Познай коя е книгата - 16

  • 53 816
  • 918
# 450
И аз така Simple Smile Новата загадка пак ми изглежда позната, само мога да гадая засега нещо от рода на фантастиката може би?!?
Виж целия пост
# 451
не съм сигурна, че е фантастика.
напомня ми по-старите български автори - Райнов, Радичков, Вежинов...
едно такова особено задълбаване навътре в себе си, за да откриеш и си обясниш света наоколо...
Виж целия пост
# 452
Добри, направо ми го подсказа, "Везни" на Вежинов е. Наистина много познато, а Вежинов и Райнов обичам да ги чета. Радичков нещо не е много "мой", не знам защо. Нека някой друг предложи нещо за разгадаване, Добри, ако нямаш нищо против, давай, и без това ми беше подсказката! Simple Smile
Виж целия пост
# 453
Не познах книгата, но ще се възползвам от поканата.
вчера започнах това. Simple Smile засега върви много леко, и ме разтоварва по много приятен начин.
много ми напомня на "Пържени зелени домати", но без остатъчния послевкус на тъгата.

Цитат
Не всички новини обаче са толкова добри. Питаш ме как върви работата по новата ми книга, и отговорът, уви, е „никак“.

„Английските слабости“ изглеждаше така обещаваща в началото. В крайна сметка би трябвало да може да се изпишат томове за Дружеството срещу прославата на английското зайче. Изрових една снимка, на която Клубът за борба с вредителите марширува по „Оксфорд Стрийт“ с плакати „Долу Биатрикс Потър!“. Какво повече би могло да се добави? Абсолютно нищо!

Не ми се занимава повече с тази книга. Просто умът и сърцето ми не са в нея. И*** Б*** ми беше скъпа (и все още е), но повече не искам да пиша под това име. Не желая да ме възприемат като ведър хуморист. Давам си сметка, че по време на война да накараш читателя да се смее или поне да се усмихне, е значително постижение, но повече не искам да го правя. Напоследък, изглежда, ми липсва чувство за мяра или за хармония, а сам Господ знае, че човек не може да твори хумор без тях.

цитатът лесно може да се намери в Гугъл, но кой знае защо съм убедена, че няма да го направите, а ако го направи някой, ще има доблестта да не каже отговора.
Simple Smile вие сте.
Виж целия пост
# 454
На мен ми е абсолютно непознато, явно не е четено.
Виж целия пост
# 455
Цитат
Майчице мила, вие сте написали книга за Ан Бронте, сестричката на Шарлот и Емили! А*** М*** обеща да ми я даде, защото знае колко обичам клетите момичета. Само като си помисли човек, че всичките са имали слаби гърди и са си отишли съвсем млади! Колко тъжно, нали?

Баща им е бил голям егоист. Изобщо не им е обръщал внимание. По цял ден си е седял в кабинета и само е крещял за шала си. И през ум не му е минавало да се надигне и да свърши нещо. Затварял се е вътре, а дъщерите му измирали като мухи.

И брат им Бренуел е бил същата стока. Пиел и повръщал по килимите. Госпожиците непрекъснато трябвало да чистят след него. Хубава работа!

Ако питате мен, с тези двамината у дома и без никаква възможност да срещне други мъже, Емили е трябвало да си изсмуче Хийтклиф от пръстите! И се е справила прекрасно, нали? Мъжете в книгите винаги са по-интересни, отколкото в истинския живот.
....

Сигурно ще ме попитате защо толкова харесвам сестрите Бронте. Обичам истории за разгаряща се страст. Самата аз никога не съм имала страстна любов, но сега вече мога да си я представя.
Виж целия пост
# 456
Оооо, това не е ли "Брулени хълмове"? Много ми е познато, но съм я чела още като тийн и вече ми е малко далечно.
Виж целия пост
# 457
всъщност коментират сестрите Бронте.
и други автори. Simple Smile

Цитат
Ето за какво става дума: снощи на срещата на клуба И*** трябваше да говори за „Гордост и предразсъдъци“, само че козата й Ариел изяла записките й. Така, вместо да ни просвещава за Джейн Остин, И*** решила да ни прочете писмата на милата си баба Фин (галено от Жозефин), които били по-интересни и от роман.

Тя ги извади от джоба си и У** Т***, като ги видя увити в розова коприна и завързани със сатенена панделка, извика: „Любовни писма, нали! Пълни с тайни и въздишки! Може би са неподходящи за мъжките уши и е по-добре да напуснем стаята?“.

И*** му се сопна да млъкне и да си седне на мястото. Писмата били писани от някакъв непознат, но много мил господин, когато баба й Фин била малко момиче. Баба Фин ги пазела в кутия от бисквити и често й ги четяла като приказка за лека нощ.
...
Авторът ги беше подписал с големи заврънкулки:

Много истински твой:

О. Ф. О’Ф. У. У.

Какво ще кажеш, С***? Възможно ли е И*** да е наследила осем писма от Оскар Уайлд? О, боже, направо не съм на себе си!

