♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

Честит рожден ден, Слави!

   



И на мен винаги ми създаваш настроение с постовете си! Благодарности за свежия и находчив поглед на нещата!

Винаги да имаш сили да бъдеш такава каквато искаш и да се получват нещата , така както искаш! ( ей почнах да звуча като Алихан от Забранената ябълка )

   

Поздрав и от нашите :

https://www.instagram.com/p/Bj3OI4MlekW/?hl=bg&tagged=el%C3%A7insangu

Глава 194

Излязоха със смях от банята, чувствайки се като безгрижни деца. Облякоха се, след което слязоха, за да закусят. Йомер така или иначе вече бе закъснял доста, затова реши, че няма смисъл да пропуска и това удоволствие. Тъкмо тръгваха към кухнята, когато входната врата се отвори и четири малки крачета затупуркаха към тях.
-   Мили мои!- Дефне клекна, посрещайки Ада и Берк с прегръдка.- Толкова ми липсвахте! Моите съкровища!
-   На тях, изглежда, ние не сме им липсвали. Я ги виж колко са щастливи!
-   Не говори така!- Възмути се Дефне, докато Йомер взимаше Ада.
-   Но е прав. За мое учудване не попитаха за вас, докато не ги сложих да спят. Искаха си твоята приказка, скъпа, и беше доста трудно да те заместя!- Ипек внесе част от чантите, докато Шукрю носеше останалите след нея.- Купили сме пресен симид, надявам се не сте закусвали!
-   Не сме, наистина!- Изчерви се Дефне, карайки Ипек да я погледне учудено.- Тоест не, не успяхме. Успахме се малко, затова.
-   И аз така си помислих, че ще стане. Затова децата закусиха в г-н Неджми и се прибираме толкова късно!- Намигна ѝ младото момиче, карайки още повече да поруменеят бузите ѝ.- Само ще се изкъпя набързо и слизам.
-   Искаш ли горещ шоколад?!- Извика Йомер след нея.
-   Защо не?- Отговори тя.
-   Значи днес кафето и чая ще ги пропуснем!
-   Все пак си купил мляко, така ли?- Попита Дефне, докато го следваше към кухнята. Ада и Берк вървяха с тях.
-   Естествено. Щях да ти приготвя още снощи, но бе заспала, когато се прибрах.
-   Оказва се, че бебето не обича да чака.
-   На кого ли ми напомня?!

