Трудно проговаряне - тема 24

Комуникация му е майката, но е трудно когато са малки/ че и големи/ - аз гледам да обяснявам - защо правим едно нещо и защо не друго! Като беше малка и не винаги разбираше пак си обяснявахме, сега даже си запушва ушите - но знае, че има правила! Ако правим това- няма как да направим другото! Ако се държи лошо си тръгваме веднага!
Като беше по малка ми спретна такава сцена в супера, че директно оставих кошницата, грабнах я подмишница и се прибрах! Опищя света, като се успокой започнах с "лекцията"- от тогава няма проблеми в супера с нея!

Има един лаф.... - Абе, Гошо много ти е тихо и възпитано детето.
- Ами на два шамара е!

))))))))))))))))))))))))))))))

Здравейте, момичета Някой от Вас водила ли си е детето в център по Ментална аритметика?

Да ние ходим. На индивидуално обучение обаче, че темпото е много бързо и той не насмогваше.
Много добре ни се отразява. Подобри му много координацията и концентрацията. Останах много изненадана.Като започнахме октомври не познаваше всички цифри. Сега вече смята ментално до десет и с кръгли двуцифрени, дори започват да смятат до 100.

Аз да ви се похваля, че успях да го заведа на трето място и по нов маршрут и се съгласи.😏  Просто неще да ходи май на оная площадка основно, защото му е писнала, но катерихме днес здраво. После имахме проблем с желанието да се прибере, че на мен мехура вече ми се обаждаше с тая бременност, но като му обещах сладолед с леко мрън се прибра тихо и кротко и го получи сладоледа. Та имах спокоен ден в общи линии. 😁  Ама преди да излезем 10 пъти казах, че клубче няма да има, а ме е дръпнал по-нахално натам, а се е прибрал...😂  Усети, че няма да отстъпя и прие нова алтернатива. А аз явно ще трябва да изключа тая площадка трайно от предложенията все пак щом не му се ходи там.😉  Лек ден на всички!😊

Linissima, сред възрастните ако се замислиш също има такъв тип емоционалност. Първо избухват, изливат си яда и гнева, на тази възраст основно вербално разбира се, а после мислят за последствията. Какво да очакваме от деца със забавяне в говора тогава? Имайте предвид, че труднопроговарящите деца до късна възраст са леко незрели за възрастта си, дори в пубертета когато другите вече ги вълнуват съвсем други неща, такива деца са леко ифантилни на фона на останалите. Чак към 15-16 години разликите с останалите се уравняват на чисто емоционално ниво.
Дъщеря ми още много мрънка, един ден скоро пак ми пищя на улицата защо не съм искала да й купя еди какво си /беше на разболяване нещо и физическото състояние си оказва влияние/, аз обаче съм непреклонна, мога да събера половината махала, обаче с рев и писъци не мога да я оставя да стане на нейната.. Моята дума е закон и тя знае, че со кротце, со благо ще стане каквото аз кажа. Дневният режим ни е под час, под час е в леглото, сутрин имаме едно табло с магнити и тя много добре знае какво трябва да прави, когато стане от леглото и чак кога може да играе. Подаръци у нас се купуват за Коледа /е да, получава по 7-8 големи подаръка/ и за рождения ден. Между временно играчки не купувам, освен ако не ми донесе пълен лист със стикери от училище. Особено хиперактивните деца имат нужда от рутина и последователност. Тя моята госпожица е в католическо училище, това също оказва огромно влияние, защото както знаете там откъм дисциплина са железни. Та със стоицизъм и подходящ подход може да се промени малко или много едно дете, но характерът му също оказва влияние. Аз едно време виках и вряках, това беше в периода на почти липса на говор и добре разбираш, че съм била под голямо емоционално напрежение. Това мое държание имаше изключително лошо отражение в поведението на детето. Естествено, оценявам го като грршка едва сега.

П.п. И при нас е "подам ли пръстче- ще ми отхапе ръката", но нашия татко е доста мек и както съм писала по горе често това е драмата при нас!

Linissima,  нищо не съм чела. Това, което знам е от опит и от клиничната психоложка, която ни направи оценката за училище. Тя изготви насоки конкретно за дъщеря ми за в къщи, и за училището. Гледам да не чета и да не задълбавам много, защото според мен няма смисъл. Много по-добре е специалист да ти каже конкретно за твоето дете.
Магнитите, които използваме за задълженията и у нас са ето тези  https://www.smythstoys.com/ie/en-ie/toys/pre-school-and-electron … 6ClBoCQvoQAvD_BwE.

При дъщеря ми много помага едно филмче по Нетфликс, Даниел Тайгър. В него много се анализират емоциите и има песничка за всяко чувство. Примерно има един епизод как понякога можеш хем да си щастлив за нещо, хем малко тъжен и това е ОК. И тя понеже много го гледа това детско, на мен ми е лесно да й обяснявам някои неща в реалните ситуации с разни епизоди от него. На дъщеря ми й е много сложно да разбере абстрактните неща, например времето като концепция още й е супер сложно. Това неразбиране много често води до изнервяне, защото аз примерно й казвам че ще ходи на рожден ден в събота, тя разбрала утре, почва се едно мрънкане и рев защо така съм била казала и т.н. Тази седмица, тази година, този месец, въобще не може да ги зацепи още, всичко й е бъдеще неопределено, въпреки че имаме календар и всеки ден сменяме какъв ден е, какъв сезон. Часовника поне го научи на кръгъл час. Аз имам разни бегли мои спомени от първи клас, хем дете в норма бях, седмица не знаех какво е до много късно, а ме беше срам да питам та това тръднопроговарящото какво да го правя - то на някого се е метнало все пак. Аз съм била със супер много сензорни проблеми като малка, чак сега като се сблъсках с това покрай детето, ми се изясниха много неща от детството ми. До ден днешен имам огромен проблем със затворени пространсрва с хора, със самолети.... и с още какво ли не...А дъщеря ми явно ги е наследила от мен плюс хиперактивност от баща си и ей ни на, чудо на чудесата.

Благодаря за бързите отговори, Poppy!
За психолог и ние сме ходили- и при известни такива, но нищо не казват- изслушват ми притесненията, наблюдават я как играе за 5-10 Мин,  взимат си парите и до там! Ако има някой, който да препоръча  добър клиничен психолог за София , който да прави тестове- моля нека сподели!
Магнитите са много интересни и мисля да си направя и аз такива - от картинки из нета, ламинирам  и слагам магнитче!
Забелязвам че като има визуален стимул ще е по лесно! За Daniel Tiger  само съм чувала- но тя не знае английски- може да го гледаме заедно и аз да превеждам!

Често децата са комбинация от характерите на родителите си и не винаги това е в положителен смисъл! Според съпруга ми това е " естествено противозачатъчно средство"- предпазва да не "прекалим" с децата!  😉

Психиатър или психолог? Психологът терапевтитра, психиатъра поставя диагноза. Но и те не са магьосници, от тях не може да окачвате чудеса... човешкото поведение и човешката психика са толкова сложно нещо. Не е като да кажеш - детето ти има плоскостъпие. Могат да ви кажат като дете с какъв проблем се държи детето ви в момента ! Но това още нищо не значи.

Здравейте група. Отдавна не съм писала.
Сега реших да ви разкажа докъде сме стигнали.
Вече малкия говори много,в уроците е много напред. Но в поведение не е...Много е изнервен и не мога да разбера причината. Между другото първите му постоянни зъби му никнат.
В градината с ресурсната работи много добре индивидуално,но в групата с децата не иска или когато той си реши.Психоложката ни посъветва да сме по строги с него,но работата вместо да се оправя се влошава,отделно се изнервям и аз в повече. Дори вече малкия не харесва психоложката .
Децата в групата доста го пощипват и удрят,а той го мисли за игра,естествено отвръща им понякога.
Бяхме на реоценка и психиатъра ни каза че малкия се държи така все едно не ни чува,защото прекалено много забрани са му дошли на главата (не пипай това,неправи така) и сега затова не ни слуша,грешката била в прекалените забрани и постоянното не.
Каза ни да го поощряваме с награда например (ако слушаш в градината,ще получиш бонбон) нещо такова. Но щяло да ни е много трудно докато започне да ни слуша.
И непременно да сменим психолога...Както и госпожите от ресурсно да работят с малкия в групата,а те въобще не ми  обърнаха внимание какво е казвал психиатъра.
Та вече не знам какво даправя,освен да си взема мента ,глог и валериан аз да се успокоя.

Тина, строгостта е нож с две остриета наистина. При моето дете също имаше такъв период, когато правеше напук. В на дъщеря ми училището ги възпитават само с поощрителни награди, а ако не слушат, им дават една предупредителна карта - децата са като войници. На мен миналата година логопедката също ми направи няколко пъти забележка докато бях в стаята, че съм прекалено строга и това има негативен ефект върху нея. Аз тогава я скастрих и й казах, че това са мои решения като родител.
Общо взето, аз съм цербер и дъщеря ми я е страх от мен да не обърка нещо, защото следват санкции.  След този случай малко се поспрях и стоически се въздържам да не й дъдна постоянно и да правя забележки, защото ясно за всички е очеИЗвадно, че прекалявам.
Да обаче всички тези специалисти не са отгледали нито едно дете като моето, те основно книги са чели и работят с децата за по час. На тази възраст е ОК този подход, обаче на 3-4 години как се оправя един родител с такова вироглаво дете и как го кара да работи и да прави неща, които не иска. Защото сега получавам образователна помощ от 3 места, обаче преди 3 години, когато се борех с цялата тромава система тук и нямах помощ от никаде, ако не бях цербер да я накарам да работи с мен по няколко часа ежедневно, не знам дали сега щеше да е на училище с връстниците си и да бе изостава.

Да така е, но очевидно има тестове, които могат да се направят - къде в емоционалното си развитие е детето!  Може би са само на английски за UK или Ирландия - те тръгват на 4г. на училище и явно трябва да се прецени дали детето е готово!
Исками се да й направя един тест- да знам- ако не за друго, за себе си- на какво ниво е спрямо връсниците!  Имаме още една година преди училище и трябва да знам върху какво да наблегна, за да я подготвя по добре!  Тя ще е на 6.5 когато тръгне на училище и това до някъде ме успокоява, че ще имаме някакво израстване за тази половин година!

Tina, и аз съм забелязала, че с похвали и поощрения така наречения "морков" постигам повече от колкото с "тоягата"  т.е.непрекъснато да й казвам какво да прави и какво не!
Ако си добре с английския мога да ти препоръчам да потърсиш инфо за nurtured heart approach- много ми помогна да променя подхода, с който се учим! Това разбира се е трудно в началото - особено за родителя - свикнал си по един начин и сега сменяш концепцията съвсем- но ако действа, много мотивира както теб така о детето!