Любители на Котки - Тема 122

Аааа, не мога 
Като мен, само дето светът не ми е достатъчен, та на моите им казвам, че са най-доброто и красиво момче/съответно момиче в целия Космос. 

Опитах се да прикача снимка, дано да е станало. Така се спи вкъщи в летните жеги по-назад се коментираше за белите гащи, та да се покажем и ние с нашите

Ама те тези гащи са само за мачкане и целувки създадени!

Таня, не бях чела историята на твоя Наско. Много тъжно начало на живота си е имал.
Напомни ми за нашата котка от село (няма общо историята, но защото е за селска котка се сетих). Баща ми е бил още ерген когато се е появила в техния двор и вече е била възрастна котка. Обикаляше цялото село, но винаги се прибираше привечер в двора на къщата и си търсеше кльопачката. Баба ми ( майка на баща ми) беше много проклето създание, но обичаше и глезеше тази котка. Та добър живот си живееше котаната, но когато баба ми се спомина котката изчезна (ние живеехме в града и си ходехме само лятото на село, така че нямаше никого в къщата и затова). Дълги години не я бяхме виждали и един ден когато баща ми си беше отишъл на село да нагледа къщата тя се появила. Вече много стара, но все още жива. По груби сметки тогава е била на преклонната възраст от около най-малко 15 г, а предвид, че е селска котка си е направо достойна за Гинес. За жалост не знаем нищо повече за нея. Със сигурност вече не е жива, но ще я помня цял живот. Беше пъстра и красива. Прехранваше се с доволно количество мишки и намазваше с нещичко когато съседите колят животни. Така че основно с месце е хранена и вероятно затова успя да си поживее дълго.

За съжаление трябва да е много сънлива, за да ми позволи, иначе аз си завирам муцуната при всяка възможност Понякога много обича както си играем да легне по гръб и да покаже коремче, за да те предизвика да си сложиш ръката и да те захапе

Момичета, може ли да препоръчате добър ветеринар с опит в неврохирургията? Става въпрос за едно коте, което си влачи краката, най-вероятно е блъснато В ЦВК не могат да го приемат скоро... Добро Хрумване?

Без да съм с опит, освен ЦВК, другите две имена са "Добро хрумване" и "Син кръст", като втората е денонощна и ако се налага операция и възстановяване под наблюдение, бих е предпочела. Но дали имат точно такъв специалист, трябва да попиташ. Мисля, че и в двете клиники са достатъчно честни, за да кажат дали случаят е за тях.

Таня, благодаря ти. То на първо време трябва да се направи снимка и да се види какво е положението, за да се прецени как да се действа по-натам. Така като чета, това май биха могли да го направят. Все пак има малка вероятностно да го прегледат в ЦВК, но наистина не стане, ще пробваме със "Син кръст" и "Добро хрумване"

Mushista, как е бебчето? Има ли подобрение?

Сиси не съмя взела след някакви драматични спасявания, майка и раждаше два-три пъти годишно, под бюрото ми, под един стелаж зад гърба ми или някъде другаде из цеха. Все успяваше да зареди следващото котило, преди да е спряла да кърми още бебетата. Все ражда по 5, като топчета са, охранени, тлъстички...., много добра мама е. Като се разщъкат, започва да ги води извън сградата да ги запознава с живота, а там, коли кучета.... Все успяваха да намалеят наполовина още първите месеци. Та от поредното котило така останаха само две, Сиси и едно момченце, ама аз се бях наточила на момиченце, та прибрах нея. Беше фъстък, на 40 дена, с една опшка миша. Цялата на мишка приличаше. Братчето и го взе един колега.
Като наближи годинка, реших, че и е скучо сама вкъщи и прибрах първото симпатично момиченце, което се роди след решението ми. Пак фъстъче, изтърсачето на котилото даже. Тоя път поне всичките ги задомих.
Сега я издебнах майка им, кастрирала съм я, ама не мога да задомя последните три котета, защото са диванета, а нямам време да ги социализирам. Та само ги храним, шефа минава два пъти седмично през Лидъл да пазарува паучове и гранули.

Мишелин, за съжаление не мога да помогна с акъл.
Аз продължавам да ходя в Св Антим, ама моите са ваксинирани.
То и съм ходила основно за кучето де, само Сиси е кастрирана там.

