Мъж Скорпион - 4

А на колко сте? Според мен това е по-важен фактор от зодиите в случая.

Той на 25 аз на 19

Изчакай го, не виждам кой знае какъв проблем между вас. Не се връзвай много на приказки за семейство.

Не той не говори за семейство , исках да кажа в такъв смисъл все едно след време ни вижда заедно да живеем и да съм с него

Ми след като ти го казва какъв е проблема? Скорпион и козирог са двата знака, които показват студенина винаги (страх му се вика). Да се луташ между чувства и разум никак не е лека задача. Аз също не виждам проблем в случая.

А от какво толкова ги е страх, Асен Михайлов, ние не искаме зъби да им вадим.

Не обичат да споделят чувства. Страх от нараняване - винаги има опасения, че изказаните емоции ще отблъснат половинката. Знам, че за някои хора е неприемливо, но аз само мога да обясня причината, без да защитавам нито едната крайност, нито другата.

Съгласна - ние си пазим сърцата зад 100 стени. Точно затова често подлага ме другия пол на какви ли не тестове и изпитания, преди да го допуснем. Това ни прави недружелюбни и дори жестоки в очите на други.

Проблема е там ,че постоянно ги върши някакви работи зад гърба ми,и е потаен..А и доста съм го хващала да ме послъгва,и имам чувството че би ми изневерил,за него това е нещо обикновено

Аз съм Скорпион също, но вече след придобития ми житейски опит се страхувам единствено да не остана неразбрана. А и след като живях 17 години с Дева, който ме научи да комуникирам, доста неща съм отработила, явно.
Мога да излизам с някой и да го опознавам, без да се разкривам.  

На Скорпиончо, (когото мислех за Рак, защото ме излъга! ) му казах съвсем открито, че искаш ли да си с някой, всичко става лесно. Пречки няма.

Мой приятел подаде оставка в Малайзия и се върна в Европа след като му казах за този младеж. Какво ми се оправдава, че ще работи в друг град (а живее в трети). Пак сме в същата държава. С другия дори на един континент не бяхме. И му го дадох за пример, той пребледня. (Това, след като ми съобщи, че не иска да продължаваме, не съм му извивала ръцете предварително. Много крехичък ми изглеждаше, гадинката фалшива )
Боже, какви циркове, какви театри бяха цяла година, че и повече, докато се стигна до......под кривата круша. И пак циркове и театри....и се чудиш какво става, какво, за бога, стиска те като на умряло, тресе се и трепери, сякаш света свършва! Съжалявам, че го уволниха, но чак такава драма безумна ли е? Животът продължава. Нито ще го убия, нито ще мисля лошо за него.....Той ме уволни на свой ред.
Шефът му беше в потрес. Никога, ама никога не бил виждал такова нещо. Умът му не го побирал. И добре че ми го каза, защото и аз взех да се чудя, какво ажеба, стана. Поне ме валидираха по някакъв начин, а после жена му ми пожела да си намеря достоен мъж.

Рибата долетя веднага (ах, колко съжалявал, зрял мъж ми трябвало на мен. Не такъв хлапак.)

Скорпи се появи отново, след 9 месеца мълчание, но няма да го оставя да си играе на иди ми-дойди ми. "Какво правиш?", "С кой си?", "Къде си?".   (Как къде и с кой? Празнувах втора Коледа с "малайзийската Риба", който пак ще се мести, и още по-близо до мен. Но сме платонични приятели, де, но това няма нужда да го знае, нали... )
И пак негов приятел/бивш колега ме покани на питие. Отказах. Отщя ми се  вече, не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея. Като порасне да ми се обади.

Но отстрани кой знае как аз изглеждам. Пред напористата Риба вдигнах монументална стена, защото тръгна напред като цунами.
Скорпи, понеже беше страхлив и плах, не ме вкара в режим на отбрана и свалих гарда. Но номера му мина, защото беше младо ухо, и спечели с чар и неподправеност. След 10 години няма да е такъв, но аз ще съм на 100.

Аз пък те разбирам, до някъде. И аз живея със скорпион от около половин година. Имам много добри приятели от тази зодия, но за първи път имам връзка с такъв. Бих те успокоила, дистанцията, която спазва си е напълно нормална. И аз се дразних в началото, но с времето приех, че хората сме различни. Това е някакъв вид защитна реакция. Сакън, да не вземеш да го нараниш. Не мисля, че е правилно, всички рано или късно ни нараняват, това ни учи на прошка, и колко силна всъщност е любовта ни. С времето, ако го предразположиш и ти се довери, ще започне да ти се открива малко, по - малко, но никога напълно. Заглежда се по чужди жени? Не знам, според мен е напълно нормално, ти не забелязваш ли, когато има хубав мъж наоколо? Това в никакъв случай не е предпоставка за изневяра, това са нормални неща. Разбира се, в рамките на допустимото. Не е хубаво, че смята изневярата за нещо нормално, тя не е! Тя си е чисто предателство. Но, като знам, как приема един скорпион предателството, едва ли би ти го причинил, ако те обича истински. Дали да го чакаш още? Ами, слушай сърцето си. Гледай да не влизаш в борба - сърце - ум, че става страшно. Ума ти казва - бягай, сърцето - остани... Трудни хора са, за връзка. За приятели за чудесни, но за връзка.. Там най - много се проявяват негативните им качества. То една ревност.. желание за контрол.. манипулативност.. лесно се обиждат.. трудна комуникация.. Абе.. Ако, нямах толкова силни чувства да бях избягала. В началото те грабват с някакъв супер силен магнетизъм, и докато се усетиш, вече си се оплел в паяжината им

Deziderata...при теб винаги е шаренко. Направо сценарии за филми можеш
 да пишеш по реални случаи.

Deziderata , мотивацията Ви е завидна. И съм на 100 % съгласна с вас. Няма нищо по - хубаво от свободата, а идеята да бъдеш с някого е точно да се чувстваш свободен, във всички спектри, а не да бъдеш ограничен. Не знам каква е историята с вашия скорпион, но и аз на моя показах не веднъж, че съм до него, че давам всичко, направих не една или две жертви, но както вие казвате. Глух, ням, сляп.. Може би е тенденция при мъжете скорпиони. Но и вие ме замисляте, може би не съм неговия човек, щом не се отпуска и не вярва. Имам един приятел скорпион, много ми е близък. Последният път, когато се беше влюбил и искаше връзка от една жена твърдеше как ,, Ами, няма да й призная ПЪК, няма да покажа, че имам чувства, ще действам отбранително" .. По дяволите, защо ? Сега се замислям и, че аз до преди известно време, когато истински почувствам нещо към някой, несъзнателно исках да избягам и започвах малко да го тровя. И до ден днешен все още е така. Майка ми горката, твърди, че се опитвала да ме стиска, след като са й изтекли водите, за да не бъда скорпион, пък, последно време все повече усещам, че в себе си нося по - голяма част скорпион, от колкото стрелец. Така, че до някъде си обяснявам тези защити, но.. Кому е нужно?

L. D., естествено, че сме се замисляли. Ние, бих казала, постоянно мислим за това, но не можем да избягаме от природата си, защото зад 100-те стени сме много раними. Аз поне. Не мога да подходя с добро към някого - сякаш ми е някаква стратегия да изкарам дяволите на един човек на показ още в началото, та да знам какво ме очаква. Трудна съм, прикрита и провокативна. Напоследък разни риби ми от качат на третото изречение и получавам дълги тиради чувствителен bullshit, пълен с квалификации и определения по мой адрес - пак ви казвам, от хора, които не ме познават. Единият даже реши, че съм искала "да го съсипя финансово, здравословно и психически" - без дори да се стигне до там, че аз дори не съм Single и просто нямам интерес. Пък като му казах, че за "психически" вече е късно, съвсем откачи... Както и да е.
Да се върнем на доверието. Да, имаме проблем с него. Да, сигурно сме отблъснали 99% от хората, с които сме се запознали с това недопускане. Но на мен лично никога не ми е пукало за тези хора. Да, трудни сме. Да, виртуозност се иска за нашето доверие. Открехваме вратата и после я блъскаме пак под носа на другите. Особено пък ако сме били наранявани - горко на всеки, който се опита да ни доближи... Истината е, поне при мен (надявам се разбирате че не мога да говоря категорично за всички), че нищо не ме отблъсква толкова, колкото "имай ми доверие, аз ще бъда до теб" и подобни приказки. Доста време бях неспособна на връзка(типичен скорпион с разбито сърце) и това е сред нещата, от които бягах с 200. Освен че се задушавам, за мен такива изказвания са адски съмнителни - откъде знае този човек, че ще бъде до мен, като дори не е видял тъмната ми страна? А и ми звучат като "отвори се като книга, искам да те прочета", което аз в такъв момент възприемам като чисто насилие. И съответно още по-здраво се залоствам, самият страх че някой иска да бръкне в душата ми, може би с мръсни ръце... Доверието не се постига с думи и обещания. Нито с ходене подир нас. Смятам, че това, което искаме да видим е един стабилен характер, който въобще не се впечатлява от тъмните ни страни, а ни чувства и разбира. Без гръмки думи. Сложна работа.

Dez, по твоя случай бях дала предположение, но не помня какво беше и не знам дали съм познала.

Асене... Козирога... Ах, Козирога ми разказва играта с тази прикритост и хладност, а отзад лавина...🤣 Исках да ти се оплача нещо, ама се разсеях с тези скорпиони.

Ами не знам дали не го отблъснах с това, че след като ми каза, че са го уволнили, му казах, че ще му бъда морална опора. В крайна сметка, човек реагира според ситуацията. Виждам го смазан пред мен, да го ритна ли?
Човек точно в нужда и в криза се познава, а не когато всичко е лесно, цветя и рози.
И не съм му твърдяла, че може да ми има доверие. Не съм се изразявала хипотетично, че в бъдеще може да се осланя на мен, реагирах на реална ситуация, в която той беше уязвим и засрамен.
Ако подаването на ръка на паднал е отблъскващо, то тогава аз и тази порода хора не сме един за друг.

Кой беше моя случай? Че те моите казуси безкрайни станаха...