Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

jp,първо съм перманентно замислена, във всякакъв аспект и  излишно дори.Та не е рядкост.И понеже авторът се отказа и тръгнахме нашироко около темата се радвам, че се разпозна, ти ми провокира това мислене.
Всъщност последният ти пост е  близо до моите виждания.И все пак, нали от своята камбанария гледаме, не от друга?
Така е станало, тук сме и дано винаги сме.И идеалите ни, били те хора или друго, са си наши и ги защитаваме.За нас са герои, за други - друго.Дори психопати да са им на тях
И не съм грамотна  исторически или друго,гледам от човешката, собствена страна на нещата,засегнати от темата.

Мда, толкова нетолерантно ти навират толерантността си и те обвиняват в предразсъдъци, че ти се повдига...

Имах предвид по-скоро в темата, не конкретно за теб.

 Баташкото клане е ужасно нещо, но периодът 1876-1878 си е война. Жестока, с всички гадости на войната.
Обаче, някак неадекватно е да се определя и равнява цял период от 500 години към онези две.

Всъщност, въстанията избухват, когато раята се почувства достатъчно свободна, за да надигне глава.
Съществува следната зависимост, която не е характерна само за Османската империя, а е универсална - колкото по-подтиснато и обезправено е едно население, толкова по-малко е склонно да се бунтува. И обратното - колкото повече права и свободи му се дават, иска още повече и се бори за пълна еманципация.

Александра - Айше,  за пръв път чувам българин да нарече предците си рая. Щом те са рая, ти от сега нататък за мен си айше.

Ох, разгеле, поне достигнахме до заключението, че 500 години населението ни е било потиснато и обезправено...

• В 1344 — 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че «Тогава живите облажаваха умрелите по-рано».
• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив
• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.
• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.
• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.
• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се «за кашмер» са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.

• На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени [4], а селищата са изгорени и сринати до основи. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района,  за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.
— През юни 1679 година от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско. Това принуждава многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.
• В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. [8]При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.
• В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата «Света София», много българи от Западните български земи бягат в Банат.
• В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград.
Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ. 1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян 1796, Севлиево 1796, Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка 1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско — три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири.

В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени.
Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.
• В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста. Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.
• В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.
• В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.
• През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци.  Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.
• През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.
• На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.
• На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.
• На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при потушаване на Априлското въстание.
• На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.
 • На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.
 • На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града [21]. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.
 • На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.
 • На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.
 • На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.
• На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни — 200 българи, младежите са накарани да играят «кърваво хоро» преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.
 • От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като «башибозук», редовната войска — низам, свиканите запасни части — редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население[22][23]. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
 • На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.
• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.
• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.
• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.
• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи.

Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица» са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете.
Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица» и „Св. Николай», които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.
• На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.
• На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.
• През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.
• В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.
• В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.
• В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.
• В 1903г. турците жестоко потушават илинденско-преображенското въстание като избиват 994 въстаници и 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, 30 000 са прогонени в България, 201 опожарени са села, 12 440 опепелени къщи .[9]
• От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.
• На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.
• На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени.  Клането ускорява избухването на Балканската война.
Руско-турска освободителна война, Освободителите
• На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.
• На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.
• В началото на юли 1913г. турците избиват и проганват българското население на Ордринска Тракия. На 7 юли 1913г. и следващите дни са изкклани над 1100 българи мъже и жени в голямото село Булгаркьой, селото е опожарено, а останалото население към 1050 души, които не успяват да избягат са отвлечени в Мала Азия. Същото време турците унищожават още над 60 български села, като 24 са напърно изгорени, общо в областта към 55 000 българи са избити и още толкова са отвлечени в Мала Азия или прогонени от родните им села и градове към България.
• В 1913 г. редовната турска войска извършва клането на Илиева нива при с. Глумово Ивайловградско. Турците избиват до едно над 200 пеленачета скрити на южния бряг на река Арда, деца на българи, бягащи от Одринска Тракия. На мястото е издигнат мемориал.

Напротив!
Няма българин, който да не знае, че за турците се били рая.
Най- сетне и Айше го призна, без да се усети какво точно каза...........

И още малко инфо за айшето и останалите:

По изчисления на наши демографи, ако не бахме паднали под турско робство, сега България щеше да е страна от ранга на на Франция и Германия – между 60 и 80млн.

При първото преброяване след Освобождението, заедно с още неосвободените Княжество Румелия, Македония и Тракия, се установява, че от българите са останали 2,5 мил.

Понеже вече става голяма каша и явно има затруднения  с елементарни неща като що е рая ще се опитам дадам линк към едно доста по-културно обсъждане на същата тема, нещо естествено, като се има предвид името на форума.

Може би ще бъде интересно на истински любознателни и непредубедени хора, като например Боряна

http://www.chitatel.net/forum/topic/11422-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0% … 0%B2%D0%B8%D0%B5/


За който не може да отвори линка или не му се чете , този пост обобщава най-добре нещата.

   Публикува Април 29, 2011
Нещата стоят двояко и донякъде объркващо за читателя. От една страна, официалното схващане на имперските власти е, че всички поданици влизат в системата "кул" и са роби на падишаха. Всички поданици, а не само немюсюлманите. Има и привилегировани "роби", разбира се. С право да носят оръжие, назначени на високи служби и прочие.

От друга страна е очевидно, че дори поданиците-немюсюлмани не само плащат данъци, а понякога реално носят оръжие и притежават земя (каквито и да са формалните названия на стопанисването), но и принадлежат към различни категории население с различни права - и по-големи, и по-малки. Съществуват избираеми общински власти в немюсюлмански селища, привилегировани населени места, както и институции, които представят цели "милиети", тоест етнокултурни общности пред Портата.

Естествено, османците носят много от държавно-правните схващания на перси, араби, селджукиди, монголи и мамелюци, така че имаме просто поредната източна деспотия - нито по-свободна, нито по-заробваща от предшествениците си.

Самият "собственик" на империята, падишахът, изтъква постоянно своето достойнство като халиф, но и като покровител на друговерците, следователно се схваща като донякъде задължен да предоставя някакъв минимум от гарантирани общностни права. Режимът на капитулациите поставя и въпроса за външното покровителство над християните в империята. Разбира се, това не отменя факта, че да си мюсюлманин е определено по-престижно. Така че на пръв поглед всички народи в империята са под османско робство (включително самите турци са "кул" на султана), а всъщност имаме огромно социално разнообразие, което не бива да ни учудва.

Отделно от това, през целия период от 1371, когато османската държава започва да се изгражда като империя, до 1839 (та и до 1908) съществуват различни зависими, но самостоятелно управляващи се немюсюлмански владения и държави. Християнски владетели изплащат харадж или участват в кампаниите на османските армии, едни владения са отнемани, предавани на нови владетели или присвоявани от Портата, други са създавани и предоставяни на християнски господари, но във всеки случай съществуват. Крале, князе и воеводи се стремят към благосклонността или милостта на султана. Създавани са трибутарни княжества и автономни провинции. Християнинът по принцип не е напълно безправен пред падишаха, както и пред ислямската умма или пък пред "турците" (които се делят на понякога враждебни помежду си племена в Мала Азия).

Етническото разнообразие във висшите чиновнически и военни среди е огромно. И е невярно клише, че османските сановници от нетурски произход са отчуждавани от сънародниците си. Мнозина взимат на своя служба тъкмо сънародници, а някои стават и покровители на родните си краища.

Димитри Кицикис доста убедително говори за двойствения характер на Османската империя като продължителка на имперските, наднационални традиции на Византия. Съществува и подобно схващане сред поствизантийския гръкоговорящ елит в Константинопол, Трапезунд и другите големи градове на Леванта. Привилегирован християнски елит, свързан обикновено с патриаршиите и митрополиите на големите градове, който се чувства доста уютно в космополитната, средиземноморска и ориенталска атмосфера на империята. Доста може да се каже и за покровителството на османците спрямо преследваните в Испания и Германия евреи.

Да не говорим, че в епохата на Танзимата системата "кул" напълно изчезва. Още преди нейния разпад редица немюсюлмани са имали влияние върху паричните потоци, а понякога и върху властови решения, а след 1839 издигането на чиновници-християни, при това често на високи постове става особено забележимо.