Как стоят нещата с Пум сега. Ами, продължава да не ми се ''отдава''. Обаче вече като му приготвям яденето, застава зад гърба ми и издава едно тъничко ''циуууу'', но като се обърна, бяга на метър и половина, за всеки случай. Откъде да знае дали случайно не ям котешко. Слагам чинийката между стъпалата си, да свиква с близостта ми. От краката ми не се плаши изобщо, от лявата ми ръка (леворъка съм) изпитва ужас, а от дясната ми не чак толкова. В смисъл, че когато си играем с въдичка, като започна да мърдам пръстите си, обезателно се приближава и ги тупа с лапички. Но ако посегна да го хвана, резонно бяга. Казах си аз, че ще успея да го набарам чак като стане възрастен. Егати късмета, да го храниш царски, а да не можеш да се изкефиш на детството му. За тази една седмица, откакто столува при мен, е пораснал двойно. Обачеее, как нагъва само! А си мислех, че Бръмбо, който е 8-годишен котарак, яде много. Тоя фъстък, като се накльопа, става като буквата ''Ф''. Вече почва да си показва рогата. Опитва се да драска по облегалката на дивана, види ли хартия някаква или кашон, почва да ги разпарчетосва. Чувства се привлечен от пердетата ми, опитва се да преподрежда цветарника ми. Не смея да си помисля, как ще ''стопанисва'' дома ми, когато няма да ме има 3 месеца. А най-лошото от всичко е, че ама наистина ужасно много ми се пипааааа! Има късмет, че съм привърженик на ненасилствени методи спрямо котки, иначе бих му спретнала един капан, и тогава ще види! Обаче не мога да причиня на животинче такъв стрес. Така беше и с Бръмбо и Лолита, когато ги донесох в къщи, се навряха под гардероба и излизаха само нощем. После малко по малко се осмеляваха все повече да се показват, после да се доближават до мен, а накрая една нощ ги усетих, че дойдоха и легнаха до възглавницата ми. Та и сега с тая сладка черна боровинка така ще се сближаваме. Има много умно изражение, и една такава малка муцунка, много му е симпатично личицето. Бяга, като се опитам да го снимам. Абе, с деца на баня да идеш...

Мишелин, да знаеш, че в новата клиника "Добро хрумване" в Изток имат рентген.

Мишелин, днес изпи последното хапче антибиотик, изчисти се гнойта около очите, но остават изключително мътни. В неделя пристига в София и ще я заведа в Добро Хрумване на офталмолог, казаха ми, че там е много добра докторката. Ще видим какво второ мнение ще даде и евентуално, ако трябва да се оперира, да предложи план на действие. Имам няколко предложения за дом, но искам да я излекуваме напълно, да сложим ваксинките, паспорт и тогава ще я предам. Заради херпес вируса няма как да я срещнем с други котки, ще трябва да е под карантина 2 месеца, та нашата Ари отива при майка ми за този период, а малкото ще го настаним у нас, няма как. Дано всичко върви добре!

Mushista , като ходиш при ветовете, попитай колко време след котето можеш да доведеш твоята писана в къщи отново. В смисъл,какъв карантинен период има, да не се окаже, че има опасност и тя да се зарази.

Mushista, много важно е и очичките да се мажат с антибиотик. С обилно мазане на едноокото коте успя да му се получи нещо като некротизирала тъкан, която запечата окото и не се наложи да му правят операция за почистване и зашиване на окото.

Доколкото ни обясниха, котетата са заразни само докато кихат и кашлят. Васко и Радо ги намерихме на 6 май. Една седмица бяха изолирани. После братовчедка ми ги гледа в отделна стая, но до нейните котки, а на 24 май Васко вече беше с моите котки, а Радо с нейните. Нямаше проблеми.

Много се радвам за дребосъчко, че съдбата го е срещнала с теб Това, което пише Таня за мазането на очите е интересно и може да питате ветеринарите. Аз все пак се надявам на чудо и силно стискам палци второто мнение да не потвърди първото

Да напомня и съвета на Детелистна, може да е полезен - за дезинфекция - кислородна вода

Mushista, вие вашата котка си я ваксинирайте превантивно, докато е при майка ти. Няма да навреди.