Дългото чакане след трансфер - Тема 69

Бамбуча благодаря ти. Аз помислих, че от резултата на ЧХГ-то разбирате дали е имало имплантация. Иначе и аз първия или втория ден имах силна прорязваща болка ниско в корема и резултата беше отрицателен.

Как си представяте, че нещо, което не се вижда с просто око, може да причини болка (че и силна) и то в лигавица, която не е инервирана?!?!?

реално, да, ЧХГ показва, че е настъпила имплантация и бременност. но самата имплантация рядко се усеща, заради хормоните, които взимаме допълнинтелно, но понякога може да се засече от много слабо кафеникаво "зацапване" на бельото.
срещам жени, които са забременели естествено и споделят, че са усетили момента на имплантация. въпрос на чувствителност и развита интуиция.
а болката е сигурно от контрахиране на матката.

Аз лично никога не съм усещала имплантация или каквото и да било друго. Забременяла съм и естествено и инвитро, не виждам разлика или нещо друго по различно. Бременност като всяка друга.
 По време на трансфера ни показват на екран ембрионите за да може да човек ако иска да си направи снимка. Толкова е голямо увеличението, че като го махне за да ги засмуче в катетара нищо не се вижда.

Момичета първо да се извиня за тъпия въпрос, но съм притеснена.
Според вас възможно ли е още в деня на трансфера да приключи всичко? Вчера като се прибирах от клиниката с всичкия си ъкъл минах през магазина да напазарувам и накрая се оказах с доста нежки торби.
Повода да се притесня е че гърдите, по точно зърната ми спряха да са толкова чувствителни, колкото бяха вчера. По принцип до сега и при 4те опита това е признака от който разбирам, че всичко е приключило....
Не искам да се настройвам точно в началото с такива мисли, но ще се побъркам...

Аз след успешния ми трансфер шофирах до Хасково  и после мъкнах 10 кг чувал с храната на кучето. Никой не знае дали ембриона ще се имплантира или не или дали ще продължи да се развива. Аз понеже не чувствах нищо - даже си мислих , че е останал в тръбичката И като видях ЧХГ на 11 ден 338 , направо се изцъклих

Нито ме боляха гърдите,нито съм чувствала нещо ,абсолютно нищо.И сега е така ,а съм в 10 г.с.

При нас специално дават един лист с информация, в който се посочва, че ембриона нито може да изпадне, нито да се повлияе от вдигане на тежко, от разходки, тичане, скачане и т.н. човек трябва да се съобразява с това как се чувства след пункцията и да не се тревожи за ембриона.
Не не мисля, че всичко може да приключи в деня на трансфера.

Момичета,  пиша със свито сърце.  Днес се събуждам и гледам на превръзката кафеникаво зацапване, преполагам се опитва да идва цикъла. Но днес така или иначе съм на кръвен тест,  понеже ми е 12 ден от трансфер на бластоцисти. Док каза,  че може днес да го направя и ще се разбере, поне да не се тъпча с лекарства повече. Та по-късно днес ще ви пиша за резултата, но за мен той е ясен😢

Успех,мила! Дано всичко е наред и се похвалиш с положителен резултат!

Креми, не бързай да отписваш нещата.
На първият ми трансфер получих зацапване на 10 ден, продължи 3-4 дни. Оказа се имплантационно.
Чакаме те с трицифрен резултат.

Да,чела съм, че при доста момичета се получава, дори при положителни резултати. Спокойно!  Аз пък, вчера 8- ми ден след трансфера на 5- дневни, и се появи слаба втора черта. Утре ми е кръвния тест, затова не смея още да се зарадвам....

axtravaganza, чудесна новина дано и кръвния потвърди бременост, аз така и не се престраших да направя пиклив тест, а моя кръвен щял да е готов утре след обяд.  Да те питам ти в коя клиника в Истанбул прави процедурата,  и с какви проблеми сте,  колко опита преди този имате в БГ и първи опит ли ти е в Истанбулската клиника,  защото и аз обмислям да се насоча натам.  Но имам право на още един четвърти по фонда и незнам все още какво да правя.

