Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 243

Прекрасни бели птици - като нас, от сой 
Интересен клип за България, направен от китаец

1850 година. Капитан Джонатан Кларк и екипажът му се завръщат на брега след успешен лов на тюлени и отсядат в местния хотел. В същото време там е отседнала и руската графиня Марина Селянова. Тя трябва бързо да намери кораб, за да замине за Ситка. Там тя се надява да намери своя чичо, генерал-губернатора Иван Ворошилов и да го уговори да развали годежа й с човек, когото не обича. Но капитан Кларк не обича много руските аристократи...

Father Goose / Татко Гъсок (1964)
Втората световна война. Уолтър Еклунд (Кари Грант) - самотник в живота, безгрижен скитник по моретата и океаните. В момента работи за военоморските сили на Великобритания. Неговото местоположение - отдалечен остров някъде из Южния Пацифик, неговата задача - да открива вражески самолети. Но изведнъж тихата и спокойна бойна мисия неочаквано се превръща в пълна лудница: учителката Катрин Френо (Лесли Карон) с група деца се "приземява" на този същия остров, където е и местоположението на Уолтър. Чакат го весели и незабравими дни и преживявания...

Сънданс е американски ежегоден кинофестивал, провеждан в американския град Парк Сити[1] от 1978 година. В програмата му се селектират основно американски независими филми (игрално и документално кино), като също така има и чуждоезикова програма. Счита се за един от най-значимите кино фестивали в световен мащаб.
Множество известни режисьори правят дебюта си именно в Сънданс, като сред тях са Кевин Смит, Братя Коен, Куентин Тарантино, Робърт Родригес, Пол Томас Андерсън, Джим Джармъш, Стивън Содърбърг, Дарън Аронофски и други. Благодарение на фестивала множество независими продукции получават световна известност — някои от тях са „Убийствен пъзел“, „Проклятието Блеър“, „Продавачи“, „Дони Дарко“, „Мис Слънчице“, и други.

Фестивалът е кръстен на Сънданс Кид от филма Буч Касиди и Сънданс Кид.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Сънданс_(кинофестивал)

Фестивалът за независимо кино So Independent е единствен в Югоизточна Европа, който с 2 ежегодни издания в Ню Йорк и София носи съвременните световни тенденции и същевременно представя новото в българското кино на света.

Мисията на фестивала е да установи културна връзка между България и Америка, да подпомогне обмена на професионализъм и работа във филмовите продукции, да популяризира българската култура в САЩ и независимата американска култура в България.

Инициатор и организатор на Фестивала So Independent е Жана Караиванова, популярна през 1980-те и 1990-те години актриса от трупата на Народния театър „Иван Вазов“, с участие в 17 игрални филма в биографията си. От 1994 г. тя живее в Ню Йорк и в София. Отначало тя създава Фестивал на българското кино в Манхатън, който през февруари 2013 г. има 9-то издание, както и издание в Сан Франциско. Пред 2010 г. създава Фестивала за независимо американско кино в София. Сега фестивалът So Independent всяка година има 2 издания - в Ню Йорк и София.

Мисия
„   Мисията ни е да установим културна връзка между България и Америка, да подпомогнем обмена на професионализъм и работа във филмовите продукции, да популяризира българската култура в САЩ и независимата американска култура в България,   “
така описва амбицията и плановете си Жана Караиванова.

Тя напомня, че

„   независимите филми - най-живото и истинско кино, идват по-трудно в Европа, защото разпространителите не искат да поемат рисковете.   “
So Independent е възможност да се покажат в България стойностни и различни американски филми. Целта е да се запълни една ниша и да се разшири кръгозорът на разпространителите.

„   Независимото кино се прави от най-добрите. То е бягството на таланти като Скорсезе, Коен, Клуни и Пит. За тях е чест да снимат по-различни филми. Независимите филми не са ъндърграунд. Това са продукции, реализирани извън големите студия, по проект на независими продуцентски къщи и без творчески ограничения. Самите филми, необременени от комерсиалната рамка, са страшно разнообразни и интересни и създават много вярна и любопитна представа за Америка и нейната култура,   “
казва още Караиванова.

Фестивалите се организират от "Юнайтед арт" с изключителното съдействие на Фондация "Америка за България" и с подкрепата на Националния филмов център и други спомоществователи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фестивал_за_независимо_кино_So_Independent

Колко години бих си дал, ако не знаех на колко съм?

