''Гледаната'' жена

ММ никога не казва, че е уморен и никога не се оплаква от работа и имане на правене на неща.
 Толкова години не съм го чула веднъж да измрънка, че е понеделник, че не се чувства добре, че трябва да работи извънредно или че е работил месеци без почивен ден. Аз ще се побъркам ако карам на такова темпо, но той не се спира и това е.

Иначе обича и ваканциите и тогава си почива наистина, но последните 5 години нещата се забързаха още повече и аз негодувам

Агент, давай
То угода няма, но поне да имаш застраховка, че ако там стане нещо ще имаш як гръб.

Ако чакам мъжът ми да ме подкрепя за да намирам и да сменям работа ще умра от старост. Над десетилетие трудов стаж имам, целият е преди да заживеем заедно и след това нито ден.

Аз непрекъснато си търсех нова работа, по-платена. Работила съм на сто места, ако не и повече, защото временната работа, особено ако търсят спешно човек, беше по-платена. Още като започнех някъде, започвах да се оглеждам за нова работа - в събота, в неделя, нощем, по празници, за три месеца Итн. Установих, че е доста по-изгодно да се работи на 2 работи, примерно. Така ако едната не ми харесва, поне другата беше читава. Също повече ми харесваше да работя без почивен ден и по 10-12 часа на ден 3-4 месеца и после да не работя изобщо 2-3 месеца. След това се чувствам заредена.

Не помня родителите ми или познати да са се подкрепяли за работа или смяната и. Общ бизнес е друг въпрос, но с работа не бих занимавала мъжа си. На него му е все тая и мисля, че и твоят е такъв. Моят никога не се оплаквам от работата си и никога не изглежда изморен. И не виждам защо да го занимавам с моя работа или "развитие".

О да бе, да! Значи 90% от жените би трябвало да отговарят на това описание. Най-големите интриги пък често са в офиса. Жената, която си е вкъщи за какво и за кого да интригантства? Такива обобщения са много нелепи и ако някой им вярва значи е обратното на умен. Всичко зависи от характера на човек, а не от това работи ли. Пък и нали е ясно, че от чистачката до управителката на голяма компания има малко разлика та такива обобщенийца са наистина смешни. Чудя се наистина ли им вярвате или колкото да има с какво да се разпишете в темата?

Ама ти сериозно ли си избираш приятелите според модите, трендовете и популярните сериали!?
Тъжно, много, много тъжно...

Siren of Titan, не знам каква си реално като човек. Но като форумен герой, има теми, в които за 2 дни разработваш от-до някои психопрофил до степен, че става накрая като взет от учебник, понякога се чудя дали не преписваш от такъв . По тези тема може да се научи например какво е класически Питър Пан синдром. В случая, понеже това състояние не е психо-разтройство от учебник, по-скоро преписваш от някой блог или поп-психологическа статия и гледаш сеир. Има ли точка от описанието, която не си илюстрирала в последните ти 20-30 мнения: www.psychologytoday.com/us/blog/how-do-life/201605/the-peter-pan-syndrome

Напускане на работата ей така само да те погледне някой накриво, задължение друг да те гледа като по-силен и оправен, мечти как един ден, когато звездите се подредят, Питър Пан става велик художник/поет/музикант/философ/влогър/копач на криптовалута и най-накрая реализира себе си, потиснат дотогава от трудността на живота. И всичко това, от мързел и неразбиране на думата "работа" на ниво над 5 годишно.

Хаха, разсмя ме с тоя Питър Пан синдром. Не знам какъв човек си извън форума, но тук с лекота лепиш етикети от някакви психологически теории. Чак сега прочетох кой е измислил това нещо: то не е официална диагноза, а е заглавие на книга от 1983 г.

Иронично, авторът е починал на 54 от инфаркт, играейки хандбал - доста зряло, бих казала. И това е доста зряло:
"After his second divorce, Dr. Kiley moved from Chicago to Tucson in 1988 and became deeply involved in meditation and Zen philosophy."

Изобщо, не знам психолог ли си, но дори според вижданията на Добрия Доктор, никой със здрав разум не би се наел да нарече майка на 3 деца "Питър Пан". Може би Уенди:) теорията е за тийнове-момчета с проблемно поведение, в ТВУ. Така че не хвърляй прах в очите на ССФ, имаме гугъл и знаем как да го използваме. Но се посмях, а иронията е приятна - самият автор на теорията е бил развейпрах, щял да става свещеник, отказал се, станал философ, гонил фусти...

Ако не беше починал през 1996, щеше да диагностицира цялото общество с Питър Пан синдром, защото стандартите за това какво е да си възрастен са се променили.

Всъщност един от критериите за незрялост, виждам, е отлагането на децата. Не виждам как се вписвам в тая картинка.

А нежеланието да се впрягат в една работа, прескачането и гоненето на мечти е типично за цели нови поколения - главно и заради икономическата промяна, която от 1983 насам е немалка.

Та така, не знам с какво заслужих анализ на базата на недопечени теории, които днес много издишат, както впрочем и други теории, които си сервирала по темите.

Всъщност, би било чудесно ако Питър Пан имаще достатъчно здрав разум да не става майка на три деца. От друга страна, ако притежаваше здрав разум, нямаше да е Питър Пан. И да, изключително незряло мислене и поведение показваш. Поне никой  зрял човек не си въобразява, че е крехка принцеса, която по рождение има право да лежи на гърба на близките си, само защото ѝ е скимнало така. И междувпрочем, още не си измислила аргументи, които да подкепят теорията ти.

Много пишете.

Ти, като стана Работна Мома Грозданка, съвсем изчезна. Хич не си гледана- даже очите не можем да ти видим. 

Да. Аз като работя - значи работя. Когато си седях у нас пишех по 10 поста на ден.

Аргументът е, че при специализация се постигат по-високи резултати, отколкото ако всеки се разпилее навсякъде. В общия случай има 2-ма възрастни, хвърчащи насам-натам, с посредствени доходи, плюс една камара дреболии, които и двамата трябва да помнят и изпълняват.

Все пак като се жените, го правите именно с цел специализация, а не дърпане на чергата към себе си.

Конкретно в нашия случай - ако бях избрала да се върна на работа след второто дете, без да раждам трето, щяхме да сме с по-малко деца, по-малко пари и повече търчане и задачи. В момента сме специализирани, аз гледам по-спокойно децата, не съм разногледа, а ръстът на неговите пари е в пъти повече от това, което бих допринесла нетно като работеща.

А по отношение на синдрома Питър Пан - едно време е имало болест драпетомания. Мисля, че страдам от нея:)

И ти си специализирана в какво?

В това да стоя с децата и да го понасям. Таткото примерно избръмчава за няколко часа. Ама пък той е специализиран в това да стои на работа и да не му тежи, адаптирал се е. Аз ако тръгна на работа, ще има яки мигрени, недоволство и влачене. Не съм адаптирана:) и ще ми е адски неприятно.

Все пак за да протече гладко денят, е хубаво да има някой да следи и да внимава за това. Дреболии, ама важни.

Иначе става сбор от две полвинчати работи, на които някои му викат баланс, ама е толкова фин баланс, че бързичко прераства в хаос и стрес.

И тази специализация е универсална и задължителна за всички двойки?

Аз познавам семейства в които жената изкарва в пъти повече от мъжа си, ама Мамасита не ще да участва в такъв филм.