Живот извън града

  • 14 610
  • 145
# 135
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.
Виж целия пост
# 136
Моника, добре написано!
Но всъщност не разбрах, защо с  нетърпение чакаш деня, в който  ще направиш тази крачка по обратния път?
Това,според мен не се чака да се случи, действа се - за да се случи.
Всъщност, какви крачки си предприела за да осъществиш това свое завръщане?

Всъщност при мен не е икономически трудно да се върна, защото селото, за което говоря е Орешак, Ловешко. Там има работа, има много млади хора, имам семейство и приятели там. Селото се развива особено добре от няколко години. По-скоро от една страна ми липсва този начин на живот, но от друга ценя и града и не ми се иска все още да взимам решение да се прибера. Но пък чувствам, че животът ми в голям град ще има срок на годност Simple Smile Така че ще поживеем и ще видим.
Виж целия пост
# 137
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.

Вярно е, че не са задължителни, но когато детето си ги иска, няма как да му откажеш. Въобще не си представям да кажа на сина си: Няма да ходиш на спорт, защото на мен ми се живее на село  ooooh! Или пък няма да ходиш на кино с приятели /или пък на рожден ден/, защото не мога да те водя всяка неделя в града заради това .
Виж целия пост
# 138
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.

Вярно е, че не са задължителни, но когато детето си ги иска, няма как да му откажеш. Въобще не си представям да кажа на сина си: Няма да ходиш на спорт, защото на мен ми се живее на село  ooooh! Или пък няма да ходиш на кино с приятели /или пък на рожден ден/, защото не мога да те водя всяка неделя в града заради това .

Така е, няма пълно щастие.. Аз затова написах по-напред, че човек сам трябва да претегли плюсовете и минусите преди да вземе решение. И двата начина на живот си имат своите предимства и недостатъци, въпросът е ние на какво отдаваме повече значение. Но, ако трябва да съм честна, хубаво е от време на време да оказваме отпор на желанията на отрочетата, така се учат да са по-толерантни и да се съобразяват от време на време и с нашите нужди и желания.
Виж целия пост
# 139
Това с курсовете и школите си е утежняващ фактор дори да сте в София...
На 13 г. повечето навсякъде си ходят сами.
Beauty, ще ги организирате преди/след училище, за да не се разкарва 2 пъти.
А и... не са задължителни.
Да, тази възраст не ме плаши вече. Говорим за периода 7-13 год. А аз  държа на по-голяма самостоятелност, т.е. държа само да ходи, да се връща, да пътува, да учи, да яде и т.н. през деня. Както и да не нарушава моите графици, примерно да се налага да се прибирам веднага след работа, защото то няма какво да прави и трябва да се прибира да учи.
Струва ми се, обаче, че ще трябва да направя компромис с тези си виждания, ако искам къщичка на село. 🙄
Виж целия пост
# 140
Ако има редовен транспорт, пътуването на децата не е проблем. Дъщеря ми от втори клас пътуваше сама, по-точно с групичка приятелки, за да ходят на танци. Харесваше им да опознават сами града, беше им като приключение. Хем нямаше мобилни телефони още тогава, но и аз съм израснала така и не се притеснявах. После, вече в тийнейджърска възраст, пак рядко се налагаше да ходим да ги прибираме, последният ни автобус е в 22,40, а и имаха вечерен час.
Понеже тук доста хора споменават някаква кариера, не знам каква е и колко е далеч от населеното място, но на километър от квартала ни има каменна кариера. Няма големи минуси, няма прахоляци, взривовете са контролирани и винаги предупреждават предварително за тях. Единственият минус е, че заради големите камиони, пътят се разбива доста по-бързо, но откакто пътят край квартала ни стана част от основния път за Созопол, доста по-често и по-бързо ремонтират.
Виж целия пост
# 141
И ние сме се насочили към живот на село. Имаме стара къща на 50км. от града, закупихме си съседния парцел и сега сме в процес на подготовка на документи и борба с бюрокрацията за да можем да си построим къща. От доста време гледаме и търсим нещо готово, но в крайна сметка стигнахме до извода, че по-добре да изчакаме още малко, но да си го направим така, както на нас ще ни е удобно и ок.  Децата уж и те нямат против да живеят там, но ние сме си наясно, че ще има драми в един момент. Единственото за, което съжаляваме с любовта е, че не взехме това решение много по-рано....
Виж целия пост
# 142
Вярно е, че не са задължителни, но когато детето си ги иска, няма как да му откажеш. Въобще не си представям да кажа на сина си: Няма да ходиш на спорт, защото на мен ми се живее на село  ooooh! Или пък няма да ходиш на кино с приятели /или пък на рожден ден/, защото не мога да те водя всяка неделя в града заради това .
Конкретно за уроците писах. За спорт - преди, след училище какъв е проблемът? Вместо да се прибере в 13 ч., ще си тръгне в 15 ч. след спорта.
За приятелите е вече много трудно, и аз напред писах, че не бих го причинила на детето си в тази възраст...
Виж целия пост
# 143
Цитат на: Не се сърди, човече link=topic=1037374.msg36789043#msg36789043
За приятелите е вече много трудно, и аз напред писах, че не бих го причинила на детето си в тази възраст...
[/quote
Да, точно. Обаче пък така правим огромен кампромис с нашата мечта заради детето 😐 Или по-скоро я отлагаме с едни 10-15 години. Точно в това виждам най-големия проблем. Затова и купихме апартамент в София, за да оставим децата там. На това става след 12 години, примерно.
Виж целия пост
# 144
Значи, аз живот извън града (на село) го разбирам така както го живее Топъл дъжд. Т.е. купуваш си къща на село или в малък град от селски тип и намираш начин да се препитаваш и да живееш прилично там.

Абсолютно!

Пак софиянци сме прецакани, щото няма къде да се върнем.

Да . Народа идва, освинва чуждата територия и после мръсно било, нямали парк ... а ако ида в парка и преброя паркираните коли по алеите карани от тамън остоличени ... и не можещи да мръднат 5 крачки до @разходката@ пеша ...

На нас също ни предстои местене на село (на 20 км от София) след 5-6 години. Освен по-големите разходи по къщата, обаче, повече ме плаши как ще осигуря софийската среда, курсове и школи на детето си. Когато стане на 12-13 год., ще може да остава в апартамента ни, но дотогава? Това означава графиците ни постоянно да се напасват и доста по-голям ангажимент от моя страна. Досега не съм видяла някой от познатите ни да се е справил по някакъв по-различен и неутежняващ начин с тази ситуация. 🤔

Ами много лесно. Не пристигаш някъде като сноб , очаквайки да ти са осигурени всички удобства, ами се свързваш с хората и гледаш какво може да се направи, като влагаш малко от себе си. Какво ти трябва освен подобрение в местното у-ще и едно читалище в което могат да се организират подобни инициативи ... в селска среда , като разбира се си готова да вложиш от себе си в поддръжка, изграждане ... да водиш някои занимания за децата . Малко благотворителност и комуникация и  нещата като тръгнат ще са добре за всички.

Виж целия пост
# 145
Значи, аз живот извън града (на село) го разбирам така както го живее Топъл дъжд. Т.е. купуваш си къща на село или в малък град от селски тип и намираш начин да се препитаваш и да живееш прилично там.

Абсолютно!
Категорично, аз съм така, живеем на 10 км. извън града, в буквалния смисъл в гората! Супер е!
Синът ни си остана в апартамента и ме е е яд!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия