Правилно ти напомня. Ти си.
Виж целия пост
Познай коя е книгата - 16
- Публикувана: 17 май 2018, 08:24 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:09 ч.
# 721
22 септ. 2021, 11:06 ч.
Да се завърнем за малко в детството.
"Малкият червен автофургон на М. беше гариран до пощата. Около него се въртяха млади момчета и между тях няколко възрастни. Как ли не се мъчеха да узнаят марката и произхода на този автомобил, но никому не се удаде да отгатне това.
Без да поглежда към тълпата, М. пристъпи до вратичката и я отвори.
— Моля заповядайте — покани приятелите си той.
И недочакали да повтори, те веднага влязоха вътре.
— Оо! — възкликна М. б, като се заоглежда възхитен. — Охоо!
Други думи той не успя да намери.
А П. тихичко извика:
— Браво!
— Чувствайте се като у дома си — усмихна се М.
— Дом, дом… — прошепна П. като зашеметен. — Тази думичка звучи в ушите ми още по-сладко от „шоколадов сладолед“. Най-после след толкова странствания попаднах в свой дом."
Виж целия пост
"Малкият червен автофургон на М. беше гариран до пощата. Около него се въртяха млади момчета и между тях няколко възрастни. Как ли не се мъчеха да узнаят марката и произхода на този автомобил, но никому не се удаде да отгатне това.
Без да поглежда към тълпата, М. пристъпи до вратичката и я отвори.
— Моля заповядайте — покани приятелите си той.
И недочакали да повтори, те веднага влязоха вътре.
— Оо! — възкликна М. б, като се заоглежда възхитен. — Охоо!
Други думи той не успя да намери.
А П. тихичко извика:
— Браво!
— Чувствайте се като у дома си — усмихна се М.
— Дом, дом… — прошепна П. като зашеметен. — Тази думичка звучи в ушите ми още по-сладко от „шоколадов сладолед“. Най-после след толкова странствания попаднах в свой дом."
# 722
22 септ. 2021, 23:14 ч.
Ооо стига де Маншон,Полуобувка и Мъхеста брада 
колко ги обичах
Виж целия пост
колко ги обичах
# 724
24 септ. 2021, 08:31 ч.
„Как съм могъл да умра и да отида в ада, без да забележа?“
Опалесцентният купол покриваше сюрреалистичен чуждоземен пейзаж, идеална окръжност с диаметър половин километър. М. стоеше на края, където червената повърхност се пъхаше под твърдата спечена кал и изчезваше. Той мислено проследи дъгата под краката си до далечната страна, където тя отново излизаше, за да завърши сферата. Сякаш беше хванат в черупка на яйце. Нечуплива черупка на огромно яйце.
Сцената под купола приличаше на взета от древен затвор. Отпаднали мъже и жени седяха или стояха, а най-често лежаха сами или на групи. М. неспокойно ги огледа, затърси остатъци от някакъв военен ред, но обитателите бяха разпръснати безразборно като плисната по мазна повърхност вода.
А може би враговете му го бяха предали на Смъртта, както онези древни изверги, които са примамвали жертвите си като овце под отровни душове, отклонявайки и успокоявайки техните подозрения като им давали камък вместо парче сапун, докато последното им просветление не избухне в тях под смъртоносния дъжд. Или тялото му е било унищожено толкова бързо, че невроните не са имали време да пренесат информацията до мозъка му? Защо иначе в толкова много древни митове адът ще е представен като кръгова площ?
Виж целия пост
Опалесцентният купол покриваше сюрреалистичен чуждоземен пейзаж, идеална окръжност с диаметър половин километър. М. стоеше на края, където червената повърхност се пъхаше под твърдата спечена кал и изчезваше. Той мислено проследи дъгата под краката си до далечната страна, където тя отново излизаше, за да завърши сферата. Сякаш беше хванат в черупка на яйце. Нечуплива черупка на огромно яйце.
Сцената под купола приличаше на взета от древен затвор. Отпаднали мъже и жени седяха или стояха, а най-често лежаха сами или на групи. М. неспокойно ги огледа, затърси остатъци от някакъв военен ред, но обитателите бяха разпръснати безразборно като плисната по мазна повърхност вода.
А може би враговете му го бяха предали на Смъртта, както онези древни изверги, които са примамвали жертвите си като овце под отровни душове, отклонявайки и успокоявайки техните подозрения като им давали камък вместо парче сапун, докато последното им просветление не избухне в тях под смъртоносния дъжд. Или тялото му е било унищожено толкова бързо, че невроните не са имали време да пренесат информацията до мозъка му? Защо иначе в толкова много древни митове адът ще е представен като кръгова площ?