Вярвам го, защото така ми се иска, но дали може да се намерят сигурни сведения, че Оскар Уайлд е стъпвал в Г***? Благословена да е Сперанца, че е дала на сина си това абсурдно име Оскар Фингъл О’Флеърти Уилс Уайлд.
Виж целия пост
# 458
Изложих се значи Grinning Извинявайте. Аз ще проверя коя е и ще си мълча, защото ми стана интересно.
Виж целия пост
# 459
не си се изложила, познала си за какво говорят. Simple Smile пак е нещо. значи сега ти си наред за загадката Simple Smile

последен откъс и ще дам заглавието Simple Smile

Цитат
Всъщност, като си дам сметка, съм сгодена само от ден, но, изглежда, сякаш целият ми живот се осмисли в последните двайсет и четири часа. Представяш ли си, можехме да продължаваме да бленуваме един за друг и да се преструваме, че не го забелязваме, до края на света. Страхът да не урониш достойнството си може да ти съсипе живота, нали?

Мислиш ли, че е неприлично да се омъжа толкова бързо? Не искам да чакам, искам да започна веднага. Цял живот съм смятала, че историята приключва с благополучното сгодяване на героя и героинята — щом това е удовлетворило Джейн Остин, би трябвало да е удовлетворително и за всеки друг. Само че не е така. Историята тепърва започва и всеки ден ще носи нови събития и заплитания в сюжета. Може би следващата ми книга ще бъде за очарователна семейна двойка и за всички неща, които научават един за друг с годините. Виждаш ли колко благотворно влияе годежът върху писането ми?

скритичко

Скрит текст:
Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи
Виж целия пост
# 460
Добри, добави още една книга в списъка ми за четене. Аз имам лошия навик да чета няколко книги едновременно и сега ще се опитам да се сдържа да не започна и тази Relaxed 

Цитат
Тогава останах и с друго впечатление: че тази жена не може да е сама. Някъде наблизо, в страната или в чужбина, трябваше да има съпруг, някой, който е нейната мъжка половина. Не знам защо, но ми се стори създадена да бъде с някого. Странно…

Отново се спря, усмихна се. След това рязко се обърна към събеседника си.

— Всички тези неща, разбира се, не съм ги написал в книга. Рядко, застанал пред белотата на хартията, успяваш да съхраниш връзката с реалността, да бъдеш искрен…

Интересното е, че това момиче беше създадено за връзка, за сватба… Не знаех каква възраст да й дам; в никакъв случай не беше прекалено млада; може би беше на трийсет — трийсет и няколко години…

Гледах я доста, може би твърде дълго, и това ме ядоса. По никакъв начин не исках да изглеждам така, сякаш съм отворен за нова любовна връзка. Така или иначе лесните успехи никога не са ме привличали, не бях някой зажаднял и готов да се задоволи с каквото и да е. Бих се изнервил много, ако някой беше уловил погледа ми: младият белетрист, който проследява жадно с очи непозната жена


Тази книга чета сега и искам да видя колко от вас също са я чели, макар че я има в читанка, но се знаем, че сме честни хора.
Виж целия пост
# 461
звучи ми като розов "Арлекин" Simple Smile
Виж целия пост
# 462
Добри, не е от тази серия. Ще подскажа, че писателят е от съседна държава и мисля че е извествен в България. Ще сложа още за него, ако никой не се сети за заглавието.

 
Цитат
Преместих се в другата стая, за да мога директно да взема участие в разговор, който беше започнал много преди моето пристигане. Спомням си, че един майор, облечен в цивилни дрехи, говореше за ски шампионатите. Когато влязох, един младеж се залепи до стената, че да ми направи място. Това ме подразни и отчаян извърнах глава — дали щях да срещна поне едно не чак толкова напрегнато лице?! Имаше само порядъчни хора, които говореха за зимни спортове. Единственият, с когото можех да се разбера, беше залепеният до стената младеж, а той беше парализиран, защото авторът на книгите, които беше чел и вероятно му бяха харесали, като по някакво чудо се намираше до него с цигара в уста, с добре завързана вратовръзка, прясно избръснат и отворен по всяко време за някакъв неангажиращ разговор. Опитах се да започна разговор с него. Той стегнато контролираше отговорите си, цялото му същество беше напрегнато да не би по някакъв начин големият писател да остане с погрешно впечатление от него. На всяка цена трябваше да изрече някоя своя интелигентна забележка, за да се убеди маестрото, че не говори с някакъв си случаен читател…

Само да кажа, че съм чела книгата и в оригинал и преводът много не ми харесва.
Виж целия пост
# 463
Това ми звучи страаашно познато, почти съм сигурна, че съм го чела
Виж целия пост
# 464
Цитат
— За какво си мислиш? — питаше ме понякога с иронична усмивка, знаейки много добре, че никога няма да мога да й отговоря искрено. — Какво криеш тук? — питаше отново, положила бледата си китка на слепоочието ми.

Не мисля, че малките фриволни тайни я притесняваха и че се боеше от това, че ще погледна някоя красива жена; това, което я измъчваше, бяха подземията, които обитавах сам, напълно сам; да — онази самота, която подхранваше моите отсъствия и книги…
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия