♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

10 години по- късно

Дефне почука и влезе в стаята, където приготвяха булката. Една сълза се търкулна по бузата ѝ и тя я изтри със смях, докато останалите ѝ се караха, че ще разплаче и тях. Всичко е готово и гостите очакваха щастливите младоженци, за да споделят щастието им в този толкова важен ден.
-   Колко ми се иска баба да можеше да те види днес!- Прегърна Дефне Есра, вглеждайки се в отражението им.- Нейното пораснало момиче!
-   Сигурна съм, че тя е с нас в момента! Дори и сега надали ни изпуска за миг от поглед.- Усмихна се лукаво Есра, за да не се разплаче.- Знаех я каква е!
-   Мамо, тати пита дали сте готови! Чичо Еди вече е на ръба на нервите!- Ада влезе тичешком в стаята.- Чичо Синан каза, че ако до пет минути не започне всичко, ще трябва да отложим сватбата!
-   Чак пък толкова!- Засмя се Ясемин.
-   Колко пъти да ти казвам да не тичаш! И къде е сестра ти?!- Попита Дефне, докато оправяше прическата на дъщеря си.
-   Коя от двете?!- Ухили се малкото дяволче, размятайки полата на роклята си.
-   Айлийн! Мелек е все още твърде малка, за да ходи някъде сама!
-   Айлийн и Наз са поверени на кака Ипек, заедно със Су и Мерт. Мелек е с леля Суде, не може да се отлепи от корема ѝ. Бебето я рита, а тя се смее.- Докладва Ада, сякаш даваше рапорт.
-   Добре. Отивай да кажеш на баща си, че ние сме готови. Слизаме след две минути, така че може да излизат. И не тичай!- Извика след нея Дефне, когато малката хукна.- Лудетина!
-   Кога пораснаха толкова?- Попита Есра, докато Пънар довършваше косата ѝ.
-   Същото мога да попитам и аз за теб! До вчера бягаше като нея, а днес вече се омъжваш! Кога порасна толкова?!
След като се увериха, че булката е готова, всички я целунаха и излязоха. В коридора се разминаха с Ейдриън, пристъпващ нервно към стаята. Дефне го погледна сериозно, уверявайки се, че ще я разбере. Малката ѝ сестра бе съкровище, което му поверяваха и ако той не успееше да го опази, лошо му се пишеше.
Никой така и не повярва в началото, когато Ейдриън дойде да поиска Есра. Детската любов, пламнала по време на сватбата на Суде и Андрю в Турция, бе поддържана тайно  в продължение на години. Писма и телефонни разговори в началото, няколко срещи по семейни събития, когато Ейдриън идваше с брат си. Никой не бе забелязал искрите, прехвърчащи между младежите допреди две години, когато те официално заявиха, че са двойка. Еди, както го наричаха, тъкмо бе завършил университета и шокирал всички, заявявайки, че се мести в Турция. Необяснимото му решение доби логика в момента, в който с Есра разкриха любовта си.
Наложи се да изчакат толкова време, просто защото Дефне и Йомер настояха Есра първо да приключи с образованието си. Макар че за сестра си момичето винаги щеше да си остане едно дете, Есра вече бе млада жена, работеща и със семейство, което днес просто щеше да направи официално. Двамата с Ейдриън отдавна се чувстваха като съпрузи и тържеството бе повече по традиция, отколкото за да скрепи отношенията им.
-   Всичко е наред, нали?!- Йомер прегърна Дефне с една ръка, докато в другата държеше Мелек. Двегодишната им дъщеря бе малко рижаво ангелче, което също като сестрите си, умираше за Йомер.
-   Аха. Сълзите ми са от щастие, не ми обръщай внимание!- Целуна го Дефне.
-   Не ме лъжи! Мислиш за леля Тюркян, познавам по очите ти!- Скри лице в рамото му, за да не види тъгата ѝ. Бяха загубили възрастната жена преди три години, но Дефне все още не бе преодоляла скръбта си.- Тя липсва на всички ни, особено в такива дни. Нормално е, не го крий!
-   Мама защо плаче?- Попита Мелек, протягайки ръчички към нея.
-   Няма нищо, съкровище. Мама си е такава!- Целувайки бузката ѝ, Дефне я гушна.- Къде са останалите?
-   Берк беше с чичо, Ада тичаше с Наз, Айлийн и Су играеха Мерт. Бурак и Исо се забавляваха с Бурджу под надзора на Нихан! Су, Мерт и Айлийн решиха да подлудят Ипек, но и тя не им се даде и сега си носят последствията. А тази палавница тук заяви, че иска бебе като това на леля ѝ Суде, което да я рита и на което да пее, за да го успокои!
-   А не, няма да се вържа отново на този номер! Така ме излъга за Мелек, докато Нихан бе бременна с Бурджу! Забрави!
-   Както ти забравяш своите обещания ли?! Доколкото си спомням, обещаваше да ми родиш десет деца. Все още сме едва на половината път!- Прошепна тихо до ухото ѝ, наслаждавайки се на смущението ѝ.
-   Луд!- Поклати глава тя, отдръпвайки се от него.- Отивам да проверя дали не трябва още нещо, младоженците всеки момент ще слязат!
-   Дай ми тази принцеса, както разбирам, днес само тя ще ми обръща внимание!
Оставяйки му Мелек, Дефне се смеси с тълпата. Почти всички бяха заели местата си и тя подкани тези, които не са, да го направят. С помощта на Ясемин успя да усмири децата, както и да провери дали Суде няма нужда от нещо. Бременна в осмия месец, тя трудно понасяше топлото време и силния шум, но все пак бе решила да присъства на сватбата на девер си. С Андрю си бяха купили къща в Истанбул и сега прекарваха шест месеца в САЩ и шест в Турция. Тук щеше да се роди и малката Елиф, първото им дете. Двамата бяха преминали през доста трудности, преди да получат щастливата новина и поредната госпожица в голямото им семейство бе доста чакано бебе. Надяваха се, че ще се роди с благия характер, който показваше до момента, макар Суде да имаше някакви съмнение. Според майка ѝ самата тя е била доста спокойно бебе първите девет месеца, след което бе решила да разкрие характера си.
Дефне отиваше към Йомер, когато се размина с Исо. Приятелят ѝ водеше малкия Джан, карайки му се за някоя пакост, докато Мелис нервно се оглеждаше. Бириджик, двегодишната им дъщеря, едва четири месеца по- малка от тяхната Мелек, бе доста неспокойна и както Дефне предположи, търсеше батко си. Връзката между двете деца бе доста силна, въпреки разликата от почти осем години помежду им, което силно радваше родителите им. И двамата израснали без братя и сестри, Исо и Мелис искрено оценяваха семейството, което бяха изградили.

