АВГУСТовско бебче ритничета раздава, в коремчето на мама все по-тясно става-2018

И забравих да добавя готината част- имам зелена светлина за море. В началото на юли отиваме )). Нямам търпение.
А миналата седмица бяхме на минерален плаж. С детето почти не излязохме от водата. Ако беше басейн с обикновена вода сигурно нямаше да вляза, но минералната има свойствата да се самопречиства. А и плуването ми се отразява много добре на гърба. Само дето приличам на подрастващ хипопотам

Ти сериозно ли ще си напъхаш тампон със зехтин и ще си мислиш, че те предпазва от зли духове ...?

Да ви кажа, по повод съня - беше ми писнало да ми се повтаря Спи сега, че после няма. Не вярвах. Е, падна ми се ревливо бебе с колики, нищо не помагаше. По цели нощи го разнасях, имало е случаи да не помня, че съм ставала. Много се бях изнервила от недоспиване и това се отрази на цялото семейство - малкият не искаше да суче, баща му само се чудеше как да не се прибира от работа, че бях станала звяр... съветът ми е да приемете нещата каквито са, да не търсите вина в други хора и да не се сравнявате с другите майки. Аз си останах единак с количката, защото майките винаги даваха непоискани съвети и намираха кусури на това как си гледам детето. Първата година ми мина в една дълга депресия - къде от недоспиване, къде от хормони. Още с отварянето на очите мисълта ми беше Ох, още един ден, в който трябва да изляза с количката, да приспивам с часове, да съм сама...
Хубаво е да се знае, че не всичко е розово, но пък си заслужава! Има и трудни, и лесни бебета. В крайна сметка порастват, стават човеци и после имаме други грижи.
Тази бременност почти не я усетих, за разлика от първата, в която имах много повече неразположения. Малко на крак я карам сега, даже се стреснах като видях колко малко остана... Моята АГ е още в майчинство и няма да е на линия за раждането, трябва в рамките на този месец да се насоча към друг лекар само за раждането, за да ми е спокойно. Нищо не съм купувала, нищо не съм подготвила и докато не изляза в болничен мисля да я карам лежерно

По повод безсънието и бъдещите грижи, помня, че бях попаднала на една много точно описана и вярна статия в един блог, който ще споделя, когато се родят всички бебоци и са минали няколко месеца, защото просто не може да се разбере докато не го усети и преживее човек. Колкото и да повтаряме на нераждала бременна жена, че недоспиването и умората, които е преживявала до сега нямат нищо общо с изтощението от първите месеци в ролята на майка, никой не може да го възприеме "като чиста монета". То това трябва да се изпита, за да се разбере разликата. Умората от това да си майка не е само физическата умора, която всеки е изпитвал, а емоционална и психическа - когато се приберете от болницата и изведнъж осъзнаете, че само и единствено вие сте отговорни да опазите този чисто нов живот, че някак си за вас всичко е променено от раз, а света не се е променил и на кота...

Не знам дали е удачно, за да не излиза като реклама, но си купих такава възглавница за бременни, много яка, голяма и ми излезе 64лв с доставката до офис на Еконт. Ако не е прието да се пише магазина, от който съм я взела ще ти пиша на лично 🙂🙂

Ееее момичета - не знам защо ама не ми се е публикувал единия коментар от днес, където изказах мнението си по темата за неспането. Опитвам се да отказвам кафето, а станах в 5 и хич не ми се отразява добре , очевидно
Та да - и аз нямах предвид само едното спане като говорехме за "по-лесно няма да става". И аз съм прекарала безкрайни периоди на патртита, университет, работа.. Но нещата не опират само до това, с бебчето идва и отговорността, грижите, тревогите. За това малко същество ти си родител, учител, пример и водач и особено първите години то зависи изцяло от теб и трябва да си буден не само физически, а и ментално 24/7 ! Това е HUGE - поне за мен!
Както и да е - книгата, в която прочетох за тампона е "Раждане с Любов" на Олга Дукат. И да - склонна съм винаги да избера естествената алтернатива и натуралните продукти и смело прегръщам всякакви подобни практики и идеи особено, когато идват от достоверен (за мен) източник - козметика, лечение, превенция на всякакви физически и емоционални проблеми.

И ето нещо да се усмихнем малко

То не е и нужно да разбира. Тези, които вече сме минали от там знаем, но какво от това? Не може да се промени безсънието, което следва. Нормално си е. Важното е да не правят планове за гости и събития, да си им е готово всичко от сега - като се приберат с бебето само да се хранят и да си поспиват и така.

Аз съм имала случаи да излъжа, че бебето не иска да спи навън, само и само да се прибера в нас, за да легнем и да се наспим и двамата. Особено след по-тежка вечер съм лягала с него всеки път като заспи. Домакинската работа винаги ще я има, просто винаги гледам да я разпределям за времето, в което бебето е било будно и спокойно. Редовно съм готвела с малкия в слинг.

Леле, колко сте изписали Тази нощ и мен ме хвана бесънието, но пак, защото се събудих в 4 сутринта от кошмар и след това не успях да заспа, защото бебчо не спря да се върти и рита. Изпратих мъжа ми на работа, поразходих се в хладната утрин и като се прибрах, закусих и полегнах. Един час съм си дремнала, но пак ми е криво и сънено, боли ме глава. Понякога се питам как ще успявам да се грижа за малчо след като толкова ми влияе недоспиването принципно - дано се справя достатъчно добре.