---

Не става дума за някакво възвеличаване на Османската държава. Корупцията, произволът, дискриминацията и насилието в нея заслужено са станали пословични. Но по това тя не се отличава качествено от която и да е феодална, абсолютистка или пък източна монархия с имперски размах. В някои отношения, отворена и към византийското, и към ислямското наследство, Османската империя е изненадваща. Тя има писан закон. Светски писан закон извън Шариата, което я прави доста различна от останалите ислямски монархии. Още от ХV в. на териториите й вече работят печатни ателиета (отначало главно за гръцки религиозни текстове). Съществуват региони със смесено население, където отношенията между етнорелигиозните общности са ако не идилични, то поне поносими.

Естествено, с упадъка на имперските институции, териториалните загуби, увеличаването на социалното напрежение, разбойничеството и засилването на турския национален елемент в целия период 1839-1923 империята все повече придобива чертите на познатия ни "Болен човек", срещу когото се изправят националните идеолози и революционери на покорените народи, изживяващи своите Възраждания като резултат от Просвещението. Съдбата на гърците, сърбите, българите и дори на многострадалните арменци в това отношение не е учудваща. Историята на империята е непрекъснат процес на преход - от агресивен бейлик към деспотична империя, от империя във възход към империя в криза, от империя в криза към империя в упадък. Нейните народи са част от този процес и българите не са изключение.

За айшето и другата умница подкукуросана от сорос:

1404 г. Въстание в Северозападна България начело с князете Константин и Фружин.
1412 г. Въстание във Видин, Източна България и Македония против режима на Муса.
1416 г. Въстание в Североизточна България начело с Махмуд Бедредин.
1425 г. Овладяване на Видин и Оряхово от войски на власи, сърби и българи.
1443 – 1444 г. Участие на българи в походите на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело и Янош Хуняди.
1454 г. Действия на хайдушкия войвода Радич в Софийско.
1573 г. Действия на хайдушка дружина начело с Толе войвода в Прилепско.
1575 г. Бунт на войнуците в Панагюрище.
1595 г. Хайдути преминават през р. Дунав и завземат временно София.
1595 г. Действия на хайдушки дружини в Македония.
1596 г. Хайдути преминават през р. Дунав и превземат Плевен.
1598 г. Първо Търновско въстание.
1618 г. Хайдутски дружини начело с Бързак войвода и Пейо Иванов от Кремиковци действат в Софийско.
1618 г. Акции на хайдути в Кривопаланско.
1637 г. Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония.
1666 г. Хайдути нападат Битолския безистен.
1686 г. Второ Търновско въстание, обхванало Северна България и Стара планина.
1686 г. Действия на 4 – 5 хайдушки чети от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко.
1688 г. Чипровското въстание в Северозападна България.
1689 г. Опит за въстание в Североизточна България.
1689 г. Въстание начело с Карпош в Североизточна Македония.
1689 г. Действия на хайдутския воевода Страхил и на войнуците в Пловдивско и Пазарджишко.
1690 г. Действия на хайдутска дружина от 100 души начело със свещеника на с. Черна река, Видинско.
1698 г. Хайдути действат около Видин, Оряхово и Поломие.
1705 г. Действия на хайдутска дружина във Видинско начело с Чока.
1713 г. Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Кавадарци, Битоля, Лерин и Охрид.
1716 – 1717 г. Бунт на българи във Видинско начело с капитаните Георги, Филимон и Димитър.
1717 г. Действия на хайдутска чета начело с Папазоглу в Оряховско.
1720 г. Отпор на родопски хайдути в Райково срещу опит за помохамеданчване.
1730 г. Бунт на българите в Силистренско.
1730 – 1731 г. Въстание в Тракия, свързано с бунта на Патрона Халил в Цариград.
1737 г. Въстание на българите в Западна България.
1758 г. Сражения на хайдути с османски войски в Софийско.
1759 г. Вълнения на българите в Силистренско.
1760 г. Въстание на еничарите в Лудогорието.
1762 г. Сражение на хайдутска дружина начело с капитан Пройо с османски войски във Воденско.
1766 г. Вълнение на българите в Белослатинско.
1787 г. Вълнение на българите в Русенско и Добруджа.
1804 – 1806 г. Участие на българи доброволци в Сръбското въстание.
1807 г. Действия на отряда на хайдут Велко против кърджалиите.
1810 г. Въстанически действия на българи в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и Централна Стара планина.
1811 г. Организиране на българска земска войска.
1821 – 1828 г. Участие на българи в Гръцкото въстание.
1828 – 1829 г. Участие на българи доброволци в Руско-турската война.
1829 – 1830 г. Подготовка на въстание начело с капитан Георги Мамарчев.
1832 – 1833 г. Подготовка за въстание в Нишко.
1833 г. Бунт в Неготинско, Зачарско и други.
1835 г. Избухване на въстание в Нишко.
1835 г. Велчовата завера и подготовка на въсътание в Търново.
1836 г. Вълнения в Пиротско, Белоградчишко и Берковско начело с Манчо Пунин (Манчова буна).
1837 г. Въстание в Чипровско начело с Върбан Панов и Кр. Нешин.
1841 г. Въстание в Нишкия еялет.
1841 – 1843 г. Трите Браилски бунта, организирани от българи емигранти.
1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода.
1850 г. Въстание в Северозападна България.
1854 г. Организиран български доброволчески корпус.
1856 г. Въстание в Северозападна България начело с Иван Кулин и Д. Петрович.
1856 г. Въстание в Габровско начело с капитан Дядо Никола (Никола Филиповски).
1856 г. Димитракиевата буна във Видинско и Белоградчишко.
1859 г. Първи бунт на българи мохамедани в Средните Родопи.
1862 г. Организиране на Първата българска легия в Белград.
1862 г. Въстание в Търновско и Габровско (Хаджисотировата буна).
1863 – 1865 г. Преминаване от Румъния в България на четите на Стоян войвода и Герго Капитански, на П. Хитов и Ст. Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други.
1865 г. Втори бунт на българи мохамедани в Средните Родопи.
1867 г. Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава р. Дунав при Тутракан.
1867 г. Четата на Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов.
1867 г. Българска чета начело с Иван Кулин, Еремия П. Бъчваров и Найден Пешов преминава от Зайчар през Връшка чука в България.
1867 – 1868 г. Организиране на Втората българска легия в Белград.
1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вадим, Свищовско.
1869 – 1876 г. Създаване и дейност на Българския революционен централен комитет.
1870 – 1876 г. Изграждане на Вътрешната революционна организация.
1875 г. Въстания в Старозагорско, Русенско, Шуменско и други.
1876 г. Обявяване на Априлското въстание.
1876 г. Избухва Пиянечко-Разловското въстание.
1876 г. Четата на Таньо Стоянов преминава р. Дунав източно от Тутракан.
1876 г. Четата на Христо Ботев преминава р. Дунав при Козлодуй.
1876 г. Действия на четата на Петко войвода (П. Киряков) в Източна и Западна Тракия.
1876 г. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България.
1876 – 1877 г. Формиране и действия на българското опълчение.
1878 г. Преобразуване на опълчението в Българска земска войска.

"Вълнение на българите в Белослатинско."?

Броим кой колко пъти е погледнал лошо ли?

Каквито и списъци да се вадят тук, освободителното ни движение е дишало прахта на гръцкото.

Предполагам, че има общо с уменията ни да комуникираме един с друг и да се уважаваме и работим заедно, въпреки различията си. Които са впечатляващи, разбира се.

 Какво има да се признава, това някаква тайна дума ли е?

Рая
https://en.wikipedia.org/wiki/Rayah

Нарочно слагам английското уики, защото по-нагоре някой не вярваше, че раята включва и мюсюлмани. И евреи. Това е данъчна категория предимно.

jp, ако не притежавахме различия двете с теб, щях сериозно да се притесня за здравият си разум.

От друга страна способността ти да игнорираш очевидното и да опростяваш фактите е забележителна, и подозирам силно необходима при изпълнение на служебните ти ангажименти, както между впрочем и учудващата липса на съвест, каквато рядко се среща.

Списъците са си наред- ти не си