Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Познай коя е книгата - 16

  • 19 807
  • 250
# 15
Нещо,което би било лесно за повечето ценители:
"Евелин стоя до пощенската си кутия цяла минута, загледана след отдалечаващата се кола. За нея нямаше писма. Те бяха голяма рядкост. Повечето от хората, които познаваше и които можеха да й пишат, бяха вече покойници. Тя предчувстваше, че скоро ще дойде и нейният ред. Настъпващото лято вещаеше злини и я плашеше. Леля Еви спокойно можеше да говори за мишките, избягали от коренищата и за ярката, знойна светкавица върху пролетното небе, ала не смееше да говори за жаравата, която усещаше някъде при хоризонта, сякаш някакъв мършав и все пак могъщ звяр бе клекнал там с проскубаната си козина и горящи, червени очи. Не смееше да говори и за сънищата си — жарки, без сянка и стръвни; не смееше да каже и за утрините, когато сълзите без причина пълнеха очите й — сълзи, които не облекчаваха, а само пареха клепачите като някакво ненормално августовско потене. Дори във вятъра, който не идваше, тя усещаше някакво диво безумие."
Wink
Виж целия пост
# 16
На мен не ми звучи накъсано. И стилът на писане на Хемнигуей е с кратки изречения. В цитата по-горе, с кратките изречения се постига усещането, че разказвачът е ученик в гимназията. Предполагам, че това е била идеята на автора - да влезе в обувките на ученик и да мисли и говори като него.
Виж целия пост
# 17
Второто Кинг ли е? Той описва по този начин. Но не знам от коя книга.

Това с учителката по испански ме заинтригува. Не ми е познато. Предполагам, че всъщност и на другите не е, просто звучи сякаш си го мяркал и преди.
Виж целия пост
# 18
Второто Кинг ли е? Той описва по този начин. Но не знам от коя книга.

Това с учителката по испански ме заинтригува. Не ми е познато. Предполагам, че всъщност и на другите не е, просто звучи сякаш си го мяркал и преди.
Да,на Кинг е!Позна Simple Smile
Виж целия пост
# 19
Коя е книгата? Вероятно не съм я чела
 (съдейки по името на героинята) Дамо той и Оруел могат да говорят за стръвни сънища : ) Е, и Бредбъри в някои от фантастичните, но него бих го разпознала.

Хайде, дайте жокер за даскалицата по испански, че ми стана интересно Blush
Много готина тема, не знам как не съм я видяла по- рано.
Виж целия пост
# 20
Една от най-популярните.Не е това героинята,просто исках да е по-трудно,защото,ако бях дала друг цитат с главните герои,щеше веднага да се познае.Особено с най-главния -Куджо Wink
Виж целия пост
# 21
хахаха, така е. Ако беше написала голям, рошав звяр със зинала паст, щяхме да се сетим за Куджо Yum
И аз усетих стила на Кинг, но не се сетих за книгата, въпреки че съм я чела.
Виж целия пост
# 22
Т.е. моята загадка отпада ли? Simple Smile

Или да пиша нов цитат....
Виж целия пост
# 23
Т.е. моята загадка отпада ли? Simple Smile

Това горе е Куджо на Кинг

не Simple Smile просто се включиха нови хора, незапознати с "регламента" Simple Smile Simple Smile Simple Smile
имат време, ще прочетат първа страница Simple Smile
Виж целия пост
# 24
Аз я прочетох, просто познах стила на втория автор и писах. Извинявам се, ако нещо съм саботирала загадката.
На мен ми е интересна първата, надявам се на жокер и някой да се сети. : )

Виж целия пост
# 25
нищо не е саботирано Simple Smile Simple Smile Simple Smile просто стана малко объркване с вклинената втора загадка.
всичко ще си дойде на мястото.

