Проблем с майка му

А какво мисли приятелят ти за брака и децата? Две години не са никак малко време ( за двойки над 30г), осъзнаваш ли, че ако в отношенията ви всичко беше наред, изобщо нямаше да ти правят впечатление изцепките на маминка по твой адрес.
Не пилей енергия в загубени каузи / визирам "той каза, тя каза"/, фокусирай се върху наистина важните за теб неща

Едно е да се разбират, друго е да са близки. Първото е добре да го постигнеш - второто в конкретния случай не го търси. Маминка е енергиен вампир явно. Няма да й угодиш, ако ще на главата си да застанеш.

И ако той на това отговаря с действията и думите, които си описала, а ти търпиш, вече започва да се избистря какво куца в отношенията ти с мъжете. Казвам го най-добронамерено, защото подобни ситуации имат тенденцията да се задълбочават с брака и децата. 

Ами, от теб зависи да го направиш!
В различни градове сте, доколкото разбрах.
Не си го послушала, като ти е казал да не си даваш телефона, после не си го послушала, като ти е казал да не ѝ обръщаш внимание.
В същото време искаш да е на твоя страна, защото не можеш да си наложиш да се дистанцираш от емоции и тънкообидност, и да я отразяваш колкото ланския сняг.

Доколкото виждам и двамата си имате много по-сериозни проблеми, отколкото майка му. Мен например ми се вижда доста по-тревожно това, че приятелят ти е депресивен и на лекарства, отколкото каква мрънла е майка му. Не прави грешката да се фокусираш в несъществени неща. Тя не ти пречи нищо. Изобщо не е задължително да прекарваш с нея тоя час, след който ще се чувстваш зле. Доколко, обаче си в състояние да преодолееш собствената си тревожност и състоянието на мъжа ти е много по-важно.

За пореден път тук се пуска тема, която започва с оплакване от свекъри и свекърви, а наяве излизат много по-съществени проблеми... никой не печели от това, че ще прехвърли лошите си чувства върху родата на половинката, а всъщност проблема му е с връзката му.

Не съм сигурна дали аз съм избора му на жена. Случи се нещо ужасно тревожно, което ме разтърси и разочарова силно. Забременях, но реакцията му беше ужасяваща. В началото ревеше със сълзи и ми казваше колко съм прекрасна, колко съм добра и колко ме цени, въпреки че не го показва, понеже не било мъжко да се показват чувства, сантименталност и т.н. На другия ден бях враг номер 1 и трябваше веднага да отидем на лекар, за да направя аборт. Записа ми час, без да се допитва до мен, при което аз въстанах и му казах, че ще задържа плода и аборт няма да направя. Толкова силно исках това дете, че в момента ми се насълзяват очите, като се сетя за целия кошмар. В момента щом разбрахме, че съм бременна веднага съобщи на майка си, без да иска мнението ми. Попитах го защо разпространява тази информация, а после ми се стори, че се е уплашил и е потърсил веднага подкрепа. В следващите дни кошмарът стана троен или десеторен. Той започна да прекалява с хапчетата, да реве, да се тръшка, да ме умолява, да ме убеждава, че сме си били добре преди това и това дете щяло да провали нещата и накрая щяло да бъде дете на разведени родители. После следваха заплахи, после пак рев, после пак молби. Хормоните ми полудяха и започнах да се спускам в тази посока на тревожност, отчаяние, депресивност, страх, несигурност. Това продължи до 6 г.с.. За това време той 2 пъти си смени мнението на 180 градуса. Против, после за, после пак против, докато накрая не ми издържаха нервите, спрях да спя, да се храня и плачех постоянно, но събрах сили и му казах, че накрая аз ще взема решение какво да стане. Той каза нещо, което ужасно ме наскърби "Ако задържиш това дете и го родиш, ти ще ми почерниш живота". След това взех сама решението и направих аборт.
В този момент той стана най-милият сърдечен грижовен мъж на света. Обгрижваше ме докато се възстановя, целуваше и прегръщаше, бдеше над мен като някоя орлица.

Не спрях да го обичам, въпреки че много ме огорчи и нарани всичко това и останах при него...

Това ми харесва като модел, но как да преглътна подхвърляния, присмехулно отношение? Дали в някой момент няма да стане садистична?
Тя не само него тормози ял ли е, облякъл ли се е, пристигнал ли е. Предпочита да звъни на мен по тези въпроси, защото той я смъмря, но въпреки това дава отчета всеки път.
Така е, никой не обичам да обиждат майка му, но моята реакция е защитна, която очевидно не работи правилно.

Лилиан, ти бъзикаш ли се нещо с нас? Това е пързалка, нали?

Стига вече!
Не ти ли минава през ум, че всичко това може да ти се случи наистина или да се случи на детето ти?

И след всичко, което разказа в последния си пост, проблемът ти е с майка му, сериозно?

На 35 съм, но вече много искам дете и семейство. Финансово независима съм, имам си стабилна работа, добри доходи, зряла съм да бъда майка или поне така си мисля. Убедена съм, че имам всичко необходимо, за да бъда добра майка.
Проблемът е в мен, защото в предишните връзки имаше някои повтаряеми модели, т.е. горе-долу идентично се развиват и приключват връзките ми. Не си правя илюзиите, че попадам на еднакъв тип мъже, напротив - те са много различни, затова логично смятам, че проблемът е в мен.
Той не смята майка си за злонамерена, даже напротив.

Ами и аз вече мисля, че проблемът не е в майката, ако всичко това е реално...

Не е пързалка, разбира се, че не съм базикам и исобщо не ми е до това. Напълно сериозна съм и всичко, което написах до момента е самата истина за огромно мое съжаление и срам.

Няма от какво да те е срам, но проблема май не е в майката, а в сина. Не знам след всичко това, което се е случило (ако реално е така) какво правиш още с този човек.
Той не те зачита, не зачита мнението ти, нестабилен и непостоянен е в мнението си и т.н. Аз ако бях отдавна да съм го оставила...

Той става ужасно агресивен, когато откажа да отида в дома на майка му, за да се срещнем. Става груб и заядлив все едно съм длъжна да го придружа.

Той е минал 40-те, не е женен, деца няма и както до момента изглежда не бърза за тези неща. Според сестра му той има лоши спомени от раздялата на родители му и се старае да бяга от обвързване.