Ноември се изтърколи, преди някой да е разбрал. През последната му седмица Дефне бе заета с подготовката на празника, който организираше за първия рожден ден на Ада и Берк. Малките ѝ дечица порастваха и макар и трудно, тя се опитваше да приеме този факт спокойно. За съжаление това хич не ѝ се получаваше.
След като се уточниха, че цялата храна ще е домашно приготвена, а тортата- щяха да поръчат, оставаше да измислят украсата. Корай, появил се веднага щом дочу за парти, се опита да наложи своя вкус. Дори вече бе поръчал половината от нещата, без дори да се допита до някого. Йомер побесня, когато видя всички кашони, които доставиха два дни преди празника. Костюмите за децата, включително малкия Исо, хилядите пейети и гирлянди, балони и шапки с висящи от тях ресни, превзеха повече от половината хол, докато фотографа ентусиазирано вадеше всичко и обясняваше къде и как ще го закачат. Дефне и Ипек бяха застанали до вратата, закрили усти с ръце в опит да не се разсмеят, или да не изпищят, не бе особено сигурен.
-   Корай, какво си мислиш, че ще е това? Празника за Хелоуин?!
-   Той мина, скъпи, не си ли разбрал? Толкова много шоколад, бонбони, сладки и кексчета! Искам всеки ден да е Хелоуин!
-   Защо ли повдигнах темата?!- Промърмори си Йомер, след което продължи на висок глас.- Няма нужда от толкова много неща, Дефне ще украси, колкото да се зарадват децата! Все пак празника е техен, не си ли разбрал?!
-   Ииии, децата че децата!- Подмина сарказма му Корай.- Ами ние, ние няма ли да се забавляваме?! Виж какво съм взел, ще превърнем Ада в жаба, а Берк- в щъркел! Така той ще може да изяде сестра си!- Смехът му изпълни целия хол, докато Йомер стискаше зъби, за да не викне отново.- А онзи къдравия, сина на мъжкараната от махалата, която само си мисли, че може да ме набие, но не знае с кого точно си има работа, ще го играе блатото. Или небето?! Каквото и да е, все ще е в синьо! Вярно, костюмът като че ли е за момиченце, с кръглото като пола нещо, но все пак…
-   Корай! Ние ще се погрижим за всичко, не се тревожи!- Опитвайки да овладее гласа си, Йомер взе костюмите от ръцете на Корай.- Преди малко Синан се обади, поиска да идеш спешно във фирмата. Някакви чужденци се обадили, искат да снимаш някакъв каталог за тях.
-   И ти мълчиш до сега! Гадняр, знаех си аз, че искаш да провалих кариерата ми! Не те е срам!- Захвърляйки всичко, фотографът хукна. Спря на вратата и оглеждайки отгоре до долу Дефне, размаха пръст срещу нея.- Знам, че това е всичко това е било твоя идея. Искаш аз да организирам партито на двете ти   противни отрочета, защото ти нямаш никакъв вкус и те е страх, че гостите ще ти се присмиват. Но Йомер ме обича и не се сдържа, затова аз изчезвам. Ще работя в чужбина! Аз, само аз, най- великият!
Виковете, възхваляващи самия него, се чуваха дълго след като входната врата се затвори с трясък зад гърба му. Ипек завъртя очи, след което посочи към горния етаж.
-   Отивам да проверя дали не са се събудили след всичкия шум!
-   Благодаря! И на теб също!- Обвивайки ръце около него, Дефне се сгуши на гърдите му.- Обичам Корай, но понякога е натърпим!
-   Само понякога ли?- Засмя се Йомер.- Сега да видим кое от всичко това може да използваме и ние!
-   Май само балоните!- Надничайки зад рамото му, замислено изрече Дефне.- И без това близнаците са прекалено малки, за да разбират от каквото и да е. Тържеството ще е повече за нас, така че няма нужда от чак толкова украса.
-   Тогава утре ще ти помогна и ще приготвим всичко, нали?
-   Ние с Ипек ще започнем още тази вечер, затова не закъснявай! А и въобще защо ще ходиш във фирмата? Нали знаеш, че Корай ще полудее, когато най- после осъзнае, че си го излъгал. Ще те побърка!
-   По- добре мен, отколкото теб! А и Синан има нужда от мен, трябва двамата да присъстваме на събранието. Иначе защо бих ви оставил?!- Ръцете му легнаха на корема ѝ, където малката принцеса кротуваше.
-   И ние това се чудим!- Засмя се Дефне, след което го целуна.- Отивай и се връщай час по- скоро. Ще ни липсваш!
-   И вие на мен!
Ипек тъкмо слизаше с близнаците. Йомер целуна и тях, след което тръгна. Ада се вкисна, когато осъзна, че баща ѝ отново излиза. Дефне бе решила, че са надраснали този период, но малката имаше своите моменти. Явно този бе един от тях.

