Таткото спи на дивана - докога?

Не, дайте да спрем секса и след 2-3-4 години да се чудим защо всичко отиде по дяволите и защо така това хубаво семейство така хубаво се разпадна.

Детето не е най-важното нещо в едно семейство. Отношенията между майката и бащата са. Защото те са целият свят на малкото същество и в мига, в който те започнат да куцат - резултатът го отнася именно то. Всякакви "жертви" и компромиси, които водят до изоставане на едни отношения в семейството спрямо други, рано или късно дава откат. Хармония е ключовата дума.Хармония по линия родител-родител. И хармония по линията дете-родител. "Сега детето ми е по-важно", е първа реплика в трагична постановка. Лошото е, че звучи добре и обикновено другия родител също казва "Да, така е". След време се разбира, че не е точно така.

Детето е най-важно. И точно щото е най-важно, още по-важно е родителите му да останат заедно и да имат хармонични и топли отношения. А сексът е част от тая работа. Ма какво ти обяснявам. Все едно не си чела историите на амнайсеколко разпаднали се семейства. Нещата почти винаги почват по един и същ начин, нищо, че Толстой казва, че всяко семейство е нещастно по своему. Ми не. Всъщност доста сходно нещастни са си повечето. И повярвай ми. "Детето ми е най-важното", е казвана реплика в огромна част от тях.

Значи бебе, спящо в стаята пречи на секса и на родителските взаимоотношения.  Ама много сте плашливи, бе, хора! Представям си да ви влезе Торбалан. 

Последно?

Моя мъж спа 5 години отделно от мен и детето , сега детето се отдели и от 1 година си спим заедно с мъжа ! Като гаджета се чувстваме 😂

Детето е на 40 дни да кажем, не на 40 години все пак. 😀

До тригодишен все на 40 дни ли беше?

Не, г-н Телефончев, до тригодишен не беше все на 40 дни. Изпускате важното, че сексът не се промени през този период. Явно сме извратеняци. Ние нашето дете заедно си го правихме и заедно си го гледахме. Даже аз бях тази, която ревнува, че таткото не й обръща толкова внимание след появата на наследника.

Телефоне, никой не говори за спиране на секса, ама да се заблуждаваш, че не е нужно време след раждането, за да се преподредят и напаснат нещата, не е от полза.
Дори само поради това, че 6 месеца са нужни на жената да ѝ се наместят чарковете, че и да си дойдат хормоните на себе си, че и стреса от отговорността, която носи всяка минута............

И колкото по- далече от всичко това е мъжът, толкова по- зле за отношенията.

Говоря далече душевно и духовно, не физически.

Това е нещо, което далеч не всички мъже разбират. Ние специално секса не сме го спирали за повече от 2 месеца - 1 преди и 1 след раждането, но далеч не всички жени се чувстват добре физически през бременността и след нея. Един обичащ и разбиращ съпруг би следвало да влезе в положението на жена си, а не да си бие камшика при първа възможност, щото са му разредили секса от през ден на през седмица. Жалко, че мъжете не забременяват, просто няма начин да схванат какво изтощение е самата бременност, кърменето, хормоналната буря и недоспиването взети заедно.