Есра и Ейдриън бяха прекрасна двойка. Тъмнооката и тъмнокоса девойка допълваше идеално синеокия блондин, предизвиквайки доста коментари относно това какви ще бъдат бъдещите им наследници. Залаганията в семейството вече бяха започнали.
След като младите си казаха заветното „Да”, документите- разписани и младоженеца настъпен, дойде ред на поздравленията. Тържеството бе в разгара си, когато от някъде се чуха адски викове и Корай Саргън нахлу насред събралото се множество по халат и домашни пантофи, със слънчеви очила и прическа, сякаш току що излиза от банята.
-   Ужас! Успах се! Пропуснах сватбата! Как може?! Как може никой да не ме потърси, никой да не усети липсата ми?! Охх, безбожници такива! Как ще се жените, ако аз не ви снимам? Къде ми е фотоапарата?! Ужас! От бързане съм забравил да се облека! Какъв срам! Позор! Опозорен съм! Утре всичко ще говорят как великият Корай Саргън се е появил неглиже на такова важно събитие! Макар че кое му е толкова важното, сестрата на Кльощавелката се жени за брата на американеца на Водната ни птичка?! Не мога да повярвам! Най- после успях да запомня кой всъщност се жени днес!!!
-   Това трябва да е сън! Сънувам, нали?!- Попита Есра, поглеждайки в паника сестра си.- Направете нещо!
-   Кой го е поканил?- Попита Ейдриън, който никак не се разбираше с Корай.
-   Корай е това, няма нужда от покана!- Измърмори Йомер, докато Дефне и Ясемин вече се спускаха към фотографа.
Приканвайки гостите да не обръщат внимание на лудия човек, нахлул преди малко по погрешка тук, Андрю вдигна наздравица за младоженците. Поемайки щафетата, Сердар приветства Ейдриън в семейството, предупреждавайки го да пази малката му сестра като очите си. След още два тоста гафа с Корай бе забравен, а самият той- готов да предизвика нов скандал. Очаквайки нещо такова обаче, Ясемин и Дефне се бяха подготвили. Осигурявайки му самостоятелна стая, за да се приготви с дрехи, специално взети за случая, и няколко вида табли с кулинарни изкушения, двете успяха да успокоят и предразположат Корай за нула време, превръщайки го от лудия си приятел в гения фотограф, който всъщност беше.

Дефне и Йомер танцуваха, сгушени в обятията си. Нямаше нужда от думи, не и след толкова време. Познаваха и усещаха желанията и мислите на другия със сърцето, а не с ума си. Потънали в техния си собствен свят, забравяха за всичко друго. Сякаш не бяха семейство от толкова години, а току що влюбили се ученици.
-   Сякаш съм те познавал цял живот!- Прошепна до ухото ѝ Йомер, заслушал се в текста на песента.- Сякаш винаги си била тук, до мен.
-   Каквото и да направя, не се получава както преди. Никой не ме разсмива, никой не ме разплаква, както ти!- Изпя му тя, притискайки го силно.
-   Ти си най- ценното нещо в моя живот, Дефне. Моят слънчев лъч, озарил така мрачните ми дни. Дори ден без теб е ден в Ада.- Усети как мислите му го отнасят назад в спомените и побърза да го целуне. Самата тя често се сещаше за онези дни и това колко близко бе до това да изгуби Йомер.

След падането, в което двете с Айлийн се бяха разминали като по чудо, Дефне се бе събудила без никакви проблеми. Освен натъртванията по гърба и кръста, други трайни последици нямаше и след два дни лекарите изписаха бъдещата майка, препоръчвайки ѝ да лежи и почива повече, за да успее да се възстанови напълно в кратък срок от време.
Не бяха изминали и две седмици, преди да се случи това, от което лекарите се бяха опасявали. При една от игрите с децата Дефне пое тичащия към нея Берк, вдигайки го високо за самолетче така, както правеше баща му. Рязката болка в корема ѝ кръста ѝ я накараха да извика, пускайки бързо детето. Превита на две и дишаща на пресекулки, тя помоли Ипек да се извика Йомер, който вече тичаше към нея от горния етаж. Тънката струйка кръв, стичаща се по крака ѝ под широката рокля бе първото, което той видя.
-   Отиваме в болницата! Веднага!- Без дори да попита какво е станало, той я повече към колата, повтаряйки ѝ, че всичко е наред.
Шукрю го нямаше, така че Йомер я сложи да легне на задните седалки и звънейки в движение на Мелис, потегли бързо към болницата. Дефне плачеше, но той нямаше сили да я успокоява. Съзнанието му бе съсредоточено в пътя и това да стигнат колкото се може по- бързо. Знаеше, че се случва нещо лошо и всяка минута е от значение.
Дежурната сестра ги посрещна в спешното и Йомер ѝ обясни какво се случва, докато качваха Дефне на носилката. Единственото, което тя повтаряше, бе че много я боли и не иска Йомер да я оставя. Сестрата обаче не му позволи да влезе с нея в залата, където я вкараха, а настоя подробно да ѝ разкаже какво се е случило. Той обаче не знаеше. Не се сети да позвъни на Ипек до момента, в който сестрата не го попита сама ли е била съпругата му, когато е получила болките. Ипек през плач му разказа какво е станало и въпреки гнева си, Йомер успя да предаде думите ѝ на служителката. Тя му благодари и побърза да каже на лекарите, за да предприемат нужните изследвания.
Мелис пристигна след около час, когато Дефне вече бе настанена в стая. Дежурните лекари установиха отлепване на плацентата и силен кръвоизлив, които с доста усилия успяха да овладеят. Но дори и в момента имаше опасност за живота на бебето и поради това бяха решили да задържат Дефне под упойка поне няколко часа. Тялото ѝ трябваше да остане в пълен покой, като такъв щеше да ѝ е необходим до края на бременността. Мелис потвърди думите на колегите си и помоли Йомер да поговори сериозно с Дефне, когато тя се събуди. Самата тя бе предупредила приятелката си да се пази, но явно не я беше послушала. След онова падане положението ѝ беше деликатно и всяко по- голямо усилие можеше да се окаже опасно. Както се бе и случило.
Прекалено ядосан, за да остане до Дефне в момента, Йомер крачеше в коридора  в опит да не мисли за това какво е можело да стане. Дори само мисълта, че нещо можеше да се случи на Дефне или бебето го изкарваше от равновесие. А това, че тя е знаела за опасността и все пак я е пренебрегнала направо го влудяваше. Колко пъти бе повтарял, че близнаците вече са прекалено тежки, за да ги вдига. Дори с нормална бременност тя трябваше да внимава. А след онова падане…
-   Съпругата ви е будна и иска да ви види!- Повика го една сестра, излизаща от стаята на Дефне.- Но е все още слаба и действието на упойката не е преминало напълно, така че не я изморявайки много.
-   Не се тревожете! Искам само да се уверя, че са добре!

