Изневярата не е "тест". И не зодията я е причинила.
Разликата се усеща, въпросът е да не бързаш.
Около мен винаги е пълно със Скорпиони, но никога не се бяха получавали искри. Този когото споменах преди в предишните ми постове го игнорирах с месеци, мина година докато излезем. Бяла и добра не съм (изглеждам такава, заради асцедента ми в Рак), но се насилих да бъда ледено учтива когато ми е идвало да му сваля главата с шамар. Скорпионът ми се червеше, заекваше и заливаше от смях в работна обстановка. Свивах му сърмите бързо-бързо, и успявах да го накарам да се държи като човек. (Но зад гърба му ми идваха да ме молят да съм търпелива с него, защото бил душа човек, и много се бил увлякъл
)Накрая той започна да се владее по-добре и порасна малко, затова омекнах. Тоест, година по-късно започнах да му се усмихвам в отговор, но защото наистина поведението му стана по-сериозно. През цялото това време и други се въртяха около мен, не е бил сляп към конкуренцията.
С един от тях се бях започнала да се сприятелявам, Скорпи знаеше всичко с подробности, защото са приятели. С въпросния тренирахме заедно и даже му бях разбила устата (по време на спаринг), заради което ме разнасят и занасят до ден днешен.
Не съм се поднасяла на тепсия, нито съм се натягала, нито съм пърхала с мигли. Гледах го остро, и се държах...ами високомерно, няма какво да се лъжем. Но той си го просеше.
Без да изпадам в подробности, началото е бавно, приближаването е още по-бавно, но докато се "изпитвахме" и двамата, .....отреденото ни време изтече.
Станалото-станало. Моята история е затворена вече, и се разбра общо взето какво точно е станало. Но ми трябваха още парчета от пъзела, за да го събера. По този не страдам, радвам се, че се случи. Но сме в контакт. И в мир.
Чак толкова непредвидими да сме СКорпионите...Когато искаме да сме с някой, го показваме. Когато не искаме, също. Отстрани как изглежда е друго.
Аах, Джулая!
Рибко ми пренастрои чакрите отвсякъде. Даже май ще си купувам мотор.
Съвсем ме удари кризата на средната възраст, пардон, Урановата опозиция.
С глупости не мога да го бутна изобщо и ми е добре с него. Защото и животът не може да го бутне. Въобще не изпитвам нужда от борба за надмощие и някакви номера - просто го оставих да води и най-после се кротнах. Той да се оправя с тоз труден живот.
Много исках да мога да им помогна, но все без да искам ги наранявах. Но, любовта с тях определено е страшно красива и романтична. Извинявам се, ако се отплеснах.
не го знам