Cecilche, аз ходех в Щерев на водна гимнастика зимата. Приятно е, но на мен ми е далечко като район и понеже беше в събота от 11, трудно ми стана да се организирам от един момент нататък да ходя. Знам, че имаше и в сряда мисля от 14ч., но можеш да провериш графика. Раздвижването е добро, а и в тези жеги за подпухванията ще е идален лек

Аз пък си взех възглавница с пълнеж от спелта и съм много доволна! Според мен ще изкара дълго време, защото няма как да слегне, пък и е доста удобно да си нагласяш в кой участък искаш да е по-плътна и в кой не. Като се напише в Гугъл Ергономична възглавница за бременни и кърмене "Сънчо" излиза

Притесненията ми са точно от това естество, което си описала. Понякога си казвам, че къде по-млади от мен жени са се справили, но всъщност нещата имат и друга страна - изградила съм си навици, които съм следвала дълги години и сега малкото човече ще ги промени тотално. Освен това нямам опит, а той се придобива с практика, та в случая дали си на 25 г., 30 г. или 40 г. няма значение, след като това ти е първа бременност и първо дете. На практика за теб всичко е ново. Вярно, слушала си какво ли не от близки и познати жени, но едно е да го чуеш, а съвсем друго да го преживееш.
Изпитвам страх и притеснение както от самото раждане, което ще бъде секцио по всяка вероятност, така и от отглеждането на бебето и детето. Постоянно се притеснявам как ще се справя, какъв родител ще бъда, ще бъда ли в състояние да го направя истински стойностен човек. 

За възглавницата да кажа, имам я, удобна е, но не я ползвам, защото и мен ме спарва, а и без това страшно се потя нощем.
Тревогите ви са нормални. Просто свинете с мисълта, че е невъзможно да родите и да знаете всичко. Много неща се учат в движение. Също не се настройвате за нищо предварително, защото човечето не си е казало думата за плановете ви и може и да не ги хареса.

Некааа, нека бъдат деца с характери, чудати и прекрасни, да ни изненадват и да се учим от тях всеки ден
Helinor , според мен ще бъдеш чудесен родител, щом е така желано бебнцето, пък и хoра, които изпитват и се подлагат на съмнение, са още и хора, които се учат, развиват и адаптират много по-лесно от тези, които се тупат по гърдите и си мислят, че знаят всичко, а всъщност са пълни пердета

И мен ме връхлитат такива мисли напоследък, но svetli е права - учим се в движение. Няма за съжаление изпитани правила, всяко дете е индивидуално, както и всеки родител. А и си мисля, че всеки родител го преживява това цял живот и се пита "давам ли най-доброто от себе си за детето си?". Тези съмнения идват от отговорността, че ние сме тези, които даваме начален старт на едно малко човече, но пък то като порастне, само избира пътя, по който да тръгне. Съдби много....

Колко бързо сте напълнили страничките. Ще се върна малко назад.
По повод на възрстта -  моля, дайте ред на най-старите Аз съм на 41 г., а бебенце най-вероятно ще дойде след рожденния ми ден, когато ще съм на цели 42 г. За сметка на това се чувствам прекрасно и ако не бяха отичащите ми крака, запека и тежестта като се изправям от клекнало положение (което са си бели кахъри) няма кой знае каква разлика с първата бременност преди повече от 6 години. Тогава всичко беше прекрасно с изключение на едни киселини в 8 месец.
Сесилче и Айс, много сте яки, присъединявам се към всеобщото ведро настроение и настройка. При условие, че не е рискова или патологична бременността няма защо да си създаваме излишни неврози. Както казвате което е в наши ръце да го действаме, а другото - божа работа или късмет и страха, както вече се убедих в средата на бременността си, може само да навреди. При мен 4 и 5 месец бяха изпитание, защото имам предишна прекъсната бременност в 26 г.с. и брах големи тревоги около този период. В момента в който ми излязоха резултатите от пренаталния тест и феталната ехокардиография се успокоих и сега карам едни наистина леки 6 и 7 месец. Благодаря всеки ден, че съм стигнала до тук и вярвам все по-силно, че всичко ще е наред до край. Опитът ми е показал, че когато съм вътрешно убедена в късмета си и добрия изход, нещата наистина се случват по този начин.
И все сравнявам как навремето бабите не са си обръщали специално внимание в "трудния" период, ходели са на полето, вършили са и по-тежка работа, а ние сме галеници на съдбата, защото всичко ни е улеснено, медицината е напреднала, индустрията бълва огромно разнообразие, макар и често пъти напълно излишни стоки за бременни  и ние си угаждаме по всякакъв начин. Благодарна съм, че живея в такъв свят и че не ми се налага да рискувам живота и здравето си и това на бебето. Пък като се сетя и колко малко е останало вече до гушкането, ми става още по-яко.
Джинджър, докато четях поста ти, все едно се върнах назад във времето. И аз като теб изживях същото с недоспиването, още повече че кърмих 17 месеца Раздавам го много емоционално и привързано и изживявам всяка промяна в живота на сина ми силно и с всички възможни мисли дали ще се справи с поредното предизвикателство това толкова чувствително дете и как да направя живота му по-лек. Сега с момиченцето на път съм решила да я оставям повече да се справя сама с трудностите, защото виждам, че до известна степен съм навредила с предпазването. Но ще видим де, времето ще покаже.
Браво на смелите да се плицокат, мен ме е страх от инфекции и въпреки че съм на 5 минути с кола от морето, не знам дали ще се престраша това лято. Може би края на септември чак ...