♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

  • 156 516
  • 729
# 510
 Hug Hug Hug

Не пиша в темата, не защото ме мързи, а защото съм на 12 часови смени на работа, без почивен ден.Какво да се прави - летен сезон  ooooh! Flutter

Искам да ви оставя една статия на руски, нямам възможност да я преведа. Марианна ( в ИГ mg_1704) , София Кхан и Лена Измайлова закриват ElBar-land_MutlulukZamani_KiralikAsk.

Ето ви и статията :

Скрит текст:
Барик-марик, где ты был? В Алачати ракы пил?!))))))) 😊

Чувствую некую недосказанность. Обещала...., да и чтобы ни у кого не было и тени мысли о том, что мы закрываемся очень вовремя, когда "запахло жареным", словно бежим с тонущего корабля, потому что ЭльБар нет, и мы столько времени обманывали людей, а теперь делаем ноги, пока не поздно.
Итак, поговорим о событиях последнего времени. Не буду устраивать слишком дальнюю ретроспективу, а начну, пожалуй, с поездки Барыша в Тайланд. Лондоны и разовые появления Бара с мадам не буду трогать, потому что мы о них в своё время говорили. Значит, Тай. Привожу его в пример того, как бывает, когда человек не парится о том, куда идёт и кто его может увидеть. То есть я хочу сказать, что именно так происходит, когда никто ни от кого не скрывается, и человека могут заснять в любом месте, где бы он ни появился. То же самое касается и его окружения - оно не стало бы делиться материалами с ним, если бы не было "приказа" или запрета свыше (особенно если дело касается публичных людей, отношениями с которыми дорожишь), как и в случае с Барышем и Эльчин.
По возвращении Бара из Тая мы увидели прямо противоположную ситуацию. 10 мая он отметился в одном из ТЦ Измира и обозначил свою геопозицию, а потом пропал до тех пор, пока сам не захотел заявить о себе, выложив 17 мая селфи и фото с собакой. День и место съёмок не выяснены (наверно Чешме), но снимки были точно новыми. Ещё до этого меня не покидало ощущение дежавю, и я проводила параллели с прошлым годом, а этот шаг Бара и вовсе вернул меня в 2017 и к мысли о том, что это "жертва" для отвода глаз. Не могу ничего с собой поделать, но мне кажется, готовится нечто глобальное: или совместный проект, или что-то поважнее.
18 мая Бар снова вышел из укрытия и сделал фото с поклонницей в Чешме, а потом началось все самое интересное!!. Simple Smile))) Вплоть до 10 июня Барыша никто не видел, испарился...! Где же ты был больше 3 недель, дорогой???!!!! Что делал, как жил, как и с кем время проводил?!))))))) Наверно готовился к своему триумфальному шествию-возвращению. 😉
10 июня - Бар в компании друзей-знакомых в ресторане в Алачати.
13 июня - Барыш светится в ряде заведений Чешме с документами в руках и Джаном Бономо. Проголодался парень за 3 недели, ей Богу, из кафе и ресторанов не вылезает))))
15 июня, вечер - вдруг откуда ни возьмись, Барик решил сходить на концерт одной странной особы в не менее странном "сопровождении")))) Напомню, что рядом со своей "девушкой" его не видели более 4 месяцев.....))))) Вышло, как обычно, много шума из ничего, и о том концерте мы с Вами уже говорили, поэтому остановимся на следующем событии, которое стёрло все оставшиеся сомнения о том, что этот выход был спланирован и сыгран на публику и камеры. Устроили LIVE, что называется.
17 июня - в сети появляется видео, на котором Бар с Г на пляже. Выбрали наиболее естественные для лета условия, а мадам заодно похвасталась сброшенными килограммами...))

Странность #1 - Бар выходит из укрытия раз в 2 дня)))))))) Чаще не выпускают?))))))))) Система!)))))
Странность #2 - не слишком ли много общего между двумя последними появлениями Б с Г на публике? Оба раза в общественных местах, оба - здороваются и "целуются". 😉
Странность #3 - самое яркое, что бросилось в глаза: оба раза Бар с Г встретились на месте съёмок! Ощущение, что сценарист - один и тот же человек, который считает, что повторение - мать учения))))) Если вы давно живёте вместе и неразлучная пара, то почему на концерты и пляжи ходите врозь?! Как сказала Аня Гребенёва относительно обеих ситуаций, где же тебя, Барыш, носило?!))))))) 😉
Странность #4 - арабы говорят, что видео снято журналистами. От себя добавлю, что если бы это был не заказной "улов звёзд", то истинные папарацци сняли бы гораздо больше и четче/ближе, до момента, когда их не засекут, а не только смутную "встречу на Эльбе"))))) То же самое касается и фанов, тем более, что ракурс был отменный, оператора никто не видел, снимай - не хочу!
В очередной раз убедилась, что наши действительно сменили тактику, отказались от заказных репортажей и теперь перешли к подобным методам. Так проще и меньше хлопот.
На качество техники турецких журналистов мы давно обратили внимание, что она из прошлого века....)
Думаю, Бар теперь надолго заляжет на дно. 😉 Эля тоже, отметившаяся сегодня и на днях. 😉 Спасибо пилатесу))))
То есть получается, что нам хотят показать, что все последние месяцы Эля трудилась, как ответственная пчёлка, а Бар был в разъездах. Она в Стамбуле, а он - где угодно, но в сотнях и тысячах километров от неё)))))) У каждого - своя жизнь и свои собаки, ага, и ничего общего, даже прошлого))))))
Теперь вернусь к тому, с чего начала пост. Никто нам не показывается и не выходит из "подполья" до тех пор, пока он сам этого не захочет, а значит, пока ему не будет нужно.... 😉

За сим я с Вами прощаюсь и не прощаюсь, дорогие девочки.....) Потому что мы продолжаем наблюдать, анализировать, верить, ждать и ВАРить.... 😉
Люблю, целую и до следующих встреч, но в других местах и при других обстоятельствах! *******

P. S. Барыш все так и не снимает со своего запястья браслет, который мы впервые увидели на нем в Тае, и мне вспомнился любимый эпизод из ЛН и браслеты Эльчин, которые были на ней в начале 2 сезона... 😉
Всем мира, любви и добра!               







Има статии и от турски блогъри, по късно през седмицата ще ги публикувам.
Виж целия пост
# 511

Не мога да не споделя точно този момент от Ашка Stuck Out Tongue Winking Eye
След толкова време още си се хиля с глас Joy
https://youtu.be/giiU2fCGOek

 Hug

Любимо  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 512
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 199

И последните надежди на Йомер се сринаха, когато влезе в стаята на Дефне. Също като спящата красавица, заспала за следващите сто години, любимата му бе потънала в един друг свят, където той не можеше да достигне. Хванал ръката ѝ в своите и подпрял глава на тях, усещайки равномерният ѝ пулс и топлата кожа, Йомер не спираше да ѝ говори. Молеше я да се върне при него, правеше планове колко ще са щастливи през остатъка от живота си, как ще отгледат децата и внуците си. Опитваше се да е бодър и спокоен, макар да умираше от мъка, гледайки я така. Беше сигурен, че тя го чува и ще се събуди съвсем скоро. Не можеше да допусне друг вариант- това щеше да означава, че е дошъл краят. А те бяха все още в самото начало на пътя си.
-   Йомер?!- Ипек почука и влезе, когато той вдигна лице към нея.
-   Дойдохте ли? Къде са Ада и Берк?- Без да става, попита той.
-   В коридора са. Не бях сигурна дали мога да ги доведа тук.
-   Ще попитаме Мелис, но не виждам защо не. Може би точно те ще успеят да я измъкнат от състоянието ѝ.- Макар да се опитваше да го прикрие, отчаянието прозвуча в гласа му.
-   Тя е силна, ще се справи. Нали, скъпа? Ще ви позволим да си почивате още малко с госпожицата, но съвсем скоро ви искаме отново при нас!- Пооправи косите ѝ Ипек, стараейки се като него да звучи весело.- Мързелът не ви отива.
-   Потърси Мелис и я попитай за децата. Не искам да я оставям и за минута! Ако се събуди и мен ме няма…
-   Разбира се, че ще си до нея. Но не си сам, не сте!- Потупа го рамото тя, преди да излезе, разминавайки се със Синан.
-   Заради тях, братле! Ще ти трябват сили!- Подаде му сандвич и чаша кафе.- Не спори, защото после ще се оплача на Дефне и тя ще ти го изкара през носа.
-   Не мога да мисля за храна сега, Синан!
-   Знам, но трябва! Иначе ще накарам Мелис да те изгони оттук!
-   Само опитай! Просто опитайте да ме отделите от нея!- Озъби му се Йомер, но усмивката на Синан го спря.- Как може да се смееш в такъв момент?
-   А да се отчайвам като теб ли? С какво ще помогне това на Дефне?!
-   Не съм отчаян. Просто да я гледам така…
-   Тежко е, Йомер, за всички ни! Но тя ще се оправи, сигурен съм! Трябва ѝ просто малко време, за да се съвземе! Чу лекарите, няма никаква опасност за нея или бебето. Това са добри новини!
-   Но не знаят и защо е още в безсъзнание. Мелис каза, че не е кома, но не е и сън. Как да съм спокоен, когато не знам къде и как е тя?!
-   Трябва да си спокоен! Защото след малко тук ще влязат онези две съкровища и това, което ще намерят тук е спящата си майка и баща им, който просто бди над нея. Близнаците не трябва да заподозрат нищо, Йомер! Знаеш го!
-   Прав си, братле! Добре!
Насилвайки се, Йомер изяде донесената храна и изпи кафето под зоркия поглед на Синан. Мелис влезе малко по- късно, за да провери показателите на Дефне, но промяна нямаше. Това бе и добра и лоша новина. Айлийн се беше разшавала и за сега това бе единственото наистина положително нещо. Сложил ръка на движещия се корем на Дефне, Йомер говореше нежно на бебето, когато Ипек и Ясемин влязоха с близнаците.
-   Мама!- Опитаха се да изтичат към нея те.
-   Ето, мама спи. Изморена е и има нужда от голяяяяма почивка!- Обясняваше момичето на Ада, докато Йомер се навеждаше, за да гушне нея и брат ѝ.- И татко е тук, всичко е наред, няма нищо страшно.
-   Моите съкровища!- Прошепна Йомер, вдишвайки дълбоко аромата им.- За мама ли ви беше мъчно? Но сега мама трябва да почива. Тя и бебето са се преуморили да тичат с вас и сега ще поспят малко.
-   Мама!- Повтори Ада, протягайки ръчички към леглото.
-   Мама ще спи, а ние ще я наблюдаваме. Съгласни?!
Йомер седна, взел и двете деца в скута си. А Дефне продължаваше да спи.

Нямаше как да избегнат случилото се. Те бяха нейно семейство и трябваше да знаят какво става. Исо отиде лично, за да им съобщи новината. Първо извика Сердар навън, след което заедно казаха на жените. Тюркян бе изпаднала в паника, но Нихан и Есра опитваха да останат спокойни. Всички отидоха в болницата, но Мелис не им позволи да останат дълго при Дефне. Тя имаше нужда от почивка и единственият, който бе до нея постоянно, бе Йомер. Дори близнаците бяха прибрани вкъщи още по обяд. Синан и Яса щяха да ги доведат отново вечерта, за да пожелаят лека нощ и да целунат мама. Всички се надяваха, че и тя ще може да им отвърне със същото.

Дефне се луташе в някаква гора. Бе сама, но не чувстваше страх. Беше щастлива и спокойна. Разхождаше се, търсейки нещо или някого, без да е сигурна какво точно. Но сърцето ѝ нашепваше, че трябва да го намери. Понякога чуваше и друг глас, който я молеше да се върне, но тя не знаеше къде.
Стигна до някакъв поток и се наведе, за да пие вода. Загреба с шепи и в следващия момент извика. Коя беше тази жена, която се отразяваше в езерото?! Дефне опипа лицето, а след това и косите си. Къде бяха нейните къдрици?! Косата ѝ бе права, а тя бе облечена със сватбена рокля. Огледа се невярващо. Та тя бе още дете, а не млада жена! Какво се бе случило с нея?! Затича се отново из гората, викайки името на майка си!

Минаваше полунощ. Всички си бяха тръгнали, помолени от Мелис да не затрудняват работата на персонала. Единствено Йомер бдеше до леглото на любимата си, все още надявайки се на чудо. Дефне обичаше да повтаря, че чудесата наистина се случват и тяхната любов е доказателство за това. Сега той чакаше тя отново да докаже силата си.
Не му се спеше, макар да бе на крак от почти двайсет часа. Гледаше през прозореца, опитвайки да не се отчайва. Мелис бе минала за последно преди вечеря, заедно с двама от колегите си. Състоянието на бебето бе добро, а това на Дефне- стабилно. Решиха да изчакат до утре сутрин и ако тя не се събудеше сама, щяха да мислят какво още може да се направи. Нямаха голям избор, но и не можеше да стоят просто така.
Минутите минаваха, точейки се като дни. Йомер се разхождаше из стаята, сядаше до Дефне, държеше ръката ѝ и ѝ говореше. Целуваше челото и косите ѝ, вдъхвайки така любимия му аромат- на цветя и нещо сладко, на Дефне. Успокояваше бебето, когато се разбунтуваше. Вливаха им някакви неща, които не разбираше, но според Мелис щяха да хранят малката вместо майка ѝ. Но Айлийн усещаше, че нещо не е наред и риташе с всичка сила, явно търсейки гласа и ласките на Дефне.
Искаше му се да легне до нея, да я прегърне и да си представи, че тя наистина просто спи. Но не можеше заради всички кабели и тръбички, излизащи от тялото ѝ. Знаеше, че те следят жизнените показатели на Дефне и бебето и беше благодарен за всичко, което правеха лекарите. И все пак му се струваше толкова недостатъчно.
-   Как е възможно да си далеч от мен толкова много време, любима? Не ти ли липсваме? Защото ти ни липсваш! Ада и Берк искат да се прибереш и не знам утре с какво ще ги залъжем, за да не се чудят защо те няма вкъщи! Малки са, но разбират всичко. Усещат, че нещо не е наред и се страхуват. И мен ме е страх, Дефне. Че няма да се събудиш, че няма отново да ме погледнеш! Няма да мога да продължа без теб, знаеш го! Върни се, любов моя! Ела си при нас!
Целуна дланта ѝ, свивайки пръстите ѝ около своите. Положи глава на възглавницата до нейната, вглеждайки се в профила ѝ. Бе толкова спокойна, сякаш всеки момент ще му се усмихне. Гърдите ѝ се повдигаха равномерно с всеки дъх, който поемаше. За миг си помисли, че ако я целуне, тя ще се събуди. Като спящата красавица и принца, дошъл да я измъкне от капана на проклятието. Но това не бе приказка и той не бе принц, а най- обикновен мъж, очакващ някакво чудо. Чудото, което щеше да върне него към живота.
Явно бе задрямал, защото се стресна, когато усети движението. Подскочи, чудейки се какво точно го е събудило, когато осъзна. Дефне стискаше леко ръката му, а очите ѝ трепкаха. Без да пуска пръстите ѝ, Йомер се протегна и натисна звънеца на сестрите.
-   Точно така, любима! Тук съм! Хайде, Дефне, отвори очи! Погледни ме, скъпа!
-   Какво става?- Попита сестрата, която влезе.- Промяна?
-   Стисна ръката ми и сякаш всеки момент ще се събуди!
-   Ще повикам лекар! Продължавайте да ѝ говорите, явно наистина ви чува!
Сестрата излезе бързо, а той продължи да увещава Дефне да се върне при него. Един от уредите нададе някакви пищящи звуци и той се изплаши, но лекарят, който нагълта, изглеждаше напълно спокоен. Провери бързо картона и показателите ѝ, след което прегледа и самата Дефне. Повика я няколко пъти по име, но единствената ѝ реакция бе, че започна да се върти така, все едно сънува кошмар.
-   Дефне, любима, отвори очи! Тук съм скъпа, чакам те! Хайде!
-   Трябва да сме благодарни и на това, г-не! Не я притискайте, когато е готова, тя сама ще се върне при нас!
-   Знам, знам!
-   Охх!- Дефне се размърда отново, правейки гримаса.
-   Дефне!- Извика Йомер, хващайки отново ръката ѝ.- Любима!
-   Боли!- Простена отново тя, опитвайки да отвори очи. Когато успя, се огледа неразбиращо наоколо.- Какво стана?!
Виж целия пост
# 513
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 199

И последните надежди на Йомер се сринаха, когато влезе в стаята на Дефне. Също като спящата красавица, заспала за следващите сто години, любимата му бе потънала в един друг свят, където той не можеше да достигне. Хванал ръката ѝ в своите и подпрял глава на тях, усещайки равномерният ѝ пулс и топлата кожа, Йомер не спираше да ѝ говори. Молеше я да се върне при него, правеше планове колко ще са щастливи през остатъка от живота си, как ще отгледат децата и внуците си. Опитваше се да е бодър и спокоен, макар да умираше от мъка, гледайки я така. Беше сигурен, че тя го чува и ще се събуди съвсем скоро. Не можеше да допусне друг вариант- това щеше да означава, че е дошъл краят. А те бяха все още в самото начало на пътя си.
-   Йомер?!- Ипек почука и влезе, когато той вдигна лице към нея.
-   Дойдохте ли? Къде са Ада и Берк?- Без да става, попита той.
-   В коридора са. Не бях сигурна дали мога да ги доведа тук.
-   Ще попитаме Мелис, но не виждам защо не. Може би точно те ще успеят да я измъкнат от състоянието ѝ.- Макар да се опитваше да го прикрие, отчаянието прозвуча в гласа му.
-   Тя е силна, ще се справи. Нали, скъпа? Ще ви позволим да си почивате още малко с госпожицата, но съвсем скоро ви искаме отново при нас!- Пооправи косите ѝ Ипек, стараейки се като него да звучи весело.- Мързелът не ви отива.
-   Потърси Мелис и я попитай за децата. Не искам да я оставям и за минута! Ако се събуди и мен ме няма…
-   Разбира се, че ще си до нея. Но не си сам, не сте!- Потупа го рамото тя, преди да излезе, разминавайки се със Синан.
-   Заради тях, братле! Ще ти трябват сили!- Подаде му сандвич и чаша кафе.- Не спори, защото после ще се оплача на Дефне и тя ще ти го изкара през носа.
-   Не мога да мисля за храна сега, Синан!
-   Знам, но трябва! Иначе ще накарам Мелис да те изгони оттук!
-   Само опитай! Просто опитайте да ме отделите от нея!- Озъби му се Йомер, но усмивката на Синан го спря.- Как може да се смееш в такъв момент?
-   А да се отчайвам като теб ли? С какво ще помогне това на Дефне?!
-   Не съм отчаян. Просто да я гледам така…
-   Тежко е, Йомер, за всички ни! Но тя ще се оправи, сигурен съм! Трябва ѝ просто малко време, за да се съвземе! Чу лекарите, няма никаква опасност за нея или бебето. Това са добри новини!
-   Но не знаят и защо е още в безсъзнание. Мелис каза, че не е кома, но не е и сън. Как да съм спокоен, когато не знам къде и как е тя?!
-   Трябва да си спокоен! Защото след малко тук ще влязат онези две съкровища и това, което ще намерят тук е спящата си майка и баща им, който просто бди над нея. Близнаците не трябва да заподозрат нищо, Йомер! Знаеш го!
-   Прав си, братле! Добре!
Насилвайки се, Йомер изяде донесената храна и изпи кафето под зоркия поглед на Синан. Мелис влезе малко по- късно, за да провери показателите на Дефне, но промяна нямаше. Това бе и добра и лоша новина. Айлийн се беше разшавала и за сега това бе единственото наистина положително нещо. Сложил ръка на движещия се корем на Дефне, Йомер говореше нежно на бебето, когато Ипек и Ясемин влязоха с близнаците.
-   Мама!- Опитаха се да изтичат към нея те.
-   Ето, мама спи. Изморена е и има нужда от голяяяяма почивка!- Обясняваше момичето на Ада, докато Йомер се навеждаше, за да гушне нея и брат ѝ.- И татко е тук, всичко е наред, няма нищо страшно.
-   Моите съкровища!- Прошепна Йомер, вдишвайки дълбоко аромата им.- За мама ли ви беше мъчно? Но сега мама трябва да почива. Тя и бебето са се преуморили да тичат с вас и сега ще поспят малко.
-   Мама!- Повтори Ада, протягайки ръчички към леглото.
-   Мама ще спи, а ние ще я наблюдаваме. Съгласни?!
Йомер седна, взел и двете деца в скута си. А Дефне продължаваше да спи.

Нямаше как да избегнат случилото се. Те бяха нейно семейство и трябваше да знаят какво става. Исо отиде лично, за да им съобщи новината. Първо извика Сердар навън, след което заедно казаха на жените. Тюркян бе изпаднала в паника, но Нихан и Есра опитваха да останат спокойни. Всички отидоха в болницата, но Мелис не им позволи да останат дълго при Дефне. Тя имаше нужда от почивка и единственият, който бе до нея постоянно, бе Йомер. Дори близнаците бяха прибрани вкъщи още по обяд. Синан и Яса щяха да ги доведат отново вечерта, за да пожелаят лека нощ и да целунат мама. Всички се надяваха, че и тя ще може да им отвърне със същото.

Дефне се луташе в някаква гора. Бе сама, но не чувстваше страх. Беше щастлива и спокойна. Разхождаше се, търсейки нещо или някого, без да е сигурна какво точно. Но сърцето ѝ нашепваше, че трябва да го намери. Понякога чуваше и друг глас, който я молеше да се върне, но тя не знаеше къде.
Стигна до някакъв поток и се наведе, за да пие вода. Загреба с шепи и в следващия момент извика. Коя беше тази жена, която се отразяваше в езерото?! Дефне опипа лицето, а след това и косите си. Къде бяха нейните къдрици?! Косата ѝ бе права, а тя бе облечена със сватбена рокля. Огледа се невярващо. Та тя бе още дете, а не млада жена! Какво се бе случило с нея?! Затича се отново из гората, викайки името на майка си!

Минаваше полунощ. Всички си бяха тръгнали, помолени от Мелис да не затрудняват работата на персонала. Единствено Йомер бдеше до леглото на любимата си, все още надявайки се на чудо. Дефне обичаше да повтаря, че чудесата наистина се случват и тяхната любов е доказателство за това. Сега той чакаше тя отново да докаже силата си.
Не му се спеше, макар да бе на крак от почти двайсет часа. Гледаше през прозореца, опитвайки да не се отчайва. Мелис бе минала за последно преди вечеря, заедно с двама от колегите си. Състоянието на бебето бе добро, а това на Дефне- стабилно. Решиха да изчакат до утре сутрин и ако тя не се събудеше сама, щяха да мислят какво още може да се направи. Нямаха голям избор, но и не можеше да стоят просто така.
Минутите минаваха, точейки се като дни. Йомер се разхождаше из стаята, сядаше до Дефне, държеше ръката ѝ и ѝ говореше. Целуваше челото и косите ѝ, вдъхвайки така любимия му аромат- на цветя и нещо сладко, на Дефне. Успокояваше бебето, когато се разбунтуваше. Вливаха им някакви неща, които не разбираше, но според Мелис щяха да хранят малката вместо майка ѝ. Но Айлийн усещаше, че нещо не е наред и риташе с всичка сила, явно търсейки гласа и ласките на Дефне.
Искаше му се да легне до нея, да я прегърне и да си представи, че тя наистина просто спи. Но не можеше заради всички кабели и тръбички, излизащи от тялото ѝ. Знаеше, че те следят жизнените показатели на Дефне и бебето и беше благодарен за всичко, което правеха лекарите. И все пак му се струваше толкова недостатъчно.
-   Как е възможно да си далеч от мен толкова много време, любима? Не ти ли липсваме? Защото ти ни липсваш! Ада и Берк искат да се прибереш и не знам утре с какво ще ги залъжем, за да не се чудят защо те няма вкъщи! Малки са, но разбират всичко. Усещат, че нещо не е наред и се страхуват. И мен ме е страх, Дефне. Че няма да се събудиш, че няма отново да ме погледнеш! Няма да мога да продължа без теб, знаеш го! Върни се, любов моя! Ела си при нас!
Целуна дланта ѝ, свивайки пръстите ѝ около своите. Положи глава на възглавницата до нейната, вглеждайки се в профила ѝ. Бе толкова спокойна, сякаш всеки момент ще му се усмихне. Гърдите ѝ се повдигаха равномерно с всеки дъх, който поемаше. За миг си помисли, че ако я целуне, тя ще се събуди. Като спящата красавица и принца, дошъл да я измъкне от капана на проклятието. Но това не бе приказка и той не бе принц, а най- обикновен мъж, очакващ някакво чудо. Чудото, което щеше да върне него към живота.
Явно бе задрямал, защото се стресна, когато усети движението. Подскочи, чудейки се какво точно го е събудило, когато осъзна. Дефне стискаше леко ръката му, а очите ѝ трепкаха. Без да пуска пръстите ѝ, Йомер се протегна и натисна звънеца на сестрите.
-   Точно така, любима! Тук съм! Хайде, Дефне, отвори очи! Погледни ме, скъпа!
-   Какво става?- Попита сестрата, която влезе.- Промяна?
-   Стисна ръката ми и сякаш всеки момент ще се събуди!
-   Ще повикам лекар! Продължавайте да ѝ говорите, явно наистина ви чува!
Сестрата излезе бързо, а той продължи да увещава Дефне да се върне при него. Един от уредите нададе някакви пищящи звуци и той се изплаши, но лекарят, който нагълта, изглеждаше напълно спокоен. Провери бързо картона и показателите ѝ, след което прегледа и самата Дефне. Повика я няколко пъти по име, но единствената ѝ реакция бе, че започна да се върти така, все едно сънува кошмар.
-   Дефне, любима, отвори очи! Тук съм скъпа, чакам те! Хайде!
-   Трябва да сме благодарни и на това, г-не! Не я притискайте, когато е готова, тя сама ще се върне при нас!
-   Знам, знам!
-   Охх!- Дефне се размърда отново, правейки гримаса.
-   Дефне!- Извика Йомер, хващайки отново ръката ѝ.- Любима!
-   Боли!- Простена отново тя, опитвайки да отвори очи. Когато успя, се огледа неразбиращо наоколо.- Какво стана?!

Супер! Уникално е 😍
Виж целия пост
# 514
Темпи, СУПЕР Е!!! Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes




Виж целия пост
# 515
Елка е класа, стил и очарование  Heart Eyes Heart Eyes С грим или без, с официален тоалет или ежедневно облекло, винаги е кеф да я види човек  Heart Eyes Party
Виж целия пост
# 516
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 199

Скрит текст:
И последните надежди на Йомер се сринаха, когато влезе в стаята на Дефне. Също като спящата красавица, заспала за следващите сто години, любимата му бе потънала в един друг свят, където той не можеше да достигне. Хванал ръката ѝ в своите и подпрял глава на тях, усещайки равномерният ѝ пулс и топлата кожа, Йомер не спираше да ѝ говори. Молеше я да се върне при него, правеше планове колко ще са щастливи през остатъка от живота си, как ще отгледат децата и внуците си. Опитваше се да е бодър и спокоен, макар да умираше от мъка, гледайки я така. Беше сигурен, че тя го чува и ще се събуди съвсем скоро. Не можеше да допусне друг вариант- това щеше да означава, че е дошъл краят. А те бяха все още в самото начало на пътя си.
-   Йомер?!- Ипек почука и влезе, когато той вдигна лице към нея.
-   Дойдохте ли? Къде са Ада и Берк?- Без да става, попита той.
-   В коридора са. Не бях сигурна дали мога да ги доведа тук.
-   Ще попитаме Мелис, но не виждам защо не. Може би точно те ще успеят да я измъкнат от състоянието ѝ.- Макар да се опитваше да го прикрие, отчаянието прозвуча в гласа му.
-   Тя е силна, ще се справи. Нали, скъпа? Ще ви позволим да си почивате още малко с госпожицата, но съвсем скоро ви искаме отново при нас!- Пооправи косите ѝ Ипек, стараейки се като него да звучи весело.- Мързелът не ви отива.
-   Потърси Мелис и я попитай за децата. Не искам да я оставям и за минута! Ако се събуди и мен ме няма…
-   Разбира се, че ще си до нея. Но не си сам, не сте!- Потупа го рамото тя, преди да излезе, разминавайки се със Синан.
-   Заради тях, братле! Ще ти трябват сили!- Подаде му сандвич и чаша кафе.- Не спори, защото после ще се оплача на Дефне и тя ще ти го изкара през носа.
-   Не мога да мисля за храна сега, Синан!
-   Знам, но трябва! Иначе ще накарам Мелис да те изгони оттук!
-   Само опитай! Просто опитайте да ме отделите от нея!- Озъби му се Йомер, но усмивката на Синан го спря.- Как може да се смееш в такъв момент?
-   А да се отчайвам като теб ли? С какво ще помогне това на Дефне?!
-   Не съм отчаян. Просто да я гледам така…
-   Тежко е, Йомер, за всички ни! Но тя ще се оправи, сигурен съм! Трябва ѝ просто малко време, за да се съвземе! Чу лекарите, няма никаква опасност за нея или бебето. Това са добри новини!
-   Но не знаят и защо е още в безсъзнание. Мелис каза, че не е кома, но не е и сън. Как да съм спокоен, когато не знам къде и как е тя?!
-   Трябва да си спокоен! Защото след малко тук ще влязат онези две съкровища и това, което ще намерят тук е спящата си майка и баща им, който просто бди над нея. Близнаците не трябва да заподозрат нищо, Йомер! Знаеш го!
-   Прав си, братле! Добре!
Насилвайки се, Йомер изяде донесената храна и изпи кафето под зоркия поглед на Синан. Мелис влезе малко по- късно, за да провери показателите на Дефне, но промяна нямаше. Това бе и добра и лоша новина. Айлийн се беше разшавала и за сега това бе единственото наистина положително нещо. Сложил ръка на движещия се корем на Дефне, Йомер говореше нежно на бебето, когато Ипек и Ясемин влязоха с близнаците.
-   Мама!- Опитаха се да изтичат към нея те.
-   Ето, мама спи. Изморена е и има нужда от голяяяяма почивка!- Обясняваше момичето на Ада, докато Йомер се навеждаше, за да гушне нея и брат ѝ.- И татко е тук, всичко е наред, няма нищо страшно.
-   Моите съкровища!- Прошепна Йомер, вдишвайки дълбоко аромата им.- За мама ли ви беше мъчно? Но сега мама трябва да почива. Тя и бебето са се преуморили да тичат с вас и сега ще поспят малко.
-   Мама!- Повтори Ада, протягайки ръчички към леглото.
-   Мама ще спи, а ние ще я наблюдаваме. Съгласни?!
Йомер седна, взел и двете деца в скута си. А Дефне продължаваше да спи.

Нямаше как да избегнат случилото се. Те бяха нейно семейство и трябваше да знаят какво става. Исо отиде лично, за да им съобщи новината. Първо извика Сердар навън, след което заедно казаха на жените. Тюркян бе изпаднала в паника, но Нихан и Есра опитваха да останат спокойни. Всички отидоха в болницата, но Мелис не им позволи да останат дълго при Дефне. Тя имаше нужда от почивка и единственият, който бе до нея постоянно, бе Йомер. Дори близнаците бяха прибрани вкъщи още по обяд. Синан и Яса щяха да ги доведат отново вечерта, за да пожелаят лека нощ и да целунат мама. Всички се надяваха, че и тя ще може да им отвърне със същото.

Дефне се луташе в някаква гора. Бе сама, но не чувстваше страх. Беше щастлива и спокойна. Разхождаше се, търсейки нещо или някого, без да е сигурна какво точно. Но сърцето ѝ нашепваше, че трябва да го намери. Понякога чуваше и друг глас, който я молеше да се върне, но тя не знаеше къде.
Стигна до някакъв поток и се наведе, за да пие вода. Загреба с шепи и в следващия момент извика. Коя беше тази жена, която се отразяваше в езерото?! Дефне опипа лицето, а след това и косите си. Къде бяха нейните къдрици?! Косата ѝ бе права, а тя бе облечена със сватбена рокля. Огледа се невярващо. Та тя бе още дете, а не млада жена! Какво се бе случило с нея?! Затича се отново из гората, викайки името на майка си!

Минаваше полунощ. Всички си бяха тръгнали, помолени от Мелис да не затрудняват работата на персонала. Единствено Йомер бдеше до леглото на любимата си, все още надявайки се на чудо. Дефне обичаше да повтаря, че чудесата наистина се случват и тяхната любов е доказателство за това. Сега той чакаше тя отново да докаже силата си.
Не му се спеше, макар да бе на крак от почти двайсет часа. Гледаше през прозореца, опитвайки да не се отчайва. Мелис бе минала за последно преди вечеря, заедно с двама от колегите си. Състоянието на бебето бе добро, а това на Дефне- стабилно. Решиха да изчакат до утре сутрин и ако тя не се събудеше сама, щяха да мислят какво още може да се направи. Нямаха голям избор, но и не можеше да стоят просто така.
Минутите минаваха, точейки се като дни. Йомер се разхождаше из стаята, сядаше до Дефне, държеше ръката ѝ и ѝ говореше. Целуваше челото и косите ѝ, вдъхвайки така любимия му аромат- на цветя и нещо сладко, на Дефне. Успокояваше бебето, когато се разбунтуваше. Вливаха им някакви неща, които не разбираше, но според Мелис щяха да хранят малката вместо майка ѝ. Но Айлийн усещаше, че нещо не е наред и риташе с всичка сила, явно търсейки гласа и ласките на Дефне.
Искаше му се да легне до нея, да я прегърне и да си представи, че тя наистина просто спи. Но не можеше заради всички кабели и тръбички, излизащи от тялото ѝ. Знаеше, че те следят жизнените показатели на Дефне и бебето и беше благодарен за всичко, което правеха лекарите. И все пак му се струваше толкова недостатъчно.
-   Как е възможно да си далеч от мен толкова много време, любима? Не ти ли липсваме? Защото ти ни липсваш! Ада и Берк искат да се прибереш и не знам утре с какво ще ги залъжем, за да не се чудят защо те няма вкъщи! Малки са, но разбират всичко. Усещат, че нещо не е наред и се страхуват. И мен ме е страх, Дефне. Че няма да се събудиш, че няма отново да ме погледнеш! Няма да мога да продължа без теб, знаеш го! Върни се, любов моя! Ела си при нас!
Целуна дланта ѝ, свивайки пръстите ѝ около своите. Положи глава на възглавницата до нейната, вглеждайки се в профила ѝ. Бе толкова спокойна, сякаш всеки момент ще му се усмихне. Гърдите ѝ се повдигаха равномерно с всеки дъх, който поемаше. За миг си помисли, че ако я целуне, тя ще се събуди. Като спящата красавица и принца, дошъл да я измъкне от капана на проклятието. Но това не бе приказка и той не бе принц, а най- обикновен мъж, очакващ някакво чудо. Чудото, което щеше да върне него към живота.
Явно бе задрямал, защото се стресна, когато усети движението. Подскочи, чудейки се какво точно го е събудило, когато осъзна. Дефне стискаше леко ръката му, а очите ѝ трепкаха. Без да пуска пръстите ѝ, Йомер се протегна и натисна звънеца на сестрите.
-   Точно така, любима! Тук съм! Хайде, Дефне, отвори очи! Погледни ме, скъпа!
-   Какво става?- Попита сестрата, която влезе.- Промяна?
-   Стисна ръката ми и сякаш всеки момент ще се събуди!
-   Ще повикам лекар! Продължавайте да ѝ говорите, явно наистина ви чува!
Сестрата излезе бързо, а той продължи да увещава Дефне да се върне при него. Един от уредите нададе някакви пищящи звуци и той се изплаши, но лекарят, който нагълта, изглеждаше напълно спокоен. Провери бързо картона и показателите ѝ, след което прегледа и самата Дефне. Повика я няколко пъти по име, но единствената ѝ реакция бе, че започна да се върти така, все едно сънува кошмар.
-   Дефне, любима, отвори очи! Тук съм скъпа, чакам те! Хайде!
-   Трябва да сме благодарни и на това, г-не! Не я притискайте, когато е готова, тя сама ще се върне при нас!
-   Знам, знам!
-   Охх!- Дефне се размърда отново, правейки гримаса.
-   Дефне!- Извика Йомер, хващайки отново ръката ѝ.- Любима!
-   Боли!- Простена отново тя, опитвайки да отвори очи. Когато успя, се огледа неразбиращо наоколо.- Какво стана?!

[/spoiler]

Tempi, Heart Eyes наближаваш края на Приказката и започваш да изневеряваш на похватите си! Thinking  

На края на предишната глава не  ни остави да се чудим, а събуди Дефне и даже ни разкри, че Лунното  момиче и мама са  добре! Laughing

За края да не си ни приготвила такава сцена?

Виж целия пост
# 517
Журналистите са пипнали Керем на покупки в Истинепарк.  

«Мы совершили прекрасный тур по Европе. Мы приехали в Стамбул ради выборов президента. После выборов мы ещё немного уедем отдыхать ".




Ето и частта от интервюто му за Безжизнените.  

- Спросим про сериал "Безжизненные"...
- Прекрасно закончили съёмки, сейчас идёт монтаж. Очень хорошая, великолепная команда. Техника, актёры - все прекрасно. Посмотрим, мы взволнованы.
- В Турции до этого никогда не было такого проекта.
- Да, необычный, очень необычный.
- Когда вам пришёл сценарий, какая была ваша первая реакция?
- Я взволновался. Из-за того, что это необычный проект, я взволновался.