Благодарим!  Клиниката в Истанбул е Мемориал. Ние сме с мъжки фактор. Аз нямам хормонални отклонения. Забременявяла съм на 20 години, но по мое желание прекратих бременността. Сега съм на 35. Около 3 години и нещо сме с мъжа ми и искаме дете още толкова. Но докато тръгнем по доктори,мина време. Аз ходих на профилактични прегледи и изследвания всяка година и всичко винаги ми е било наред. Докато трудно накарах мъжа ми да се изследва и да предположи, че на него нещо му има. Накрая след 1-2 спермограми, се потвърди, че му има нещо все пак. Пуснахме документи за фонда, оказа се, че са ни одобрили, заповед сме имали, но никой не ни уведоми дори за входящ номер. Както и да е. Заповедта даже и не отидох да я взема. Прочетох доста теми по форумите, чух доста истински истории с ушите си, видях родено бебенце на мои познати след първа процедура в Истанбул ( а в България години инвитро и нищо)  и казах на мъжа ми,че нищо не пречи да отидем на преглед в Истанбул. Даже е и безплатно. Отидохме, хората ни прегледаха и начертаха нашата стратегия за успех. Казаха ми,че мъжът ми не може по естествен път да има деца.
И след всичко прочетено и видяно, реших, че опит ако ще има, ще е само там.

oтидохме края на януари на първоначалния преглед. И аз заявих на мъжа ми,че ако ще съм опитно зайче за хормонални терапии, то ще е само в Истанбул, в България да ставам спонсор на шарлатани - не!  И в Истанбул излиза същата цена, но си разгледан като единствен пациент, без да го има момента с претупване и гледане на теб като на ходещи пари. Имаха условие - да имаме брак. Сключихме, и март месец бях на стимулация. Слаби дози, но продуктивни, съобразени изцяло с моите резултати на хормони и яйчников резерв (голям). Изкараха 23 яйцеклетки, 18 оплодени, 12 преживяха стадий бластоцист. Замразиха ги, за да изчакат един цикъл, да се освободи малко организма от хормоналната терапия, да се успокои. През май започнаха следене на естествен цикъл и подготовка за трансфер. На 3.06. размразиха едно с отлично качество и го трансферираха. Симптомите ми са като преди менструация, но слаби болки от време на време.
В клиниката се запознахме с много български двойки, доста изстрадали в бг клиники. Дори тук са ги насочвали към донорски програми, а отивайки в Истанбул, вече имат свое дете от пръв опит, отиват за второ, а някои и за трето....
Хора, направете си добре изводите и си преценете струва ли си в България, на тази цена???  Аз ви желая успех, където и да е, но процентът успеваемост навън е много по - голям.

axtravaganza, и ние сме с мъжки фактор, аз също съм на 35 при мен не откриват проблем, след 10 години ходене по мъките като се замисля ако както вас вместо да давам пари на вятъра в БГ и да минават години още първия път бяхме отишли там.... ,  но тогава тази възможност не ни беше известна,  успеваемостта на турските клинки нашумя последните няколко години,  пък и възможността да ползваме фонда и това,  че аз първите два опита бях при др Стаменов ме обнадеждиха, след това се преместихме в друга клинина,  след това в друга,  сега съм в четвърта и не виждам надежда,  толкова много пари сме дали в БГ за процедури и пак нищо,  всеки път чувам едно и също имате шанс ама трябва да опитвате явно при вас по-трудно ще стане или ползвайте донорски сперматозоиди ама мъжо не ще... Тези дни си мислих много и започнах да чета за турските клиники имам познати забременели ако не от първи то от втори опит там.Та иска ми се да опитам там, много е скъпо сигурно,  на теб колко ти излезе приблизително само процедурата и отделно път и хотели?

 Гледам че си публикувала докато и аз пишех,  на същото мнение съм даже се чудя дали ползвам 4 опит в Бг одобрена съм само трябва да взема заповедта или да не я вземам а да заминаваме за Турция... много съм разочарована.
Няма да спамя темата вече. Много ти благодаря за информацията.  Утре ще видя резултата от теста и ще трябва с мъжа ми сериозно да обмислим какво ще правим.