Биологичният часовник във всеки от нас не зависи само от календара. Влияе се и от психологическата ни възраст. Но как?

Казано е: „Всички болести са от главата“. Не само правилният начин на живот, но и нагласите ни, нашето мислене ни помага да младеем или пък обратното – да остаряваме по-бързо от годините в паспортa, пише Мениджър NEWS.

Днес учените са убедени – вътрешно-психологическите конфликти често отключват астма, гастрит, анорексия, а повишеният стрес е сред основните виновници за сърдечен удар.

Процесите на стареене също не са „изолирани във вакуум“. За тях, разбира се, на първо място отговаря т.нар. биологична възраст, която, въпреки общоприетите представи, може силно да се разминава с календарната. Но не е трудно двете да бъдат изравнени.

В човешкия организъм не настъпват практически никакви сериозни промени в деня на вашия 30- или 40-годишен юбилей, казва докторът по психологически науки Сюзан Краус от Масачузетския университет. Но получавате честитка с доста „напредващата“ цифра отпред и ставате съвършено друг човек. Започвате да се чувствате по-възрастни, по-отговорни и приемате съответния модел на поведение.

Само от мисълта за годините си, много хора започват да се ограничават, повтаряйки ден след ден: „стар съм вече за това“, „вече не мога да си позволявам такива неща, такива натоварвания“. И започват да стареят психологически – зарязват спортуването, отпускат се, не държат толкова на добрата си форма и стройната осанка. Жените често прибягват до агресивни козметични средства и процедури, за които е твърде рано и не съответстват на възрастта на кожата, пояснява д-р Краус.

В резултат, процесът на стареене се ускорява. Дори и мислите за остаряване да не го стартират, организмът лека-полека започва да реагира на намаляването на физическото натоварване, повишаването на нивото на стреса и многобройните лекарства и хранителни добавки, без които спокойно може да мине.

Според учените, около 200 са показателите, които влияят на биологичната възраст, но независимо от проследяването им и резултатите, човек, който не се вглежда постоянно в себе за признаци на преждевременно стареене по правило изглежда пълен със сили и външността му не претърпява значителни изменения.

Как влияе интелектът на психологическата възраст?
„Връзката между интелекта и продължителността на живота е толкова осезаема, както между пушенето и белодробните заболявания „, се казва в статия, публикувана наскоро в Scientific American. И обяснението не е само в това, че умният човек рядко попада в опасни за живота ситуации. Според учените, продължителността на живота се увеличава най-вече заради факта, че разумният, интелигентен човек, по-лесно се адаптира към обкръжаващата го среда и така изпитва по-малко стрес.

Психологическата старост настъпва, когато човек започва да изпитва усещането, че губи значение за околните или изпитва безпомощност, казват специалистите от изследователския център Mayo Clinic. Спасението от това е мозъчната активност. В последните години бяха проведени не малко изследвания, които потвърждават, че колкото повече време посвещава човек на учене, толкова по-нисък е рискът от старческо слабоумие. Всяка година, прекарана в изучаване на нещо ново, намалява риска от ментални заболявания с 11%.

Психологически младият човек остарява по-бавно от стареца по душа, добавят те.
Календарната възраст може силно да се различава от биологичната, но в нашия свят основен критерий са количеството изживяни години, месеци и дни. Човекът заема това място в обществото, което му отрежда възрастта. Извън специфичните фактори като здраве и развитие, до 18 години той е непълноправен член на обществото. След 30-те трябва да гради кариера и да създаде семейство, а след 60-те обществото го праща в „запаса“ и той се пенсионира.

И ако човек по някаква причина се „пенсионира“ на млади години – да кажем, спечели джакпот на 25, то неговата социална възраст ще се равнява на 55-60, т.е – на пенсионната. Рано или късно това ще окаже влияние и на психологическата му възраст. И обратното – късното раждане и отглеждане на деца „подмладява“ социалния статус.

Затова и д-р Краус съветва:

По-малко зацикляйте на дати и по-често си задавайте въпроса: „Колко години бих си дал, ако не знаех на колко съм?“. Отговаряйте с оптимизъм!

http://lifetime.bg/колко-години-бих-си-дал-ако-не-знаех-на/