# 725
24 септ. 2021, 09:42 ч.
Да не е онова, дето имаше филм с Джордж Клуни по него ... Някакво слънце беше ...
Виж целия пост
# 726
24 септ. 2021, 11:42 ч.
Не, книгата е стара. Не е филмирана. Авторката има множество награди във жанра фантастика
Виж целия пост
# 727
25 септ. 2021, 22:37 ч.
Още един цитат и ако няма познал, нека друг пусне загадка:
— Бараяр е имал онези луди войници Вор. Смахнати хора, които са се хвърляли в бой, които са обичали да умират. Марилак просто няма такъв вид културна традиция. Ние сме цивилизовани… по-точно — бяхме някога…
— Нека ви разкажа за бараярските Вор — прекъсна я М. — Умопобърканите, които са търсили славна смърт в битката, са я намерили много рано. Така бараярците бързо се очистили от глупаци. Оцелели онези, които се научили да се бият непримиримо и да оцеляват, за да се бият на следващия ден отново и да побеждават. За тях нищо не било по-важно от победата — нито удобствата, нито сигурността, нито семейството или приятелите, или безсмъртието на душите. Загиналите хора по дефиниция губят. Печелят оцелелите. Те не са били супермени, нито са били имунизирани срещу болката. Били са объркани, в неведение. И с по-малко от половината ресурси, които притежава сега Марилак, са спечелили. Когато си Вор — отклони се малко М., — няма демобилизиране.
Виж целия пост
— Бараяр е имал онези луди войници Вор. Смахнати хора, които са се хвърляли в бой, които са обичали да умират. Марилак просто няма такъв вид културна традиция. Ние сме цивилизовани… по-точно — бяхме някога…
— Нека ви разкажа за бараярските Вор — прекъсна я М. — Умопобърканите, които са търсили славна смърт в битката, са я намерили много рано. Така бараярците бързо се очистили от глупаци. Оцелели онези, които се научили да се бият непримиримо и да оцеляват, за да се бият на следващия ден отново и да побеждават. За тях нищо не било по-важно от победата — нито удобствата, нито сигурността, нито семейството или приятелите, или безсмъртието на душите. Загиналите хора по дефиниция губят. Печелят оцелелите. Те не са били супермени, нито са били имунизирани срещу болката. Били са объркани, в неведение. И с по-малко от половината ресурси, които притежава сега Марилак, са спечелили. Когато си Вор — отклони се малко М., — няма демобилизиране.
# 730
28 септ. 2021, 02:17 ч.
"Добър вечер, Т. Тъй и мислех. Да, за хотела. Е, и? Какво? Собственикът не иска да го продаде ли? На никаква цена? Другите седяха около масата и слушаха с напрежение.
- Само на мен ли не иска да го продаде? Но защо?
Секунда по-късно Т. избухна в силен смях. Той остави слушалката на телефона, върна се засмян до масата, седна и продължи да се смее.
Другите просто недоумяваха.
- Е кажи най-после! - замоли го Ф. - Защо не можеш да купиш хотела?
- Защото излезе, че бил мой."
Един от любимите ми писатели.
Виж целия пост
- Само на мен ли не иска да го продаде? Но защо?
Секунда по-късно Т. избухна в силен смях. Той остави слушалката на телефона, върна се засмян до масата, седна и продължи да се смее.
Другите просто недоумяваха.
- Е кажи най-после! - замоли го Ф. - Защо не можеш да купиш хотела?
- Защото излезе, че бил мой."
Един от любимите ми писатели.
# 731
28 септ. 2021, 09:32 ч.
толкова е Джеромовско... но не си спомянм някой да е купувал хотел...
Виж целия пост
# 732
28 септ. 2021, 09:45 ч.
На мен ми е Каин и Авеловско
Джефри Арчър ... Ф ме навежда на Флорентина ... ама кой пък да е Т ...
може и да бъркам де
Друг с хотели е Хейли ... ма там не ги продаваха и купуваха ...
Виж целия пост
Джефри Арчър ... Ф ме навежда на Флорентина ... ама кой пък да е Т ...
може и да бъркам де
Друг с хотели е Хейли ... ма там не ги продаваха и купуваха ...
# 733
28 септ. 2021, 09:45 ч.
И на мен ми е един от любимите.
Ерих Кестнер краят на "Трима мъже в снега".
Моля някой друг да пусне загадката. 😋
Виж целия пост
Ерих Кестнер краят на "Трима мъже в снега".
Моля някой друг да пусне загадката. 😋
Препоръчани теми