Синан както винаги бе надминал себе си. Новото сътрудничество на Пасионис бе с една от най- известните френски модни къщи. Съвместното ревю щеше да представи обувките на Йомер и роклите на мосю Жорж, които обаче трябваше да се допълват напълно. Това налагаше честата размяна на имейли и още по- честите видео разговори, в които двамата творци да уточнят и най- малките детайли по тях. Това обаче отнемаше ужасно много време и загубвайки представа за часа, Йомер се прибра почти в полунощ.
Тъй като всички вкъщи отдавна спяха, той се промъкна тихо в кухнята. Ухаеше на нещо много вкусно и Йомер осъзна, че не е хапвал нищо от обяд. Тенджерата на котлона го привличаше неудържимо, просто защото вече знаеше какво има в нея. Отвори и с благоговение взе една от сърмичките. Дефне бе страхотна готвачка и това бе огромен плюс към всички други нейни качества. Хапвайки с апетит, Йомер не осъзна кога почти преполови съдържанието на съда. Затваряйки бързо капака и оглеждайки се като крадец, очакваше да чуе гласа на каращата му се Дефне.
-   Това ще е утре, глупако! И се моли само да ти се скара!- Прошепна си той, представяйки си какво го очаква.- Ще трябва доста да се постарая, за да я омилостивя! Добре, че ме обича!
Дефне спеше, свила се в своята половина. Събличайки се набързо, Йомер легна и обви талията ѝ с ръка, за да я привлече към себе си. Дефне сама се намести в обятията му, мърморейки името му на сън. Усмихнат, той я целуна по рамото. Кротката и тиха съпруга, която прегръщаше сега, щеше да се превърне в дявол сутринта. Но дотогава имаше още толкова много време.
Следващото, което помнеше Йомер, бяха виковете на Дефне. Съпругата му бе в долу и се опитваше да обясни на Ипек, че през нощта някой е влязъл и е изял половината от сърмичките. Трябваха и по- малко от две минути, за да осъзнае кой е виновника.
-   Ти си бил!- Нахлу тя в спалнята с ръце на кръста.- Йомер, как можа? Днес имам толкова друга работа, няма да успея да приготвя още една доза! А всички ще очакват да има сърмички, те са моята гордост! Какво ще правя сега?! Дали да не извикам баба и Нихан, за да направят някои от останалите неща? Но тогава няма да мога да кажа, че всичко е приготвено от нас! Как можа, Йомер?! Съсипа всичко!
-   Бяха толкова вкусни, че не успях да им устоя!- Опитвайки се да изглежда виновно, промълви тихо той. Реши да пробва със съжалението ѝ.- А и не бях хапвал нищо от обяд, а те ухаеха така вкусно.
-   Имаше толкова други неща!- Въздъхна тя, гледайки го все още ядосано.
-   Съжалявам!- Стана и опита да се доближи, но тя протегна ръце в ясен жест.- Не помислих, че толкова ще те затрудня. Бях гладен и се подлъгах. А и знаеш, че ставам егоист, когато става дума за твоите сърмички!- Успя да плъзне ръце около талията ѝ, скривайки лице в шията ѝ.- Не се сърди! Ще ти помогна и ще направим още една тенджера. А и така тази половина ще остане само за мен!
-   Как пък не! Всичко ще е за гостите!- Перна го тя по рамото, преди също да го прегърне.- И все пак предпочитам да не беше го правил!
-   Бях гладен!- Напомни той още веднъж, учуден на незаинтересуваността ѝ.
-   Имаше още цял куп неща!- Повтори тя, правейки недоволна физиономия.
Устните му покриха нейните, преди да е успяла да реагира. Сладката целувка изтри всичкия ѝ яд, оставяйки я лека и волна като птичка. Когато Йомер се отдръпна, тя бе като омагьосана. Пускайки я бавно, той реши да провери.
-   Прости ли ми?!
-   Мхм!- Бе единственото, което успя да каже тя.
-   Обичам те!- Целуна и отново и тръгна към банята, опитвайки да спре смеха си. Не успя и тя го замери с един от чехлите си. Но пък го направи с усмивка.

Ах този Йомер, знае как да омилостиви Дефне! 

Славе 

Луда, млада и щастлива! Да ти се получават нещата, както ги искаш!

Весел празник 

Привет на всички,
Слави, весел празник, с пожелание за Младост, Радост , Мечти     Осъществяването е от Теб.
Темпи, Юмуш много гладен бе … изяде сармите, сега си бере плодовете, ама никой не му е виновен, намери  женичка с характер  и то какъв, пък и добра колинарка,  сега  няма право на протести…Я да те попитам, твоето кълбо ще подскаже ли рецептата на тези чудни сърмички,  че и аз да приготвя за моя Юмуш  хаа_хаа. Чакам продължението с нетърпение. 

Ауууччч   Това предполагам ще да е свързано с заплахата за 10 години затвора на оня рапър  







Пп: Дими, баш за сърмичките на Дафа/Елка рецептата само тя си я знае Но има доста сполучливи диети в Интернет, подобни на нейната  

Славе,Честит празник!Да си жива и здрава!

Привет
Славенка честит рожден ден . Да си много здрава, все така дива и безумно щастлива

 

Славена,честит рожден ден.Бъди здрава,щастлива и много обичана.
Остани  все така весела  и не губи  чувство си за хумор.

Момичета, благодаря за пожеланията!

Бъдете и вие здрави! 

Добро утро!



От Габи !



Хубав ден!

 



https://www.gecce.com.tr/haber-kiralik-ask-geri-dondu

Хабер, Боре и Елка се завръщат на малкия екран като гг на Любов под наем, 9.30. всеки делничен ден, на някой са липсвали или просто си запълват лятната програма

Джанъм, след тези сърми на Йомер, днес и аз свих едни лозови, че така ми се приядоха ... Да, любовта на мъжа преминава през стомаха, преди да премине в друго, по възвишено измерение , и Дафа го доказва

 

     


Ммм... вкусно