Про новости о том, что он брал в долг у Серенай, ответил:
- Бредовые новости. Ложь.
Wink
Виж целия пост
# 518
Tempi, Heart Eyes наближаваш края на Приказката и започваш да изневеряваш на похватите си! Thinking  

На края на предишната глава не  ни остави да се чудим, а събуди Дефне и даже ни разкри, че Лунното  момиче и мама са  добре! Laughing

За края да не си ни приготвила такава сцена?

Скрит текст:

Не просто го наближавам, джанъм, аз съм на финала  Whistling Ако в последния момент не ми дойде друго наум, утре дописвам започнатия епилог и финито  Mr. Green
Виж целия пост
# 519
Добро утро!





Желая ви спокоен почивен ден!
Виж целия пост
# 520
Денят наистина е преминал прекалено спокойно в темата.  Вероятно всички сте сред природата  в това разкошно време днес и берете билки, за да почетете празника Еньовден.
Виж целия пост
# 521
 Hug Hug Hug

Предполагам ще забележите часа на публикацията... следователно ще си представите в какво състояние съм... Но не издържах повече, трябваше да приключа...

Надявам се да ви хареса! Постарах се наистина да има логика в действията, макар че при утрешния прочит на трезва глава сигурно ще си открия десетина поне безсмислици... Но съм нетърпелива да споделя с вас този финал, края на дългия година, един месец и четири дни път, пред който заедно вървяхме, омагьосани от тази Приказка... Ще се постарая при редакцията да изчистя всички грешки, недомислици и глупости, които може би съм написала в бързината, така че смятайте това за един вид чернова...

Песента, която може да слушате, докато четете... Песента, на която танцуват Йомер и Дефне на сватбата... Песента, която може би осмисля като цяло историята им, и която поне за мен си остана една от най- красивите, звучала в сериала...



https://www.youtube.com/watch?v=jqWPBIwFT-c

Превода на песента:

Скрит текст:
Закуска в неделя

Гледам те, докато спиш, тогава най обичам
Косата ти разпиляна, на лицето ти възглавницата оставила следа
Като закуска във неделя
 
Между малките ти игри и големите войни
се озова и нашата любов
Като сън през нощта в неделя
 
Каквото и да сторя, не се получава като преди
Никой като теб не ме кара да се смея, ни да плача (Х2)
 
Трябваше да сложим край, знаем го и двамата
A тогава защо все още плачем и двамата
 
Каквото и да сторя, не се получава като преди
Никой като теб не ме кара да се смея, ни да плача (Х2)




Приятно четене.... И добро утро!  Hug Heart Eyes Hug
Виж целия пост
# 522
НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 200

10 години по- късно

Дефне почука и влезе в стаята, където приготвяха булката. Една сълза се търкулна по бузата ѝ и тя я изтри със смях, докато останалите ѝ се караха, че ще разплаче и тях. Всичко е готово и гостите очакваха щастливите младоженци, за да споделят щастието им в този толкова важен ден.
-   Колко ми се иска баба да можеше да те види днес!- Прегърна Дефне Есра, вглеждайки се в отражението им.- Нейното пораснало момиче!
-   Сигурна съм, че тя е с нас в момента! Дори и сега надали ни изпуска за миг от поглед.- Усмихна се лукаво Есра, за да не се разплаче.- Знаех я каква е!
-   Мамо, тати пита дали сте готови! Чичо Еди вече е на ръба на нервите!- Ада влезе тичешком в стаята.- Чичо Синан каза, че ако до пет минути не започне всичко, ще трябва да отложим сватбата!
-   Чак пък толкова!- Засмя се Ясемин.
-   Колко пъти да ти казвам да не тичаш! И къде е сестра ти?!- Попита Дефне, докато оправяше прическата на дъщеря си.
-   Коя от двете?!- Ухили се малкото дяволче, размятайки полата на роклята си.
-   Айлийн! Мелек е все още твърде малка, за да ходи някъде сама!
-   Айлийн и Наз са поверени на кака Ипек, заедно със Су и Мерт. Мелек е с леля Суде, не може да се отлепи от корема ѝ. Бебето я рита, а тя се смее.- Докладва Ада, сякаш даваше рапорт.
-   Добре. Отивай да кажеш на баща си, че ние сме готови. Слизаме след две минути, така че може да излизат. И не тичай!- Извика след нея Дефне, когато малката хукна.- Лудетина!
-   Кога пораснаха толкова?- Попита Есра, докато Пънар довършваше косата ѝ.
-   Същото мога да попитам и аз за теб! До вчера бягаше като нея, а днес вече се омъжваш! Кога порасна толкова?!
След като се увериха, че булката е готова, всички я целунаха и излязоха. В коридора се разминаха с Ейдриън, пристъпващ нервно към стаята. Дефне го погледна сериозно, уверявайки се, че ще я разбере. Малката ѝ сестра бе съкровище, което му поверяваха и ако той не успееше да го опази, лошо му се пишеше.
Никой така и не повярва в началото, когато Ейдриън дойде да поиска Есра. Детската любов, пламнала по време на сватбата на Суде и Андрю в Турция, бе поддържана тайно  в продължение на години. Писма и телефонни разговори в началото, няколко срещи по семейни събития, когато Ейдриън идваше с брат си. Никой не бе забелязал искрите, прехвърчащи между младежите допреди две години, когато те официално заявиха, че са двойка. Еди, както го наричаха, тъкмо бе завършил университета и шокирал всички, заявявайки, че се мести в Турция. Необяснимото му решение доби логика в момента, в който с Есра разкриха любовта си.
Наложи се да изчакат толкова време, просто защото Дефне и Йомер настояха Есра първо да приключи с образованието си. Макар че за сестра си момичето винаги щеше да си остане едно дете, Есра вече бе млада жена, работеща и със семейство, което днес просто щеше да направи официално. Двамата с Ейдриън отдавна се чувстваха като съпрузи и тържеството бе повече по традиция, отколкото за да скрепи отношенията им.
-   Всичко е наред, нали?!- Йомер прегърна Дефне с една ръка, докато в другата държеше Мелек. Двегодишната им дъщеря бе малко рижаво ангелче, което също като сестрите си, умираше за Йомер.
-   Аха. Сълзите ми са от щастие, не ми обръщай внимание!- Целуна го Дефне.
-   Не ме лъжи! Мислиш за леля Тюркян, познавам по очите ти!- Скри лице в рамото му, за да не види тъгата ѝ. Бяха загубили възрастната жена преди три години, но Дефне все още не бе преодоляла скръбта си.- Тя липсва на всички ни, особено в такива дни. Нормално е, не го крий!
-   Мама защо плаче?- Попита Мелек, протягайки ръчички към нея.
-   Няма нищо, съкровище. Мама си е такава!- Целувайки бузката ѝ, Дефне я гушна.- Къде са останалите?
-   Берк беше с чичо, Ада тичаше с Наз, Айлийн и Су играеха Мерт. Бурак и Исо се забавляваха с Бурджу под надзора на Нихан! Су, Мерт и Айлийн решиха да подлудят Ипек, но и тя не им се даде и сега си носят последствията. А тази палавница тук заяви, че иска бебе като това на леля ѝ Суде, което да я рита и на което да пее, за да го успокои!
-   А не, няма да се вържа отново на този номер! Така ме излъга за Мелек, докато Нихан бе бременна с Бурджу! Забрави!
-   Както ти забравяш своите обещания ли?! Доколкото си спомням, обещаваше да ми родиш десет деца. Все още сме едва на половината път!- Прошепна тихо до ухото ѝ, наслаждавайки се на смущението ѝ.
-   Луд!- Поклати глава тя, отдръпвайки се от него.- Отивам да проверя дали не трябва още нещо, младоженците всеки момент ще слязат!
-   Дай ми тази принцеса, както разбирам, днес само тя ще ми обръща внимание!
Оставяйки му Мелек, Дефне се смеси с тълпата. Почти всички бяха заели местата си и тя подкани тези, които не са, да го направят. С помощта на Ясемин успя да усмири децата, както и да провери дали Суде няма нужда от нещо. Бременна в осмия месец, тя трудно понасяше топлото време и силния шум, но все пак бе решила да присъства на сватбата на девер си. С Андрю си бяха купили къща в Истанбул и сега прекарваха шест месеца в САЩ и шест в Турция. Тук щеше да се роди и малката Елиф, първото им дете. Двамата бяха преминали през доста трудности, преди да получат щастливата новина и поредната госпожица в голямото им семейство бе доста чакано бебе. Надяваха се, че ще се роди с благия характер, който показваше до момента, макар Суде да имаше някакви съмнение. Според майка ѝ самата тя е била доста спокойно бебе първите девет месеца, след което бе решила да разкрие характера си.
Дефне отиваше към Йомер, когато се размина с Исо. Приятелят ѝ водеше малкия Джан, карайки му се за някоя пакост, докато Мелис нервно се оглеждаше. Бириджик, двегодишната им дъщеря, едва четири месеца по- малка от тяхната Мелек, бе доста неспокойна и както Дефне предположи, търсеше батко си. Връзката между двете деца бе доста силна, въпреки разликата от почти осем години помежду им, което силно радваше родителите им. И двамата израснали без братя и сестри, Исо и Мелис искрено оценяваха семейството, което бяха изградили.

