Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Това си е просто извъртане и измъкване.
Убедена съм, че всеки един повод за гордост, който е български съзнателно и подсъзнателно принизяваш.
Дай няколко примера с които ти се гордееш?

Историята е важна, както и историческата национална гордост. Цял свят си изопачава факти, за да си създава герои и събития, с които да се гордее, митологизират се престъпни елементи за да имат национални герои /например Кук/ обаче българите трябвало да да си гледат в гащите сега и да не се обръщат назад. Защо? Защо е толкова важно за теб, за земноводни и за другите като вас да няма национална гордост? Въобще не е вярно, че искате обективност. Всичко което пишете не е умерената среда, а точния антипод на патриотизма. Другите въпроси, които изникват са - какво целите с това и кому е нужно?

Циклиш ти, за да оправдаеш хонорарите  

Наистина трябва да е доста просто и нагло окото, че да не види с какво сме уникални. Наясно съм, че не е лесно единствената патриотична ценност да са пари и хонорари.

Да знаеш, че и Юда не е забогатял от трийсетте сребърника

Хора престанете!
Отворете си нова тема и се нападайте колкото си пожелаете!
Аз лично като истинска родолюбка в предните постове успях да науча доста факти, които са ми убягвали, за което искрено Благодаря на знаещите. Това тук обаче прераства в досадна и безмислена кореспонденция между 3-4 човека.

Това, което аз бих желала, е хората да имат една по-достоверна представа за действителното положение на нашите деди, а не да обясняват и оправдават с някакъв неверен робски статут всички последвали и настоящи злощастия.  Няма извинение за това, че сега нямаме читаво гражданско общество с това, че преди сто и кусур години някой ни бил клал  перманентно пет века без почивка.
Щото не е така.

Ще е интересно някой да изкара поне страничка от учебник по история от 1984, примерно.

E кое е това "читаво гражданско общество" което няма национална гордост и патриотизъм?
Именно целта е да превърнем 5 вековно робство в повод за гордост, а не за пореден път да се само-оплюем като българи.

Лично аз смятам, че за да имаме силно гражданско общество трябва да има лидери и естествени водачи и новатори. Това са хора буйни, напредничави, новатори,  харизматични. Ясно е, че именно те са революционерите и размирниците по онова време. Избити са. Заедно със семействата им, които са щели да продължат делата им. Напредъкът и желанието за развитие не се раждат спонтанно в човек те се възпитават, обучават, развиват.
За съжаление комунизма и сегашните миграционни процеси също прочистват обществото от будните и непримиримите. 
Това е моето мнение за липсата на силно гражданско общество. Остават разбира се много стойностни хора, но липсва ядрото и спойката на обществото, които да бъдат и негова движеща сила.

Изкараха ви доста странички от преди 1945 година, но си циклите едно и също за комунистическа пропаганда и изопачена история.


Много интересно, след няма и 45 години соц минаха още почти 30, а вас все ви гонят комунистите във всяка тема, очевидно и в записките на Захари Стоянов.
Нас са ни клали, потурчвали, мачкали 500 години,( не без почивка, НА почивки!!, да не припадне някоя обективна потребителка!) обаче се очаква да сме особено благоразположени и позитивно настроени към скъпите ни съседи, братята турци, да забравим подлото, кърваво и извратено управление на османската империя и да плеснем с ръчички.

Дано на забраваните да не им се напомни в сегашно време и по трудния начин.

Хайде да преговорим пак писаното преди няколко страници:

"Българският народ бе лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в „хладилника, а направо в „мразилника» на турската империя. При Освобождението през 1878 г. ние, българите, бяхме само два милиона и този факт ни изхвърли като нация и държава от възможността сами да определяме бъдещето си.
Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското робство това е демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса ни в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни! "

Разбира се, че 500г. турското робство е повлияло неимоверно и само ако си на хранилка при сорос  или си етническа туркиня ще го отречеш. Съгласна съм, че не трябва да се живее в миналото, а само да се помни. Както е казал един философ - "Тези, които не помнят историята, са обречени да я повторят".

Леле, каква злоба за едно изречение!

Понеже ти спомена Джон Атанасов, то аз ще го ползвам като илюстрация тук. Ако той се беше родил в България, щеше да е селски даскал. Ако беше в Конго, можеше и да го изядат лъвовете преди да чуе думата "елекричество".

Само че той се е родил в среда, която му е дала образование и го е подкрепяла да развие потенциала си. Големите неща рядко се правят от самотни бели лястовици. Те се правят от цялото общество, което осигурява на индивидите в него подходящата хранителна среда, за да покажат най-доброто от себе си.

Това, с което аз относително се гордея сега са малкото български компании и индустрии, които успяват да са на световно ниво, работейки тук. Също и с бързия Интернет. Бъди сигурна, че всеки, надникнал отвън, се впечатлява много повече от него, отколкото от жални истории отпреди 4 века.

Друго, което за мен е повод за гордост (въпреки че не се е случило по мое време), е спасяването на българските евреи. Това е бил нетипичен за времето си акт, който не е бил трагично дело на самотен герой-мъченик, а е резултат на достатъчно широка подкрепа в обществото - и затова е успял.

Изобщо, патриот за мен не е човек, който се надлъгва с другите народи кой е по-велик. Патриот е някой, който тук и сега работи за едно уредено, спокойно общество, в което всеки успява да допринесе максимално, за да живеят всички по-добре.

Това означава възпитание, подкрепа, спазване на правилата, контрол върху политиците и т.н. И със сигурност не означава зъбене на всеки, който не е като теб, или затваряне на очите пред родните дефекти.


За мен лично е важно да имам обективна преценка за себе си - както и за обществото, в което живея. Ако има причина за гордост, ще се гордея. Ако има причина за срам, ще се срамувам.

Не приемам изопачаването на фактите като основа за самооценка - нито в нашата история, нито в някоя друга. Това е като да живееш в паралелна реалност, в която си до ушите в л*йна, но се хилиш доволно и се самоубеждаваш, че са яки, щото са слонски и досега никой не е киснал в слонски л*йна толкова дълго.

Някой гледа ли "Великолепният век: Кьосем" - чудя се дали е направен за пропаганда, защото ако е така, много са се объркали. Общото впечатление е доста отвратително.
Гледах преди години за Хюрем (заради нея - Роксолана, не заради турците) - и там имаше явна протурска пропаганда, но беше по-интересно. Само заради това от време на време си пускам продължението, но честно - изрод до изрод, едва се гледа...

Free Agent, специално съм извадила цитата и не се обръщам лично към теб, за да не се налага да коментирам интелектуалните и емоционални прозрения в мненията ти. Не само в тази тема.

А аз не познавам народ, който е киснал 5 века в л***, обаче нарежда нахилено и доволно О, колко ми е добре и приятно, ухае на виолетки..

Я дай пример за такива компании, че ми стана интересно.
Гордостта ти от бързия интернет няма и да я коментирам

Хм, аз ли нещо не разбрах, ама звучи като заяждане.
Както и да е.

Аз затова престанах да гледам въобще Великолепният век - яко пропаганда колко красиво и бляскаво е всичко, колко е справедлив султана и везирите. Отврат.

По повод Джон Атанасов, той е имало голяма вероятност изобщо да не се роди:

Дядото на Джон
– Атанас Иванов, се жени за Яна Желязкова от съседното село Омарчево. За разлика от покойния му баща Атанас не се спогаждал с османлиите. За трагичната гибел на баща си Иван научил от майка си Яна. Ето как
преразказва тези събития Айва Атанасова: „Жителите на Бояджик не били добре подготвени. Чували за кланетата в другите селища, но били беззащитни. Една ранна утрин през август 1876 г. Бояджик осъмнал
обграден от войска. Атанас трескаво издълбал в корените на черницата дупки, изсипал в тях семейните златни монети и ги замазал с кал. Накрая ги затрупал със земя. Срещнал се със съселяни на мегдана. Обсъдили  положението и изпратили парламентьори до пашата да го попитат как да предотвратят сблъсъка. Пашата решил да им даде малък шанс.
Жителите на Бояджик били изведени извън селото и откарани на селското пасбище. Само на децата, старците и немощните било разрешено да останат. На мъжете било разрешено да тичат, за да спасят живота си, песледвани от турски войници. Единствените укрития били дълбоките ровове. Атанас бягал с всички сили, носейки невръстното момченце догърдите си. Скоро бил застигнат и въпреки молбите за милост бил рострелян, а куршумът завинаги белязал челцето на малкия Иван. В жестоката суматоха Яна била съборена на земята. След като се свестила, видяла мъртвия си мъж. Детенцето не се виждало никъде. Тя трескаво започнала да
го търси, но напразно. Когато се върнала до тялото на съпруга си, съзряла рожбата в ръцете му. Грабнала го и се скрила в един от окопите, после побегнала към съседното село, но то вече било нападнато и опожарено. Единственото укритие пред очите на Яна била бъчва за вино...

Това е истината за раждането  и произхода на Джон Атанасов. Чист късмет, че го им  

Точно тези възможности за развиване на потенциала са липсвали през турското робство, пишеш си, после сама се опровергаваш, че тук не ставало за живеене- та трябва чак в Америка....