Simple Smile
Виж целия пост
# 26
Виждам ТО в коридора. То учи в „Мериуедър“. Върви заедно с мажоретката Одри.  ТО е моят кошмар  и аз не съм в състояние да се събудя. ТО ме вижда. Усмихва ми се  и ми намига. Добре, че устните ми са зашити, защото в противен случай щях да повърна.
....
Някой изгася лампите. Вдигам рязко глава. ТО е там. Анди Звяра. Заешкото сърчице изхвърча от гърдите ми и подскача по хартията, оставяйки кървави следи върху корените на дървото. ТО запалва лампите.
Подушвам го. Трябва да разбера откъде купува този одеколон. Мисля, че се казва „Страх“. Всичко това се превръща в един от онези повтарящи се кошмари, при които сънуваш,че падаш, но никога не стигаш до пода.Чувствам се така, сякаш съм се забила в земята със скорост от сто мили в час.
ТО: „Виждала ли си Рашел? Рашел Бруин?“
Седя напълно неподвижно. Може би ще успея да се слея с металните маси и ронещите се глинени гърнета. ТО се приближава към мен с големи, бавни крачки. Миризмата ме задушава. Потрепервам.
ТО: „Имам среща с нея, но не мога да я открия. Знаеш ли коя е тя?“
Аз:
ТО сяда на масата ми, а кракът му размазва тебеширената ми рисунка, превръщайки корените на дървото в мъхеста мъгла.
ТО: „Хей, има ли някой вкъщи? Глуха ли си?“.
То се взира в лицето ми. Стискам челюсти толкова силно, че зъбите ми се натрошават.
Аз съм елен застинал в светлината на предните фарове на огромен камион. Дали ТО отново ще ме нарани? Не може, не и в училище. Или може? Защо не съм в състояние да изпищя, да кажа нещо, да направя нещо? Защо съм толкова уплашена?

Виж целия пост
# 27
Честно казано, докато четох книгата не ми се е видяла накъсана, т.е. кратките изречения не ми пречеха изобщо, нито кратки глави, някак отиваха на героинята, от чието име е разказана историята (деветокласничка),  на душевното й състояние, нямам идея дали по принцип авторката така си пише, други книги не съм чела, но и аз предполагам, че по-точно е заради постановката на книгата, да се постигне по-силно въздействие.
Виж целия пост
# 28
Вторият цитат ме кара да нямам търпение да разбера коя е книгата и да я прочета. Определено съм заинтригувана... и се замислям колко ли хубави книги съм пропуснала заради някакво първо недобро(мое си) впечатление или недобър анонс.
Виж целия пост
# 29
Скрит текст:
Виждам ТО в коридора. То учи в „Мериуедър“. Върви заедно с мажоретката Одри.  ТО е моят кошмар  и аз не съм в състояние да се събудя. ТО ме вижда. Усмихва ми се  и ми намига. Добре, че устните ми са зашити, защото в противен случай щях да повърна.
....
Някой изгася лампите. Вдигам рязко глава. ТО е там. Анди Звяра. Заешкото сърчице изхвърча от гърдите ми и подскача по хартията, оставяйки кървави следи върху корените на дървото. ТО запалва лампите.
Подушвам го. Трябва да разбера откъде купува този одеколон. Мисля, че се казва „Страх“. Всичко това се превръща в един от онези повтарящи се кошмари, при които сънуваш,че падаш, но никога не стигаш до пода.Чувствам се така, сякаш съм се забила в земята със скорост от сто мили в час.
ТО: „Виждала ли си Рашел? Рашел Бруин?“
Седя напълно неподвижно. Може би ще успея да се слея с металните маси и ронещите се глинени гърнета. ТО се приближава към мен с големи, бавни крачки. Миризмата ме задушава. Потрепервам.
ТО: „Имам среща с нея, но не мога да я открия. Знаеш ли коя е тя?“
Аз:
ТО сяда на масата ми, а кракът му размазва тебеширената ми рисунка, превръщайки корените на дървото в мъхеста мъгла.
ТО: „Хей, има ли някой вкъщи? Глуха ли си?“.
То се взира в лицето ми. Стискам челюсти толкова силно, че зъбите ми се натрошават.
Аз съм елен застинал в светлината на предните фарове на огромен камион. Дали ТО отново ще ме нарани? Не може, не и в училище. Или може? Защо не съм в състояние да изпищя, да кажа нещо, да направя нещо? Защо съм толкова уплашена?



"Говори" на Лори Халсе Андерсен
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия