Боян Петров

Благодаря ти! Уникално интервю. Наистина.

Той е бил сам в планината. Тръгнал е пръв, другите са тръгнали ден, два след него. Горе не е имало хора, които да слизат. Поне това беше официалната информация. И най-вероятно е така, това е бил първия момент с добро време и явно Боян е тръгнал пръв.
Пък и той не е бил сам, а част от експедиция. Под „катери сам”  се има предвид, че сам атакува върха след последния лагер. Иначе в базовия лагер си е с шерпи. Поправете ме, ако греша, но няма как да отидеш напълно независим. Плащаш си за експедиция, логистика, храна, баня, базов лагер и т.н. от клиповете на Боян се добива добра представа...плащаш, посрещат те на летището и към върха...как ще катериш последните метри си е твоя работа. Ако Боян беше останал и тръгнал на другия ден с групата, едва ли щяха да го върнат.

В планината всеки се бори за живота си и действа според инстинкта си за самосъхранение. Но чак пък умишлени убийства да стават, това е прекалено.

Колкото повече умуваме, толкова повече се изкривява представата за алпинизма. Просто е добре да приемем, че един градски човек, качвал се максимум на Мусала по туристическия маршрут, няма как да разбере какво и как се случва на 8000м. За това и тук могат да се прочетат доста странни неща.

Не са изрично само шерпите. В мнение 2774 има публикуван цитат с  доста неприятни подробности за това как се краде, как се използва чужд кислород, чужд труд,  как буквално се експлоатира кой ще прави парапети и строи лагери и кой ще ги ползва на готово. Дори в базовия лагер има вече сейф -услуга!
Оказа се, че Боян и неговият колега, пак български алпинист са се отказали от първата си експедиция до К2 точно защото са били изтощени от едно такова строене ...за благото на останалите...
След всички описания , стигнах до извода, че не е далеч времето, когато ще се наложи да се открие полицейски пункт или служба за района, който да регламентира, да въвежда ред и да разследва всички криминални деяния на хората там. Всъщност, може и да има някакъв регламент вече.
Иначе, не смея да си помислям за такава версия. Не съм криминалист, но ми звучи напълно неправдопобно.

Точно така е. Солово катерене има само от последния лагер до върха. Няма досега и не виждам как би имало експедиция без шерпи, които да свършат черната работа. Още от първите експедиции та до наши дни.

Случващото се с Боян ме върна 89 та година и заради това, може би, много се вълнувам от този случай. Познавам семейството на един от 12 те българи, останали завинаги на Еверест. Свидетел съм, как майка му преживя случващото се, ако изобщо го преживя. За този човек дори няма снимка в нета. Само име и част от статистиката на бълг. алпинисти, покорили Еверест и останали завинаги там
Дано поне тялото намерят на Боян.

Аз си мисля тези дни и друго по повод всички статии за изоставени хора и всички ужаси, които се описват за върховете. В това има и доза митологизиране. Може би някои истории са силно преувеличени. Като ги четеш оставаш с впечатление, че всички алпинисти са някакви изроди. Просто хората ооитват да помогнат и когато не могат или преценят, че няма смисъл, продължават, за да спасят собствения си живот. Най-вероятно ранените по пътя им наистина не могат да бъдат спасени. А историите се преувеличават, за да се продават. Един заряза брат си, а се оказва че всъщност го е помела лавина, друг бутнал партньора си в пропаст и още много и много... не отричам, че има такива случаи, но по-скоро са изключение.
Излишно е да се внушава, че горе е кървава баня, убийства, кражби, срязани въжета...има много художествени измислици в тези истории.
Не мога да осмисля факта как някой плаща n-хиляди долара, за да се бие с шерпи на 8000м+ извинете, ама няма никаква логика.

Ами аз мисля, че това се отнася за абсолютно всяка една загуба на дете, независимо дали е алпинист, загубил живота си изкачвайки някой връх или просто някой отишъл си от някоя болест.
Болката на всички е една и съща.
Аз пък познавам едно семейство, чийто син 20-21 годишен, уж се самоубил в казармата. И до ден днешен не вярват, че се е самоубил. Такива истории хиляди, всеки има поне по един такъв познат. Така че, нека не излиза така, че на майките на алпинистите им е най-тежко, защото малко така звучи.

И друго странно нещо има - в статии се говори как шерпите да кажем „не харесвали соловите алпинисти, защото им плащали по-малко от пълните аматьори, как се държали с тях и т.н. след като се говори, че по Хималайските върхове е претъпкано с хора и ще ги ограничават, значи има бизнес за всички. Кому са нужни подобни конспирации. Има шерпи, който предпочитат да бъдат наемани от професионални алпинисти, вземат по-малко пари, но експедицията се случва по-бързо, по-лесно и безопасно, защото имаш по-адекватен клиент. Другите предпочитат аматьори, защото плащат х3, вярно носят кислород, багаж, носят и тях нагоре до върха. Но и едните и другите получават пари съобразно риска, който поемат.
Разбирам да има 10 алпиниста годишно и да има конкуренция, но те не могат да насмогнат на алпинисти.

Не знам, но в темата или алпинистите и шерпите се обожествяват или се демонизират. А всъщност едните без другите не могат. Когато има взаимен интерес никой не може да ме убеди, че реално се случват такива неща, в такива мащаби. Да, може би е по-продаваемо като история.

Ангел Кьосев, разбира се, че болката винаги е огромна, но тук по-скоро се имаше предвид, че неизвестното те погубва още повече. Нямаш информация, нямаш тяло, не можеш да го приемеш и да се опиташ да продължиш.

Аз попаднах на 'Аз изкачих Еверест', цитирам '... Бяхме в мъртвата зона, там, където човекът не е добре дошъл. Застудяваше драстично. Ръкавиците ми замръзваха и вече не исках да хващам желязното въже за катерене. Всяко движение нагоре беше болезнено. Тялото ми се покриваше с лед- често трябваше да се удрям в някоя скала, за да махна леда от раменете си...'

Ей, Богу, честно, наистина умът ми не го побира как можеш да си причиниш и в името на какво подобно страдание зорлем. Не искам да критикувам, опитах просто да разбера идеята, ама не, не мога. Не че се налага точно аз да ги разбирам, опитах да проумея какво ги кара да се подложат на нечовешки изпитания.

Определено си мисля, че няма никога да разберем какво се е случило. В крайна сметка той е там, където е искал да бъде винаги. Адски изтъркано клише  за оправдание липсата на някого всъщност.

Зависи за какво си платиш. Дейвид Шарп си е платил някакъв минимален пакет и са му качили оскъдната екипировка само до преден базов лагер на 6000 и нещо метра. Оттам нагоре си  мъкнал всичко сам за да стигне до до лагер 3 на 8000 и нещо и после да щурмува.

Прочетох го и този цитат ми направи много силно впечатление


Почвам да си мисля, че може някой да е злоупотребил и да е взел сателитния му телефон, както се говореше по-рано. Нищо чудно и някой да е тършувал в палатката му, затова да е отворена, а не оставена така .

 Много голяма част от това са журналистически преувеличения, на които аз лично не бих се доверила безрезервно. Освен това е видно, че колкото по-голяма става посещаемостта, толкова повече се регламентират нещата. Естествено, че където има струпване на хора се случват всякакви неща. Че ти на един къмпинг да отидеш, трябва да държиш сметка за тия работи, как ще си охраняваш вещите и палатката.
 Но например за парапетите, на Еверест специално,  в книгата на Кракауер пише, че по договорка, ангажимент всяка година на служителите на една от комерсиалните експедиции е да направи парапети, а останалите плащат договорена сума. Базовия лагер има комендант, който отговаря за реда и който е служебно лице. В зависимост от компанията се предлагат и ралични услуги, защо да няма и сейф, все пак и по хотелите има, ако искаш. Всяко нещо може да се погледне от различни страни, зависи с какви очи го гледаш. Тези хора, които се занимават с това, това им е поминъка, те нямат сметка да снижават нивото, почистването също, например се изриват тонове боклуци. Има лекарски услуги и болница, от която останах много впечатлена, че работят доброволци лекари за определен период и която е специално за лечение от височинна болест... С годините цялата тая работа се превръща все повече в обикновена туристическа услуга.
 Въпреки всичко това си е третия свят, като прибавим и крайно неблагоприятните природни условия, на всеки му е ясно, че не е курорт.

Крайно невероятно е, да е станал жертва на някакво посегателство, ако някой му е откраднал нещо важно, щеше да си направи сметката, това е човек много внимателен към екипировката си. В края на краищата е изкачил толкова много върхове успешно. Просто такъв е живота - веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода... Не, че не можеше да си ги изкачи и тоя път, но ей на, имало да става.

Но хората сме такива, просто не можем да приемем тая несигурност  в живота, винаги трябва да има логично обяснение. А пък аз си мисля, че точно на такива места от човека зависи толкова малко, та ние сме едни мравки пред такива грандиозни природни сили...

Изгледах интервюто с Радослава. Силна жена, но много ми стана мъчно за болката и. Трудна е такава ситуация; човекът е буквално загубен. От чисто човешка гледна точка, няма значение дали е бил известен, болен, уникален или най-обикновен. За някои хора е бил целият свят и той рухва.

Само хора, които се имат за застраховани от подобни неща могат да остроумничат в такъв момент.

Дано поне официалното приключване на издирването донесе някакъв вид заключение.

Хеликоптерите са успяли да излетят, дано го открият...

Rescue Update #17 : Boyan Petrov missing row
#Shishapangma

Heli rescue team flew from the kathmandu airport a few minutes back; Reaching Shishapangma soon; Weather is moderately good for the rescue operation.
(Direct from S&R team. We will be posting every single message we receive)

The heli rescue team has already started it's operation to find missing climber Boyan Petrov this morning.
Weather is moderately good for the heli search and rescue mission. The team is now moving towards Nyalam to reach Shishapangma.
As we have been told by the head of the Air search and rescue operator, today they are in process of completing a final through search for the existence of Boyan before coming to any conclusion.
At the time of posting this, the helicopter is about to reach Nyalam.
PC: Simrik Air

Прочетох цялата тема, научих доста неща за алпинизма, за Боян Петров, за... за хората и мисленето им. Честно казано, яд ме е за него, но явно това е било писано... Сещам се за "Точка на пречупване" и последните думи на Броуди преди да се пусне за последен път по вълната, знаейки, че наистина ще му е за последно - See you in the next life.... Мисълта ми е, че ако това е било последното му изкачване, поне ще си е отишъл, сбъдвайки мечтите си, не - целите си, защото той в едно интервю казва, че няма мечти, има цели (нещо такова беше). И въпреки всичко не искам да го отписвам, честно... никакъв не ми е, но и аз като всички вас започнах да преживявам цялата история, докосна ме някакси. Както и да е, дано днес имат успех.