-   Умирам само при мисълта, че нещо може да те вземе от мен! Онези дни бяха истински кошмар, Дефне!
-   Защо се сети за това сега? Откъде дойдоха тези мисли?!- Погали лицето му, опитвайки да прочете отговора в очите му.- Какво има?
-   Може би песента ме накара да се замисля. А може би тази мисъл е винаги в мен. Този страх!- Допря чело до нейното, без да отмества поглед от очите ѝ.- Не ме оставяй никога, дори за миг! Преживяхме много, преминахме през толкова неща…
-   Писано ни е да сме заедно, Йомер! Няма да се отървеш толкова лесно от мен!- Усмихна се тя, а той я помоли дори да не се шегува с това.- Повярвай го най- после, любими! Никой и нищо няма да ни раздели!
Устните им се сляха в сладка целувка, отмиваща горчивия вкус от спомените. Йомер направи крачката, деляща го от любимата и телата им се сляха, повтаряйки извивките на другия в бавния и нежен танц. Усмивката, разтеглила устните му се разшири, когато усети подръпването на крачола си.
-   Тати!- Мелек протягаше малките си ръчички към него с умолително личице.
-   Ти как избяга от леля Пънар?!- Попита майка ѝ, докато Йомер гушваше малката между тях.- Палавница такава!
-   Танцувам с тати!- Заяви детето, обвивайки врата му в силна прегръдка.
-   Мисля, че аз съм излишна тук! Обичам ви!
Целувайки всеки от тях по бузата, Дефне се отдалечи. Забеляза, че малкият ѝ син е пуснал Кара и побърза да я прибере, преди да е направила някоя беля. Кучето бе доста спокойно и доста по- послушно от нейните дяволчета. Подкупвайки я с няколко от предлаганите хапки, тя успя да прибере дребосъчката без почти никой да разбере за бягството ѝ. Мерт обаче щеше да си получи наказанието.
-   В следващите седем дни храненето и разходките на Кара са изцяло твои!- Прошепна му тя, докато го прегръщаше.
-   Не е честно! Мамо!- Запротестира той, докато тя клякаше пред него.
-   Обясних ти, че не може да пускаме Кара днес, но ти си я измъкнал!
-   Но тя така жално скимтеше! Не искаше да стои самичка!
-   Тогава можеш да се качиш да ѝ правиш компания. Или поне да я беше извел на каишката!- Перна ги тя по носа, смеейки се на тъжната му физиономия.- Дори ще ти позволя да го направиш, когато повечето гости си тръгнат. Отиди да потърсиш Су и Бурджу, за да си поиграете. Има още доста време до края на празника. Но все пак наказанието остава.
Глух за предупреждението, синът ѝ изтича да намери приятелките си, за да им каже новината. Съвсем скоро Кара щеше да бъде освободена от жестокия си затвор.

