— Ти си живееш, Мъниче! Виж колко е различно на този свят — ти си живееш!
_________________________________________________________________________________________
По това време в Калифорния беше станало мода училищните медицински сестри да ходят по класовете и да разпитват децата за интимни подробности от техния домашен живот. От първо отделение в стаята на директора повикаха Алфредо, защото решиха, че изглеждал малко слабичък.
Дежурната сестра, обучена по детска психология запита мило:
— Фреди, дават ли ти да ядеш достатъчно?
— Па да! — отговори Алфредо.
— Добре тогава. Кажи ми, какво си закусвал днес?
— Тортила с боб — каза Алфредо.
Сестрата кимна мрачно към директора.
— А какво ще ядеш на обяд?
— На обяд не си ходя в къщи.
— Как така, нима на обяд изобщо не ядеш?
— Ами, ям! Аз си нося малко боб с тортила. В очите на сестрата се появи истинска тревога, но тя се сдържа.
— А вечер какво ядеш?
— Тортила с боб.
Тя изостави психологията.
— Ама как, стоиш сега тука и ми разправяш, че не ядеш нищо друго освен тортила с боб, така ли? Алфредо беше учуден.
— Боже мой! — каза той. — Та какво повече искате?
В най-близко време училищният лекар изслуша доклада на ужасената сестра. Един ден той отиде с колата си в къщата на Тересина, за да види случая. Докато минаваше през двора, лазещите, пълзящите и препъващите се създания пищяха в една чудовищна симфония. Докторът застана пред отворената кухненска врата. Със собствените си очи видя как старата отива до печката, бърка с една голяма лъжица в тенджерата и посипва пода с варени бобени зърна. За миг шумът престана. Лазещите, пълзящите и препъващите се създания заработиха с мълчаливо усърдие, като се движеха от зърно на зърно и спираха само колкото да ги глътнат. Старата се върна на стола си, колкото да си отдъхне за няколко секунди. Под леглото, под столовете, под печката децата пълзяха с устремлението на малки хлебарки. Докторът остана два часа в къщата, тъй като неговият научен интерес се събуди. На излизане той клатеше глава.
Клатеше недоверчиво глава и когато пишеше доклада си. „Аз им направих най-щателен преглед — казваше той — на зъбите, на кожата, на кръвта, на костната система, на очите, на координацията. Господа, те живеят при условия, които според медицината водят до така нареченото бавно отравяне, и те живеят от рождение при такива условия! Господа, аз ви заявявам, че не съм виждал по-здрави деца през живота си! — Неговото вълнение избухна неудържимо. — Ах, тези малки зверчета! — извика той. — Аз през живота си не съм виждал такива зъби! Никога не съм виждал такива зъби!“
