''Гледаната'' жена

  • 56 855
  • 1 214
# 1 005
Между другото, детето ми закусва у дома, а в училище носи сутрешна закуска, следобедна и обяд, отново изцяло от дома. Защото не е ясла или градина. Ако беше и имаше кой да готви там, ехеее. Но и така не е толкова зле: плодове, малки кисели млекца, индивидуални сирена, нарязано месо някакво, 3 лъжици зеленчуци. От вечерята останали, но понякога съвсем прясно нарязани и подредени. В термоса понякога чили, пиле с ориз, с грах, риба със зеленчуци. Сутрин ми отнема 12 минути от до, с пакетирането. Вечер се мият контейнерите за 5, даже не ди играя с миялна.

Разбирам да говорим за условия на баба ми на село през 1955, ами имам кухня мечта, уреди, всички удобства.
Виж целия пост
# 1 006
Еленна, и аз имам едно, дето яде авокадо и макарони със сирене, и всичко яде. Ама ти имаш втори шанс да си докажеш теориите, че всяко дете е ядящо.

И какво излиза - и вие се мусите един на друг на манджите, ама моето е по-друго:)
Виж целия пост
# 1 007
Имаш късмет наистина с ящно дете, Еленна. Това е благодатно. Моето малкото днес досега е само на 3 шишета АМ.
Виж целия пост
# 1 008
Ами не, не се мусим. Просто не ядем всичко. И не си играем на обидени, че и от инат. Посмъртно аз червено месо не ям. Което не е спряло или демотивирало мъжът ми да го готви, или аз за тях, 2 пъти седмично.

Детето ми, по всички бг стандарти, е злоядо, защото яде по малко, на масата не се свърта и е слабо. Изслушала съм редица коментари от бабички случайни. Виж, моята баба е много доволна и майка  ми: не им създава грам претенции или грижи.

Тя също я плюла, хвърляла, цупела се е на манджи, на меса или определени текстури. Особено между 1 и 2. Ами, лош късмет: това има за обяд. След 3 чсса, прегладняла, същото затоплено нещо е изяждала от-до. Сега, ако беше примерно опасно слаба или не се развиваше по график, сигурно се искат други неща, признавам го. Но нейната лекарка от първи ден ми набива, че дете в къща, в която има храна в изобилие, не е останало недохранено и да не поддавам по плоскостта да се готви само каквото яде.
Виж целия пост
# 1 009
"Имам приятелка, която е социален работник в ДСП взима явно около 500-550 нямам идея точно но там някъде. Работата много й харесва, съпруга й е със стабилен бизнес имат 3 деца, 18-8-2г."

Има обяви за бавачки за 1,500 лева и нагоре. Ама може да не иска да се хваща, защото за някои хора е по-добре да се правят, че работят за 500, отколкото наистина да работят за повече.
А може просто да ѝ харесва, мъжът и децата ѝ да са ОК с това и нещо повече, да могат да си го позволят и да им е кеф.
Виж целия пост
# 1 010
Да де, същото е. Да сготвиш и да не го ядат е мусене и инат.
Виж целия пост
# 1 011
Като изключим малките неосъзнати елементи под 5 години, мусене и инат между нормални хора, които живеят заедно, са ми меко казано непонятни.
Виж целия пост
# 1 012
Обаче ако 1 дете ти каже - искам друго и тръгне да рови в хладилника, е едно. Ако 2-3 кажат "искам друго", вече работата става Hell's Kitchen. Особено ако тръгнат да си взимат от хладилника. И ако едното види от другото и почне и то да рови.

Ми не знам, не мога да разбера как може да ти е кеф да си губиш времето за ниски постижения. То по-добре някакво хоби...ако ще е работа, поне да е платена.
Виж целия пост
# 1 013
Ъъъъ, все едно говоря с бебе.
Не, да се сготви нещо, което не съм яла от 20+ години и да не го ям, е начин на живот. Мъжът ми го уважава. Прави ми двойна салата Wink. Аз пък съм страшно доволна, че е сготвил за себе си и за детето, и за обяд има за нея на следващия ден. Даже съм екстра любвеобилна Wink

Няма такъв филм у нас искам друго и ровене в хладилника. Друго, в 99 процента от случаите, няма, не е вариант. Друго може да има на следващото хранене. Ровенето е тайно, 2 часа след като не е била на кеф да яде.
Виж целия пост
# 1 014
Аз познавам мъже, които само се мусят на сготвеното, с големи претенции са. Радвам се, че не съм на мястото на жените им. Единият е братът на мъжа ми. Няма ядене, на което да не намери кусур.
Другият е още по-тежък случай. Той директно отказва дадена манджа... 
Виж целия пост
# 1 015
Стига с това мрънкане, голям труд е това да заредиш и изпразниш съдомиялната или да сложиш покривката и приборите, ще му се не види. Честно казано голяма разлика дали ще готвя за 2, 3, 5 или 8 човека във времето няма - само количеството е по-голямо и съответно съдовете и евентуално пуснатите съдомиялни може да са повече от една. Броят на сготвените яденета удължава значимо времето, не броя на порциите. И, между другото, кордон блу се прави бързо, а и е чудесен за замразяване за случи в които е нужно нещо наистина експресно. Иначе ако някой тръгне да се прави на интересен в стил съседа на Елена, ще види звезди посред бял ден.   

За прането Ок, ама нали имаше помощница дето само не готви.
Виж целия пост
# 1 016
Ми не знам, не мога да разбера как може да ти е кеф да си губиш времето за ниски постижения. То по-добре някакво хоби...ако ще е работа, поне да е платена.
Хората имат различни критерии за това какво е постижение. Ако дадена работа е интересна на някого, харесва му да я върши и може да си я позволи, фактът, че на мен тази работа не ми харесва няма никакво значение.
Виж целия пост
# 1 017
Моето дете яде избирателно. Има си няколко неща, които обича и често зацикля на вид храна. Та доста често варя малко зеленчуци, правя ги на пюре и ги слагам в мусаката, супата и т.н. което в момента му е фаворит.
Редовно у нас на котлона се готви нещо и във фурната друго. Joy Joy Joy
Но поне се връзва на - ако не изядеш поне малко от това, няма десерт. Flutter
Виж целия пост
# 1 018
Радвай се, че детето е от ядящите, само ще кажа.

Ами значи все пак всеки яде различно меню, не сядате около масата с уважение към едната сготвена манджа, която да се преглътне без забележки.

И сега си представи, че хранителните конфликти се усложнят измежду повече хора. И ресторантски готвач няма да се справи.
Виж целия пост
# 1 019
Не знам, ще дойда наистина едва ли не ударила джакпота, че у нас яденето и изхранването на домочадието, на 99 процента приготвено у дома, е най-малкият източник на стрес, препирни или някакво бойно поле за разиграванв на инати.

И у дома, в който съм израстнала, с породен по-малък брат, е било така. Мъжът ми, най-малкото от 3 деца, родени за общо 5 години, е израстнал с подобни навици. Гледаме си детето и един друг както сме видели у дома в това отношение и засега работи. Сигурно има шанс второто да ни разкаже играта, но бих се учудила.

Винаги, когато сме у дома, всички сядаме и ядем заедно, всеки според глада си и вкуса си, от ястие/я, които са приготвени от който е имал време и желание. Много лесно правило. Насила, на инат, със скандали и разправиии тн. не са опции. От бебе детето може и да не яде, но седи. Сега вече знае добре, че се седи, чака се края на яденето и се помага на мама и тати с чистенето, независимо дали и какво си ял. Даже е много горда със себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия