Познай коя е книгата - 16

Публикувана: 17 май 2018, 08:24 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:09 ч.

48 849
918

Angel_Dust - Редовен потребител

st. Dobri

Потребител

# 585 13 юли 2021, 18:57 ч.

желаещи не липсват, но само се промъква смътен спомен за нещо четено, подобно, но не съвсем...
Simple Smile

ще чакам.

Виж целия пост

darknessfall

Ентусиаст

# 586 13 юли 2021, 20:55 ч.

Книгата е Смъртта на писателя - П. Д. Джеймс.

Ако някой има желание и възможност, нека пусне нова загадка Simple Smile

Виж целия пост

st. Dobri

Потребител

# 587 15 юли 2021, 16:32 ч.

в тон с кандидат училищния сезон.

Цитат

... И така, кандидатстваме ние в кварталното училище и спокойно заминаваме да караме отпуската си в България. Телефонът звънеше още докато влизахме в апартамента, добре отпочинали. Директорката на училището ме уведомява, че във втори клас, закъдето кандидатстваме, няма места, всичко попълнено. Ама поне едно? Нито едно.
Никой не може да ми отрече светкавичната мисъл.
- А има ли места в първи клас? - питам аз.
Да, имало. Запишете го тогава.
Затварям телефона, Сашо ме гледа, аз го гледам, Митко ни гледа. Синът ми проговаря пръв:
- Мамо, аз цял живот ли ще съм в първи клас?
Мама мълчи.
- Трай, сине, че както го дава майка ти, в четвърти клас ще трябва да те женим - не се стърпява иначе кроткият ми мъж.
Така синът ми изкара три години в първи клас...

Виж целия пост

st. Dobri

Потребител

# 588 16 юли 2021, 22:37 ч.

Цитат

Няма да описвам как си прекарахме, защото то не подлежи на описание. Младата Жаки не беше на себе си от възторг и непрекъснато повтаряше, че ще дойде пак хората си и тогава вече прекарването ѝ щяло де е върхът. Хем в Лещен, хем не с нас.
....
Рони плаща и управителят си тръгва. Жаки скръбно проплаква.
- Ама как така! Значи аз няма да мога да дойда тук с моите хора!
нейните хора, пък и тя, нямат и скор оняма да имат пари.
Баща ѝ реши да я утеши.
- Нека ти разкажа един стар виц. Навремето в ГДР си говорят баща и син. синът е вече голям, живее отделно и дошъл да види баща си. пият си те бирата и синът пита баща си:
- Тате, къде си прекарвал най-добре?
- Как къде - отговаря бащата без дори да се замисли - в Русия. Шампанското се лее без пари, Черният хайвер в кофи без пари. На едното ми коляно седи рускиня, на другото украинка.
След време синът пак посещава баща си.
- И аз бях в Русия тате, обаче какви ги разправяш! Шампанското - триста долара, черният хайвер сто долара ей такава кутийка, а рускините колко искат да не ти казвам.
- Ама ти с коя организация ходи? - пита бащата.
- Как с коя? С Райзе бюро.
- О, аз бях с Вермахта - отвръща стария германец.

та - заключи мъдро бащата на Жаки, сега си с Вермахта. А като дойдеш с твоите хора с Райзе бюро, търси стая за седем лева на нощ.
...

както се разбра - български автор. Simple Smile

по-известна е като преводач.

Виж целия пост

st. Dobri

Потребител

# 589 18 юли 2021, 18:04 ч.

това е кижката. Simple Smile

неангажиращо, леко четиво.

и понеже никой не позна, пускам следващата загадка.
Simple Smile

известен автор, по-известна творба. Wink

Цитат

Тъй става когато отидеш на море. Когато обсъждам въпроса в Л..., аз винаги решавам да ставам рано всяка заран и да се гмурна в морето още преди да закуся. За тая цел благовейно слагам в багжа чифт бански гащета. Просто се харесвам в червени гащета. Те подхождат тъй много на тена на лицето ми. Но пристигна ли веднъж край морето, някак почва да ми се струва, че вече не изпитвам тъй силно желание да се къпя преди закуска, както в дните, когато бях в града.
Напротив, там съм по-склонен да се излежавам в леглото до последния възможен момент и едва тогава да сляза долу за закуска.
Веднъж или дваж добродетелта може да възтържествува. Станах в шест часа, облякох се наполовина и като взех гащетата и кърпата, тръгнах унило към морето. Не изпитах никакво удоволствие от водата.

Виж целия пост

darknessfall

Ентусиаст

# 590 18 юли 2021, 21:52 ч.

"Ние, гениите" не я бях чувала. Трудна загадка беше за мен. Новата ми е позната Simple Smile

Виж целия пост

st. Dobri

Потребител

# 591 19 юли 2021, 06:49 ч.

играта продължава с по-популярен пасаж Wink

Цитат

...после разсеяно запрелиствах страниците и започнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече първото разствойство е което се задълбочих - някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, и още преди да прегледам дори половината от поредицата "предварителни симптоми", бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас, после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно обзет от отчаяние. Стигнах до коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам това. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригива. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред - прегледах "аденопатия" и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след кръгло две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че що се отнася до нея, аз бих могъл да живея още ред години. Имах и холера - със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових всичките 26 букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме е отминала, е хроничното възпаление на капачето на коляното.
изпървом това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо не страдах от хроничното възпаление на капачето на коляното? Откъде накъде едно такова оскърбително изключение?

Виж целия пост