♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

Привет!

Здравейте 

Огледалце огледалце на стената,
кой е най- капризен на земята?!

Глава 191

Дефне се събуди с мисълта, че се задушава. Нещо ѝ пречеше да си поеме дъх и едва когато се обърна по гръб осъзна, че това е ръката на Йомер. След секунда се сети, че са скарани и той би трябвало да е в тяхната спалня, където го остави снощи. Беше му все още ядосана за думите, макар да осъзнаваше, че бяха истина. Но това не ѝ пречеше да го поизмъчва, за да се позабавлява. Тъкмо мислеше да го събуди, за да го изгони от леглото си, когато осъзна, че не може. Просто защото тя бе в неговото.
-   Глупава Дефне! Обсебена от Йомер Дефне!- Промърмори си тя, докато леко отместваше ръката му от себе си.- Една нощ не можеш да изкараш без него!
С ужасно много усилия успя да премести ръката му и да стане, без той да я усети. Не помнеше кога е дошла, явно е било в просъница и се надяваше, че той вече е спял. Ако имаше късмет, играта ѝ щеше да продължи. Щеше да му покаже ината си, за който явно той бе започнал да тъгува.
Дефне се изкъпа и облече, опитвайки да пази тишина. Йомер спеше като бебе и тя се загледа в него, мечтаейки си да го целуне. Бе на път да се откаже от глупостите си и да легне до него, когато той се размърда. Вирвайки нос, тя среса за последно косата си и тръгна към вратата, опитвайки да не поглежда нито веднъж към него.
-   Добро утро!- Дочу поздрава му, докато отваряше вратата. Излезе, оставяйки го без отговор.- Тази няма да я бъде!
Йомер  се изкъпа и приготви набързо. Слезе, очаквайки да намери Дефне в кухнята, приготвяйки закуската заедно с Ипек. Там обаче нямаше никой.
-   Дефне?!- Извика той, влизайки в хола. Първият етаж на къщата обаче се оказа празен.- Да ме побърка ли иска? Любима?! Дефне?!
-   Защо викаш?!- Попита спокойно тя, докато влизаше в хола. Носеше някаква книга и се настани на дивана.
-   Къде беше? Притесних се, когато не те открих!
-   Мина покрай мен преди пет минути, бях в стаята на близнаците!
-   Проблем ли има? Къде са те?
-   Горе! Играят си с Ипек.- Отвори и се зачете в книгата, игнорирайки го.
-   Миличка, не искам да сме сърдити, не ни го причинявай! Точно сега трябва да съм до теб, до вас! Не се отдалечавай от мен!- Клекна пред нея, но тя се направи, че не го чува.- Дефне, съжалявам за всичко, което казах снощи. Не ме разбра правилно или по- скоро аз не се изразих така!- Поправи се бързо, когато видя бръчката, разсичаща челото ѝ.- Знаеш, че те обичам такава, каквато си! Борбена, чувствителна, любяща, искрена!
-   Емоционална, импулсивна, инатлива!- Продължи тя със равен глас, без да отмества очи от страницата.- Такава съм!
-   Да, и това си ти! И аз те обичам! Не бягай от мен!
-   Не съм избягала никъде, тук съм!
-   Тук си, но не си с мен! Погледни ме!- Изчака, но тя не го направи. Протегна се и я хвана за брадичката, вдигайки лицето ѝ така, че да види очите ѝ.- Прости ми, моля те! Не понасям да сме скарани!
-   Ние не сме скарани. Няма нищо такова!- Виждаше борбата в нея, желанието ѝ да се предаде и да отстоява до последно позицията си. Виждаше ината, който се бе събудил в нея.- Всичко е наред, уверявам те!
-   Затова остана да спиш в друга стая, така ли?- Попита нервно той.
„Значи все пак е бил заспал! Едно на нула за мен!”- помисли си Дефне, виждайки отчаянието в очите му. Но гордостта ѝ бе засегната и колкото и силно да бе желанието ѝ да се сгуши в него, за да изтрие страховете- и неговите, и собствените си, нямаше да допусне той да я омае. Щеше да го измъчи още малко.
-   Имах нужда да остана сама. Точно както и сега!- Премести поглед отново към книгата, защото усещаше как сърцето я предава. Не можеше да го гледа как страда, дори самата тя да го нараняваше.
-   Съжалявам, но няма да те оставя! Никога повече!
Положи глава в скута ѝ, сядайки на земята. Дланта му легна на корема ѝ, сякаш за да докосне малкото същество вътре в нея.
-   Мама е малко сърдита, но аз ще се постарая да оправя нещата. Обещавам!
Повтаряйки си, че трябва да е силна, Дефне опита да не реагира на докосването или думите му. Без дори да знае за какво става дума в книгата, която така упорито държеше в ръцете си, отново впери съсредоточен поглед в страниците. Но редовете бягаха или се сливаха в едно, докато усещаше топлината и тежестта на любимия си, продължаваш да лежи върху краката ѝ. Пръстите я сърбяха да се протегне и да ги зарови в косата му, да си поиграе със завилите се кичури по врата му. Очите му бяха затворени, сякаш спи, но тя чувстваше неравномерното му дишане, топлия му дъх, парещ голите ѝ колене. Беше толкова лесно да се остави на желанията си.
-   Някой знае ли къде е жълтото пате на Ада? Не го откриваме горе!- Попита Ипек, заставайки на вратата. Смути се, когато ги видя.- Извинете!
-   Пак ли го е загубила? Някъде тук е!- Погледна я Дефне, без да реагира на притеснението ѝ.- Сигурно пак го е скрила от Берк под някоя мебел!
-   Мисля, че го видях в кухнята!- Каза и Йомер, без да отваря очи.- Под един от столовете май. Помислих си, че ще го потърси по някое време!
-   Благодаря! Ей сега ще го взема!
-   Ще се схванеш така, стани!- Опитвайки се да звучи безразлично, промърмори Дефне.- Довечера няма да можеш да заспиш от болки във врата.
-   Ако си до мен, ще заспя, дори да ме боли навсякъде!
-   Ти си знаеш!
Останаха така още петнайсетина минути, но Дефне се изнерви. Сети се, че така и не успя да закуси, докато първо си игра с малките, а след това с Йомер. Остави книгата на дивана и отмествайки леко съпруга си, се изправи и тръгна към кухнята, без да каже и дума. Не знаеше какво точно ѝ се яде, затова извади всичко, което откри в хладилника, ставащо за директна консумация. Нареди в една чиния маслини, домати, краставици, чушка, дори и сурови гъби. Настърга обилно сирене върху тях и го поля със зехтин. Без да мисли, добави и оцет, решавайки, че иска нещо кисело. Посягаше към франзелите, които Шукрю бе донесъл сутринта, когато Йомер влезе.
-   Какво е това? И защо мирише на оцет?- Подуши чинията ѝ, оглеждайки въпросително съдържанието.
-   Закуска! Ако не ти харесва, не го гледай!
-   Нямах това предвид! Просто…
-   Отново те разбрах погрешно, добре! Явно това започва да става традиция.
-   Не е така, аз… Дефне, нарочно ли го правиш?!
-   Може би!- Засмя се леко тя, докато излизаше с чинията в ръка.
-   Офф, Дефне, офф. Ще ме подлудиш някой ден, наистина ще ме подлудиш!

