и квалифицирани жени, които намират удовлетворение в работата си, харесва им да се развиват, заради себе си, а не нещо да доказват на мъжете си. Има и такива, даващи си зор, защото мъжете им не са преуспели и ако разчитат основно на тях, семейството ще си тъне в мизерия. Масовият случай в БГ е, че за среден нормален стандарт на живот са нужни двама работещи на осем часа. Ако една жена е възпитана да се справя сама и да разчита на себе си, тя обикновено не се чувства комфортно да бъде издържана (независимо дали от мъж или от родители). На мен лично мъж, който от самото начало на една връзка се опитва да поема всички разходи и да прави скъпи подаръци, ми е отблъскващ. Все едно съм стока и той се опитва да ме купи. Естествено почерпка на първите срещи е нещо нормално, но не и натискане за всяка сметка. И това няма нищо общо с надскачане, а с желание човекът да се постарае да ме спечели с личността си, а не да ми демонстрира парите си. За мен равнопоставеността във връзката е много важна. Очаквам мъжът да участва наравно с мен в отглеждането на дете и домашните ангажименти. Нито работохолик, почти неприбиращ се вкъщи, откупващ се с пари, нито муньо, изпружил се на дивана, са добър избор.

Моите наблюдения са, че жените които ходят на работа изглеждат в пъти по-добре, от тези, които си стоят у дома.
Имам една приятелка фармацевтка на 70 г. и изглежда прекрасно и куп баби на 70 г. в квартала без зъби и в ужасен вид, вероятно и от не особено високите пенсии.
Състарява злобата и пушенето по цял ден, а не любимата работа.

Болшинството от българските баби на 70 не са запалвали цигара през живота си. Сигурно от друго са състарени и без зъби.

Здравейте, аз съм финансово зависима само от банките....

исках да кажа, че бабите, които не работят нямат пари за стоматолог, докато тази баба си работи и е прекрасна.

Аз все по-често виждам възрастни жени над 60 г. да пушат, включително и леля ми, искрено се надявам младите момичета да са по-умни.

Точно тези баби са от поколението, живяло когато цигарите бяха на мода и всяка уважаваща себе си мадама пушеше. Отделно, дето зъбите не падат от пушене

Не ходя на работа откакто се е родила дъщеря ни- 8 години,но не съм финансово зависима.Имам достатъчно свои доходи.
Съпругът ми е доволен ,че останах вкъщи и не се наложи да ползваме услугите на детегледачка.И аз съм доволна,имам време за всичко.

И моят е така - доволен е да си има слугиня в къщи 24 часа на разположение, а същевременно и не му се налага да ме издържа щото си имам мои си финанси. Лично аз смятам, че слугинския труд трябва да ми се плаща по някакъв начин и ако нямах пари в джоба си щях да го принудя. Ама сега нямам стимул, нито причина щото като стане дума за пари все вика "Ти в сметката си имаш повече от мен и ми затваря устата". А той няма щото всичко си държи на фирмата. За толкова години нищо голямо не ми е купил, а аз 3 деца му дадох - все се измъква гада. Трябва да го заставя да ми купи следващата кола ама от сега знам отговорът му: "Ти си имаш готови пари, а аз трябва двойно и тройно да изтегля от фирмата за да останат за кола след като им платя данъка." Реално погледнато е прав, ама дразни всеки път да се измъква.  Всичко мога да си купя сама ама самият жест, че е похарчил много пари за мен ще засили мноократно любовта ми, защото харченето на пари по жена е знак, че му е по-ценна от парите. То хубаво да си обсъждаме всеки разход ама от време на време ако ме изненадва със скъп подарък може само да укрепи връзката ни. Не че аз после няма многократно да му се издължа за него щото хич не обичам да се чувствам длъжна - по-добре от мен да мине отколкото аз да мина някой

Няма ли как да си разделите домакинската работа и грижите за децата?