Музиката и танците продължиха до късно вечерта. Времето бе прекрасно и обсипано със звезди, небето добавяше някаква специално романтика към всичко случващо се. За гостите тържеството продължи до след полунощ, но младоженците се оттеглиха доста по- рано. Сутринта заминаваха на меден месец и им трябваше време, „за да се наспят”. Макар никой да не повярва на оправданието им и да бяха изпратени с доста шеги и подвиквания, младото семейство се отправи към хотелския апартамент, който бяха наели специално за тази нощ. Есра бе искала всичко да е като по филмите и точно това бе получила. Перфектната сватба с идеалният според нея мъж, заобиколена от всички, които обича и които я обичаха. Оставаше единствено да изживеят остатъка от дните си така, както им пожелаха семейството: като в приказките.

-   Искам да останем в този миг завинаги!- Решително заяви Дефне.- Децата са все още малки, ние сме все още млади. Всички са толкова щастливи, че не искам да се случи нещо и нещо да се обърка.
-   Животът продължава напред, независимо дали искаме или не, любима! Затова е важно да ценим всеки един миг в него. Особено мигове като този!
Йомер бе седнал в креслото, което бяха изнесли на терасата. Дефне се сгушена в него, свила глава на гърдите му с вперен в небето поглед.
-   Веднъж ме попита какво виждам в небето, което ти не можеш да видиш!- Шепотът ѝ бе едва доловим и Йомер се напрегна, за да я чуе по- добре.- Не е нещо, а някой. Там са всички, които обичаме, и които вече не са до нас. Там са тези, които ни очакват с отворени обятия, за да ни посрещнат тогава, когато вече няма да сме необходими тук, на земята. Всяка една от тези звезди е история, магия, символ. Някой ден и ние с теб ще се съберем отново там горе, за да наблюдаваме и пазим децата и внуците си така, както нас ни закрилят нашите близки в момента.
-   Не искам да мислиш за толкова тъжни неща, любов моя! Животът е пред нас, Дефне. Тепърва ще трябва да отгледаме петте дяволчета, които в момента спят вътре. А като се замисля, че след десетина години, които повярвай ми, ще излетят като миг, вместо Есра ще се омъжи Ада, въобще не искам и да продължавам с мисленето.- Потрепери на шега той, а тя се засмя.
-   Кога станахте толкова страхлив, сеньор Ипликчи! Къде отиде смелият и безстрашен мъж, за когото се омъжих?!
-   Тук си е, но не и при мисълта, че малкото му момиченце ще стане нечия съпруга! Боже, как ще допусна който и да е до някоя от тях?!
-   Сигурна съм, че заедно с братята им ще успеете да одобрите все по един кандидат, на когото да поверите щастието им!- Сериозно изрече тя, след което се разсмя.- Охх, успя да ме развеселиш!
-   Винаги на вашите услуги! Обичам да чувам смеха ти, да виждам усмивката и блясъка в очите ти. Остани си все такава, става ли? Дори да станем на сто, около нас да тичат правнуците и да не помним имената си, но губи тази Дефне! Моята Дефне!
-   Обещавам! Обещавам винаги да си остана Дефне на Йомер!

Добро утро  

Как се чувствам след края - не знам   може би защото за мен още не е дошъл края на тази Приказка   Тепърва ще я чета, редактирам, допускам, осмислям.... Вчера съм ѝ сложила заглавна страница и започнах да чета, но днес май няма да имам време  

Странно е да четеш неща, които ти си писал и то преди година   Седя и сама си се чудя кое, как и защо ми е хрумнало   и по- колко още начини, някои доста по- смислени, съм можела да го напиша   Ама каквото такова - ще се опитам до края на седмицата да приключа с това и другата сериозно да се заема с новата история  


Вчерашното "интервю": Баръш се е прибрал в Истанбул от Измир, за да гласува. От летището го взел негов приятел.