Алкохолизъм - има ли адекватно лечение в България

Ние спасихме свекър ми, на 67 (след почти 50 г. злоупотреба), вече 5 г. е чист. Не само че черният му дрбо се върна от фаза 2 на церозата на фаза 1, ами се изчисти съвсем.

Стана с припадък, от който той се уплаши. И после  лекари в София да му лекуват церозата и диабет 2 (който открихме едновременно с церозата).  Сега е отслабнал, стегнат, жизнен и в ума си (прeди това беше постоянно stoned). За тези същите 5 г. му измряха всичките събутилници.

Никой не го е спасил, а той сам е пожелал да спре да пие и да се лекува след припадъка.

E, добре, ние го тървахме от  лапите на местната общинска болница, които при кръвна захар 12 му наливаха системи с глюкоза и го докарахме в София за да се установи какво му има и как се лекува. Пък ти преценявай кой го е спасил.  Страхът от смъртта го е спасил.

Интересно обобщение направихте.

Принципно по целия свят има хора, които са се спасили от лапите на някоя зависимост, но не тръбят, че са го постигнали!  Но наистина само силните духом хора успяват.

Естествено, че има адекватно лечение за алкохолици.
Много е просто.
Алкохоликът трябва да го поиска.

Да,но когато очевидно не иска,както е в случая,няма никакъв смисъл от:''искам да му помогна''.Не съм чела другата тема,но предполагам,че децата са го виждали в ''целият му блясък''.С времето най-много да го намразят и изобщо да не искат да го виждат.Познавам такива деца.

Така е. Няма смисъл да се помага на такива хора. Те трябва да търсят помощ, а не другите и да им се бъркат и да им мрънкат.

Напротив, има.
Непиещи алкохолици- двама познавам, които над 40 години вече не са близвали алкохол.
Единият беше известен режисьор, почина, но не от цироза или нещо свързано с пиене.
Другият си е жив и здрав, и продължава да не помирисва дори.

За протокола- брат му, с когото заедно се наливаха, почина съвсем млад.
Това беше стимула.

Значи не са били алкохолици, просто временни пияндета в младежките си години.

Да, щом казваш, така ще да е .

Е преди 40 години, колко да са били ... няма оправия алкохолизма.

В София, на ул, Шипка, има добър център за лечение на зависимости - лечението, обаче, е продължително. Може да се свържете и попитате за какво става дума.

Алкохолизмът не е само злоупотреба и пиянстване след работа с приятели. Става въпрос за системно напиване от сутрин до вечер, когато мозъкът вече е замъглен до такава степен, че няма трезвени моменти. На алкохолиците им е все тая, дали ще оживеят или не, най-важното е бутилката. Вариантът да се стреснат от нещо не важи. Те имат опити за самоубийство зад гърба си, та едно припадане или нечия смърт ще ги уплаши. При тях е вече болестно състояние.
Баща ми си замина на 50 год., след около 7 години системно пиене. Започна по времето на прехода, когато му беше трудно да свикне с промените в службата и съвпадащо с друг труден личен период  - кризата на средната възраст. Началото беше в кръчмата, края вкъщи: ставане с бутилката, лягане с бутилката. Докато не се превърна в сянка на себе си, нищо не го интересуваше вече, с никого не общуваше, работеше колкото да не е без хич. И той опита самоубийство, но майка ми го хвана в последния момент. Последва лечение при психиатър - имаше добри шансове, но както се казва трябваше и той да го пожелае. Накрая вече започнаха халюцинации, несвързано говорене и немощност при придвижване.  Избавлението дойде мигновено от инфаркт.
Мислила съм си за един краен план - да го затворя някъде в някое запустяло село в запустяла къща,  само с храна и вода, да го изчакам колкото е необходимо да дойде на себе си и да започне на чисто. Поне да знам, че всичко сме опитали.
Това беше преди повече от 20 години, сега би трябвало да има повече възможности за лечение. Успех!

 

Нямам личен опит, но винаги съм смятала, че има един човек, който знае как се прави. Желяз Турлаков.
https://novonachalo.net/zanas/ot_jeliaz