Решавайки да смени тактиката, Йомер взе нещата си за рисуване и се настани в кабинета, оставяйки вратата към хола отворена. Така можеше да чува, а понякога и да вижда Дефне и близнаците, играещи си там. Любимата му се опитваше да научи Ада и Берк на различни думички, които те повтаряха, когато искат. Смехът им го мамеше да отиде при тях, но мисълта, че това може да притесни Дефне го спираше. Не знаеше още колко ще продължи този проблем, нито как да го разреши. Няколко глупави думи бяха объркали всичко, а той не можеше да си ги вземе обратно. Трябваше да намери начин да ѝ се извини, защото нямаше да понесе да прекара още една нощ без нея. Знаеше, че и тя не го иска, но бе прекалено горда, за да си го признае.
-   Гордост. Ето защо е толкова сърдита, обидила се е!- Удари глава в скицника той.- Ама и аз съм един идиот!
Проблемът бе открит, оставаше му само да измисли как да измоли прошката си. Сам знаеше колко лошо нещо е гордостта и колко време отне на Дефне, за да се пребори с неговата. Бушуващите ѝ хормони не го улесняваха, но той щеше да намери начин. Друг избор просто нямаше.

Ипек настоя следобед да излязат, въпреки че навън щеше да завали всеки момент. Дефне се съгласи единствено, за да стои далеч от Йомер. Бе започнал да ѝ липсва, въпреки че бе в съседната стая. Избягваше я или поне на нея така ѝ се струваше. Играта ѝ се бе обърнала срещу нея и това не ѝ харесваше. Сега трябваше да открие начин как да се сдобрят, без да се предава. Може би просто трябваше да отиде и да го целуне?!
Тъй като малките бързо се изморяваха, Дефне все и количката с тях. Двете с Ипек говореха за новото бебе и колко по- лесно би трябвало да им е, щом ще е само едно. Но пък Ада и Берк също не бяха чак толкова големи и реално поне през първата година щяха да имат три, а не едно бебета вкъщи. Представата причини на Дефне главоболие, което страшно забавляваше Ипек. Нищо неподозиращи, Ада и Берк също се смееха на физиономиите, които майка им правеше, докато описваше съвсем красноречиво това, в което щеше да се превърне според нея животът им- лудница.
Влязоха в едно от кафенетата на брега, тъй като наистина започна да пръска дъжд. Дефне позвъни на Шукрю и той обеща след петнайсет минути да е при тях. Трябваха му обаче поне трийсет. Когато се качиха, Дефне забеляза някакви чанти в багажника. На въпроса ѝ какво има там, Шукрю просто вдигна рамене и се усмихна.
-   Намислили сте нещо, но хайде. Ще почакаме и ще видим!
Ипек намигна на шофьора, който опитваше да остане сериозен. Караше внимателно, докато Ада и Берк замеряха майка си и него с играчки или солети. Въпреки опитите на Ипек да ги спре, те някак си винаги успяваха да я измамят и мятаха това, което държат  в ръцете си, на предните седалки. Смехът им огласяше колата, когато пристигнаха.
-   Ти се прибирай, ние имаме малко други планове!- Засмя се Ипек, докато ѝ махаше.- Не се тревожи, вътре ще разбереш всичко!
-   Какво? Вие, къде?!- Опита да попита Дефне, но момичето вече сядаше на нейното място и Шукрю потегли, отвеждайки нея и децата.- Какво стана?!
Обръщайки се на пети, тя впери поглед в къщата. Вече всичко ѝ стана ясно.