Есра и Ейдриън бяха прекрасна двойка. Тъмнооката и тъмнокоса девойка допълваше идеално синеокия блондин, предизвиквайки доста коментари относно това какви ще бъдат бъдещите им наследници. Залаганията в семейството вече бяха започнали.
След като младите си казаха заветното „Да”, документите- разписани и младоженеца настъпен, дойде ред на поздравленията. Тържеството бе в разгара си, когато от някъде се чуха адски викове и Корай Саргън нахлу насред събралото се множество по халат и домашни пантофи, със слънчеви очила и прическа, сякаш току що излиза от банята.
-   Ужас! Успах се! Пропуснах сватбата! Как може?! Как може никой да не ме потърси, никой да не усети липсата ми?! Охх, безбожници такива! Как ще се жените, ако аз не ви снимам? Къде ми е фотоапарата?! Ужас! От бързане съм забравил да се облека! Какъв срам! Позор! Опозорен съм! Утре всичко ще говорят как великият Корай Саргън се е появил неглиже на такова важно събитие! Макар че кое му е толкова важното, сестрата на Кльощавелката се жени за брата на американеца на Водната ни птичка?! Не мога да повярвам! Най- после успях да запомня кой всъщност се жени днес!!!
-   Това трябва да е сън! Сънувам, нали?!- Попита Есра, поглеждайки в паника сестра си.- Направете нещо!
-   Кой го е поканил?- Попита Ейдриън, който никак не се разбираше с Корай.
-   Корай е това, няма нужда от покана!- Измърмори Йомер, докато Дефне и Ясемин вече се спускаха към фотографа.
Приканвайки гостите да не обръщат внимание на лудия човек, нахлул преди малко по погрешка тук, Андрю вдигна наздравица за младоженците. Поемайки щафетата, Сердар приветства Ейдриън в семейството, предупреждавайки го да пази малката му сестра като очите си. След още два тоста гафа с Корай бе забравен, а самият той- готов да предизвика нов скандал. Очаквайки нещо такова обаче, Ясемин и Дефне се бяха подготвили. Осигурявайки му самостоятелна стая, за да се приготви с дрехи, специално взети за случая, и няколко вида табли с кулинарни изкушения, двете успяха да успокоят и предразположат Корай за нула време, превръщайки го от лудия си приятел в гения фотограф, който всъщност беше.

Дефне и Йомер танцуваха, сгушени в обятията си. Нямаше нужда от думи, не и след толкова време. Познаваха и усещаха желанията и мислите на другия със сърцето, а не с ума си. Потънали в техния си собствен свят, забравяха за всичко друго. Сякаш не бяха семейство от толкова години, а току що влюбили се ученици.
-   Сякаш съм те познавал цял живот!- Прошепна до ухото ѝ Йомер, заслушал се в текста на песента.- Сякаш винаги си била тук, до мен.
-   Каквото и да направя, не се получава както преди. Никой не ме разсмива, никой не ме разплаква, както ти!- Изпя му тя, притискайки го силно.
-   Ти си най- ценното нещо в моя живот, Дефне. Моят слънчев лъч, озарил така мрачните ми дни. Дори ден без теб е ден в Ада.- Усети как мислите му го отнасят назад в спомените и побърза да го целуне. Самата тя често се сещаше за онези дни и това колко близко бе до това да изгуби Йомер.

След падането, в което двете с Айлийн се бяха разминали като по чудо, Дефне се бе събудила без никакви проблеми. Освен натъртванията по гърба и кръста, други трайни последици нямаше и след два дни лекарите изписаха бъдещата майка, препоръчвайки ѝ да лежи и почива повече, за да успее да се възстанови напълно в кратък срок от време.
Не бяха изминали и две седмици, преди да се случи това, от което лекарите се бяха опасявали. При една от игрите с децата Дефне пое тичащия към нея Берк, вдигайки го високо за самолетче така, както правеше баща му. Рязката болка в корема ѝ кръста ѝ я накараха да извика, пускайки бързо детето. Превита на две и дишаща на пресекулки, тя помоли Ипек да се извика Йомер, който вече тичаше към нея от горния етаж. Тънката струйка кръв, стичаща се по крака ѝ под широката рокля бе първото, което той видя.
-   Отиваме в болницата! Веднага!- Без дори да попита какво е станало, той я повече към колата, повтаряйки ѝ, че всичко е наред.
Шукрю го нямаше, така че Йомер я сложи да легне на задните седалки и звънейки в движение на Мелис, потегли бързо към болницата. Дефне плачеше, но той нямаше сили да я успокоява. Съзнанието му бе съсредоточено в пътя и това да стигнат колкото се може по- бързо. Знаеше, че се случва нещо лошо и всяка минута е от значение.
Дежурната сестра ги посрещна в спешното и Йомер ѝ обясни какво се случва, докато качваха Дефне на носилката. Единственото, което тя повтаряше, бе че много я боли и не иска Йомер да я оставя. Сестрата обаче не му позволи да влезе с нея в залата, където я вкараха, а настоя подробно да ѝ разкаже какво се е случило. Той обаче не знаеше. Не се сети да позвъни на Ипек до момента, в който сестрата не го попита сама ли е била съпругата му, когато е получила болките. Ипек през плач му разказа какво е станало и въпреки гнева си, Йомер успя да предаде думите ѝ на служителката. Тя му благодари и побърза да каже на лекарите, за да предприемат нужните изследвания.
Мелис пристигна след около час, когато Дефне вече бе настанена в стая. Дежурните лекари установиха отлепване на плацентата и силен кръвоизлив, които с доста усилия успяха да овладеят. Но дори и в момента имаше опасност за живота на бебето и поради това бяха решили да задържат Дефне под упойка поне няколко часа. Тялото ѝ трябваше да остане в пълен покой, като такъв щеше да ѝ е необходим до края на бременността. Мелис потвърди думите на колегите си и помоли Йомер да поговори сериозно с Дефне, когато тя се събуди. Самата тя бе предупредила приятелката си да се пази, но явно не я беше послушала. След онова падане положението ѝ беше деликатно и всяко по- голямо усилие можеше да се окаже опасно. Както се бе и случило.
Прекалено ядосан, за да остане до Дефне в момента, Йомер крачеше в коридора  в опит да не мисли за това какво е можело да стане. Дори само мисълта, че нещо можеше да се случи на Дефне или бебето го изкарваше от равновесие. А това, че тя е знаела за опасността и все пак я е пренебрегнала направо го влудяваше. Колко пъти бе повтарял, че близнаците вече са прекалено тежки, за да ги вдига. Дори с нормална бременност тя трябваше да внимава. А след онова падане…
-   Съпругата ви е будна и иска да ви види!- Повика го една сестра, излизаща от стаята на Дефне.- Но е все още слаба и действието на упойката не е преминало напълно, така че не я изморявайки много.
-   Не се тревожете! Искам само да се уверя, че са добре!