За секса с бебе в стаята. Нищо извратено не ми е било с бебето в стаята, напротив, много по-спокойно ми е било да не се ослушвам като гърмян заек какво става в другата стая и диша ли диването. Е не сме вили като бесни вълци, нито сме драли чаршафите, по-дискретно сме я карали, когато сме решавали да ползваме спалнята, а не друга стая. Нощното гушкане с ММ обаче и чувството, че е с мен и разчитам на него, не бих заменила. По-скоро с второто дете ми пречеше хроничното недоспиване, и то доста след отделянето някъде малко преди третата година. В първите месеци (с горепосочената изтощителна комбинация от скорошно раждане, кърмене, хормони и недоспиване) не бих могла да издържа да ставам по 10 пъти на нощ и да търча в другата стая, когато мога просто да протегна ръка и да елиминирам зараждащия се крясък с едно погалване. Ако и да не е било всеки път, то поне в половината от случаите. ММ ми е помагал, колкото е могъл, общо взето той се намесваше, когато нещата се закучат, а това беше кажи-речи всяка нощ. Когато първото ми дете беше бебе, нямахме възможност за отделна стая през първите 2 години, а то евентуално би могло да спи отделно. С второто дете вече имахме достатъчно стаи, обаче то пък по никакъв начин не можеше да бъде оставено само. При всички случаи сме си спали с ММ заедно и любов сме правили, и никак не ни е било проблем спящото бебе в креватчето си. То ако беше толкова извратено, нашите баби и дядовци, и всичките преди тях, ще да са били пълни извратеняци до един.
 
Ако имаше нещо, което би ми свалило одма либидото на нула, то не би било нито умората, нито бебето в спалнята, а някой незаинтересован от състоянието и чувствата ми типигьос, чийто единствен интерес към мен се изчерпва с вагината ми.

Само като ти чета подробните описания за ММ - то, мигом ми се потушава либидото, без да съм бременна, нито наскоро родила.....

Ехааа, Дренка Помня този ник от мноооого отдавна. Нищо, че не помня нито аватарът, нито в какви точно теми съм те засичала, но ми навяваш положителни емоции

Секс с бебе в стаята не мисля, че и двамата с приятеля ми бихме практикували. Че ние котето извеждане навън да не гледа, какво остава за бебе

Дренка със секс пред бебе не можеш я впечатли- тя е фен на отворените бракове.

А като станете родители, нещата се получават като с гинеколога- не напъваш на всяка цена да е жена, щото ти било неудобно.

На тебе ти се потушава либидото при мисълта за грижовен и влюбен в жена си мъж, обаче ти се повишава от мисълта за отворен брак - ами ОК, всеки с вкусовете си.

Кой е казал, че бебето гледа? Бебето си спи и вероятно сънува как яде. Не съм забелязала някое от децата ми да е развило сексуални отклонения, защото мама и тате са се обичали в стаята, докато те са спяли. И то във възраст, от която човек въобще няма спомени.

Но темата е за спането на таткото на дивана, а не къде родителите се сексят. В крайна сметка, ако нещо ги притеснява,  нищо не им пречи да си сложат едно миндерче в кухнята и ключ на вратата, ако има друго дете в къщата. Реването на бебето не е причина бащата да абдикира от отговорност, нито сексуалният живот на двойката трябва да страда, ако тримата спят в една стая (което в общия случай е по-удобно и по-полезно за психиката на детето, а и за близостта между родителите).

Не съм практикувала секс с животно в стаята, защото въобще не гледам животни в жилището си, но съм чувала, че са доста ревниви и вдигат твърде неприятен шум, а някои и нападат.

Ние и секс с домашен любимец  в стаята сме правили. Деца, кучета, абе всичко там. Ех, де ги луди млади години.....

Хора, няма смисъл от този спор. Всяко дете е различно, както и всеки родител. Важен е синхрона между майката и бебето в семейството, а не другите как гледат техните деца. Никой не може да даде рецепта. Ако едно дете се учи лесно и предпочита да спи само, не значи че всички могат така, а ако не става, това нее грешка на майката.
Всяка добра майка обича детето си и иска най-доброто за него. Аз няма да се определя като лоша, ако не гледам детето си по начин, по който друга майка го прави. Не се заяждайте, нито се самообвинявайте, ако нещо не става по начина по който ви се иска. Детето си има своя темперамент и той определя начина, който не всеки път може да се промени.
Обич и търпение са нужни при отглеждането на децата. Дори и в едно семейство всички деца (поне моите) са различни и не могат да бъдат гледани и възпитавани по един и същи начин. Важното е вие да сте доволни, знаейки че давате всичко от себе си, а не какво казват другите! 😉