Темпи, спряла си отново на най интересното място!

А ти, шекерим, що вадиш такива компромати за Борко  Човека и на почивка с любимата не може да иде, без някой да ги щракне 

Ами нека и ние малко да им се порадваме!

Добро утро  

Радваме им се ние, ако можеха и те да са толкова щастливи  

Нещо да се посмеем рано сутринта   Как пък кака винаги се оказва на точното място в точното време   И що ли тия снимки винаги ги вижда само тя, а журналистите не  

💣🔥Ночная бомба! Неделю назад Барыш Ардуч и Эльчин Сангу встретились в ресторане Papermoon для совместного ужина. Там же оказался один из знакомых Гюпсе Озай, который тайно сделал несколько снимков парочки. Актриса, увидев фото, пришла в ярость и выгнала Барыша из дома. Впрочем, ее гнев сменился на милость после того как она узнала причину ужина. Как оказалось, продюсер фильма Время счастья готовит вторую часть и актеры обсуждали возможность совместной работы. Мир в семье был восстановлен и Барыш вернулся с пожитками домой. Таким образом, если Гюпсе обуздает приступ ревности, зрителей вновь ждет дуэт Эльбар

И нещо реално 

Репортаж Нильпери:

- Про сериал "Безжизненные" скажем: "Пусть будет во благо".
- Большое спасибо. Спасибо.
- И вы в актёрском составе?
- Да, да.
- Идёт что-то новое для Турции. Интернет-сериал.
- Да, новое.
- Что скажете? Да, новый сериал.
- Скажу так, мы не можем говорить на эту тему, но могу сказать то, что все знают. Будет совершенно новый сериал про вампиров. Он будет первым. Посмотрим, мы тоже очень интересуемся. Ещё не смогли посмотреть ни одну серию. Пока снимаем все серии одну за другой. Ждём, мы тоже ждём с волнением.
- У вампиров большие зубы. Как это бывает, когда вы их надеваете?
- То есть?
- То есть, вам идёт образ вампира? Или Г-же Эльчин, Г-ну Керему?
- Всем очень идёт, но мои вампирские зубы немного уходят внутрь. Как знать, по-моему, мне не очень к лицу. Но Эльчин, Керему, Биркану и Сельме они очень подходят, честно.
- Вы хороший или плохой вампир?
- Мы... На самом деле, никого в сериале нельзя назвать однозначно хорошим.
- Все вампиры плохие?
- Да. Плохие. Плохие и хорошие. Всё запутано. Очень запутано.
- В социальной сети очень разные комментарии. Как это воспримут в Турции...
- Насколько профессиональный будет сериал...
- На самом деле, я не знаю, как по мне, то мы проделываем хорошую работу. Дай бог, будет все хорошо. Но, конечно, чтобы ни было, всегда будет и критика. Что бы мы не сняли, какой-то части аудитории не понравится... Я больше сфокусирована на этом. Поэтому думаю, что получится что-то хорошее.
- Спасибо большое.
- Это вам спасибо.

https://m.vk.com/video-96725873_456243153?list=9e1ba8ca385a2e060 … -96725873_1767128

https://m.vk.com/video-96725873_456243154?list=ea72d90666128969e … -96725873_1767128

Привет девойки! 

        


А Боре дали знае, че е обядвал с Елка 

Тц, но мамашите знаят ...като се замисля май и Боре не знае

Иначе, здравейте!

                      

                    Много харесвам вашата любимка!


              


              


               

Важното е, че Гупсе знае  Борко и Елка не са толкова важни, най- малко пък с тази "статия" 

Пак вкараха кака в поредния филм от сагата ЕлБар , а тя милата си пасе добитъка по адресна регистрция нейде си и снима ли снима.... тях... 

Винаги става така, джанъм - невинния излиза най- виновен