-   Умирам само при мисълта, че нещо може да те вземе от мен! Онези дни бяха истински кошмар, Дефне!
-   Защо се сети за това сега? Откъде дойдоха тези мисли?!- Погали лицето му, опитвайки да прочете отговора в очите му.- Какво има?
-   Може би песента ме накара да се замисля. А може би тази мисъл е винаги в мен. Този страх!- Допря чело до нейното, без да отмества поглед от очите ѝ.- Не ме оставяй никога, дори за миг! Преживяхме много, преминахме през толкова неща…
-   Писано ни е да сме заедно, Йомер! Няма да се отървеш толкова лесно от мен!- Усмихна се тя, а той я помоли дори да не се шегува с това.- Повярвай го най- после, любими! Никой и нищо няма да ни раздели!
Устните им се сляха в сладка целувка, отмиваща горчивия вкус от спомените. Йомер направи крачката, деляща го от любимата и телата им се сляха, повтаряйки извивките на другия в бавния и нежен танц. Усмивката, разтеглила устните му се разшири, когато усети подръпването на крачола си.
-   Тати!- Мелек протягаше малките си ръчички към него с умолително личице.
-   Ти как избяга от леля Пънар?!- Попита майка ѝ, докато Йомер гушваше малката между тях.- Палавница такава!
-   Танцувам с тати!- Заяви детето, обвивайки врата му в силна прегръдка.
-   Мисля, че аз съм излишна тук! Обичам ви!
Целувайки всеки от тях по бузата, Дефне се отдалечи. Забеляза, че малкият ѝ син е пуснал Кара и побърза да я прибере, преди да е направила някоя беля. Кучето бе доста спокойно и доста по- послушно от нейните дяволчета. Подкупвайки я с няколко от предлаганите хапки, тя успя да прибере дребосъчката без почти никой да разбере за бягството ѝ. Мерт обаче щеше да си получи наказанието.
-   В следващите седем дни храненето и разходките на Кара са изцяло твои!- Прошепна му тя, докато го прегръщаше.
-   Не е честно! Мамо!- Запротестира той, докато тя клякаше пред него.
-   Обясних ти, че не може да пускаме Кара днес, но ти си я измъкнал!
-   Но тя така жално скимтеше! Не искаше да стои самичка!
-   Тогава можеш да се качиш да ѝ правиш компания. Или поне да я беше извел на каишката!- Перна ги тя по носа, смеейки се на тъжната му физиономия.- Дори ще ти позволя да го направиш, когато повечето гости си тръгнат. Отиди да потърсиш Су и Бурджу, за да си поиграете. Има още доста време до края на празника. Но все пак наказанието остава.
Глух за предупреждението, синът ѝ изтича да намери приятелките си, за да им каже новината. Съвсем скоро Кара щеше да бъде освободена от жестокия си затвор.

Музиката и танците продължиха до късно вечерта. Времето бе прекрасно и обсипано със звезди, небето добавяше някаква специално романтика към всичко случващо се. За гостите тържеството продължи до след полунощ, но младоженците се оттеглиха доста по- рано. Сутринта заминаваха на меден месец и им трябваше време, „за да се наспят”. Макар никой да не повярва на оправданието им и да бяха изпратени с доста шеги и подвиквания, младото семейство се отправи към хотелския апартамент, който бяха наели специално за тази нощ. Есра бе искала всичко да е като по филмите и точно това бе получила. Перфектната сватба с идеалният според нея мъж, заобиколена от всички, които обича и които я обичаха. Оставаше единствено да изживеят остатъка от дните си така, както им пожелаха семейството: като в приказките.

-   Искам да останем в този миг завинаги!- Решително заяви Дефне.- Децата са все още малки, ние сме все още млади. Всички са толкова щастливи, че не искам да се случи нещо и нещо да се обърка.
-   Животът продължава напред, независимо дали искаме или не, любима! Затова е важно да ценим всеки един миг в него. Особено мигове като този!
Йомер бе седнал в креслото, което бяха изнесли на терасата. Дефне се сгушена в него, свила глава на гърдите му с вперен в небето поглед.
-   Веднъж ме попита какво виждам в небето, което ти не можеш да видиш!- Шепотът ѝ бе едва доловим и Йомер се напрегна, за да я чуе по- добре.- Не е нещо, а някой. Там са всички, които обичаме, и които вече не са до нас. Там са тези, които ни очакват с отворени обятия, за да ни посрещнат тогава, когато вече няма да сме необходими тук, на земята. Всяка една от тези звезди е история, магия, символ. Някой ден и ние с теб ще се съберем отново там горе, за да наблюдаваме и пазим децата и внуците си така, както нас ни закрилят нашите близки в момента.
-   Не искам да мислиш за толкова тъжни неща, любов моя! Животът е пред нас, Дефне. Тепърва ще трябва да отгледаме петте дяволчета, които в момента спят вътре. А като се замисля, че след десетина години, които повярвай ми, ще излетят като миг, вместо Есра ще се омъжи Ада, въобще не искам и да продължавам с мисленето.- Потрепери на шега той, а тя се засмя.
-   Кога станахте толкова страхлив, сеньор Ипликчи! Къде отиде смелият и безстрашен мъж, за когото се омъжих?!
-   Тук си е, но не и при мисълта, че малкото му момиченце ще стане нечия съпруга! Боже, как ще допусна който и да е до някоя от тях?!
-   Сигурна съм, че заедно с братята им ще успеете да одобрите все по един кандидат, на когото да поверите щастието им!- Сериозно изрече тя, след което се разсмя.- Охх, успя да ме развеселиш!
-   Винаги на вашите услуги! Обичам да чувам смеха ти, да виждам усмивката и блясъка в очите ти. Остани си все такава, става ли? Дори да станем на сто, около нас да тичат правнуците и да не помним имената си, но губи тази Дефне! Моята Дефне!
-   Обещавам! Обещавам винаги да си остана Дефне на Йомер!

КРАЙ!
Виж целия пост
# 523
Добро утро! Hug
Темпи, много хубав финал за Нашата приказка!!!   txtloves
Ще очакваме с нетърпение следващото ти произведение!  Heart Eyes



Желая ви хубаво начало на седмицата и успешен ден!
Виж целия пост
# 524
Добро утро! Nature Sunny
Темпи, Благодаря за прекрасното преживяване в това свежо лятно утро с финала на нашата приказка!:sunflower: Да, първото, което видях беше часа. И разбрах каква невероятна нощ си имала!:hugs:HugHug Получило ти се е чудесно - емоцията на семейния празник, където всичките ни герои са заедно, непресъхващата любов на нашите любимци с техните малки чудеса край тях, спомена за всичко преживяно, а и красивата песен, свързваща всичко това в едно цяло. Purple HeartYellow HeartGift Heart
Пожелавам ти да имаш още много такива благословени и плодотворни нощи, в които да си с любими герои, но и с любими хора! Творчеството и любовта са нещата, които ни карат да се чувстваме живи, да имаме повече от онези специални моменти, в които дъхът спира.JoyBlush CryНека и в твоя живот бъдат повече, за да ни радваш и нас с вълнуващи разкази!:joy:BlushCry  .Благодаря още веднъж!:cherry_blossom:Flowers RoseFlowers Tulip

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия