Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Познай коя е книгата - 16

  • 41 928
  • 806
# 720
Правилно ти напомня. Ти си.
Виж целия пост
# 721
Да се завърнем за малко в детството.

"Малкият червен автофургон на М. беше гариран до пощата. Около него се въртяха млади момчета и между тях няколко възрастни. Как ли не се мъчеха да узнаят марката и произхода на този автомобил, но никому не се удаде да отгатне това.
Без да поглежда към тълпата, М. пристъпи до вратичката и я отвори.
— Моля заповядайте — покани приятелите си той.
И недочакали да повтори, те веднага влязоха вътре.
— Оо! — възкликна М. б, като се заоглежда възхитен. — Охоо!
Други думи той не успя да намери.
А П. тихичко извика:
— Браво!
— Чувствайте се като у дома си — усмихна се М.
— Дом, дом… — прошепна П. като зашеметен. — Тази думичка звучи в ушите ми още по-сладко от „шоколадов сладолед“. Най-после след толкова странствания попаднах в свой дом."
Виж целия пост
# 722
Ооо стига де Маншон,Полуобувка и Мъхеста брада Heart Eyes колко ги обичах
Виж целия пост
# 723
И на мен ми бяха любими. Твой ред е
Виж целия пост
# 724
„Как съм могъл да умра и да отида в ада, без да забележа?“

Опалесцентният купол покриваше сюрреалистичен чуждоземен пейзаж, идеална окръжност с диаметър половин километър. М. стоеше на края, където червената повърхност се пъхаше под твърдата спечена кал и изчезваше. Той мислено проследи дъгата под краката си до далечната страна, където тя отново излизаше, за да завърши сферата. Сякаш беше хванат в черупка на яйце. Нечуплива черупка на огромно яйце.

Сцената под купола приличаше на взета от древен затвор. Отпаднали мъже и жени седяха или стояха, а най-често лежаха сами или на групи. М. неспокойно ги огледа, затърси остатъци от някакъв военен ред, но обитателите бяха разпръснати безразборно като плисната по мазна повърхност вода.

А може би враговете му го бяха предали на Смъртта, както онези древни изверги, които са примамвали жертвите си като овце под отровни душове, отклонявайки и успокоявайки техните подозрения като им давали камък вместо парче сапун, докато последното им просветление не избухне в тях под смъртоносния дъжд. Или тялото му е било унищожено толкова бързо, че невроните не са имали време да пренесат информацията до мозъка му? Защо иначе в толкова много древни митове адът ще е представен като кръгова площ?
Виж целия пост
# 725
Да не е онова, дето имаше филм с Джордж Клуни по него ... Някакво слънце беше ...
Виж целия пост
# 726
Не, книгата е стара. Не е филмирана. Авторката има множество награди във жанра фантастика
Виж целия пост
# 727
Още един цитат и ако няма познал, нека друг пусне загадка:
— Бараяр е имал онези луди войници Вор. Смахнати хора, които са се хвърляли в бой, които са обичали да умират. Марилак просто няма такъв вид културна традиция. Ние сме цивилизовани… по-точно — бяхме някога…

— Нека ви разкажа за бараярските Вор — прекъсна я М. — Умопобърканите, които са търсили славна смърт в битката, са я намерили много рано. Така бараярците бързо се очистили от глупаци. Оцелели онези, които се научили да се бият непримиримо и да оцеляват, за да се бият на следващия ден отново и да побеждават. За тях нищо не било по-важно от победата — нито удобствата, нито сигурността, нито семейството или приятелите, или безсмъртието на душите. Загиналите хора по дефиниция губят. Печелят оцелелите. Те не са били супермени, нито са били имунизирани срещу болката. Били са объркани, в неведение. И с по-малко от половината ресурси, които притежава сега Марилак, са спечелили. Когато си Вор — отклони се малко М., — няма демобилизиране.
Виж целия пост
# 728
Лоис Макмастър Бюджолд, "Границите на безкрая" ?
Виж целия пост
# 729
Точно така, радвам се,че позна
Ти си
Виж целия пост
# 730
"Добър вечер, Т. Тъй и мислех. Да, за хотела. Е, и? Какво? Собственикът не иска да го продаде ли? На никаква цена? Другите седяха около масата и слушаха с напрежение.
- Само на мен ли не иска да го продаде? Но защо?
Секунда по-късно Т. избухна в силен смях. Той остави слушалката на телефона, върна се засмян до масата, седна и продължи да се смее.
Другите просто недоумяваха.
- Е кажи най-после! - замоли го Ф. - Защо не можеш да купиш хотела?
- Защото излезе, че бил мой."

Един от любимите ми писатели. Simple Smile
Виж целия пост
# 731
толкова е Джеромовско... но не си спомянм някой да е купувал хотел...
Виж целия пост
# 732
На мен ми е Каин и Авеловско Simple Smile

Джефри Арчър ... Ф ме навежда на Флорентина ... ама кой пък да е Т ...

може и да бъркам де Simple Smile

Друг с хотели е Хейли ... ма там не ги продаваха и купуваха ...
Виж целия пост
# 733
И на мен ми е един от любимите.
Ерих Кестнер краят на "Трима мъже в снега".

Моля някой друг да пусне загадката. 😋
Виж целия пост
# 734
не го помня. ще наваксам. Simple Smile благодаря за загадката.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия