Познай коя е книгата - 16

Ако настояваш, ти си.

E, чак пък да настоявам И аз трябва да гледам вкъщи, ако имаш нещо интересно предвид, давай го, ако не, и аз ще се поровя из библиотеката.

не те видях, радос.

върнах се малко... мама ру е дала верен отговор.
 ти прекалено силно си се усъмнила в себе си. пропуснала си да опиташ даже.

Октомври 1831 година е на свършване.

Още не се е мръкнало, а един меден светилник с четири фитила осветява напуканите стени на една широка горница със затворен прозорец, в която не влиза светлина. За изкачване горе служи подвижна стълба, чиито стъпала излизат над една врата. На земята лежат разхвърляни железни вериги, огърлици с остри върхове, намордници, назъбени като пила, нагвоздени наустници, дълги стоманени пръчки с дървени дръжки. На едната страна има подвижно мангалче, като онези, върху които медникарите топят калай; въглищата са натрупани върху сухи клечки и само една искра стига, за да се подпали веднага огън. Близо до тая грамада злокобни сечива, които приличат на оръжията на палач, има и други оръжия от старо време. Върху едно ковчеже, до неразглобени железни брони и ръкохватки с техните ремъци, се намира ризница с толкова меки и гъсти брънчици, че прилича на стоманен плат. Този арсенал, между който се намират и две тиролски карабини от ново време, се допълва от две дълги триъгълни копия, здрави и леки, върху които има пресни кървави петна.

До тия убийствени и зверски сечива има всякакви неща: малки ковчеженца с броеници, кръстчета, медали, мощи, малки икони в рамки и най-сетне доста книжки, печатани във Фрибург на дебела синкава хартия, в които се разказва за всякакви чудеса от ново време и има саморъчно писмо от Исус Христос до един християнин, както има и много ужасни пророчества против нечестива и размирна Франция за годините 1831 и 1832.

Едно изрисувано платно, с каквото пътуващите комедианти кичат предницата на своите театри, виси на греда от покрива, за да не се разваля, ако стои дълго време сгънато.

На него е написано:

ИСТИНСКОТО И ДОСТОПАМЕТНО ОБРЪЩАНЕ НА ИГНАТИЙ МОРОК, НАРЕЧЕН ПРОРОКА, СТАНАЛО ВЪВ ФРИБУРГ, В 1828 ГОДИНА.

Вие сте.

следи от обувки с кръст на подметката бележат пътя на злото, а след него върви чумата.
има пари, борба за надмощие на по-по-най вярващи и 5 деца-наследници на голямото богатство.

Сейнт Добри, кажи заглавието.

не искам
а познах ли?

намерих си още две книжки за София, сега само с едно око ще поглеждам темата

— Нима и във Франция, в Париж, в този прекрасен град, има нещастни хора, които умират от глад?

— Дори и в Париж има — отвърна Дагоберт. — Но да продължа. По-добре е при оръдията, защото може, както стана с баща ви, човек да стане дук и маршал. Това е и вярно, и не, защото по-късно не му признаха нито титлата, нито чина. След Лини настана тъжен ден. Този ден, деца, се нарича Ватерло. Има такива дни — каза войникът и дълбоко въздъхна. — На Ватерло раниха генерала тежко и трябваше много време, докато оздравее. След това той поиска да отиде на остров Света Елена, на който англичаните бяха заточили императора… Толкова неща преживя императорът, толкова неща… Генералът не отиде на Света Елена, не го пуснаха. Тогава, разярен като много други на Бурбоните, генералът направи заговор, за да доведе императорския син. Той отиде в един град в Пикардия, където се намираше един полк, за да го вдигне на бунт, но заговорът бе открит. Когато генералът пристигна, го арестуваха и го заведоха при полковника. И този полковник…, знаете ли кой беше? Дълго е да ви разказвам, но с една дума, баща ви отдавна имаше причини да мрази този човек. Когато застанаха един срещу друг, баща ви му каза: „Ако не си страхливец, ще ме освободиш и ще се бием до смърт, защото знаеш, че за едно те мразя, а за друго те презирам“. Полковникът се съгласи, нареди да освободят баща ви, а на другия ден, в ожесточен двубой, полковникът падна мъртъв. Тогава един приятел на генерала му каза да бяга оттам и добре, че той го послуша, защото след петдесет дни беше осъден на смърт като съзаклятник…

— Колко нещастия, Боже!

— В това нещастие има и щастие. Майка ви бе писала: „Най-напред императорът, после аз“ и устоя на думата си, дочака го. Генералът не можеше да направи повече нищо нито за императора, нито за сина му, избяга от Франция и пристигна във Варшава. Малко преди това бяха умрели родителите на майка ви, тя бе вече свободна и те се ожениха, а аз бях свидетел на сватбата.

— Наистина, това е щастие сред толкова големи нещастия.

— Най-накрая те бяха щастливи, но понеже имаха добри души, колкото по-щастливи бяха, толкова повече страдаха от нещастието на околните, а във Варшава имаше за какво да страдат. Русите пак започнаха да се държат с поляците като с роби. Майка ви, макар по рождение да бе французойка, по душа и по сърце беше полякиня. Тя говореше смело и явно всичко, което другите не смееха дори да прошушнат, а това бе достатъчно за руския губернатор. Веднъж един приятел на генерала, бивш полковник на копиеносците, добър и достоен човек, бе осъден на заточение в Сибир за военно съзаклятие срещу русите. Той избягва, баща ви го приютява, но това се открива и една нощ рота казаци спря пред вратата на къщата, издебна генерала и го залови.

— Боже мой! И какво му направиха?

— Наредиха му да напусне Русия и го предупредиха, че ако го заловят, ще го хвърлят в затвора. „Дагоберт, на теб оставям жена си и детето“ — каза той, защото след няколко месеца майка ви трябваше да ражда. Въпреки това, и нея я заточиха в Сибир. Намериха удобен случай да се отърват от нея. Те се страхуваха от майка ви, защото тя правеше много добрини във Варшава. Не само че я заточиха, но взеха и всичките й имоти. Единствената милост, която получи, бе разрешението да я придружа и аз. Ако не беше Смешльо, който генералът ми бе оставил, щяхме да пътуваме пеша. И така, тя върху коня, а аз до нея, както пътуваме сега с вас, деца, стигнахме до малко селце, където след три месеца се родихте вие.

— А баща ни?

— Нито той можеше да се върне в Русия, нито майка ви можеше да избяга с две деца… Генералът не й пишеше, защото не знаеше къде се намира тя.

— И оттогава няма никаква вест от него?

— Само веднъж получихме известие…

— Чрез кого?

— Чрез кого ли? — започна отново Дагоберт след като помълча известно време. — Чрез един, който по нищо не прилича на останалите хора…

 "Скитникът евреин" на Йожен Сю

Ох, забравих тотално за темата. Тя е. Какво?, чакаме нова загадка.

хайде, Какво?, иначе аз чета нещо интересно, ако не забравя мога довечера да се включа

Ооооо,такава ли е играта?
Който познае отговора,задава нова загадка?
Голяма съм шматка,начи..
И чакам за нова загадка...

Довечера ще имам грижата!

С огромно закъснения,за което се извинявам,но ето загадката:

"Крънската крепост се тъмнееше, кацнала върху висок рид, пред ширния град, обграден някога с мощни стени, от които бяха останали сега само купища развалини. Преминаха по Мирчови пътеки, край росалийското гробище, където почиваха костите на безброй юнаци, паднали в битка за родината против византийските пълчища, спряха да пренощуват в Атово падалище, причакани от крънския войвода, който бе засилил стражата на падалището, защото по тия места върлуваха разбойнически шайки и нападаха богатите кервани. Рано сутринта на другия ден великолепното шествие почна да слиза към долината, която се простираше между двете буйни рекички надолу към равното Тулово поле. От двете страни на боруйския друм се стичаха люде от околните села и паланки, поднасяха цветя и плодове, дивяха се на белите коне с лебедови шии, покрити с алено кадифе, на чуждоземните войскари с копринени туники и пера по шлемовете, ала най-много се притискаха да зърнат отблизо прекрасната мома, която яздеше гордия бял жребец и тъжно се усмихваше, като им махаше с ръка. Тази неприкрита печал беше същата, която изпълваше и тях, но която често започваше да се превръща в затаен гняв, готов да избухне в уречен час. И смътна тревога се свиваше в сърцата на изпращачите.
Къде отиваше тая девойка, при кого я изпращаше ненавистният натрапник? Каква орис я очакваше сред ония надменни вражи люде?"

"Дъщерята на Калояна"?

Да