Познай коя е книгата - 16

Аз съм ги чела всичките пет от поредицата, а тази я познах по болната леля на главния герой.
Ако е мой ред, тогава от мен - загадка от същия жанр, сигурно няма да е трудна за феновете му.

Мнооого познато ми звучи. Сигурна съм, че съм чела книгата, но уви не мога да се сетя коя е...
Да е някоя от поредица на Балдачи с главен герой Еймъс Декър?

Не е тази.
Още един цитат:

сетих се:  Атикус Тип!
Мозайка от убийства - Антъни Хоровиц.

Абсолютно вярно!
Ти си!

Нямам възможност да пусна нова загадка. Ако някой има желание - нека пусне

Намерих с какво (надявам се) да ви усмихна:

"Ереванското летище ни посрещна с блъсканица и изнурителен задух. Б. определено не обичаше да пътешества, затова се намираше в недобро разположение на духа. Първо се изпокара с всички на опашката за регистрация (какво се разхождате нагоре-надолу по мен, търсете си други маршрути), после се сдърпа и с чистачката в чакалнята (в тоалетната смърди, ужасно мръсно е, а тя тръгнала да бръска тук с парцала по пода).
След това се скупчихме под прежурящото юнско слънце пред стълбичката на самолета, все не ни пускаха да се качим и Б. се скара първо с наземния стюард (ще ти стъпя на единия крак, другия ще го дръпна и ще те разчекна, пале такова), сетне вдигна скандал и на стюардесата (изрисувала си очите, а децата не ги пуска в самолета). Под неин натиск пуснаха децата в самолета..."

darknessfall , пусни още някой жокер моля.

"Ще попитате: ама как така, нали чичо М. е щастлив собственик на разкошен автомобил с висока проходимост „ГАЗ-69“ по прякор В., толкова ли не е могъл да отиде в Е. с него? И ще бъдете напълно прави да недоумявате. Но се бяха паднали такива карти на съдбата, че в тандема чичо М. – В. надмощие кой знае защо имаше В. Затова само той решаваше еднолично къде чичо М. ще ходи с автомобила си, а къде – с обществения транспорт. И изобщо В. се оказа голям собственик, ревнуваше стопанина си не само от другите автомобили, но май и от другите райони в А. и още щом той напуснеше пределите на планинския ни хребет, В. веднага се чудеше как да се повреди. Беше такъв злобар, че набързо успя да посети авто-сервизите във всички населени места извън обхвата на района ни.
А веднъж най-демонстративно се повреди на километър от началото на планинското ни дефиле и запали чак когато чичо М, целият оплескан с мазут и мръсотия, му кресна изпод капака:
– Ако не запалиш и сега, никога вече няма да седна зад волана!
– Кха – уплаши се В, – кха-кха!
– Захрмар – изруга чичо М. – Дано ти се изтощи акумулаторът! Дано двигателят ти се задави и издъхне в страшни мъки! Дано работният обем на цилиндрите ти падне на един литър! Дано до края на живота си караш само на първа и най-вече на заден!
– Вннн – обиди се В. и без да чака собственика си, се юрна към къщи.
Поне чичо М. твърдеше, че едвам е успял да се метне в кабината и че всичките петдесет километра на връщане не е докоснал и с пръст волана."

----------------------------------------------------------------
Из Манюня - Нарине Абгарян

Манюня, вече има заснет сериал по книгата

И сега, кой

ти? играта да върви.

Емблематична и много любима:

"Тази беше причината, поради която след три дни получих писмо от С.
„Не искам никога вече да те видя. Не обръщах внимание, когато хората ми разправяха за теб и нея, но сега знам, че през цялото време, докато ходехме заедно, ти си имал връзка с нея. Скоро заминавам в чужбина, така че няма смисъл да ми пишеш или да се обаждаш по телефона. Ти се отнесе много лошо към мене и най-много ме боли от това, че през цялото време си ме лъгал. Сигурно си мислил, че съм много млада и глупава, за да те направя щастлив. Може би наистина съм била такава; но сега се чувствувам възрастна. Надявам се, че ще бъдеш щастлив и ще получиш всичко, което така много желаеше. Не ти се сърдя, само съм тъжна и наранена, сякаш е умрял някой, когото съм обичала.“
Все пак писмото беше добре написано; първото писмо, което получавах от нея и изобщо от жена; вече нямаше нужда да харча дори символичния шилинг за десерта, целият ми телесен и емоционален капитал можеше да се отдаде на А. Историята приключи благополучно — дори беше ласкателно, че аз съм станал причина за нейната скръб. „Сякаш е умрял някой, когото съм обичала“ — запомних изречението наизуст. То изразяваше факта, че тя ме е обичала, но че всичко е свършено, и че тя е много натъжена от това, без да се принизява до обиди или да заплашва със самоубийство. Писмото беше чиста втора категория; жена от моята категория дори ако се потрудеше да напише писмо, не би могла никога да постигне този невинен, достоен и елегичен тон.
С усмивка отворих писмото от Чарлз."


Жокер:

"— Писмото беше прекрасно — рече тя. — О, Дж., толкова нещастна бях, преди да го получа. Това беше най-хубавата изненада в живота ми.
Чарлз ми беше помогнал да го напиша след дълъг спор, по време на който ме беше нарекъл между другото „слабоумен тип“ и „западнал жиголо“.
— Ето сега — каза той, когато го бях подписал — това ще накара глупачката да се върне тичешком, с блеснали от любовен плам очи. Винаги можеш да разчиташ на чичо си Чарлз.
Можех да разчитам наистина; С. беше при мене, за да го докаже. Бях се върнал преди една седмица от Дорсет, а тя току-що бе пристигнала от Кан; обади ми се по телефона веднага щом прочела писмото. Киселият, опушен мирис на папратите заседна в гърлото ми; повдигнах се на лакът и се загледах в долината под нас, към У____. Виждах го целия — общината със сандъчета цветя над входа, лодките по реката в Сноу парк, жълтите автобуси, които излизаха от автостанцията ................... — обичах го целия град, чак до Кристоделфийската читалня с фасадата от червени тухли и афишите пред кината „Колизеум“ и „Роял“. Не можех да го напусна. А ако се оженех за А., щях да го напусна по принуда. Можеш да обичаш един град само ако и той те обича, а У____ никога нямаше да обича ответника от подобно бракоразводно дело. А и аз трябваше съответно да обичам У_____, трябваше да взема всичко, което можеше да ми даде; беше твърде късно, за да се задоволя само с неговото топло приятелство, с едно момиче от шеста категория, с един живот, прекаран, и то ако имах късмет, в някоя от квадратните бетонни къщички в новия комплекс на съвета. Хората можеха да бъдат щастливи в тези къщички с техните малки градинки, с една баня и без гараж. Те можеха да бъдат щастливи със заплатата, която получавах сега, и дори с много по-малко. Това обаче не беше за мене;"

Никой ли не се сеща, още жокери?

Аз поне не. Подскажи ни нещо моля.